Р Е Ш Е
Н И Е
№ 169
град Велико Търново, 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
май две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 48/2021 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на Д.С.С., с адрес ***, чрез *** Ст. П. от ВТАК, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-1275-000032/14.01.2021 г.,
издадена от началник група към ОД на МВР – В. Търново, сектор Пътна полиция, с
която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца. Жалбоподателят счита, че заповедта
е незаконосъобразна, тъй като в диспозитивната част не е посочено на основание
на коя конкретна хипотеза на чл. 171, ал. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена, което
нарушавало правото му на защита. Сочи се, че жалбоподателят е оспорил
показанията на техническото средство, като до момента на установяване на
резултата от изследването на дадената кръвна проба не може да се счита, че е
налице доказаност на извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Твърди, че процесната ЗППАМ била издадена преди изтичането на срока за подаване
на възражение срещу АУАН, съответно подаденото възражение не било обсъдено.
Релевира, че при извършването на теста за установяване на употреба на
наркотични вещества жалбоподателят не е бил водач и не е управлявал МПС-то,
посочено в ЗППАМ. Заявява, че при извършването на проверката с техническо
средство за употреба на наркотични вещества са нарушени изискванията на Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, и инструкцията за
работа с използваното техническо средство. По тези мотиви се иска от съда да
отмени процесната заповед и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата - началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново,
не взема становище по жалбата. В придружителното преписката писмо прави
възражение за прекомерност на разноските.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На 13.01.2021 г. около 18,30
ч. в гр. Велико Търново, на ул. „Стефан Стамболов“ е спрян за проверка лек
автомобил „Рено Канго“ с рег. номер ***, собственост на „Си Метал“ ЕООД, с
водач Д.С.С. и трима пътника. Водачът видимо се притеснил от извършената
проверка, като станал неспокоен и напрегнат. Същият бил поканен в РУ – В.
Търново за извършване на проба с техническо средство дрегер Drug
Test 5000 за наличието на
наркотични вещества. При извършената проверка техническото средство отчело в
20,02 ч. положителна проба с показания на дисплея: канабис-25-положителен. С.
бил с правилни координирани движения, видимо неспокоен и с зачервени конюнктиви.
Същият заявил, че не е употребил наркотични вещества, поради което му бил
издаден талон за медицинско и химическо изследване № 085336 в ЦСМП гр. Велико
Търново, получен от него в 20,50 ч. на 13.01.2021 г. Тези
факти са описани надлежно в съставения АУАН № GA297274/13.01.2021 г.,
който по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо
доказателствено средство. Между страните не се спори, че жалбоподателят е дал
за изследване кръвна проба и проба от урина, които на 13.01.2021 г. са
изпратени за изследване в Националния институт по криминалистика при МВР.
При тази фактическа
обстановка е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-1275-000032/14.01.2021 г., с която за извършено нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на Д.С.С. е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. Същата е връчена на жалбоподателя на 15.01.2021 г. Недоволен
от нея, С. я е оспорил с жалба, подадена в съда на 24.01.2021 г., като въз
основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното дирене са приети като доказателства материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка. Допълнително от ответника е представена
Експертна справка № 21/ТКХ-41 от 15.02.2021 г.
на вещо лице в Центъра за експертни криминалистични изследвания към НИК-МВР.
Според тази експертна справка в предоставената за изследване кръвна проба,
взета от лицето Д.С.С. в границите на чувствителност на използваните аналитични
методи и апаратура, не е доказано наличие на тетрахидроканабинол, както и на
други упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в
списъците-приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични; в предоставената за изследване проба
урина, взета от това лице е доказано наличие на метамфетамин, амфетамин и
метаболит на тетрахидроканабинола – 11-карбокси-тетрахидроканабинол.
При горната фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Според служебно известната на съда Заповед
№ 8121з-1524/09.12.2016 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165
от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури
на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична
полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична
дирекция на вътрешните работи. Със Заповед
№ 366з-2141/27.07.2017 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т.3 от горецитираната заповед е
оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“,
и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.3 от заповедта са посочени началниците на групи в
сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново
– за цялата територия, обслужвана от ОДМВР – Велико Търново. Следователно
оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата е в изискуемата
писмена форма, с посочване на съответни фактически и правни основания за
постановяването на разпоредения с нея резултат. При издаването на заповедта не
се установява да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Обстоятелството, че в диспозитива на
заповедта не е посочено конкретното предложение по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като в
обстоятелствената част на ЗППАМ нарушението е описано подробно с посочване на
нарушената разпоредба от ЗДвП, поради което за жалбоподателя не е налице
затруднение да организира своята защита.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи. При анализ на цитираната
разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени
алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е
от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с
цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по
пътищата. Описаните в заповедта факти представляват фактическото основание за
издаването й и юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз
основа на който се извършва последващата съдебна преценка за
законосъобразността на властническото произнасяне.
В случая, за да приложи ПАМ по
отношение на жалбоподателя, административният орган е посочил като фактическо основание обстоятелството, че водачът е управлявал
МПС след употреба на наркотични вещества, установено след изследване с
техническо средство дрегер Дръг Тест 5000. Необходимата предпоставка за
налагане на процесната ПАМ към момента на издаване на заповедта действително е
била налице, тъй като по надлежния ред е установено от контролните органи управлението
на МПС от жалбоподателя под въздействието на наркотични вещества, обстоятелство
установено към този момент с техническо средство. В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена
сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ. Такъв акт е съставен на С., като
същият му е надлежно връчен. Съдът констатира, че същият е и редовно съставен –
от длъжностно лице в кръга на правомощията му, при подробно описана фактическа
обстановка и при правилна правна квалификация на констатираното релевантно за
настоящия правен спор нарушение на ЗДвП, а именно чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона
за движението по пътищата.
В случая обаче
показанията на техническото средство са били оспорени и от жалбоподателя е била
дадена кръвна проба за химическо изследване. При наличието на кръвна проба
законът предвижда именно резултатите от нея да са определящи – чл. 171, ал. 1,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Тази разпоредба е възпроизведена и в нормата на чл. 23,
ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
съгласно която „При химико-токсикологичното лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират
предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от
изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се
извършва само с пробата кръв“. От представената по делото експертна справка от
вещо лице при НИК-МВР се установява, че в кръвната проба на жалбоподателя не са
открити наркотични вещества, т.е. според изследването на кръвната проба жалбоподателят
не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози в
деня на проверката и съответно на съставяне на АУАН. Без значение в конкретното
производство е, че в пробата от урина на С. е установено наличието на
наркотични вещества, след като законодателят изрично в ЗДвП и в посочената
наредба е определил, че именно резултатите от изследването на кръвната проба са
определящи при преценката дали водачът е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества. В тази връзка следва да се посочи, че остатъци от
употребата на наркотични вещества могат да бъдат установени в урината на лице през
немалък период от време след приема на такива вещества /според експертната
справка амфетаминът може да бъде установен в урина 3-5 дни след употребата, а
метаболитите на канабиноидите могат да бъдат установени в урина до 10 дни след
употребата/, което най-вероятно е повлияло за посоченото законодателно решение. В тежест на административния орган, издал
оспорения акт, е да докаже пред съда наличието на извършено административно
нарушение, за преустановяването на което е издадена принудителната
административна мярка. По делото безспорно е представен редовно съставен АУАН,
който се ползва с предвидената от закона доказателствена сила, но лицето
разполага с всички процесуални средства за нейното оборване. В конкретния
случай това е и сторено посредством проведеното изследване на кръвната проба,
при което се установява твърдението на жалбоподателя за липса на употреба на
наркотични вещества от негова страна към момента на извършената му проверка. Предвид
посоченото се налага извода, че от събраните по делото доказателства се
установява липсата на условията, с възникването на които относимата правна
норма в случаи като процесния свързва настъпването на определени правни
последици, изразяващи се във временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС на С.. Ето защо съдът намира, че не са осъществени и не са налице
материалноправните предпоставки, при които възниква правото на административния
орган да издаде заповед за налагане на процесната принудителна административна
мярка в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Предвид това
издадената ЗППАМ следва да се отмени като незаконосъобразна.
При този изход
на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва
да се присъдят разноски, представляващи внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., което не
съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото. Предвид
това и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв. съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, платими от ОД на МВР – В. Търново – юридическото
лице по чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1275-000032/14.01.2021 г., издадена
от началник група към ОД на МВР – В. Търново, сектор Пътна полиция. ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико
Търново да заплати на Д.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 510 лв.
/петстотин и десет лева/, представляваща разноски по делото. |
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: