МОТИВИ към
присъдата по НОХД №1149/10г. по описа на Окръжен съд -гр.Варна:
По отношение на подсъдимия С.Г.В.,
Варненският окръжен прокурор е повдигнал две обвинения:
- за престъпление наказуемо по чл. чл.343 ал.1
б.”В” от НК, защото на 20.12.2009 година по пътя с.Слънчево
– с.Игнатиево, обл.Варна,
на около 100м преди с.Игнатиево, Варненска област,
при управление на МПС – л.а.”Мерцедес 200” с ДК№РВ
2772 АХ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 от ЗДП
“Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват” и ал.2 “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са
длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат
превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението”,
както и чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП “На пътно платно с двупосочно движение на водача
на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две
пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне”, като по непредпазливост причинил смъртта на Н.И.К.;
- за престъпление по чл.343В ал.2 вр. ал.1 от НК, защото на 20.12.2009 година по пътя с.Слънчево
– с.Игнатиево, обл.Варна,
на около 100м преди с.Игнатиево, обл.Варна,
без да притежава съответно свидетелство за управление, управлявал л.а.”Мерцедес 200” с ДК№ РВ 2772 АХ в едногодишния срок от
наказването му по административен ред с наказателно постановление
№901/29.04.2009 г. на Началника на РУП-Аксаково,
влязло в сила на 19.05.2009 година за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление.
По делото е проведено съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. При липса на спор по фактите
страните в процеса аргументират становищата си относно вида и размера на
наказанието, което подсъдимият би следвало да изтърпи.
Според представителят на публичното обвинение,
личността на подс.В. се характеризира предимно в
негативен план. Касае се за лице, осъждано /понастоящем реабилитирано/, което е
било многократно наказвано по административен ред за нарушения на ЗДП и което в
продължение на година въпреки неправоспособността си е управлявало л.а. Според прокурора отговорността на В. не може да се
смекчи от нито едно обстоятелство. Това му дава основание да поиска наказания
“лишаване от свобода” под средния размер за двете престъпления.
Идентично е становището на повереника
на частните обвинители. В синтез, адв.Н. пледира за
налагане на максимални наказания за двете деяния.
Защитникът на подсъдимия аргументира
тезата си, че подс.В. не следва да бъде изолиран от
обществото. В полза на подзащитния си адв.А. сочи
добросъвестното отношение в процеса, добрите характеристични данни и семейното
му положение /баща на три деца/, както и индивидуалното му отношение към
настъпилата смърт на другия участник в пътното движение. Моли съда да наложи
наказание при условията на чл.23 от НК в размер на три години лишаване от свобода,
чието изтърпяване да отложи с максимален изпитателен срок.
В последната си дума подс.В. още веднъж заявява, че осъзнава вината и съжалява
за смъртта на Н. К. и е готов да понесе последствията.
След преценка на събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият В. не е правоспособен водач
на МПС. В периода от м.март 2007
година до м.април 2009 година той е бил наказван общо
осем пъти за административни нарушения по ЗДП. Последното наказателно
постановление е било издадено на 29.04.2009 година от Началника на РПУ-Аксаково. С него е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на подсъдимия за нарушение по чл.150а от ЗДП, защото като неправоспособен е
управлявал л.а.
по пътя за с.Игнатиево, Варненска област. Санкционният акт е влязъл в сила на
19.05.2009 година, като не е довел до промяна в поведението на подс.В..*** 2009 година той е продължил активно да участва
в движението по пътищата.
На 20.12.2009 година около 10.00 часа подсъдимият
заедно със свидетелите Никола С. и Радослав Й.пътували
с л.а.”Мерцедес 200” с ДК№РВ 2772 АХ от с.Слънчево към с.Игнатиево,
Варненска област. Автомобилът бил управляван от подсъдимия, св. С. стоял на
предна дясна седалка, а св.Й.пътувал на задната
седалка в дясната й част. Пътното платно било двулентово,
асфалтовото покритие било добро. В посока към с.Игнатиево,
хоризонталната маркировка била прекъсната, а за насрещно движещите се - тя била непрекъсната. Асфалтовото покритие
било мокро, видимостта била добра. Подсъдимият се движил в дясната лента по
посока на с.Игнатиево, Варненска област. Скоростта, с
която управлявал автомобила била около 155-156 км/ч,
а гумите – предназначени за използване в летния сезон. При навлизане в десен
завой подсъдимият загубил контрол над управляваното от него МПС. Навлязъл в
лентата за насрещно движение, където пътувал л.а.”Ситроен”
с ДК№В 1465 КТ, управляван от починалият по-късно Н. К.. Ударът между двата
автомобила бил челен, в лентата за насрещно движение за подс.В..
Л.а.”Ситроен” бил отхвърлен назад, като фактически
спрял в нива в дясно по посока на движението, перпендикулярно на пътя. След
съприкосновението с насрещния автомобил, л.а.”Мерцедес
200” с ДК№РВ 2772 АХ продължил да се
движи, като спрял в нива в лявата част на пътя.
В резултат на
ПТП-то водачът
на л.а”Ситроен” – Н.И.К. с ЕГН********** починал.
Причината за неговата смърт е анализирана в СМЕ на л.40 от д.пр.
Вещото лице е посочило, че смъртта на К. е резултат от тежка контузия на мозъка
в областта на голямомозъчните
полукълба, мозъчния ствол, хипофизата. В генезата на смъртта следвало да се
разгледа и развилата се дихателна недостатъчност в резултат на счупвания на
десни ребра, разкъсване на бял дроб, контузия на двата бели дроба, вдишаната
кръв в белите дробове. Описаните травматични увреждания са изцяло резултат на
удари с или върху твърди, тъпи предмети, респективно от детайли на купето на
лекия автомобил, реализирани в областта на главата, гръдния кош, левия горен и
долен крайник, дясната коремна половина, лявото бедро. Според заключението,
всички тези увреждани са били получени приживе, което личало от кръвонасяданията около тях, вдишаната кръв в белите дробове
и пр. При тези тежки увреждания в областта на
жизненоважни органи /мозъчен ствол/, обичайно настъпвала смърт.
В хода на досъдебното
производство е била назначена авто-техническа
експертиза. Вещото лице е описало като
механизъм на настъпване на произшествието напускане на лентата за движение на л.а.”Мерцедес”, сблъсък в насрещната лента, при който са
били оставени коси следи на одиране по асфалта. От сблъсъка е настъпило
разрушение в предните леви части на автомобилите, като предния ляв калник на л.а.”Ситроен” се е внедрил в предната лява част на л.а. “Мерцедес”. От разликите в масите на автомобилите, л.а.”Ситроен” бил отхвърлен назад и в дясно, и със
странично приплъзване се е занесъл в нивата, заставайки перпендикулярно по
посоката на движението си. Л.а.”Мерцедес” продължил
посоката си на движение с разрушено предно окачване, като при движението си по зачакъления банкет
изхвърлял множество камъни по пътното платно. Движението било
преустановено също в нива, в лявата част
на пътното платно. Според вещото лице, л.а.”Мерцедес”
се е движил със скорост над критичната при навлизането в десния завой, а
в цифрово изражение е равностойно на скорост над 155.22 км/ч.
Ако подсъдимият беше управлявал л.а. със скорост под
критичната, сблъсъкът е бил предотвратим.
Горната
фактическа обстановка съдът прие, че се установява чрез обясненията на подс.В.; показанията на свидетелите Б., К., С., С., Й., Д.,
К. и И.м.; заключенията на изготвените по делото
експертизи, както и от писмените доказателства приобщени на основание чл.283 от НПК.
При формиране на решението си след
анализ на доказателствата по делото съдът намери следното:
Безспорни за предмета на доказване са всички факти, от
значение за настоящия казус. Чрез писмена справка от КАТ е доказано, че подс.В. не е правоспособен водач на МПС. Видно от този
документ е многократното му наказване за различни нарушения на правилата за
движение по пътищата, които не са препятствали последвалото му
незаконосъобразно поведение. Безспорно е, че с влязло в сила наказателно
постановление на 19.05.2009 година, подс.В. е бил
наказан по административен ред, за това че управлява МПС без свидетелство за
управление. Безспорно също така е, че на 20.12.2009 година подсъдимият отново
неправоспособен и в присъствието на двама свои приятели – свидетелите С. и
Йорданов, отново се е качил да управлява автомобил, при това с летни гуми
въпреки зимния сезон. Няма спор относно състоянието на пътното платно, като
обективно същото е описано в протокол за оглед на произшествие, както и
частично в показанията на разпитаните по делото полицейски служители. Чрез
заключените на АТЕ се установя, че на процесната дата
подсъдимият е управлявал л.а. със скорост над критичната
за контролиране на МПС, а именно с такава над 155 -156 км/ч.
След навлизане в десен завой, поради високата скорост и липсата на достатъчно
знания, подсъдимият е загубил контрол над управлявания автомобил, навлязъл е в
насрещната пътна лента и челно се е сблъскал с л.а.”Ситроен”,
който е бил управляван от починалия по-късно Н. К.. Няма спор и относно
причините за смъртта на водача на л.а.”Ситроен”,
анализирани детайлно в СМЕ. Изложеното подчертава пълният синхрон в събрания
доказателствен материал по делото, който изключва хипотетично какъвто и да е
спор по фактите.
След като прецени всички доказателства релевантни по
делото по отделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за виновен подс.С.Г.В. за виновен в извършването на две престъпления:
- по чл. чл.343 ал.1 б.”В” от НК, защото на
20.12.2009 година по пътя с.Слънчево – с.Игнатиево, обл.Варна, на около
100м преди с.Игнатиево, Варненска област, при
управление на МПС – л.а.”Мерцедес 200” с ДК№РВ 2772
АХ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 от ЗДП “Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”
и ал.2 “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които
имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят
всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във
всички случаи, когато възникне опасност за движението”, както и чл.16 ал.1 т.1
от ЗДП “На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти – да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне”, като по
непредпазливост причинил смъртта на Н.И.К.;
- и по чл.343В ал.2 вр.
ал.1 от НК, защото на 20.12.2009
година по пътя с.Слънчево – с.Игнатиево,
обл.Варна, на около 100м преди с.Игнатиево,
обл.Варна, без да притежава съответно свидетелство за
управление, управлявал л.а.”Мерцедес 200” с ДК№ РВ
2772 АХ в едногодишния срок от наказването му по административен ред с
наказателно постановление №901/29.04.2009 г. на Началника на РУП-Аксаково, влязло в сила на 19.05.2009 година за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление.
Правните съображения на съда при
вземане на това решение са следните:
На процесната
дата подсъдимият В. е управлявал МПС. Макар и неправоспособен, той като
фактически участник в движението по пътищата е бил длъжен да съобрази
поведението си със задължителните разпоредби на ЗДП. Подсъдимият е нарушил
разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДП. Цитираната правна норма въвежда задължение
за водачите на пътни превозни средства непрекъснато да ги контролират. Този
контрол се осъществява в две посоки – правилно манипулиране със системите за
управление на моторните превозни средства и точното изпълнение на правилата за
движение, чрез които се създава ред и сигурност в движението /в тази насока
решение №1166-76г. по н.д.№885/76г. на ВС/.
Подсъдимият е управлявал л.а. с много висока скорост,
по мокър пътен участък, без да има нужните умения и знания за правилно боравене
със системите за управление и безопасност на МПС-то,
като фактически сам се е поставил в ситуация да не може да контролира
управляваното ППС. С поведението си С.В. е нарушил правилото на чл.20 ал.2 от
ЗДП. Правната норма въвежда задължение за водачите на МПС да съобразяват
поведението си с всички особености на движение, като законодателят е посочил
някои от тях, но в никой случай изброяването не е изчерпателно. За да се
приеме, че скоростта на движението не е съобразена с условията на движение
трябва да се сравни с наличните отрицателно действащи фактори на пътната
обстановка по време на настъпване на ПТП-то и да се
установи, че водачът е трябвало да се движи с по-малка скорост. За подс.В. тези фактори са били няколко – влажната пътна
настилка, липсата му на умения правилно да оценява отрицателните пътни
изменения, редуването на прав пътен участък и завои и пр.
Скоростта на движение на подсъдимия е следвало да бъде с величина, която да му
осигури безопасно спиране при възникване на препятствие. Тази скорост обаче е
била над критичната и в никой случай съобразена с релефа на местността,
състоянието на пътя и интензивността на движението.
Подсъдимият е нарушил и разпоредбата на чл.16 ал.1 т.1
от ЗДП като е навлязъл в насрещната пътна лента, където е предизвикал ПТП с
правомерно движещ се л.а. Нарушението по чл.16 ал.1
т.1 от ЗДП е свързано с нарушението на чл.20 ал. и 2 от ЗДП. При избора на
скорост от 155-156 км/ч, подсъдимият на практика се е
превърнал в неконтролируема опасност не само за движещите се в неговата пътна
лента, но и за всички останали участници в движението. Ударът с л.а.”Ситроен” е бил предотвратим при всяка скорост под
критичната /заключение по АТЕ/.
На процесната дата подс.В. е управлявал л.а. без да
има нужната правоспособност. Той вече е бил наказван по административен ред за
такова нарушение със съответно наказателно постановление, вл.с.
на 19.05.2009 година. Седем месеца по-късно той отново е нарушил чл.150а ал.1
от ЗДП, като поведението му вече изпълва хипотезата на престъпление по чл.343В
ал.2 вр. ал.1 от НК.
Съдът като прецени възоснова
на чл.54 от НК степента на обществената опасност на деянията и подсъдимия,
подбудите за извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, установи:
Инкриминираните деяния разкриват изключително висока
степен на обществена опасност с оглед причинения вредоносен резултат и степента
на засягане на правовия ред в страната. Престъплението по чл.343 ал.1 б.”в” от НК е съпътствано от множество изключително сериозни нарушения на правилата за
движение по пътищата, извършени от неправоспособния подсъдим. Следва да се
конкретизира, че нарушенията на ЗДП са били съпроводени и с неглижиране на възможните
опасности от страна на В., като той дори си е позволил в зимния сезон да
управлява л.а. с гуми за топло време. Към 20.12.2009
година по отношение на подсъдимия са
били влезли в сила осем наказателни постановления за нарушаване на правилата за
движение по пътищата, очевидно без нито едно от тях да изиграе целения
превантивен ефект. На практика вече е бил изчерпан целият диапазон от административно-правни възможности, чрез които В. би могъл
да бъде “стимулиран” да спазва закона и да преустанови правонарушенията си.
Последното дава щрих към личните характеристики. Подс.В.
е баща на три деца. Съдът приема твърдението на защитата, че въпреки отбелязването “баща неизвестен” в
акта за раждане на детето Горан Петров, именно подсъдимият се грижи за него. В
тази насока са и представените две характеристики по местоживеене за
подсъдимия. Това обаче са единствените позитивни данни за личността на В..
Съдът не прие за смекчаващо отговорността обстоятелство съдействието от страна
на В. по време на цялото разследване. Неговото процесуално поведение е
стандартно. Той е давал обяснения след привличането му като обвиняем и на
практика с това е приключило “активното му участие” в досъдебното
производство. Преживяването на причинената смърт на млад човек е естествена
психична реакция след такава критична ситуация. На другата плоскост са осъждането на В. през 2005 година за
престъпление по чл.195 ал.1 т.4 от НК, с наложено наказание от шест месеца
лишаване от свобода, отложено с три години изпитателен срок. Макар настъпилата
реабилитация по право, съдът цени това осъждане като негативна характеристика
за подсъдимия. Той веднъж е бил поставен
в условията на условно осъждане и би следвало да съобразява бъдещото си
поведение със законите в страната. Това
обаче не се е случило. Както бе посочено
в началото на настоящите мотиви първото нарушение на правилата за движение по
пътищата на В. *** 2007 година, т.е. една година след влизане в сила на
осъдителния съдебен акт спрямо него. Административните нарушения не са се
изчерпали само с посоченото, напротив били са интензивни и на практика В. всеки
един момент е можел да наруши отлагателното условие на наложеното му наказание.
Изложеното дава основание на съда да заключи, че условното осъждане не е
превъзпитало и поправило В.. Той е продължил да не се съобразява с установените
порядки, като надценяването на собствената безнаказаност е довело до трагичния
край на един млад човек на 20.12.2009 година. На тази дата подс.В.
изключително сериозно е престъпил забранителни правни норми и е извършил две
престъпления, много тежки по своя резултат и обществена опасност. Само липсата
на други пътуващи в часа на катастрофата
е минимализирала броя на жертвите. Не е за
пренебрегване и факта, че в резултат на ПТП-то има
още едно пострадало лице, макар и телесните увреждания да не са съставомерни от гледна точка на наказателното право.
Изложеното мотивира съда да приеме, че по отношение на
В. са налице преимуществено отегчаващи отговорността обстоятелства, което
наложи индивидуализиране на наказанията над средния към максималния размер
лишаване от свобода, предвидени в санкцията на чл.343 ал.1 б.”в” от НК и в
максимален размер за престъплението по чл.343В ал.2 вр.
ал.1 от НК. За престъплението по чл.343 ал.1 б.”в” от НК съдът инидивидуализира наказанието на 5 години лишаване от
свобода. По правилото на чл.373 ал.2 от НПК във вр.
чл.58а от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3, като наложи на подс.В. за изтърпяване четиридесет месеца лишаване от
свобода.
За престъплението по
чл.343В ал.2 вр. ал.1 от НК съдът индивидуализира
наказанието на подсъдимия в максималния размер от две години лишаване от
свобода. Отново по правилото на чл.373 ал.2 от НПК вр.
чл.58а от НК същото бе намалено с една трета, като на подсъдимият се наложи за
изтърпяване наказание от шестнадесет месеца лишаване от свобода. Съдът не
приложи разпоредбата на чл.78а от НК предвид съдържанието на ал.7, т.к. подс.В. е извършил множество
престъпления. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът наложи по-тежкото от двете
наказания, а именно четиридесет месеца лишаване от свобода, което следва да се
търпи ефективно при общ режим в ЗООТ. Няма основание да се приеме, че ако
подсъдимият бъде оставен да търпи наказанието си под отлагателен срок,
наказателната репресия би постигнала целите си. Веднъж той е бил осъждан по
подобен начин, но очевидно престъпните му нагласи не са били преодолени.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на
подсъдимия направените деловодни разноски за възнаграждение на вещи лица.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: