Решение по дело №3456/2019 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№……………………        2020г.        гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            

Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:                     

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА 

при секретаря Оля Йорданова

като разгледа докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 3456/2019г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

     Производството по делото е образувано по жалба на С.К.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, офис 1, чрез адв.Й.А. против ЗППАМ № 19-0433-000015/27.11.2019г. на Началник сектор към ОДМВР – Варна, РУ 01 Варна, с която му е наложена мярка по чл.171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство л.а.„Мерцедес Ц220“ с ДК № В *** СА за срок от 1 година, считано от 27.11.2019г. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона; твърди, че е ненадлежен адресат на заповедта, тъй като процесния автомобил е собственост на „Балкан тур“ ЕООД, а не негова; имено поради това принудителната мярка е следвало да бъде наложена на дружеството. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к. възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно описаната в акта фактическа обстановка, по която между страните няма спор и се установява от събраните по делото доказателства на 27.11.2019г., около 13 часа, в гр.Варна, на кръстовището на ул.“Тодор Влайков“ и ул.“Григорий Цамблак“ в посока от ул.“Григорий Цамблак“ към ул.“Иван Рилски“ М. И. А. управлява лек автомобил .„Мерцедес Ц220“ с ДК № В *** СА, собственост на „Балкан тур“ ЕООД без да притежава СУМПС – неправоспособен водач. Поради това е била издадена и процесната Заповед № 19-0433-000015/27.11.2019г. срещу  жалбоподателя с наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 1 година, на основание чл.171, т.2а б.а от ЗДвП.

От представените по делото доказателства е видно, че собственик на лек автомобил  марка „Мерцедес Ц220“ с ДК № В *** е „Балкан тур“ ЕООД.  От представената по делото справка за нарушител/водач  на М. И. А. е видно, че същият няма издадено СУМПС.

Със Заповед № 365з-4340/01.11.2017г. Директорът на ОД на МВР гр. Варна е оправомощил служителите, които да налагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП, сред които е и издателят на процесната заповед за налагане на ПАМ.

 С оспорената заповед е постановено прекратяване на регистрация на пътно превозно средство. Подобно разпореждане представлява принудителна административна мярка по  чл. 171, т.2а от ЗДвП. Съгласно правилото на чл.172, ал.1 от същия закон принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната в настоящия  съдебен процес заповед не изхожда от директора на ОД на МВР гр. Варна, а от оправомощено по надлежния ред с нарочна писмена заповед длъжностно лице и въз основа на законово учредена делегация. Според посочената по-горе заповед от 01.11.2017г. право и задължение по налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП е прехвърлено на началниците на сектор към Областната дирекция, каквато длъжност изпълнява и автора на оспореното волеизявление. От тук следва, че е налице материална, териториална компетентност и такава по степен на издателя на атакуваната заповед по налагане на ПАМ.

Заповедта обаче е постановена в противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл.171 т.2а б.а от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което е неправоспособен водач. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че процесният лек автомобил е собственост на „Балкан тур“ ЕООД и е управляван от неправоспособен водач на посочената дата и място, което се явява и материална предпоставка за издаване на заповедта. Съобразно предвиденото в закона, принудителната административна мярка е следвало да бъде приложена по отношение на собственика на превозното средство, а именно на дружеството – „Балкан тур“ ЕООД. Вместо това, в противоречие със закона, тя е приложена спрямо друго лице - физическото лице С.К.К., което макар да е управител на фирмата, не е собственик на превозното средство. Дружеството е отделен правен субект и носител на права и задължения. Именно то е носител и на правото на собственост върху процесния лек автомобил съобразно представените доказателства. Ето защо налагането на принудителната административна мярка по чл.171 т.2а б.а от ЗДвП е допустимо само спрямо дружеството. Като е наложил принудителната мярка на друго лице, а не на собственика на превозното средство, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, поради което заповедта следва да бъде отменена.

Предвид изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно. В проведеното на 05.02.2020г. съдебно заседание процесуалния представител на ответника е направил възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. размера на адвокатското възнаграждение се определя според материалния интерес по делото. В конкретния случай, видно от съдържанието на оспорения акт делото не е с материален интерес. Поради това, на основание чл.78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК следва на жалбоподателя да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.8 ал.3 от Наредба № 1/2004г. и е в размер на 500лв. С оглед на това ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на общо 510лв., от които 10лв. – държавна такта и 500лв. – адвокатско възнаграждение.

     Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2, пр.5 от АПК съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

     ОТМЕНЯ ЗППАМ № 19-0433-000015/27.11.2019г. на Началник сектор към ОДМВР – Варна, РУ 01 Варна, с която на С.К.К. е наложена мярка по чл.171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство л.а.„Мерцедес Ц220“ с ДК № В *** СА за срок от 1 година, считано от 27.11.2019г.

     ОСЪЖДА  ОД на МВР – Варна да заплати на С.К.К., ЕГН ********** *** сумата от 510лв./ петстотин и десет/, представляваща разноски по делото.

    

     РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.

 

                                                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: