Мотиви към Присъда № 188,
постановена на 29.08.2019г. по н.о.х.д. № 5320 по описа на Районен съд –
Варна за 2018г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 1044 по описа за 2018г. на Първо РУ към ОД на МВР
– гр. Варна на Г.Й.М. за това, че за периода 18.06.2018 г. - 17.07.2018 г.
в гр. Варна, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, при условията на
продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи, както следва на 18.06.2018
г. мобилен апарат „Хуауей 625“ с ИМЕИ 1 № 867959027019115
и ИМЕИ 2 № 867959027051787, ведно със СИМ карта към „Виваком“,
калъф от изкуствена кожа тип „джобче“, 2 броя банкови карти, документ за
правоспособност за работа по река издаден от Морска администрация - Русе,
всички вещи на обща стойност 62,84 /шестдесет и два лева и осемдесет и четири
стотинки/, от владението на Р.Н.В., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила и на 17.07.2018 г. - мъжки портфейл, сумата от
500.00 лева, бележки, визитки, листчета, всички вещи на обща стойност 507,50
/петстотин и седем лева и петдесет стотинки/ лева, от владението на Т.М.Т., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила- всички
вещи на обща стойност 570,34 /петстотин и седемдесет лева и тридесет и четири
стотинки/ - престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3
от НК, както и за това, че на 18.07.2018 г. в гр. Варна, като непълнолетен,
но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, отнел чужда движима вещ - таблет
„Леново А730“ с ИМЕИ № 868386020644617 на стойност 100.00 /сто лева/ лева, от владението на Г.М.Г., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да го присвои -престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.
В хода на съдебните прения по
време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че
вината на подсъдимия е доказана по безспорен начин. Предлага за извършеното по
отношение на него да бъдат наложени наказания „лишаване от свобода”, чиито
размер да бъде редуциран при условията на чл. 63 НК и предвид чистото съдебно
минало на дееца изтърпяването им да бъде отложено с подходящ изпитателен срок
при условията на чл. 66 НК, като наличните по делото веществени доказателства
да бъдат върнати на подсъдимия след влизане в сила на постановената присъда.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Т. се
солидаризира със заявеното от представителя на ВРП, посочва, че към момента
имуществените вреди от деянието са били възстановени на неговия подзащитен и
оттегля заявената от него неимуществена претенция.
Защитникът на подс. М. моли съда при постановяване на
присъдата да се вземат предвид обстоятелствата, че подсъдимият е млад човек,
възстановил голямата част от реализираните имуществени вреди, поради което
претендира след редукцията по чл. 63 НК да му бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ в рамките на законоустановения минимум изтърпяването на което да бъде
отложено с подходящ изпитателен срок.
Подс. М. редовно уведомен за датата на съдебното
заседание от предходно такова, не се явява и не сочи уважителна причина за
неявяването си.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
Г.Й.М. е роден
на *** ***, българин, български гражданин, ученик – 6-ти клас в ОУ „Неофит Бозвели", не работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********, с родители - баща - Й.С.М., с адрес ***. Варненчик, № 28, вх. 1, ап. 27, пенсионер по болест и майка
-Ю.Н.К., пенсионер по болест с ТЕЛК, диагноза „Затлъстяване IV степен. Коксартроза и гонартроза. Голяма пъпна
херния“.
Отгледан
и възпитаван в нестабилна и проблемна семейна среда. Родителите му са живели
заедно докато е бил на 4 години, след раздялата им Г.М. остава да живее при
баща си, като грижи полага предимно неговата баба по бащина линия. Двамата му
родители имат нови партньори и други деца. Майката не е полагала грижи за сина
си, имала е нов партньор и син А. М., роден на *** г. Бащата има други трима
сина: Ст. - роден на *** г., М. - роден на *** г. и Е. - роден на *** г.
От
месец май 2014 г. Г. живее при майка си, на тя не може да оказва необходимия
контрол.
На
11.06.2014 г. е настанен в приюта към сдружение „Гаврош“,
а след това в ДДЛРГ „Кн. Надежда“ - Варна, където се
проявява като конфликтен и нарушава реда. Бяга многократно от дома, като отива
при майка си, а когато се скара с нея отива при баба си по бащина линия.
Подсъдимият
не посочва спрямо него да е упражнявано насилие в детството, но негативно
влияние е оказала честата смяна на настойничество от страна на двамата
родители, липсата на постоянна грижа и контрол, емоционалното отхвърляне от
родителите, настаняването в дом за деца лишени от родителска грижа, са
предопределили ранните криминални прояви, занижена самооценка и самоконтрол,
оправдаването на личната отговорност,
Г.М.
има завършено начално образование, посочва, че често е сменял училища, има
известна мотивация да завърши основно образование, посочва, че е завършил 6-тои
клас, а понастоящем е записан като ученик в 7 клас в училище „Неофит Бозвели“ гр. Варна.
Има
сериозни трудности в усвояването, почти неграмотен, не може да чете и пише,
което би затруднило продължаване на образованието му. Не посочва конкретни
интереси, няма мотивация за придобиване на професионална квалификация.
Твърди, че в момента работи заедно с А. А.ов - втория партньор на майката като стоителен
работник и има желание да придобие умения и да продължи да работи самостоятелно.
Разчита финансово на своите родители, има трудности в управлението на
финансите. В миналото е придобивал средства от кражбите и грабежите.
При
проведен разговор от страна на пробационен служител с
председателя на МКБППМН към кметство район Аспарухово, е установено, че спрямо
непълнолетния Г.Й.М. са осъществявани възпитателни мерки на осн.
чл. 13, ал. 1, т. 5 от ЗБППМН за извършени престъпления по чл. 198, ал. 1 от НК, от МКБППМН към кметството на район Вл. Варненчик, а през 2015 г. и 2018 г. са осъществявани
възпитателни мерки на осн. чл. 13, ал. 1, т. 3, т. 5,
т. 10 и т. 12 от ЗБППМН от МКБППМН към кметството на район Одесос.
Социалния
си статус Г. свързва с добро финансово състояние, материална обезпеченост и
устройване в личен план.
Не
проявява инициативност за продължаване на образованието, не вижда необходимост
от придобиване на квалификация. Твърди, че няма дългове и заеми, които да не
може да обслужва, но има сериозни трудности при управлението на финансите. Емоционално
лабилен, вътрешно напрегнат, гневен и реактивен, не съобщава за психиатрични
проблеми, не посочва да е търсил психологическа помощ. Нивото на когнитивните
умения е съответно на възрастта и средата, но има дефицити в междуличностните
отношения, които се основават на манипулативност по
отношение на другите или прояви на агресия за постигане на собствените цели.
В
изказванията му личи известна враждебност към родителите / по-специално към
баща му, чувства се отхвърлен / има враждебност и към другите, които имат по
добри материални възможности, това се е проявявало към връстниците
му в дома. Има регистрирани прояви на агресия, извършени хулигански прояви и
дори стрелба с газов пистолет.
Има
сериозни дефицити в междуличностните и когнитивните умения, нереална представа
за собствените умения, свръхочаквания от другите,
емоционална лабилност, неосъзнаване на проблемите и непризнаване на собствения
принос за тях, долавят се в изказванията му свръхценни
идеи за превъзходство. Емоционална и волева лабилност и неустойчивост, с нисък фрустрационен праг, поради което лесно изпада в афективни кризи, импулсивен, избухлив.
Ръководи
се от егоистична нагласа, трудно разбира другите и влиянието на поведението му
върху близките. При решаването на проблемите трудно предвижда последиците и не
мисли за негативните последици, за потенциалните рискове за другите и
обществото. Вижда само положителните резултати за себе си, но не мисли за
негативите. Наблюдава се ригидност в мисленето,
надценяване на ролята на личния опит, с конкретен тип мислене, основан на
собствената интуиция.
Има
известно целеполагане, но целите са неясни и
нереални, липсват планиране и осмисляне на стъпките за постигане на целта.
Омаловажава
причинените вреди от нарушенията, склонен е да защитава своята позиция и да се
оправдава с другите, има ниска степен на самокритичност, липсва поемане на
отговорност за криминалното поведение, счита, че винаги е бил принуден от
другите, приятелската среда и обкръжението, податлив е на провокация, с
егоистична нагласа, не зачита собствеността на другите, не се съобразява със
законите, не вижда необходимостта от ограничаване на своето поведение. Смята,
че той е в правото си, другите са виновни, не поема личната отговорност. С
цялостното си поведение и емоционално състояние се стреми да се представи като
жертва на обстоятелствата, а всъщност действията му разкриват агресор. Трудно
приема, че да си член на обществото предполага да имаш отговорности.
Степента на риска
от рецидив и от сериозни вреди
е оценена
от пробационния служител като средна - 72 точки/в горната степен на средния
риск по количествено
измерване по системата за оценка
на риска OASYS/. Проблемните зони, които се открояват:
във висока степен са криминални
нагласи, образование, обучение, работа и умения за мислене,
а в средна степен - взаимоотношения, емоционално и психическо състояние, междуличностни умения и управление на финансите.
Силни страни и ресурси са жилищно устройване,
не злоупотребява с алкохол и наркотични вещества, начина на живот и обкръжението,
липсата на психиатрични проблеми.
През
лятото на 2018 година, обвиняемият Г.Й.М. бил на 16 години и бил настанен с
решение на съда в дом „Княгиня Надежда“ - гр. Варна, поради конкретна невъзможност
на родителите му да полагат грижи за него.
На
18.06.2018г., вечерта, подсъдимият се намирал в гр. Варна, в района на ул.
„Кракра“, когато решил по неправомерен начин да си набави парични средства.
Р.Н.В.
бил на гости в братовчед си Р. в дома му в блока на адрес бул. Христо Ботев
№18, за да гледа футболна среща, като след края на мача тръгнал да се прибира
към дома си, който бил на адрес -ул. „Рали Мавридов“
бл.1, ет.7, ап.22.
В
22:40 часа на 18.06.2018г., пострадалият пресякъл ул. „Кракра“ и когато
достигнал входа на блока си започнал да си отваря входната врата с ключа.
Тогава, към него се приближил М., като
пострадалия помислил, че подсъдимият живее във входа на квартира и за това не
го познава, като го оставил да влезе във входа, заедно с него.
След
това, пострадалият повикал асансьора и в момента, в който асансьора дошъл и
пострадалият отворил вратата на асансьорната кабина,
подсъдимият М. бил зад него и го ударил с юмрук по тила, като пострадалият
паднал и се подпрял на едното си коляно.
В този момент М. издърпал от джоба му мобилния
му апарат „Хуауей 625“ с ИМЕИ 1 №867959027019115 и
ИМЕИ 2 №867959027051787, ведно със СИМ карта към „Виваком“,
калъф от изкуствена кожа тип „джобче“, 2 броя банкови карти, документ за
правоспособност за работа по река издаден от Морска администрация – Русе и тръгнал
да бяга заедно с вещите на пострадалия, но бил обут с кафяви чехли, с каишки.
Пострадалият
се опитал да го спъне като настъпил чехъла му, който паднал от крака на
обвиняемия, след което обвиняемия събул и другия си чехъл и успял да избяга
заедно с вещите на пострадалия, след което се разпоредил с тях в своя полза.
От
заключението на назначената СОЕ е видно, че стойността на отнетите от
пострадалия В. вещи е 62,84 /шестдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/,
която сума и до момента е невъзстановена на В..
На
17.07.2018г., след обяд, М. ***, в района на ул. „Никола Кънев“.
В 17:30 часа на същия ден, пострадалият Т.М.Т.
бил седнал на стол пред магазин, намиращ се в гр. Варна, на ул. „Никола Кънев“
№ 1 и държал в ръцете си портфейла си, като се канел да го прибере в джоба си.
Тогава,
подсъдимият минавал по улицата покрай него и видял портфейла в ръката му и
решил противозаконно да му го отнеме.
Когато
достигнал до Т., М. се навел и издърпал със сила портфейла от ръката на
пострадалия, след което избягал.
В
портфейла се намирали освен документи на пострадалия и парична сума в български
левове на стойност 500.00 лева, бележки, визитки, листчета -всички вещи, съгласно
назначената по делото съдебно - оценителна експертиза на обща стойност 507,50
/петстотин и седем лева й петдесет стотинки/. Обвиняемият се разпоредил с
вещите като със свои, но впоследствие в рамките на съдебното следствие
възстанови на Т. отнетата сума.
На
18.07.2018г., след обяд, М. ***, в интернет зала „Дуум
6“, намираща се на ъгъла на бул. „Сливница“ и ул. „Отец Паисий“, като с него бил
и свидетеля Д.Ч..
Ч.
и М. се познавали от преди от интернет залата и Ч. споделил на подсъдимия, че
няма вода в момента в дома си, който му предложил да отидат в дома на майката
на М. ***, намиращ се на ул. „Найчо Цанов“ 16, за да се изкъпят.
Ч.
се съгласил и тръгнали пеша към адреса.
Когато
били в района на Централна Поща гр. Варна, около 20:00часа на същата дата, М.
видял таксиметров автомобил на „Омега такси“ на бул. „Съборни“, паркиран пред
„Градска болница“, управляван от пострадалия Г.Г..
М.
и Ч. влезли в таксиметровия автомобил и се уговорили с пострадалия Г. ***, като
подсъдимият седнал на предна дясна седалка.
Свидетелят Г. разпознал подсъдимия, тъй като и
друг път го бил возил до ж.к. Аспарухово.
Свидетелят
Ч. се качил на задната седалка на автомобила. Когато потеглили, свидетелят Ч.
се сетил, че си е оставил багажа в интернет залата и помолили с подсъдимия свидетеля
Г.,***, първо да минат през интернет зала „Дуум
6".
Когато
пристигнали там, свидетелят Ч. слязъл за малко и пак се върнал, заедно с багажа
си в таксиметровия автомобил, след което потеглили към ж.к. „Аспарухово“.
При
пристигането в ж.к. Аспарухово, преди да достигнат до адреса на подсъдимия, той
казал на пострадалия Г. да завие с таксиметровия автомобил и така няколко пъти.
Г.
помнел долу – горе къде се намира адреса на М., тъй като го бил карал и преди
до там, но не бил сигурен и затова продължил да кара.
Когато
стигнали на ул. „Моряшка", подсъдимият казал на пострадалия Г. да спре.
Когато таксиметровият автомобил спрял, свидетелят Ч. слязъл от автомобила и
започнал да върви по улицата, тъй като мислел, че М., който бил наел
таксиметровия автомобил, ще плаща сметката.
М. обаче нямал пари в себе си и затова решил
да избяга без да плати. Отворил предна дясна врата на автомобила и тръгнал да
излиза, но спонтанно решил да открадне и намиращия се на предното табло таблет „Леново А730“ с ИМЕИ №868386020644617, собственост
на „Омега Такси“, като излизайки го издърпал от поставката му и побягнал от
автомобила.
Това
било възприето от свидетеля Ч., който се учудил, но когато видял, че
подсъдимият бяга, побягнал заедно с него.
Впоследствие,
обвиняемият продал таблета на свидетеля Я.Гр., без да
му каже, че е краден.
От
заключението на назначената СОЕ е видно, че стойността на отнетия таблет е 100.00 /сто/ лева. В хода на разследването,
инкриминирания таблет бил предаден от свидетеля Гроздев
и върнат на свидетеля Г..
От
назначената съдебно-психиатрична експертиза е видно, че подс.
Г.М. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата -психоза.
Налице са данни за несоциализирано разстройство на поведението. Няма данни за
зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Към момента на извършване на
деянията и непосредствено след това и до настоящия момент е бил и е в състояние
да разбира свойството и значението на извършеното е могъл да ръководи
постъпките си. Физическото и психичното състояние на М. му позволява да дава
достоверни показания и да участва пълноценно в наказателното производство.
Изложената фактическа обстановка се
установи по ясен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства
– самопризнанията на подс.Г.Й.М., реализирани по реда на чл. 371, т.2 НПК, което
се подкрепя изцяло от наличните по делото гласни доказателства, както и от
приобщените от досъдебното производство писмени доказателства, в това число справка
за съдимост, протоколи за разпознаване с приложени към същия фотоалбуми,
протоколи за доброволно предаване, експертни заключения, подробно описани по
вид и констатации по-горе в настоящото изложение.
По делото не бяха констатирани
противоречия и неясноти в показанията на свидетелите, поради което и съдът даде
изцяло вяра на същите.
Наред с това, налице са всички
основания (доколкото заключенията са пълни, компетентно изготвени и неоспорени
в хода на цялото наказателно производство) съдът да се довери на изготвените на
досъдебното производство експертни заключения, посредством които да приеме за
установена стойността (в това число общата) на всички инкриминирани вещи,
психичното състояние на обвиняемото лице към датата на извършване на инкринимираните деяния.
Подсъдимото лице на свой ред призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
съдът напълно кредитира това самопризнание, доколкото същото несъмнено се
подкрепя от всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, установяващи
авторството и механизма на извършване на инкриминираните деяния.
На следващо място съдът даде
вяра и на изготвения по делото побробен предсъдебен доклад, посредством който се сдоби с пълни,
задълбочени и подробни характеристични данни за личността на лицето подведено
под наказателна отговорност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна, че подс. Г.Й.М. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. 198, ал.1 вр.
чл.26 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, тъй като безспорно
се установи, че за периода 18.06.2018 г. -
17.07.2018 г. в гр. Варна, като непълнолетен, но след като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, при
условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи, както следва
на 18.06.2018 г. мобилен апарат „Хуауей 625“ с ИМЕИ 1
№ 867959027019115 и ИМЕИ 2 № 867959027051787, ведно със СИМ карта към „Виваком“, калъф от изкуствена кожа тип „джобче“, 2 броя
банкови карти, документ за правоспособност за работа по река издаден от Морска
администрация - Русе, всички вещи на обща стойност 62,84 /шестдесет и два лева
и осемдесет и четири стотинки/, от владението на Р.Н.В., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и на 17.07.2018 г. -
мъжки портфейл, сумата от 500.00 лева, бележки, визитки, листчета, всички вещи
на обща стойност 507,50 /петстотин и седем лева и петдесет стотинки/ лева, от
владението на Т.М.Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила- всички вещи на обща стойност 570,34 /петстотин и седемдесет лева
и тридесет и четири стотинки/, като до приключване на наказателното
производство пред първоинстанционния съд е
възстановил сумата от 507,50 лева.
Налице са всички обективни
признаци от състава на чл. 198 от НК, като и при двете деяния са били отнети
(прекъсната е била фактическата власт) чужди движими вещи, без съгласието на
собствениците им, като и двата пъти е била употребена физическа сила –чрез удар
и чрез издърпване.
Квалификацията по чл. 26 ал. 1
от НК се определя от обстоятелството, че през инкриминирания период, М. е
извършил две деяния, които сами по себе си осъществяват състав на престъпление
от общ характер по смисъла на чл. 198 от НК, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка при еднородност на вината, при
което последващото се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото.
Що се отнася до деянието по чл.
194 НК, то несъмнено с действията си на
18.07.2018 г. М. като непълнолетен, но
след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, отнел чужда движима вещ - таблет
„Леново А730“ с ИМЕИ № 868386020644617 на стойност 100.00 /сто лева/ лева, от владението на Г.М.Г., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да го присвои, като впоследствие вещта е била върната
на собственика от лицето в чието владение е била предадена от М. с цел
финансово облагодетелстване.
От
субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимият М. е
действал при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно противоправността на извършените от него противозаконни
действия, искал е и е целял непосредствено настъпването на общественоопасните
резултати.
За
пълнота, следва да се отбележи, че подсъдимият не е действал провокиран от
увлечение или лекомислие, а взел напълно съзнателни решение, продиктувани от
стремежа му за по-бързо лично облагодетелстване чрез посегателство върху
имуществената сфера на други граждани.
По отношение вида и размера на
наложените наказания:
По отношение на деянието по 198, ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК съдът съобрази обстоятелството, че за подобно деяние законът предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от три
до десет години, като предвид разпоредбата на чл. 63, ал.1, т.3 НК, в случая на
М. и след редукцията, приложимия размер на наказанието спрямо М. е до три години.
В конкретния случай, смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства според съда се явява единствено
обстоятелството, че същият възстанови частично отнетите суми в хода на
съдебното следствие.
Що се отнася до направеното от
същия признание на фактите, посочени в обстоятелствената част на ОА това
обстоятелство само по себе си не следва да се приема и като допълнително
смекчаващо отговорността такова, доколкото подсъдимият така или иначе ще ползва
привилегията на чл.58а НК при определяне на окончателния размер на наказанието,
което същият ще следва да изтърпи.
От друга страна твърдяната от
защитата млада възраст на лицето се отита от обстоятелството, че отговорността
на подсъдимия е смекчена поради непълнолетието му, което според настоящия
състав не следва да се ползва като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство.
