Решение по дело №128/2016 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 272
Дата: 27 юли 2017 г. (в сила от 19 октомври 2018 г.)
Съдия: Николай Илиев Уруков
Дело: 20165500100128
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   272                                              27.07.2017г.                              град С.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,            VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети юли                              две хиляди и седемнадесета година

в открито заседание, в следния състав:  

                                                                      

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                          

Съдебен секретар …………………..,

Прокурор ……………………………

като разгледа докладваното от съдията докладчик  УРУКОВ

гражданско дело № 128 по описа за 2016 година, за да постанови решението, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е на основание чл.45 и сл. във връзка с чл.52 от ЗЗД.

 

Производството е образувано по искова молба от С.Й.Р. с която заявява, че на 06.07.2012г. е пострадала от престъпление извършено срещу нейната личност от ответника К.Г.Д., а именно: Около 19,00ч., на същия ден, след приключване на работа, е поискала да се срещне с работодателя си К.Д. в офиса на фирмата му. Там в следствие на разговор за изплащането на заплатите й и разрешаването й от ответника Д. като работодател на Р. да ползва платен годишен отпуск, напрежението помежду им ескалирало и докато двамата били прави, застанали един срещу друг, ответникът Д. я ударил /бутнал/ силно с двете си ръце в областта на гърдите. Тя политнала назад и паднала, удряйки се в два поставени един над друг високоговорители. Това били високоговорители, извадени от тонколони, които в уширената си част били поставени един към друг и завързани, като втората тонколона в стеснената й част сочела нагоре и контакта между тялото на пострадалата Р. и високоговорителя бил именно в стеснената му и издадена нагоре част. При падането назад усетила остра и силна болка в лявата плешка и в областта на лявото рамо и се разплакала. Ищцата намира, че по гореописания начин ответникът К.Д. е причинил на ищцата С.Р. - средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, а именно разкъсване на ротаторния маншон на ставата и разкъсване на предната ставна капсула с предна нестабилност. По случая срещу извършителя на деянието ответника К.Д. е било образувано наказателно производство и същият е бил подведен под наказателна отговорност. Окръжен Съд С. постановил осъдителна присъда по ВНОХД № 1023/2016г. която била потвърдена от Върховен Касационен Съд С. с решение по КНОХД №682/2016 г., с която К.Г.Д. бил признат за виновен в това, че на 06.07.2012 г., в град С. е причинил на ищцата С.Р., средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на левия горен крайник - престъпление по чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК. На Д. бе наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК, бе отложено за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата. Като пряка и непосредствена последица от извършеното спрямо ищцата е извършено престъпление, същата е получила „Руптура на ротаторния маншон на лява раменна става и сухожилието и руптура по предна ставна капсула с нестабилност"-заболяване отличаващо с непоносими болки. Непосредствено след престъплението на което става жертва ищцата е приета в Отделение по Ортопедия и Травматология на МБАЛ "Свети И. Рилски"ЕАД гр.С., където е лекувана за период от 4/четири/ дни от 24.07.2012г. до 27.07.2012г.. Приложено е оперативно лечение, извършена й е операция /Оперативен протокол №465 от 24.07.2012г./. На 22.07.2014г. за втори път е приета в Отделение по Ортопедия и Травматология на МБАЛ "Проф. Д-р С. К.”АД гр.С., където е лекувана за период от З/три/ дни от 22.07.2014г. до 25.07.2014г. Приложено е оперативно лечение, извършена й е отново операция /Оперативен протокол №373 от 23.07.2014г./. След изписването й след първата операция, е започнала най-тежката част от лечението й, която продължава и до днес. Нуждаела се е от редица медикаменти и помощни средства. Само консумативите за хирургичната намеса са й стрували обща сума в размер на 902,40 лв. (деветстотин и два лева и четиридесет стотинки), тъй като цената от 650.00 лв. /шестстотин и петдесет лева/ на „АНКЕРА" /болта/ необходим за възстановявана на ротаторния маншон не се поема от здравната каса. Заплатила е и потребителска такса в размер на 17.40 лева (седемнадесет лева и четиридесет стотинки), 45.00 лева /четиридесет и пет лева/ за избор на анестезиолог и 190.00 лева /сто и деветдесет лева/ за избор на лекар който да извърши операцията. Общата сума която й е струвал престоя в лечебното заведение е 902.40 лева (деветстотин и два лева и четиридесет стотинки). За процеса на възстановяване й е било необходимо помощно средство - „раменна превръзка". Нея я е закупила за сумата от 70.00 лева (седемдесет лева). Счита, че направените от нея разходи, се явяват имуществени вреди, и тези вреди са пряка и непосредствена последица от извършеното спрямо нея престъпление по чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК от К.Г.Д. с ЕГН:********** ***. Счита, че без извършването на горните разходи възстановителният й процес би бил невъзможен. Поради тези причини претендира ответникът да бъде осъден да й заплати 972.40 лева (деветстотин и седемдесет и два лева и четиридесет стотинки) -обезщетение за претърпени имуществени вреди. Освен изброените имуществени вреди на същата са й причинени и неимуществени такива изразяващи се в болка, страдание и силен стрес. В продължение на месеци тя не е можела да си движи ръката и към настоящия момент не е възстановена напълно и по мнението на лекарите няма да се възстанови никога. И до сега в студените дни болките са непоносими и не може да спи без да ползва приспивателни и силни болкоуспокояващи. Макар, че ищцата Р. е млада жена в разцвета на силите си тя не може да ползва лявата си ръка в пълен обем и няма да може до края на дните си. Ужасът на преживяното я преследва и до днес. През месец юли 2013г. е станала майка на момиченце и до днес тя не го е повдигнала да му се порадва защото не може да ползва лявата си ръка. Това за нея е най-голямата болка, тъй като не може да повдигне и прегърне невръстното си дете още от бебе и без помощта на съпруга си отглеждането на дъщеря й би било невъзможно. Наред с физическите болки неизменна част от дните на С.Р. е и споменът за ужасът от преживяното. Страхува се да се движи сама по улиците, и винаги се страхува като я доближи непознат мъж. Често сънува кошмари, в които преживява престъплението, при което е наранена отново и отново. Затвори ли очи - вижда как тялото й се понася безконтролно и как се стоварва върху тонколоната и отново изпитва същата физическа болка, която е преживяла по време на престъплението. Така и не е успяла да се възстанови от тази психическа травма. Страхува се да излиза сама и го прави само с придружител, като дори и с придружител /най-често съпругът й/ винаги щом се смрачи иска да се прибират. Травмата от преживяното престъпление я е превърнала в затворник в собствения й дом. Ищцата С.Р. е млада жена и иска да се възползва от всяка възможност да се наслади на слънцето и свежия въздух, но при тези обстоятелства това е трудно постижимо. Така посочените имуществени вреди-разходи за лечение в размер на 972,40 лева (деветстотин седемдесет и два лева и четиридесет стотинки) и неимуществените вреди (оценени от Р. на 60000,00 лева /шестдесет хиляди лева)-изразяващи се в претърпените от същата болки, страдания и стресово състояние в следствие на престъплението на което е станала жертва, и от което са й причинени гореописаните травматични увреждания намира, че следва да бъдат обезщетени. Счита, че за нея възниква правен интерес от завеждане на настоящото дело срещу К.Г.Д. с ЕГН: **********,***, за да бъде обезщетена със сумата в размер на 60972.40 лева (шестдесет хиляди и деветстотин и седемдесет и два лева и четиридесет стотинки), представляващи както следва: 60000.00 лева (шестдесет хиляди лева) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и 972.40 лева (деветстотин и седемдесет и два лева и четиридесет стотинки) - обезщетение за претърпени имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от престъплението на което е станала жертва на 06.07.2012 г. в град С., с което ответникът Д. е причинил на ищцата Р. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на левия горен крайник - престъпление по чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, както и да й се присъдят направените по делото разноски.

 

Ответникът К.Г.Д. счита така предявения по делото иск за процесуално допустим, тъй като е предявен от лице, правоимащо да предяви такъв иск и в рамките на 5-годишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Оспорва обаче същия иск по основание и размер. За това от една страна се основава на основателно съмнение за липсата на пряка причинна връзка между деянието му от 06.07.2012г. и дей­ствително претърпените от ищцата вреди. Респ. на обстоятелство­то, че наличието на пряка причинна връзка между съответното де­яние и настъпилите вреди се явява основен предмет на доказване в настоящото гражданско производство, което е така, защото според чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските после­дици от деянието само по въпросите, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От друга страна на това, че претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди не съответства на обективните данни относно продължителността на съо­тветния оздравителен процес, а и за претърпяна от нея пожизнена и тежка психическа травма. А най-вече на обстоятелството, че претендираната от ищцата сума от 60 000 лв. е крайно прекомерна и не съответства на въведения в чл.52 ЗЗД принцип за справедли­вост при определяне на обезщетението за морални вреди.

 

След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-С.   счита за изяснено и доказано следното:

 

Безспорно е по делото се установява от представените и приети като доказателства по делото, че така предявения иск се явява родово и местно подсъден на настоящия Окръжен гр. С.. Същият е процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан по съществото си в настоящото гражданско съдопроизводство.

 

Безспорно установено между страните по делото е, че с осъдителна присъда под № 18/12.05.2016 год., постановена по ВНОХД № 1023/2016г. по описа на СТОС, която е била потвърдена и от Върховен Касационен Съд С. с решение под № 196/19.10.2016 год. по НД №682/2016г., на ІІ н.о. ответника К.Г.Д. е бил признат за виновен в това, че на 06.07.2012г., в град С. е причинил на ищцата С.Р., средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на левия горен крайник - престъпление по чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК. На Д. било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК, било отложено за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

 

Видно от събраните по делото гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели, се установи следното:

 

Свидетелят Р. П. Х. установява, че с ищцата се познавали от преди 6-7 години. Знаел, че е пострадала, вследствие на което получила сериозна травма на лявото рамо, което наложило да се направи операция. Въобще не можела да използва лявата си ръка, да я движи. Това било станало вследствие на конфликт с господина. След инцидента претърпяла две операции. Ръката й трудно се използвала, имала болки, непрекъснато се налагало да използва болкоуспокояващи, мехлеми. Той й помагал, помагал на съпруга й, за пазар или ако някъде трябва да се закарало детето. Не се случвало да излизат вечер по заведения. Близки приятели били, той им бил кум, често им гостувал. Помагал на Р.  , съпруга й. След самия инцидент станала по-неспокойна, по-плаха, избягвала да излиза сама. В къщи някой трябвало да остава с нея или майка й, или съпруга й, някой който да помагал за детето за обичайните домакински работи. Тя продължавала да има болки в областта на лявата ръка и рамото. Те продължавали от инцидента и до момента. Достатъчно големи хора били, за да преценят какво да направят. След операциите ходили на преглед и доколкото говорили, можело да се наложи да се направи още една операция, защото тя не можела да ползва ръката почти. Не може да каже дали била минавала през комисия. Не бил виждал С. да шофира автомобил, не се бил возил при нея докато тя шофирала. Ако били заедно, то той шофирал. Не знае дали имала шофьорска книжка. Почти не можела да използва ръката и не го била возила.

 

Свидетелят Р.  Господинов Радев установява, че след инцидента я оперирали. Към момента на инцидента нямали връзка. След операцията, след като свалили превръзките чувствала болки, започнала раздвижвания. Ходила на раздвижвания и се оказало, че не можела да движи ръката изцяло. Направили й втора операция и й махнали анкерите, които сложили при операцията. След това оставала болката и не можела да движи ръката, не можела да носи тежко. Той помагал за децата. След като забременяла и вземал момиче да помага, да чисти. Всички й помагали, защото тя не можела да бъде пълноценна. Като се родило детето постоянно помагали. Болки имала постоянни. Към настоящия момент в самата ръка нямало подобрение. Очаквали се операции. След първата операция казали, че трябва да се реши пак на операция, но детето било малко. След операцията щяла да бъде за по-дълъг период обездвижена ръката и затова не можела да се реши. След като се съберели вечер, повечето били на село, имало роднини, които й помагали. Рядко оставала сама. По-принцип сама не ходила никъде, винаги имало някой с нея. Ако не момичето, той, децата, никога не ходила сама. Сега след тези инциденти, които се случили й отрязали спирачките на колата, след това палежа на неговия гараж. Нормално било всички да са стресирани. Общо взето постоянно била притеснена. Физическите болки били постоянни, тя пиела постоянно лекарства обезболяващи. – Аулин, Диклак, от И.   им донесли други лекарства. Тя постоянно ги вземала. На 28.12.2016г. просто забравили колата отвън пред гаража и двата спирачни маркуча били отрязани. Той тръгнал с колата и забелязал веднага. В неговия гараж на 15.01.2017г. била запалена колата. Това било състоянието след инцидента през 2012г. Потърсили помощ, ходили, но казали, че трябвало да започне да пие лекарства, които успивали, успокоявали, а тя си гледала детето. Много хора идвали да й помагат, пътували и с нея до града, когато се налагало да идва.

 

Свидетелката В. С. И.установява, че помагала на ищцата с абсолютно всичко в домакинството и с детенцето. Започнала да й помага още при самата бременност, малко преди раждането. Много я боляла ръката, била притеснителна, неспособна била сама да се грижи за домакинството и за децата. Помагала с пране, готвене, чистене, гледане на децата. Болката била постоянна, тя пиела лекарства. Най притеснителна била болката вечер, тогава й било трудно дори да заспи от болки. Ходила един – два пъти седмично да й помага. Основно тя полагала грижите за малкото дете – гледане, къпане. Знаела, че имала счупване на лявата ръка. Помагала й вече повече от три години. Била на 16г., когато започнала да й помага. Ходила и на училище.

 

Свидетелката М. В. Ж.установява, че само била чувала, че имало инцидент през 2012г. Срещала била С.. Офисът им бил в близост до гаража на настоящия й съпруг и била виждала да се разхожда, да си изкарва сама колата. Това било след инцидента. Виждала сама да се разхожда с детето си без придружител. Познавала я и от преди, и затова я била виждала и извън периметъра на офиса. Това, което била чела от делата знаела, че нещо й имало на ръката, нямала представа какво. Някаква операция имала. Нямала представа дали изпитвала болки. Имали общи приятели. Не била променила начина си на живот, адекватна била, виждала я и ако не знаела, че била имала някаква травма, не би могла да предположила, че й имало нещо. Според свидетелката нямало никаква промяна в здравословното и физическото й състояние, особено в психологическото й състояние. Виждала я доста често. От 2012г. не може да каже приблизително колко пъти я е виждала. В момента не били в близки отношения с нея, но била. Не било нужно да обясня каква е причината да не са в близки отношения с нея. Били приятелки и вече не били. Доста преди инцидента били приятелки.

 

 Свидетелят д-р Д. С. Д. установява, че С. била негова пациентка преди години и по този начин я познавал. Знаел за инцидента. Според нейните обяснения паднала и доколкото си спомнял на стълби била паднала. Тя имала не един болничен и не едно състояние, че точно да кажел. По-нататък знаел, че ходила да се оперира. Тогава бил личен лекар на ищцата. Точно около това време имало един период, в който тя често се оплаквала от различни заболявания. За пръстите била се контузила, простудни заболявания, не едно и две. По памет си спомнял, че го разпитвали защо бил дал информация на работодателя й във връзка със заболяването и с това се приключило. Като отишла при него след инцидента имала болки. Рентгенова снимка не могла да покаже при мускулна травма, на мека тъкан. Имала болезненост и се оплаквала от това. Нямал информация за счупване. Знаел, че били правени операции в МА С.  . Доколкото си спомня по нейна инициатива била ходила там. Нямало как да знае дали спазвала терапията, която й назначил. Според него, може би спазвала терапията. Възможно било спонтанно да се възстанови мускулатурата и не било задължително да се прави операция, но това било негово мнение.

 

Съдът кредитира с доверие показанията на горепосочените свидетели, тъй като те са обективни, безпристрастни, последователни и отговарят на установената по делото фактическа обстановка. Също така показанията на тези свидетели се подкрепят и от останалите по делото доказателства.

 

         Видно от заключението на съдебно психолого-психиатричната експертиза се установява, че има наличие на състояния на стрес, афект   и фрустрация у освидетелстваната С.Й.Р. с ЕГН ********** ***, като покриват диагностичните критерии за: Смесена тревожно-депресивна   реакция,   код   по   МКБ10:   Р43.22.     Тези състояния се изразяват в тревожност, нарушен сън, безпокойство, намален апетит и променливо настроените, както и силни реакции при   незначителни събития и явление; неудовлетвореност от задоволяване на очакванията и постигане на силно желани цели. Това психично   разстройство е в резултат на преживяната физическа травма,   последвалите  усложнения   и  терапевтични процедури. Стресогенните фактори след визирания в съдебното производство инцидент придобиват изключителна значимост и интензивност за осв.Р.. Нивото на стреса й се определя от поредица външни и вътрешни фактори. Лечението, което е необходимо за отзвучаване на психичните оплаквания и      изживявания, включва медикаментозно лечение (бензодиазепин и/или     антидепресант) и/или психотерапия, периодът от време, необходим за пълното възстановяване на пострадалата С.Р., се очаква да бъде между 6 и 12 месеца, в случай на успешно повлияване от терапията.

 

Видно от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза по писмени данни се установява, че след инцидент на 06.07.2012 г. С.Й.Р. е получила: Разкъсване на ротаторния маншон на лявата раменна става. Проведено е оперативно лечение, изразяващо се във възстановяване на ротаторния маншон с анкер и пластика на ставната капсула с фиксация с анкер. Възстановяването от такава травма приключва за около 2-4 месеца. В делото има данни, че пациентката е ползвала 124 дни отпуск по болест с тази диагноза, което кореспондира с хода на заболяването. Към момента е налице периатрит на лявата раменна става, т.нар синдром на замръзналото рамо. Предвид липсата на данни за претърпяна друга травма на лявото рамо може да се приеме, че това е последица от претърпяната травма на 6.7.2012 г. През времето, когато е била в отпуск по болест Р. е била нетрудоспособна. Основната функция на ръката е хващането. Тази функция е била възстановена и към момента е налице. Има ограничение на движенията в крайните фази на отвеждането и вътрешната ротация. През трите седмици на поставена имобилизация след операцията пациентката е имала нужда от чужда помощ. След сваляне на имобилизацията не е била в състояние да натоварва лявата ръка, но е можела да я използва за елементарни битови нужди. Ограничението на отвеждането и вътрешната ротация в крайните фази няма практическо значение за осъществяване на основната функция на ръката. То може да има значение в трудов процес, ако той налага използване на пълен обем на движение. В момента липсват данни за затрудняване на движението на ръката, а само за ограничение в крайните фази, което несъмнено влошава качеството на живот.

 

Следователно ответникът с противоправното си поведение е причинил на ищеца претендираните имуществени и неимуществени вреди, които следва да възстанови със съответните парични средства.

 

С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:

 

         Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

 

Съгласно чл. 413, ал.1 от НПК влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Според ал.2 влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; и наказуемо ли е деянието.

 

В тази връзка е цялостната съдебна практика, подчинена на законовите разпоредби по чл.300 от ГПК и чл.413 от НПК, както и Постановление под № 7 от 30.12.1959 Г., Пленум на ВС, Публикувано в Сборника «Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1994», стр. 234, пор. № 74, както и Определение под № 559/11.04.2011 г. IV ГО на ВКС по гр.д.№ 327/ 2011 г.

 

Безспорно от това противоправно деяние на ответника, ищцата е преживяла тежки болки и страдания, както и завинаги в живота й остава травмата в левия горен крайник и страховете от преживяното.

 

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съгласно принципа на справедливостта. Обезщетението се дължи за конкретни болки и страдания претърпени от ищеца. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се налага единствено възможният фактически и правен извод, че ищцата е претърпяла негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от претърпените болки, като дискомфортът й продължава и понастоящем.

 

Според трайната съдебна практика на Върховните съдилища на Републиката размерът на иска зависи винаги от действителните вреди, които във всеки конкретен случай се установяват, като се вземат предвид характера на деянието, степента на увреждане и други. Въз основа на ангажираните гласни доказателства следва да се приеме за доказано настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищеца болки и страдания, в резултат на причинените му увреждания.

 

Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен на поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Съдът счита с оглед на гореизложеното, че вината на ответника се доказа по един категоричен начин, а и още повече съгласно чл. 300 от ГПК  влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено същото неговата противоправност и виновността на дееца.

 

По отношение на размера на обезщетението за неимуществените вреди съдът възприе следното:

 

Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. С оглед на гореизложените съображения и доводи, както и с оглед на цялостната установена и разгледана по-горе фактическа обстановка по делото съдът счита, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди за претърпените от ищеца болки и страдания от нанесените му травми и телесна повреди следва да бъде определен на сумата от 15 000 лева. Действително, ищцата е претърпяла множество болки и страдания, но видно от заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, в момента липсват данни за затрудняване на движението на ръката, а само за ограничение в крайните фази, което несъмнено влошава качеството на живот.

 

Ищцата е претендирала заплащане не само на неимуществените вреди, но и на имуществени вреди в размер на 972.40 лева - заплатени принудително суми в болницата за заплатена потребителска такса за престоя, за заплатена такса за избор на лекар, както и за заплащане на анестезиолог и за заплащане на болт – „Анкер“. По отношение на претендираните имуществени вреди в размер на 972.40 лв. същите безспорно се доказаха по основание и размер с оглед приложените и приети по делото писмени доказателства, фактури и 2 бр. фискални бонове, както и изготвените експертизи.

 

В тази връзка видно от представената фактура под № **********/27.07.2012г. ищцата Й. е заплатила потребителска такса за престой в МБАЛ “С. И. Р.“ ЕАД гр. С..

 

Видно от представената фактура № **********/27.07.2012г. ищцата е заплатила такса за избор на лекар в МБАЛ “С. И. Р.“ ЕАД гр. С..

 

Видно от два броя фискални бонове ищцата е заплатила анестезиолог и болт – Анкер.

        

Освен това съдът при определянето размера на дължимото обезщетение следва да вземе предвид и константната практика на Върховните съдилища на Републиката относно размера на присъжданите обезщетения за настъпилите различни видове телесни повреди.

 

От събраните по делото доказателства се налага изводът, че искът за имуществените вреди се явява изцяло основателен и доказан съобразно неговия първоначален петитум от 972.40 лева, а искът за неимуществени вреди се явява частично основателен до размера на 15 000 лева, като в останалата му част до размера на претендираните 60 000 лева – следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан в тази му част.

 

Също така следва да бъде присъдена и законната лихва върху дължимата главница от 15 972.40 лева, считано от датата на увреждането – 06.07.2012г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът  следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 1442,23 лева, съразмерно уважената част на иска.

 

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът  следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1107 лева съразмерно отхвърлената част на иска.

 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд - гр. С. дължимата държавната такса съразмерно уважената част на този граждански иск, в размер на 639 лева.

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл. 45 от ЗЗД и чл.86, ал.2 от ЗЗД, Окръжен съд- гр.С.

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА ответника К.Г.Д. с ЕГН:   **********,***, да заплати на ищцата С.Й.Р. с ЕГН:********** ***, с настоящ адрес:***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.Е.Т. общо сумата от 15 972,40 лева /петнадесет хиляди деветстотин седемдесет и два лева и 40 ст./, от които сумата от 972.40 лева /деветстотин седемдесет и два лева и 40 ст./, представляващи обезщетение за причинените й имуществени вреди, както и сумата от 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от престъплението, на което е станала жертва на 06.07.2012 год., в гр. С., с което ответника К.Г.Д. с посочени по-горе данни й е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на левия горен крайник- престъпление по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху главницата от 15 972,40 лева, считано от датата на увреждането 06.07.2012г., до окончателното изплащане на дължимите суми, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размера на общо претендираните 60 972.40 лева /шестдесет хиляди деветстотин седемдесет и два лева и 40 ст./, като неоснователен и недоказан в тази му част.

 

ОСЪЖДА ответника К.Г.Д. с ЕГН:   **********,***, да заплати на ищеца сумата от 1442,23 лева /хиляда четиристотин четиридесет и два лева и 23 ст./, представляваща направените от ищцата разноски по делото, съразмерно с уважената част на иска.

 

ОСЪЖДА ищеца С.Й.Р. с ЕГН:********** ***, с настоящ адрес:***, със съдебен адрес:*** да заплати на ответника сумата от 1107 лева /хиляда сто и седем лева/, представляваща направените от ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част на иска.

 

ОСЪЖДА ответника К.Г.Д. с ЕГН:   **********,***, да заплати по сметка на Окръжен съд гр.С. сумата от 639 лева /шестотин тридесет и девет лева/, представляваща  дължимата държавна такса съразмерно уважената част на иска.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.С. пред Апелативен съд- гр.П..

 

 

 

 

 

                                                          

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :