№ 1117
гр. Варна , 27.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и седми август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20213100900141 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.82, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД от „УИНД СИСТЕМС” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, срещу ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, за осъждане на ответника да заплати сумата 332 265 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи,
изчислени като разлика между стойността на отдадената и произведена ел.енергия от
вятърна електрическа централа, находяща се поземлен имот *** в с.***, при работа на
генератора с мощност 2MW за периода от 01.03.2018г. до 01.03.2021г и тази, която би отдала
при мощност 3MW, претърпени поради неизпълнено задължение на ответника по Договор
за достъп №ПД-Д13-224-10.10.2013г. от 30.09.2013г. да осигури на ВяЕц до
електроразпределителната мрежа в пълен обем на номиналната присъединителна мощност,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда,
до окончателното изплащане на задължението.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.
1 и чл.128 ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис на ответника.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан и обективира искане за спиране на
производството по делото до приключване на т.д. №321/2017г. на ВОС, имащо за предмет
иск за реално изпълнение на процесния договор за достъп.
В депозирания от ответника отговор е направено искане за привличане на
страната на ответника в качеството на подпомагащи страни на „Национална Електрическа
Компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Триадица“ № 8, и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар Борис III“ №201.
1
Извършена е пълна двойна размяна на книжа.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът прави извода, че с оглед наведените твърдения предявените искове се
явяват процесуално допустими.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявените искове, попадащи в приложното поле на
чл.365 ГПК, съдът намира, че исковете следва да се разгледат по реда на Глава тридесет и
втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
Искането за спиране до приключване на т.д. №321/2017г. на ВОС към
настоящия момент следва да се остави без уважение, доколкото посоченото търг.дело е
приключило с постановяването на решение №58/21.02.2020г. по в.търг. дело № 704 по описа
на ВАпС за 2019г., влязло в законна сила след недопускане до касационно обжалване с
определение № 60390/25.06.2021г. по т. д. N 2152 по описа на ВКС за 2020г.
Съдът намира искането за конституиране на трети лица – помагачи за допустимо,
своевременно направено и основателно с оглед на предявените искове и твърденията на
ответника за фактически обстоятелства, обосноваващи евентуални регресни претенции,
поради което следва да бъде уважено.
По доказателствените искания на страните:
По отношение на представените с исковата молба, отговора и насрещния иск
писмени доказателства, доколкото се явяват допустими, относими и необходими за
изясняване на фактическата страна на спора, следва да бъдат допуснати до събиране по
делото.
Искането в ИМ за допускане на СТЕ е основателно, доколкото поставените
задачи преимуществено са относими към предмета на спора, тъй като целят установяването
на основанието и размера на претенциите, поради което следва да бъде допусната. В
отговора на ИМ е отправено искане за поставяне на допълнителни задачи, но такива не са
формулирани.
Не се констатира формулирано в ИМ искане в правно основание чл.192 от ГПК,
поради което и възраженията в тази връзка в отговора и формулираното искане за допускане
на СТЕ в ДИМ, свързани с това искане, не подлежат на разглеждане.
Водим от горното и на осн. чл. 374, ал.2 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава тридесет и втора от
ГПК – „Производство по търговски спорове”.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране до приключване на т.д.
№321/2017г. на ВОС, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 от ГПК „Национална Електрическа
Компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Триадица“ № 8, и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар Борис III“ №201 като трети лица –
помагачи на страната на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД.
На третото лице да се връчат препис от настоящото определение, исковата молба,
ведно с приложенията, както и препис от молбата на ответника, с правно основание чл.219
от ГПК.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следния проект за доклад по делото, на
основание чл. 374, ал. 2 от ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.82, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД от „УИНД СИСТЕМС” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, срещу ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, за осъждане на ответника да заплати сумата 332 265 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи,
изчислени като разлика между стойността на отдадената и произведена ел.енергия от
вятърна електрическа централа, находяща се поземлен имот *** в с.***, при работа на
генератора с мощност 2MW за периода от 01.03.2018г. до 01.03.2021г и тази, която би отдала
при мощност 3MW, претърпени поради неизпълнено задължение на ответника по Договор
за достъп №ПД-Д13-224-10.10.2013г. от 30.09.2013г. да осигури на ВяЕц до
електроразпределителната мрежа в пълен обем на номиналната присъединителна мощност,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда,
до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на процесната ВяЕЦ, като
фактическото й присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България
Мрежи” АД с включването на присъединителните съоръжения в паралел с електрическата
мрежа е формално извършено през ноември 2010г. На 30.09.2013г. между страните е
сключен договор при Общи условия за достъп на производител на електрическа енергия от
възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД с
3
№ПД-Д13-224-10.10.2013г. Още след присъединяването на централата на ищеца към
електроразпределителната мрежа подаването на произвежданата от същата електрическа
енергия е било ограничено от „Е.ОН България Мрежи” АД до мощност от 2MW от общо
уговорените 3MW, поради което с поставянето под напрежение на генератора, централата
започнала да произвежда електрическа енергия с 2/3 от капацитета на инсталираната си
мощност. Твърди се, че така въведеното ограничение представлява неизпълнение по чл.79
ЗЗД на договорните задължения на ответното дружество да осигури достъп до
електроразпределителната мрежа на пълната присъединена мощност, поради което се
претендира обезщетение за претърпените от ищеца пропуснати ползи, изчислени като
разлика между стойността на отдадената и произведена от централата ел.енергия и тази,
която би отдала при мощност 3 MW.
В депозирания в срок писмен отговор ответникът
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД оспорва предявения иск като неоснователен.
Оспорват се твърденията за виновно неизпълнение на договора за достъп, като се твърди, че
не е влязъл в сила поради неизпълнение на предвиденото в него условие производителят да
е изпълнил задълженията си по договора за присъединяване и да е представил документ за
въвеждане в експлоатация на присъединителните електрически съоръжения, в случай, че се
изграждат от него. Сочи се, че поради неизпълнение на задължението на ищеца да
реконструира килия *** и да представи съответните документи договорът не е влязъл в сила
и съответно е неоснователна претенция за вреди от неговото неизпълнение. Твърди се, че в
анекс към договора за присъединяване от 10.05.2011г. страните са договорили до
преоборудване на присъединителното съоръжение ответното дружество да прилага
ограничение до 6 MW на общо отдавана мощност за всички генератори, присъединени към
модул „изход“ на ГРУ „Крис“. Излага се, че ответното дружество не е ограничило достъп на
ищеца до мрежата, а това ограничение е въведено по съглашение с производителите,
собственици на другите ВяЕЦ, присъединени към извод Крис. Твърди се, че не е налице
виновно неизпълнение на ответното дружество, препятстващо реконструкция на килия ***,
доколкото същото е действало добросъвестно, изпълнило е всички искания на „НЕК“ ЕАД
във връзка със съгласуване на проектите за реконструкция, но отговор от „НЕК“ ЕАД не бил
получен. Оспорва се също наличието на непосредствена причинно-следствена връзка между
твърдяното неизпълнение и настъпилите за ищеца вреди, доколкото в случая ограничението
и неговия размер е следствие на договореност с трети лица. Твърди се също, че така
настъпилите вреди са били предвидими, тъй като при сключване на договора ищецът се е
съгласил ограничението на извода да бъде прилагано до реконструкция на килия „***“ и се
е задължил да я осъществи. Оспорва се и размера на твърдените вреди, като се сочи, че
производството на електрическа енергия от ВяЕЦ зависи от множество обстоятелства, които
не могат да бъдат предвидени и контролирани – скорост на вятъра, техническа изправност
на съоръжението и др., което води до невъзможност да се установи по безспорен начин
сигурно увеличаване на имуществото на ищеца и неговия конкретен размер. Твърди се
също, че посочената цена по договори със „Синергон енерджи“ ЕООД и „Енерджи МТ“
4
ЕАД е неприложима, доколкото същата се определя на база заявено количество и график за
производство, поради което производство извън този график би довело до намаляване на
цената.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва да е поемал договорно
задължение да извърши реконструкция на килия „***“ в подстанция „***“, съответно
оспорва и твърдението, че ограничението на релейната защита е следствие на неизпълнение
на задължението за реконструкция, както и на въведено вътрешно ограничение в работата
на ВяЕЦ. Твърди се, че договорът за присъединяване бил прекратен на основание чл.59 от
Наредба №6/2004г. при въвеждане в експлоатация на съоръженията поради изчерпване на
предмета му, поради което сключените въз основа на него последващи анекси са нищожни
порази невъзможен предмет.
В допълнителния отговор ответното дружество оспорва твърденията за
настъпило прекратяване на договора за присъединяване и съответно за нищожност на
сключените анекси. Поддържат се изложените в отговора възражения за неизпълнение на
договорно задължение от страна на ищеца във връзка с реконструкция на съоръжения.
Твърди се приложимост на хипотеза за изключване отговорността на ответника на
основание чл.30, ал.2 от ОУ
Предявен е иск с правно основание чл.82 във вр. с чл.79 от ЗЗД.
С оглед на предявения иск и съгл. чл.154, ал.1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест за установяване твърдените от него факти, от които извлича
изгодни за себе си правни последици, а именно – наличието на възникнало между страните
договорни правоотношения по договор за достъп и договор за присъединяване, както и че
съобразно тях ответникът е имал задължението да присъедини към собствената си
електроразпределителната мрежа, построената от ищеца вятърна електрическа централа с
номинална мощност 3 MW, че подписаните анекси към договора за присъединяване са нищожни
поради липсата на предмет, че фактически ВяЕЦ е ограничена до 2MW от присъединена мощност
от 3MW, качеството си на изправна страна по договорите, неизпълнение от страна на
ответното дружество на поето от него договорно задължение, от което за ищеца са
произтекли вреди в претендирания размер, вкл. че за процесния период ВяЕЦ е могла да
произведе посоченото в исковата молба количество ел. енергия при мощност 3MW, че разликата
между това предполагаемо количество и реално произведеното е това посочено в исковата
молба, чиято стойност е в размер на исковите претенции за съответния период, че
пропуснатите ползи от реализирането на печалба от продажбата на електроенергия,
равняваща се на твърдяната разлика са в причинна връзка с неизпълнението на договорното
задължение на ответника, че тези вреди са били предвидими.
Ответникът носи доказателствената тежест да установи правоизключващи и
5
правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите възражения, а именно, че
ограничаването на генерираната мощност на ВяЕЦ е в резултат на постигнато споразумение
в анекси между страните по договора за присъединяване, наличието на съгласие между
страните, че максимално допустимата генерирана мощност ще бъде увеличена до
инсталираната мощност от 3MW след реконструкция на килия „***“ в подстанция ***, че за
такава реконструкция е следва да бъде искано съгласие на оператора на електропреносната
мрежа – НЕК ЕАД, че ответникът е изправна страна, като е предприел необподимите
действия за реализирането на реконструкцията на килия „***“, бездействие от страна на
третите лица помагачи въпреки предприетите действия от страна на ответника, съгл. чл.154,
ал.1 ГПК.
ДОПУСКА до събиране в с.з. приложените към исковата молба, отговора, ДИМ
и отговора на ДИМ писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която след
запознаване с материалите по делото, справка при ищеца, ответника и третите лица
помагачи, да даде заключение по поставените в исковата молба въпроси с изключение на
въпроса по т.9, който изисква правни изводи.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждението и разноските, свързани с
изготвяне на експертизата в размер на 800 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от
съобщаване на определението.
Определя за вещо лице Д.М.Д. /№669 от списъка/, която да се призове след
внасяне на депозита.
Указва на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото
най-малко една седмица преди съдебното заседание с копия за всяка страна.
УКАЗВА на страните възможността за постигане доброволно уреждане на спора,
вкл. чрез Центъра за медиация при ВРС. Центърът предоставя безвъзмездно възможност на
страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация и със
съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч. За съдействие към Центъра могат
да се обърнат страни по неприключили граждански, частни наказателни и търговски дела,
разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд –
Варна. Центърът е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-
изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12.
За връзка с Центъра по медиация страните могат да се свържат за дела на окръжен съд
Варна с Нора Великова, на тел.052 623 362 както и да изпратят запитване по e-mail:
*********@***.** .
НАСРОЧВА производството по т.д. № 141/2021г. на ВОС за разглеждане в
открито съдебно заседание на 13.10.2021г. от 10.30 ч., за която дата и час да се призоват
6
страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за
насроченото с.з., като на ищеца се изпрати и приложения препис от допълнителния
отговор.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7