От друга страна, отегчаващо
вината обстоятелство представляват според съда лошите характеристични данни за
подсъдимото лице, изводими от изготвения по делото предсъдебен
доклада, както и недопустимото по процесуално поведение, принудило съда
включително да употреби спрямо същия най-тежката форма на процесуална принуда –
изменението на МНО в „задържане под стража“, доколкото с поведението си
подсъдимото лице демонстрира неуважение в това число към правоохранителните
органи.
Поради изложеното, съдът
намери, че следва да индивидуализира наказанието съобразно разпоредбата на чл.
54 НК, като прие, че „лишаването от свобода” следва да бъде определено около средния,
предвиден в закона размер за подобно деяние, а именно в размер на една година и
шест месеца.
Доколкото производството по
делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.
371, т.2 НПК, а именно с пълно признание от страна на М. на фактите и
обстоятелствата, описани в обвинителния акт, то съгласно разпоредбата на чл.
58а НК, съдът е длъжен да намали така определеното наказание „лишаване от
свобода” за срок от четири години с 1/3, като в крайна сметка определи, че
подс. Г. М. следва да изтърпи наказание
„лишаване от свобода” в размер на една година, изтърпяването на което на
основание чл. 68 НК отложи с изпитателен срок от три години, предвид
обстоятелството, че на подсъдимия следва да бъде предоставена последна
възможност да преосмисли стореното без да бъде изолиран от обществото.
Що се отнася до престъплението по чл. 194,
ал.1 НК за него законът е предвидил наказание „лишаване от свобода“ до три
години (с оглед разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 НК), като в случая съдът не
констатира смекчаващи отговорността обстоятелства, нито особени отегчаващи
такива поради което намери, че едно наказание „лишаване от свобода“ в размер на
една година би изиграло в случая нужното превъзпитателно и поправително
въздействие.
Доколкото производството по делото протече по
реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.2 НПК, а
именно с пълно признание от страна на М. на фактите и обстоятелствата, описани
в обвинителния акт, то съгласно разпоредбата на чл. 58а НК, съдът е длъжен да
намали така определеното наказание „лишаване от свобода” за срок от една година
с 1/3, като в крайна сметка определи, че
подс. Г. М. следва
да изтърпи наказание „лишаване от свобода” в размер на осем месеца,
изтърпяването на което на свой ред на основание чл. 68 НК отложи с тригодишен
изпитателен срок.
На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът групира така
наложените наказания и определи Г.Й.М. да изтърпи най-тежкото от тях, а именно
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на
което на основание чл. 68 НК отложи с изпитателен срок от три години, като
зачете на основание чл.59, ал.1 от НК времето през което подсъдимият М. е бил с
МНО „Задържане под стража“.
По отношение на приетия за съвместно
разглеждане граждански иск съдът намери, че следва да отхвърли претенцията за
имуществени вреди, доколкото в хода на производството същите бяха изцяло
възстановени на ГИ Т..
Що се отнася до предявения иск за
неимуществени вреди и въпреки направеното изявление от страна на адв. Г. в рамките на съдебните прения за оттеглянето й,
съдът прецени,ч е доколкото това изявление е сторено след приключване на
първото по делото заседание и в отсъствие на подсъдимия (който на свой ред
според ГПК след приключване на първото заседание следва да даде съгласието си
за това), то съдът не се явява надлежно десезиран с предявената гражданскоправна
претенция.
Предвид изхода на производството и
обстоятелството, че подсъдимият беше признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 198, ал.1 НК, което в себе си съдържа посегателство и върху
личността на Т.Т. съдът намери за справедлив размер
на обезщетение парична сума в размер на 100 лева, ведно със законната лихва от
датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли иска за
разликата до пълния предявен размер от 1250 лева.
Този размер съдът прецени като справедлив с
оглед на характера на посегателството спрямо личността на Т., а именно
единствено издърпване на портфейла от ръката му, което макар да е причинило
стрес у последния не се отличава със значителен по естеството си интензитет.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди
подсъдимия да заплати сторените по делото разноски в размер на 582,73 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна, както и
сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданският иск.
Вещественото доказателство чифт
кафяви чехли с по две черни каишки с надпис на подметката от горната страна
"POLINDA" със скъсана каишка на ляв чехъл следва да бъдат върнати на
подсъдимия след влизане на присъдата в сила.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: