РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Ямбол, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Ц.Х.Г.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Гражданско
дело № 20212300100296 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на З. К. Р. от гр. ****,
която първоначално е предявила против ответника ЗК „Лев инс“ АД гр.***** претенция да
бъде осъден да й заплати сумата 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 9.10.2020 г.
/датата, на настъпване на ПТП, от което е увредена/ до окончателното изплащане и
направените по делото разноски. Впоследствие след възобновяване на настоящото
производство поради приключване на НОХД № 386/2020 г., с определение № 398/18.07.2022
г. на основание чл.228 ал.1 от ГПК като ответник по делото е конституирано Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ гр.*****, а производството по
отношение на първоначалния ответник ЗК „Лев инс“ АД гр.***** е прекратено. По
отношение на ответника НББАЗ твърденията на З. К. Р. са, че е претърпяла първоначално
описаните травми, болки и страдания при същото ПТП на 9.10.2020 г., но в резултат
виновното поведение на водача О.Б., който с действията си е нарушил правилата за двиЖ.е
по пътищата, като е паркирал управлявания от него пътен състав /товарен автомобил и
ремарке към него/ на пътното платно, като е нарушил чл.5, ал.1, т.1; чл.94, ал.2 и чл.98,
ал.1,т.1 отЗДвП.
Твърденията са за това, че на 9.10.2020 г. К. е пострадала в резултат на ПТП, станало
на път № 1-7 Елхово-Лесово като е била пътник в автобус „Ивеко“, рег.№ СН 0955 АХ,
управляван от В.А.М., притежаващ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество. Автобусът се ударил отзад в неправомерно спрелия на пътя товарен
1
автомобил марка „Волво“, рег.№ СЕ 7442 ВС с полуремарке рег.№ СЕ 4689 ХТ, управляван
от О.Б.. В резултат на ПТП ищцата получила изключително тежки травматични увреждания,
изразяващи се в травматичен шок, контузия на тялото и главата, полифрагментна фрактура
на ляво бедро с дислокация на фрагментите, разкъсно-контузна рана на дясното бедро с
мекотъканен дефект. Претърпяла е осем операции, но и към настоящия момент продължава
да е обездвижена. Раната е възпалена и болезнена. Не може да натоварва крака си, болките
са силни. Не може да спи нощем и се налага непрекъснато да приема обезболяващи
медикаменти и успокоителни. Фрактурата не е зараснала. Ищцата се чувства изключително
зле психически, изпитва силен страх и се е затворила в себе си. Изключителните
неимуществени вреди, които ищцата е претърпяла и търпи в момента, ще продължи да
търпи и в бъдеще.
С допълнителна молба ищцата е уточнила, че по време на инцидента е пътувала в
автобуса на първия ред седалки зад шофьора, на мястото, което е до пътеката.
В срока по чл.131 от ответника НББАЗ е депозиран отговор на исковата молба, с
който не се оспорва валидността на застрахователното правоотношение, възникнало по
силата на застрахователен договор за товарен автомобил марка „Волво", с украински peг. №
СЕ 7442 ВС, с прикачено към него полуремарке марка „Шмитц" с peг. № СЕ 4689 XT по
застраховка „Гражданска отговорност" Зелена карта № UA/015/15436272, валидна към
датата на ПТП, поради което съдът е приел, че тези факти не се нуждаят от доказване.
По същество на спора ответникът счита, че не е изключителна отговорността на О.Б.
за настъпване на пътнотранспортното произшествие, както и за настъпване на вредите на
ищцата, в резултат от телесните увреди, получени при ПТП предвид установеното по
НОХД, че починалият при ПТП водач на автобуса е съпричинил ПТП и вредоносния
резултат поради управление на МПС с несъобразена скорост, а поведението на пътниците,
включително на З. К. Р., допринесло за причиняване на телесните им увреждания поради
непоставянето на обезопасителни колани, които обстоятелства са преценени като
смекчаващи вината на О.Б. и са взети предвид при определяне на наказанието. В тази връзка
е направено възраЖ.е за съпричиняване на вредите от ищцата З. К. Р., тъй като е пътувала в
автобуса без поставен обезопасителен колан.
Оспорено е изцяло претърпяването на неимуществените вреди от ищцата, които са
предмет на настоящия иск и причинната връзка с процесното ПТП. Евентуално,
претендираният от ищцата размер на обезщетение за неимуществени вреди от 150 000 лева
се счита несъответен на претърпените от нея вреди и завишен, съобразно принципа за
справедливост, произтичащ от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Оспорват се изцяло исковете за законна лихва върху главниците за претендирани
неимуществени вреди поради неоснователност на главните искове, евентуално поради това,
че ответникът не е изпадал в забава от претендираната дата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
2
Относно установяване настъпилото ПТП, по делото е представен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1039-221 от 9.10.2020 г., съгласно който на тази
дата, на път № 1-7, км 316 м между гр.Елхово и ГКПП Лесово е настъпило ПТП с участници
МПС марка „Ивеко“, рег.№ СН 0955 АХ, управлявано от В.А.М. и застраховано в ЗК „Лев
инс“ АД и товарен автомобил с влекач марка „Волво“, рег.№ СЕ 7442 ВС с полуремарке рег.
№ СЕ 4689 ХТ, управляван от молдовския гражданин О.Б. със застраховка в МТСБУ. Сред
пострадалите лица е ищцата З. К. Р., пътник в автобуса. Посочено е от съставителя на
протокола, че МПС марка „Ивеко“ се е движело в посока от гр.Елхово към ГКПП Лесово и
удря отзад товарния автомобил, който е спрял на лентата за двиЖ.е.
По случая е образувано ДП № 381/2020 г., както и НОХД № 386/2020 г. по описа на
ЯОС, по което е постановена присъда, влязла в сила към момента. С тази присъда №
260000/19.01.2021 г., ЯОС е признал за виновен молдовския гражданин О.Б. в това, че на
9.10.2020 г. при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил, марка
„Волво“, с ДК № СЕ 7442 ВС, с прикачено към него полуремарке, с посока на двиЖ.е и в
платното за двиЖ.е от гр.Елхово към ГКПП, нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата,
установени в разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 /признат за невинен по това обвинение от БАС/;
чл.94, ал.2 и чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, като паркирал управлявания от него пътен състав на
пътното платно, в дясната за него лента за двиЖ.е, вследствие на което предизвикал
процесното ПТП с движещото се по това време, по същия път, в същата посока и в същата
лента за двиЖ.е моторно превозно средство - автобус, марка и модел „Ивеко 50 Ц 14 В“, с
ДК № СН 0955 АХ, управляван от В.А.М. с ЕГН ********** от гр.**** и по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице и телесни повреди на повече от
едно лице, като сред пострадалите лица е З. К. Р., на която са причинени две средни телесни
повреди: шоково състояние – израз на тежка комбинирата травма /глава, тяло, крайници/,
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота и фрактура на кост на ляв
долен крайник /ляво бедро/, самостоятелно причинила трайно затруднение на двиЖ.ето на
левия долен крайник на пострадалата за период много над 30 дни. В мотивите към
присъдата, ЯОС е приел, че с неправомерното си поведение на пътя пострадалият /загинал/
водач на пътническия микробус В. М. в значителна степен е улеснил настъпилото ПТП и е
допринесъл съществено за настъпилия тежък вредоносен резултат /за настъпилото ПТП и
последвалата смърт на три лица и различни по вид и брой телесни повреди на 12 лица/ -
твърде високата скорост на двиЖ.е на управлявания от пострадалия автобус "Ивеко 50Ц
14 В", с ДК № СН 0955 АХ, несъобразена с конкретната пътна обстановка.
За ангажиране отговорността на ответника НББАЗ ищцата Р. е представила отговора,
който е получила от бюрото с изх.№ 1-0013/11.01.2021 г. за това, че следва да отправи
претенцията си към ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, както и отправената от нея чрез
адв.К. до ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ претенция вх.№ 1631/12.05.2021 г. за
заплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите поради виновността на водача О.Б. за ПТП на 9.10.2020 г., в което е
пострадала.
3
Във връзка с установяване на обстоятелствата, довели до претърпените от ищцата
травми, бе разпитан като свидетел М. И. Б., който също е пътувал в автобуса при
настъпването на процесното ПТП и е седял на предпоследната единична седалка от дясна
страна. Свидетелят заявява, че както на неговата, така и на останалите седалки не е видял да
имат предпазен колан и самият той не е бил с поставен такъв. Свидетелят не познава ищцата
Р., не знае кой е седял на първите седалки и как са пострадали хората седели там. Времето
било мъгливо, ръмяло леко, изведнъж се видяло нещо като зелен екран, чул се трясък,
всичко изгаснало и започнали писъци. Заявеното от свидетеля Б. за причинените на него и
съпругата му травми, съдът не обсъжда като неотносими към делото обстоятелства.
В настоящото производство бе назначена, изслушана и неоспорена авто-техническа
експертиза, по която вещото лице авто-експерт въз основа на писмените доказателства по
НОХД и разпитания по делото свидетел, дава заключение, че ППС Ивеко 50Ц14В с рег.№
СН0955АХ заводски е бил конструиран и регистриран като товарен автомобил с 2+1 места,
категория N1. След изменение на конструкция и оборудването със седалки, одобрено от
„Технотест“ АД гр. С., товарният автомобил е регистриран като автобус, категория М2, клас
В, с 21+1 места, в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив. Вещото лице посочва,
че ищцата Р. е седяла на седалка № 4, по която не са открити деформации, изразяващи се в
нарушаване на нейната цялост предизвикани от настъпилото произшествие (удар).
ПолоЖ.ето на седалка № 4 е такова, че пред нея са седалката на водача (№ В) и седалка № 1.
Седалка № 4 е зад и между посочените две седалки. Вдясно от седалка № 4 се намира
седалка № 21.
Предвид разполоЖ.ето на седалка № 4, при настъпване на произшествие тялото на
пътника, возещ се на тази седалка при непоставен предпазен колан, разстоянието на тялото
до предната седалка няма никакво значение, тъй като тялото след удара под действието на
силата на удара започва да се движи безконтролно, в повечето случай напред като в
конкретния случай е можело да се удари, както в седалката на водача (№ В), в седалка № 1
или седалка № 21. Това пряко зависи от телослоЖ.ето на пътника и неговото разполоЖ.е
върху самата седалка и не на последно място от настройката на облегалката и седалищната
част на седалката.
Всички места (седалки) в автобуса са били оборудвани с правилно монтирани и
работещи триточкови инерционни предпазни колани с изключение на няколко седалки,
които са били оборудвани с двуточкови предпазни колани. Ищцата към момента на
настъпване на произшествието е била без поставен предпазен колан. В случая според
вещото лице, поставен предпазен колан би предотвратил по-голяма част от настъпилите
телесни наранявания на ищцата, тъй като тялото на същата би останало притиснато към
седалката.
От изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза става ясно, че при
възникналото ПТП на 09.10.2020 г., ищцата Р. пътувала на първата седалка зад седалката на
водача на микробуса, към коридора на автобуса, като при блъскането на микробуса, който
се движел с голяма скорост в задните части на товарния автомобил, микробусът е получил
4
тежки деформации, като предните части на микробуса буквално се напъхали под задните
части на товарния камион. При този сблъсък Р. е получила съчетана травма, а при
извършените прегледи и изследвания в болницата са били установени данни за счупване на
лявата бедрена кост в нейната долна половина и разкъсно-контузна рана в областта на
вътрешната повърхност на дясната колянна става. Въз основа на представените по делото
медицински документи, епикризи, вещото лице дава заключение, че Р. е била оперирана в
УМБАЛ „Света Анна“ - С., като интраоперативно костните фрагменти на счупената лява
бедрена кост са били наместени и били фиксирани с външен фиксатор. Разкъсно-контузната
рана в областта на дясното бедро е била зашита с налагане на вакуумна превръзка.
Лечението и възстановяването на пострадалата е било със затегнато протичане, което
наложило същата да бъде приемана още седем пъти в клиники по ортопедия и
травматология, където разместените костни фрагменти на лявата бедрена кост са били
повторно наместени и фиксирани с метални остеосинтезиращи тела, възпалената разкъсно-
контузна рана в областта на дясното бедро е била няколкократно оперирана.
Предвид медицинските документи и извършения преглед на ищцата, вещото лице
счита, че счупената лява бедрена кост е добре възстановена. ДвиЖ.ята на левия долен
крайник са болезнени и леко ограничени, но е налице тенденция, двиЖ.ята на увреденият
крайник постепенно да се подобри, като пострадалата следва да се възползва от уменията на
специалистите на физиотерапия и рехабилитация на функциите на увредените крайници.
Разкъсно-контузната рана в областта на вътрешната повърхност на дясното бедро все още не
е напълно излекувана, като същата продължава да отделя макар и минимално възпалителен
секрет, което налага още грижи и терапевтични процедури с цел окончателно премахване на
хроничното възпаление на тъканите. Болките в областта на раната се засилват при опипване
с ръка на крайника в областта на раната и при придвижване. Налице са основателни
предполоЖ.я, че възпалението на тъканите на увредения десен долен крайник ще се
ликвидират напълно и функцията на крайника ще се подобри.
Относно търпените от ищцата болки и страдания, вещото лице стига до извода, че
след произшествието, същите са били значителни, включително и значителни неудобства
при битово обслужване и самообслужване. Към настоящия момент тези болки и страдания
са значително по-слабо изразени. Налице е тенденция изпитваните болки и страдания от
страна на пострадалата постепенно да намалеят по интензитет. Белезите от разкъсно-
контузната рана в областта на дясното бедро и белезите от извършените оперативни
интервенции на мястото на счупената лява бедрена кост са за цял живот.
В отговор на зададените от ответника въпроси, вещото лице медик е заявило, че
травмите на Р. са получени вследствие притискане на травмираните области на долните
крайници между деформиралите се предни части на автомобила, които се придвижили назад
при навлизането на предните части на автомобила под товарния автомобил, към облегалката
на седалката на пострадалата. Т.е. уврежданията не са получени само вследствие политане
на тялото на пострадалата напред, тъй като е била без предпазен колан и удрянето им по
седалката, която е била пред тялото на пострадалата, а по-голямо значение е имало
5
притискането на предните части на долните крайници от деформиралите се части намиращи
се отпред на катастрофиралия микробус. Тъй като ищцата е пътувала без закопчан
предпазен колан, е имало предпоставки за получаване на значителни увреждания в областта
на главата и в областта на лицето, но видно от данните от делото, същата не е получила
съществени травми в областта на лицето и главата, освен главоболие и болки в областта на
лицето, довели клиничната диагноза „Контузия на главата“.
Съдът кредитира заключенията и по двете съдебни експертизи като компетентни и
обективно изготвени, съобразени с доказателствения материал по делото.
За установяване наличието на претърпени неимуществени вреди вследствие
преживяното ПТП, по искане на ищцата бяха събрани гласни доказателства. Свидетелката
К. Р., дъщеря на ищцата заявява, че първоначално след катастрофата на 9.10.2020 г., майка й
била откарана в реанимацията в Ямбол и след два дни я придвижили до болница „Света
Ана“ в гр.*****, където била непрекъснато до м. януари, близо 4 месеца била постоянно на
легло и не се изправяла. Майката на свидетелката претърпяла общо 8 операции. Десният й
крак бил не просто счупен, а помлян и според лекарите бил по-скоро за ампутация в това
състояние, но успели да го спасят. На левия крак имало доста дълбока прорезна рана. До
февруари месец, свидетелката заявява, че ищцата не била нейната майка – била постоянно
на болкоуспокояващи, чувствала огромна тревожност, паника. Мисълта за катастрофата я
ужасявал, започнела ли да си спомня, започвала да плаче. От най-малкия шум се плашела.
Сънят й се равнявал на 2 часа вечер въпреки, че е вземала успокоителни. Нощем плачела и
се молела да не е сред живите, защото е млада, работеща постоянно и изведнъж 4 месеца на
легло, с два нефункциониращи крака. Когато била в болницата в С. с нея работил психолог.
В момента психическото й състояние е много по-добре, спряла вече всякакви
болкоуспокояващи, към които била привикнала. Сега в момента майка й не излиза от къщи -
когато се натовари повече краката й се подуват. Все още има проблеми с левия крак, тъй
като инфекцията все още не е преборена. Постоянно има някакви външни течове - вода,
гной, понякога кръв. Пластиката има огромни белези. Краката са в белези. В десния си крак
изпитва огромна болка. Има частично срастване, но все още не е напълно.
Свидетелката се грижела неотлъчно за майка си, наели квартира в гр. С., защото
имало постоянно прегледи, махане на конци, превръзки. Ищцата не можела да се обслужва
сама, била на катетър, на подлога, получила инфекция заради това и се наложило да премине
на памперси. Първото раздвижване на ищцата било с проходилка – правела 2-3 крачки, но
когато се изправела започвало да пада кръвното и колабирала. До март месец не можела да
отиде от едната стая до тоалетната, дори и да се изправи. Било много трудно дори да я
изправят да си стъпи на краката, може би през м.март 2021 г. за първи път успяла да седне.
Рехабилитацията също протекла много тежко, провеждала се всеки ден, защото в продълЖ.е
на 2 месеца краката залинели. Майка й изпитвала силни болки, крещяла с цяло гърло,
стискала, хвърляла възглавници. Имало последици и от залежаването, понеже близо 4
месеца била изцяло по гръб в леглото, не можела да се обръща, имала рани, зачервени петна,
от които има белези и сега.
6
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът квалифицира иска с правно основание чл.511 ал.3 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД. Според разпоредбата на чл.511 ал.1 от КЗ в случаите на настъпило
застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен
водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава,
чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от
кореспондента за територията на Република България на застрахователя на виновния водач,
който както е посочил НББАЗ е ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“. В тези случаи,
съгласно чл.511 ал.3 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената
претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на обезщетение или ако
увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага
чл. 380. По делото липсват данни за произнасяне по предявената от Р. претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, както от кореспондента, така и от бюрото, а и
това обстоятелство не се оспорва, поради което предявеният иск е допустим.
Страните по делото не спорят и съдът приема за установено, че е налице валидно
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор за
управлявания от О.Б. товарен автомобил марка „Волво“, с украински peг. № СЕ 7442 ВС, с
прикачено към него полуремарке марка „Шмитц“ с peг. № СЕ 4689 XT по застраховка
„Гражданска отговорност“ Зелена карта № UA/015/15436272, валидна към датата на ПТП -
9.10.2020 г. Застрахователят е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за
които последният би отговарял и на общо основание отговаря при причинено непозволено
увреждане със застрахованото МПС, което е предметът на застраховката.
За уважаване на предявената претенция е необходимо да бъде установен
фактическият състав на непозволеното увреждане, което включва виновно извършено
противоправно деяние с произлезли от него вреди, наличие на причинна връзка между
деянието и вредите. Предвид събраните доказателства, съдът приема, че тези елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане са налице.
Относно установяване на обстоятелството дали е извършено деянието, неговата
противоправност и вината на застрахования водач О.Б., влязлата в сила присъда №
260000/19.01.2021 г., постановена по НОХД № 386/2020 г. по описа на ЯОС се ползва от
разпоредбата на чл.300 от ГПК. С тази присъда за виновен за причиняване на ПТП от
9.10.2020 г. е признат водачът на товарен автомобил марка „Волво“ О.Б. и му е наложено
съответното наказание. В мотивите към присъдата съдът е обсъдил и преценил, че вина за
настъпването на ПТП има и застрахования в ответното дружество водач В. М.в, но тъй като
същият е загинал в произшествието и не е осъден в наказателното производство.
Независимо от това обстоятелство, съдът не обсъжда въпроса за съпричиняване на
процесното ПТП от двамата водачи, участвали в него /съобразно възраЖ.ето на ответника/,
тъй като претенцията е насочена към единия от тях, който е признат за виновен от
наказателния съд за причиняването му и ищцата е обосновала претенцията си с неговата
7
вина.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза е безспорно установено, че
получените травми ищцата Р. са пряка и непосредствена последица от ПТП на 9.10.2020 г.
Като пострадала в това ПТП, ищцата е получила съчетана травма, като след извършените
прегледи и изследвания са били установени данни за счупване на лявата бедрена кост в
нейната долна половина и разкъсно-контузна рана в областта на вътрешната повърхност на
дясната колянна става. При проведеното лечение счупванията на лява бедрена кост са били
наместени и били фиксирани с външен фиксатор оперативно, а разкъсно-контузната рана в
областта на дясното бедро е била зашита с налагане на вакуумна превръзка. Лечението и
възстановяването на пострадалата е било със затегнато протичане, което наложило същата
да бъде приемана още седем пъти в клиники по ортопедия и травматология, където е била
няколкократно оперирана. Т.е. установява се, че причинените от катастрофата травми на
ищцата, представляват две средни телесни повреди така, както е приел и ЯОС в мотивите
към присъдата по НОХД № 386/2020 г. Въз основа на тези изводи на вещото лице съдебен
лекар за съда е безспорно установено, че е налице причинна връзка между причиненото от
застрахования О.Б. ПТП и настъпилите увреждания на ищцата.
Справедливото обезщетяване е принципът, въз основа на който съгласно чл.52 от ЗЗД
съдът следва да определи размера на претендираните за заплащане от ищците претърпени
неимуществени вреди, които в случая са вследствие от причинени травматични увреждания,
настъпили в ПТП. При определяне на размера на неимуществените вреди, съгласно ППВС
№ 4/68 г. следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези
вреди и се вземе предвид значението им за размера на вредите. Това са конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, тъй като понятието „справедливост” по смисъла на
чл.52 ЗЗД не е абстрактно. Следва да се имат предвид значимите за случая обстоятелства, а
именно: възрастта на увредената, общественото й полоЖ.е, вида на травмите,
продължителността и вида на лечението им, интензитета на болките, състоянието на ищцата
към момента.
Съдът счита, че застрахователното обезщетение относно претендираните от ищцата
неимуществени вреди, следва да бъде определено в размер 90 000 лв. Определеният от съда
размер на обезщетенията би покрил претърпените от ищцата болки и страдания, предвид
характера на получените травми, изразяващи се в две средни телесни повреди,
продължително проведено лечение, все още неизцяло възстановяване и емоционални
страдания. Ищцата е жена на средна възраст, трудоспособна, която е водила нормално
активен живот преди ПТП. За излекуването си от претърпените травми, ищцата Р. е
претърпяла осем операции, пролежала е в болница четири месеца, прилагана й е тежка
болезнена рехабилитация. Макар според вещото лице счупената лява бедрена кост да е
добре зараснала и да е налице тенденция за възстановяване, а по отношение на разкъсно-
контузната рана все още да не е приключило лечението, от прогнозата, че функцията на
левия крайник ще се подобри, а интензитета на болките ще се намали с времето, съдът не
може да направи извод за окончателно възстановяване на двата крайника във вида и
8
функцията им преди катастрофата, както към момента, така и занапред. В потвърждение на
този извод е заявеното от вещото лице лекар в съдебно заседание за това, че Р. се е
придвижвала без помощни средства при извършения от него преглед, но е имала леко
куцукаща походка, не би могла в бъдеще да търпи физически натоварвания, да стои по-
дълго време права. Т.е. след преживяната травма здравословното състояние на ищцата е
необратимо пострадало по отношение на засегнатите части от тялото и възстановяването им
няма да е пълно.
От разпитаната в настоящото производство свидетелка –дъщеря на ищцата, която е
полагала преки грижи за нея по време на възстановяването й след болничните престои, се
установи, че след окончателното изписване на Р. от болницата след четири месеца, тя е била
отново на легло и трудноподвижна, придвижвала се е с помощни средства. Това е наложило
пълното й обслужване относно личната й и домашна хигиена, тъй като не е можела
самостоятелно да се придвижи до тоалетна, била е на памперс, а преди това с катетър и
подлога. Емоционално ищцата трудно преодоляла психическата травма от катастрофата,
загубила съня си, плачела, приемала болкоуспокояващи и сънотворни. Свидетелката заяви,
че към момента приема на тези лекарства е преустановен и майка й се справя добре
психически, което също се отчита при определяне размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди.
Установените претърпени от ищцата неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер 81 000 лв. след намаляне на определения размер от 90 000 лв. с 10 %.
Съдът намира основания да бъде намален размера на обезщетението предвид установеното
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата в ПТП Р.. От двете вещи
лица по авто-техническата и медицинска експертизи е установено, че действително
пътувалата в автобус „Ивеко“ З. Р. не е ползвала монтираните в него и работещи предпазни
колани. Относно наличието на предпазни колани в автобуса, съдът не кредитира
показанията на свидетеля Б., който отрича това, тъй като същите остават изолирани от
другите доказателства по делото в тази връзка. Отново според двете вещи лица,
неползването на предпазен колан от Р. макар и в малка степен е довело до получените от нея
травми. Съдът приема, че процентът съпричиняване от страна на ищцата е 10 % предвид
посоченото от вещото лице лекар, че по-голямо значение за получените травми е имало
притискането на предните части на долните крайници от деформиралите се части намиращи
се отпред на катастрофиралия микробус. Причиненото на Р. е вследствие притискане на
травмираните области на долните крайници между деформиралите се предни части на
автомобила, които се придвижили назад при навлизането на предните части на автомобила
под товарния автомобил, към облегалката на седалката на пострадалата, а не толкова
двиЖ.ето на тялото без предпазен колан. При уважаване на иска в размер 81 000 лв., искът в
останалата претендирана част от 150 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Претенцията на ищцата относно присъждане на мораторна лихва също е основателна
предвид акцесорният й характер към главния иск и неговото уважаване. В чл.429, ал.3 от КЗ
е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в
9
рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото
застрахователно събитие от застрахования по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или считано от
датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от
датите е най-ранна. В такъв случай законната лихва върху главницата от обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде присъдена, считано от 12.05.2021 г. – от датата на
предявяване на застрахователната претенция пред ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“.
При изхода на делото съдът намира за основателно искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата на основание
чл.38, ал.2 ЗА, тъй като същата след отказ от първоначалния си адв.К. е защитавана от адв.
Г. Р. безплатно, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. При това полоЖ.е и на основание чл.38,
ал.2 ЗА на същия за осъществената защита в настоящата инстанция, следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение, в съответствие изхода на производството (частично
уважаване на предявените искове) и съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. –
7130 лв. или да му се присъди сума в размер на 8556 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение
за представителството на З. Р., която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв.Р..
На ищцата Р. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски /300 лв. за
СМЕ/, съразмерно с уважената част от иска, които са в размер 162 лв.
На ответника също следва да бъдат присъдени разноски, тъй като е направил такова
искане. Съдът след запознаване с доказателствата относими към претенцията за разноски,
приема, че такива са надлежно направени от ответника в размер 620 лв. – заплатени
възнаграждения за вещи лица и за свидетел. Съразмерно с отхвърлената част от иска, в
съответствие с правилото на чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да бъде присъдена сума за
разноски в размер на 285,20 лв. Искането за присъждане на заплатени адвокатски
възнаграждения е неоснователно въпреки представените доказателства за заплащането му,
тъй като не е представен договор за правна защита, сключен между страната НББАЗ и
адвокатското дружество „Х., Я. Ц.“, а само пълномощно за процесуално представителство.
Отделно от това ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ за разгледания иск в
размер 3240 лв., тъй като ищцата на основание чл.83 ал.2 от ГПК е освободена от заплащане
на ДТ.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/,
ЕИК ********* със седалище гр.*****, ул.“Граф Игнатиев“ № 2 ет.2 да заплати на З. К. Р.,
ЕГН ********** от гр.*****, ул.“*******“ № ** на основание чл.511 ал.3 от КЗ сумата от
81 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с
получени телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 9.10.2020 г., ведно със
10
законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2021 г. до окончателното плащане, като
искът за разликата над уваЖ.я размер главница от 81 000 лв. до претендирания размер 150
000 лв., както и за заплащане от застрахователя на лихва върху главницата, считано от
датата на настъпване на ПТП - 9.10.2020 г. до окончателното изплащане, като
неоснователни, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/,
ЕИК ********* със седалище гр.*****, ул.“Граф Игнатиев“ № 2 ет.2 да заплати на
основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв.Г. Р., САК сумата 8556 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение за представителството на З. К. Р., определено съобразно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г.
ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/,
ЕИК ********* със седалище гр.*****, ул.“Граф Игнатиев“ № 2 ет.2 да заплати на
основание чл.78 ал.1 от ГПК на З. К. Р., ЕГН ********** от гр.*****, ул.“******“ №
***направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер 162 лв.
ОСЪЖДА З. К. Р., ЕГН ********** от гр.****, ул.“***Заимов“ № **на основание
чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи /НББАЗ/, ЕИК ********* разноски по делото съразмерно с отхвърлената
част от иска в размер на 285,20 лв.
ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/,
ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен
съд-Ямбол сумата от 3240 лв., представляваща дължимата държавна такса върху уваЖ.я
размер на иска, както и държавна такса 5 лв. при служебното издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на обжалване пред АС гр.Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
11