Решение по дело №2367/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 218
Дата: 30 март 2021 г.
Съдия: Мария Ангелова Ненова
Дело: 20205220102367
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. П*** , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20205220102367 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД чрез пълномощника
си адвокат Т. е предявил против ответника Агенция „Пътна инфраструктура“
чрез Областно пътно управление – П*** иск за заплащане на сума в размер на
288,38 лв., ведно със законната лихва върху нея от деня на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, представляваща заплатено от
ищеца в полза на „Авджи лес“ ЕООД застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско Стандарт“ за причинените имуществени вреди в резултат
от увреждане на лек автомобил „***“ с рег. № *** при преминаване на
06.01.2020 г. през паднали на пътното платно камъни на републикански път
*** от с. В*** към гр. В*** в участъка, намиращ се на 150 м след
железопътния мост след с. В***, чиято поддръжка е възложена на ответника.
Претендира заплащане на разноските по делото. Ангажира доказателства.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Областно пътно
управление – П*** в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК намира иска за допустим,
но неоснователен. Счита, че от представените писмени доказателства не се
установява наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното
пътно произшествие и настъпилите вреди, тъй като не е установен
механизмът на осъществяване на ПТП, точното му място с оглед
разминаванията в писмените доказателства, скоростта на автомобила,
количеството и размерите на падналите камъни, ако е имало такива. Твърди,
че полага системни грижи за поддържане на републиканските пътища, а с
Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-7/20.11.2019 г. е
1
възложил дейностите по ремонт и поддържане (превантивно, текущо, зимно и
ремонтно – възстановителни работи при аварийни ситуации) на процесния
участък от републиканската пътна мрежа на „Европейски пътища“ АД.
Твърди, че в съставения от изпълнителя и одобрен от възложителя месечен
отчет за месец януари 2020 г. е отбелязано, че на 06.01.2020 г. са постигнати
изискуемите ниво и степен на поддържане на републиканския път ***. Счита,
че водачът на лекия автомобил е следвало да се съобрази с особеностите на
пътя и метеорологичните условия, както и че в същия и в предходните дни
температурите са били положителни, без валежи от дъжд и сняг, което не
предполага срутване на скални маси. По тези съображения моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото. Ангажира
доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и „Авджи лес“
ЕООД е била сключена застраховка „Каско“ за лек автомобил „***“, модел
*** с рег. № ***, собственост на застрахованото лице, със срок на
застрахователното покритие от 10.10.2019 г. до 09.10.2020 г., за което е
съставена застрахователна полица № *** от *** г.
Автомобилът е преминал технически преглед на 10.10.2019 г., за което е
издаден знак за първоначален технически преглед.
На 08.01.2020 г. „Авджи лес“ ЕООД чрез управителя си Х*** М***
А*** е подал до „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД заявление с вх. №
51-05150-00005/20 за изплащане на застрахователно обезщетение за
причинените имуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на
06.01.2020 г. на пътя В*** – В***, изразяващо се в удряне на предна дясна
гума в резултат от паднали на пътя камъни, които не са могли да бъдат
избегнати поради хлъзгавия път.
По аналогичен начин управителят на „Авджи лес“ ЕООД Х*** М***
А*** и свидетелят на събитието Х*** Ф*** С*** са описали настъпването на
застрахователното събитие в подадените от тях пред застрахователя
декларации.
С опис на претенция и опис-заключение по претенция № 51-05150-
00005/20/08.01.2020 г. застрахователят е оценил вредите по предната дясна
гума на автомобила на стойност 288.38 лв.
С доклад по щета № *** от *** г. е приел, е на застрахования следва да
се изплати обезщетение в същия размер.
С платежно нареждане от 16.01.2020 г. ищецът „ЗАД Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД е изплатил на „Авджи лес“ ЕООД застрахователно
2
обезщетение в размер на 288.38 лв.
С регресна покана с изх. № 01948/23.03.2020 г., получена на 02.04.2020
г., ищецът „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е поканил Областно
пътно управление – П*** да му възстанови заплатена по щетата сума.
С писмо с изх. № 53-00-319/22.04.2020 г. директорът на Областно пътно
управление – П*** е отказал заплащането на посочената сума.
От показанията на разпитания по делото свидетел Х*** М*** А***, без
служебни отношения със страните, се установява, че на 06.01.2020 г. е
управлявал лек „***“ с рег. № ***, собственост на „Авджи лес“ ЕООД, в
посока от гр. П*** към гр. В***. На около 150 м след моста след с. В*** на
пътя имало паднали 4-5 неголеми камъка. Свидетелят нямал възможност да
ги избегне, тъй като било тъмно – около 20.00 ч. вечерта, валял силен дъжд, а
в насрещното платно и зад неговия автомобил имало други автомобили.
Поради това не могъл да спре или да ги заобиколи. Автомобилът се движил с
около 30-40 км/ч. На мястото нямало обозначение за препятствието. При
преминаване през камъните на пътя била срязана предната дясна гума на
автомобила. Заявил щетата пред застрахователя и попълнил декларация и
обяснения.
От показанията на свидетелката Д. Л. М., се установява, че работи в
Районна пътна служба – П*** на длъжност „главен специалист“ и
осъществява контрол по изпълнение на задълженията на фирмата, която
поддържа пътя – „Европейски пътища“ АД. Процесният участък бил
планински терен с много остри завои и скоростта била ограничена. На
мястото имало светеща табела и знак за падащи камъни. Обикновено там
падали камъни след дъжд. От отчета на поддържащата фирма установила, че
на 06.01.2020 г. и една седмица преди това нямало валежи от дъжд и сняг, а
сухото време не предполагало паднали камъни.
Установява се от приетото по делото заключение на съдебната авто-
техническа експертиза, че пътно-транспортното произшествие е протекло в
тъмната част на деня на 06.01.2020 г. при неблагоприятни пътни условия,
мокра пътна настилка и валеж на дъжд в условията планински път с лек
възходящ наклон и множество завои. Видимостта при движението в дясната
лента е била ограничена от късите светлини на фаровете и водачът не е имал
техническата възможност при наличие на насрещно движещи се автомобили
със запалени светлини своевременно да възприеме наличието на разпилените
камъни върху собствената лента. Пълният спирачен път или т.н. „опасна
зона“ за спиране на автомобила при конкретните пътно-климатични условия,
определена чрез скоростта на движение на автомобила 40 км/ч и време за
реакция при нощни условия и задействане на спирачките от водача е в
интервала 28-29 м. В конкретната ситуация най-вероятно маневра
заобикаляне и избягване на препятствието поради наличието на насрещни
3
автомобили е било невъзможно. Скоростта на движение е била технически
съобразена с пътните условия и автомобилът е бил правилно разположен в
собствената лента. Ударът е осъществен с предна дясна гума като
автомобилът е преминал през нея с дясната част на протектора, при което
несигнализираното препятствие камък на пътното платно е застъпен
странично. При това застъпване, режеста-ръбеста част от камъка се е
вклинила в страницата на гумата и е настъпил пробив. Настъпилите повреди
по предната дясна гума на лекия автомобил като степен на увреденост
напълно съответстват на установения механизъм на произшествието и на
представения опис на щетите от застрахователя. Необходимата сума за
възстановяване на щетите по автомобила по средни пазарни цени възлиза на
299.37 лв. с включен ДДС. Разликата спрямо опис-заключението на
застрахователя се получава от стойността на труда, който застрахователят е
оценил на 2 лв. за монтаж и демонтаж, без да е имал предвид пазарните цени
за монтаж, демонтаж и баланс на гумата.
В съдебно заседание вещото лице уточни, че повредата на гумата е
настъпила странично (на странѝцата), а не по протекторната част и е срязана с
остър неравномерен ръб, което изключва да е срязана с нож. Това според
вещото лице означава, че най-вероятно срязването на гумата е станало по
механизма, който посочва свидетелят. Такова срязване може да се получи и
при страничен удар на гумата в здраво застопорен метален предмет в
непосредствена близост до пътя като винкели, арматурно желязо и други.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ за
заплащане на платеното от застрахователя на увреденото лице
застрахователно обезщетение.
Основателността на иска предполага наличие на валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице по
застраховка „Каско“ към датата на застрахователното събитие, настъпване на
застрахователното събитие, в резултат от което са причинени имуществени
вреди, и изплащане на застрахователно обезщетение. Осъществяването на
тези обстоятелства следва да бъде установено от ищеца при условията на
пълно и главно доказване.
Съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор
за застраховка „Каско“ между ищеца-застраховател и застрахованото лице
„Авджи лес“ ЕООД, както и изплащането на застрахователно обезщетение са
обстоятелства, които не се оспорват от ответника, а и те се установяват от
писмените доказателства, приети по делото – застрахователна полица, която е
двустранно подписана, съдържа всички съществени елементи на договора за
застраховка „Каско“ и поради това надлежно обвързва страните по нея, и
4
платежно нареждане, удостоверяващо изплащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя на застрахования.
Спорният въпрос с оглед възраженията на ответника е настъпването на
застрахователното събитие и наличието на причинно-следствена връзка
между твърдяното препятствие на пътя и настъпилите имуществени вреди.
За установяване на тези обстоятелства ищецът ангажира писмени и
гласни доказателства и заключение на вещо лице – автоексперт. Тези
доказателства са еднопосочни и изцяло подкрепят твърдението на ищеца за
настъпване на ПТП, за което отговорен е ответникът. От показанията на
свидетеля А*** се установява механизмът на настъпване на пътното
произшествие, точното му място, наличието на препятствие на пътя, неговия
вид и причинените щети по автомобила. Съдът дава вяра на показанията на
този свидетел, тъй като той не е заинтересован от изхода на делото, а
показанията му са подробни, логични, последователни и се подкрепят от
останалите доказателства по делото, включително от заключението на
съдебната авто-техническа експертиза.
Показанията на свидетеля А*** не са оборени от тези на свидетелката
М.. Последната се намира в служебни отношения с ответника и нейно
задължение е било да следи за изправността на пътя, което от една страна
внася съмнение в достоверността на показанията й. От друга страна
показанията на тази свидетелка са твърде общи и не съдържат никаква
информация за състоянието на пътния участък към датата, интересуваща
процеса, и по-конкретно имало ли е или не паднали на пътното платно
камъни.
От заключението на съдебната авто-техническа експертиза, което съдът
цени като компетентно, обективно и обосновано, се установява по
категоричен начин, че повредите по автомобила напълно съответстват на
сочения от свидетеля А*** механизъм на произшествието, както и че
скоростта на автомобила е била технически съобразена с конкретните пътно-
климатични условия. От експертното заключение се установява също така
размерът на имуществените вреди, изразен като средна пазарна цена,
необходима за възстановяване на щетите по автомобила. Въпреки, че според
вещото лице щетите по автомобила могат да бъдат причинени и от други
метални предмети като винкели или арматурно желязо, в случая не би могло
да се приеме, че щетите са причинени по този начин, тъй като по делото няма
данни да е имало подобни предмети на пътя или в непосредствена близост до
него.
Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗП задължение на
Агенция „Пътна инфраструктура“ е да организира, възлага, финансира и
контролира дейностите, свързани непосредствено с проектирането,
изграждането, управлението, ремонта и поддържането на републиканските
5
пътища. Като стопанин на пътя по силата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП тя е длъжна
го поддържа изправен с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, да организира движението по него така, че да се
осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната
среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства.
Съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по
него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. „Препятствие на пътя“
по смисъла на § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП е нарушаване целостта на пътното
покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират
на пътя и създават опасност за движението. Наличието на паднали камъни на
пътното платно несъмнено създава опасност за движението, поради което
представлява препятствие на пътя по смисъла на закона и е следвало да бъде
обозначено с нарочен пътен знак, а такъв в случая е липсвал според
показанията на свидетеля А***.
Доколкото за процесния пътен участък отговаря ответникът, съдът
намира, че той не е изпълнил вменено му по закон задължение да поддържа в
изправно състояние тази част от републиканската пътна мрежа, при
необходимост да обозначи незабавно препятствието и да го отстрани във
възможно най-кратък срок. По този начин е допуснал настъпването на ПТП и
причиняването на имуществени вреди. Това от своя страна е ангажирало
имуществената отговорност на ищеца-застраховател спрямо увреденото лице
като с оглед валидно сключената между тях имуществена застраховка са били
налице всички предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение.
На основание чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение ищецът-застраховател е встъпил в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
При тези изводи съдът намира, че ответникът отговоря имуществено
пред изплатилия застрахователно обезщетение застраховател и предявеният
иск като основателен следва да се уважи изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да понесе и
отговорността за разноските, сторени от ищеца в производството по делото,
съгласно представения по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за направата им.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. С***, бул. „М***“ № *** чрез Областно пътно
6
управление – П***, седалище и адрес на управление: гр. П***, ул. „А***
С***“ № *** да заплати на „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление: гр. С***, пл. „П***“ № ***
представлявано от изпълнителните директори И*** И*** Г*** и П*** А***
Ш***, сумата от 288.38 лв., представляваща заплатено от ищеца в полза на
„Авджи лес“ ЕООД застрахователно обезщетение по застраховка „Каско
Стандарт“, обективирана в застрахователна полица № *** от 09.10.2019 г., за
причинените имуществени вреди в резултат от увреждане на лек автомобил
„***“ с рег. № *** при преминаване на 06.01.2020 г. през паднали на пътното
платно камъни на републикански път *** от с. В*** към гр. В*** в участъка,
намиращ се на 150 м след железопътния мост след с. Варвара, ведно със
законната лихва от деня на подаване на исковата молба в съда – 09.09.2020 г.,
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „М***“ № *** чрез Областно пътно
управление – П***, седалище и адрес на управление: гр. П***, ул. „А***
С***“ № *** да заплати на „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление: гр. С***, пл. „П***“ № ***
представлявано от изпълнителните директори И*** И*** Г*** и П*** А***
Ш***, разноски по делото за държавна такса в размер на 50 лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., депозит за вещо лице в размер на 150 лв.
и депозит за свидетел в размер на 30 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7