Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин Пелин,
09.01.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на осми декември през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при
секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 270 по описа за 2020 година на РС
Елин Пелин и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата си молба ищецът А.С.В.,
ЕГН ********** *** чрез адв. Н. е
предявил срещу ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК……..със седалище гр.С.,***
иск с правно основание чл.432, ал.1 от
Кодекса за застраховането. Моли съдът да
осъди ответната страна да му заплати сумата от 6848.00 лева застрахователно
обезщетение за претърпяни имуществени вреди в резултат на ПТП, включваща
следните задължения: разходи за лекарства в размер на 500.00 лева, ведно със
законната лихва върху сумата считано от 22.08.2018 г.; разходи за силна храна
/усилена диета/ в размер на 1440.00 лева ведно със законната лихва върху сумата
считано от 22.08.2018 г.; разходи за
закупуване на медицински изделия в размер на 2100.00 лева ведно със законната
лихва върху сумата считано от 29.08.2018 г.; разходи за закупуване на
медицинско изделие в размер на 300.00 лева ведно със законната лихва считано от
29.08.2018 г.; разходи за потребителска
такса в размер на 58.00 лева ведно със законната лихва считано от 05.09.2018
г.; разходи за комбиниран стол за тоалет
и баня в размер на 200.00 лева ведно със законната лихва считано от 11.09.2018
г.; разходи за болногледач в размер на
1600.00 лева ведно със законната лихва
считано от 29.08.2018 г.; разходи
за рехабилитационни процедури в размер на 400.00 лева ведно със законната лихва
считано от 29.10.2018 г.; разходи за специализиран транспорт в размер на 50.00 лева ведно със законната
лихва считано от 26.09.2018 г.; разходи за транспорт в размер на 200.00 лева
ведно със законната лихва считано от 22.08.2018 г., като законната лихва се
дължи до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се излагат
твърдения, че на 22.08.2018 г. около 23.00 часа ищецът пострадал в резултат на
ПТП управлявайки лек автомобил „………“ с рег. № …………. движейки се по път SFO1232 в посока от гр.Елин Пелин към с.Лесново. На 100 м.
преди с.Лесново движещият се в насрещната лента микробус „…….“ с рег. №………управляван
от И.А.И., внезапно предприел маневра ляв завой към крайпътна територия, отнел
предимството на ищеца, в резултат на което настъпил удар между двата
автомобила. Виновен за ПТП е водача на микробуса „…….“ И.А.И., който с действията си нарушил правилата за
движение по пътищата, като предприел маневра завой на ляво без да изчака ищеца
да премине и му отнел предимството.
В резултат на настъпилото ПТП ищецът
получил изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в политравма
- полифрагментна диафизарна фрактура на
дясна бедрена кост, фрактура на прешлени от седми шиен прешлен до първи гръден
прешлен, фрактура на гръдна кост, фрактура на 1-во, 2-ро, 3-то ребра в дясно и
1-во и 2-ро вляво, фрактура на яблъчната
кост и долна челюст, фактура на алвеоларния гребен, включваща фронталните зъби
в дясно, фрактура на зигуматикус двустранно, фрактури на стените на максиларни
синуси, многофрагментна фрактура на носни кости с деформация и девиация,
фрактури на малките крила на сфеноидалната кост, парциален пневмоторакс в дясно в горен лоб, двустранни
контузионни огнища с тракционни контузионни брионхиектазии в дясно апикално,
фрактура на дясна скапула в областта на фоса супраспинатус, фрактура на Л1 и
Л2, разкъсно-контузна рана в областта на пръстите, дясната предмишница, китката
и лицето, разкъсно-контузни рани на десен горен клепач и горна устна –
обработени и зашити под анестезия, полифрагментна фрактура на костите на носа,
фрактура скулите и на горна челюст – тип 2, фрактура на дясна гривнена става
/малък костен фрагмент в областта на процесус стилоидеус улне, плеврален излив
в ляло. Загубил съзнание, нямал спомен за случилото се, бил приет по спешност в
УМБАЛ „Св Анна“ в изключително тежко състояние.
На 29.08.2018 г. на ищеца му била
направена операция за репозиция на
фрактурата на дясна бедрена кост и фиксация с плака и винтове.
На 05.09.2018 г. ищецът бил преместен
от клиника по ортопедия и травматология в клиника по лицево-челюстна хирургия,
където на 08.09.2018 г. му била направена мануално – инструментална репозиция
на носните кости.
Вследствие получените травми ищецът
изпитвал силни болки, които продължават и понастоящем. Бил напълно обездвижен и
имал непрекъсната нужда от чужда помощ. Поради тежките фрактури на долна и
горна челюст не можел да се храни и приемал само течности, в резултат на което
отслабнал с 25 кг. Имал и сериозни затруднения при дишане, поради фрактурите на
носните кости. Налице е деформация на носа и на цялото лице, което е силно
загрозено. Налице е пълна непроходимост на десен носов ход и частична такава на
ляв носов ход. Имал множество цикатриси в областта на горната устна, латералния
очен ръб вдясно и лява буза. Отварянето на устата му било ограничено налице е ограничена
оклузия.
Имуществените вреди, претърпяни в следствие
ПТП се изразяват в разходи за закупуване на лекарства, допълнителни разходи за
силна храна, медицински изделия, разходи за заплащане на потребителска такса,
за комбиниран стол за тоалет и баня, заплащане на болногледач, рехабилитатор, специализиран транспорт, др.
разходи за транспорта, а именно: разходи за лекарства в размер на 500.00 лева,
разходи за силна храна в размер на 1440.00 лева, разходи за закупуване на
медицински изделия в размер на 2100.00 лева, разходи за закупуване на
медицински изделия в размер на 300.00 лева, разходи за потребителска такса в размер на 58,00 лева, разходи за
закупуване на комбиниран стол за тоалет и баня в размзер на 200.00 лева,
разходи за болногледач в размер на 1600,00 лева, разходи за рехабилитационни
процедури в размер на 400,00 лева, разходи за специализиран транспорт в размер
на 50.00 лева, разходи за транспорт в размер на 200,00 лева. Собственикът на
лекия автомобил с ДК № СВ 5714 КВ е сключил своята задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество със застрахователна полица № ВG/22/118000733968 валидна от 07.03.2018 г. до 07.03.2019 г., въз основа на която ответникът следва да поеме в пълен размер нанесените щети от застрахования виновен водач, до
размер на действителните имуществени
вреди. Съгласно чл.423, ал.1 от КЗ искът може да бъде насочен и направо срещу
застрахователя.
Препис от исковата молба и приложенията
към нея са връчени на ответника Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, който в
срока по чл.131 от ГПК чрез пълномощника
си юрисконсулт М.В. е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията по
основание и размер. Оспорват се всички твърдения изложени в исковата молба по
основанието на претенцията, както и механизма
на ПТП от 22.08.2018 г. във връзка с твърдението, че произшествието се е
осъществило по причина от нарушаване на правилата за движение от страна на
водача на микробус „……“. Твърди
се, че причина за настъпване на произшествието са действията на ищеца В. в
нарушение на чл.20, евентуално чл.21 от Закона за движение по пътищата,
осъществени като водач на лек автомобил
„……..“. Поддържа се, че
ищецът е управлявал лекия автомобил с
превишена за участъка и/или конкретните
пътни условия скорост, поради което обстоятелство е застигнал движещия се пред
него микробус „…….“, от
което е последвал удар между двете
превозни средства. В случай, че при настъпване на произшествието микробусът е
бил в процес на завършване на маневра за завиване отново се твърди, че причина
за настъпване на произшествието са действията на ищеца В. в нарушение на чл.20
или чл.21 от ЗДвП. Транспортният инцидент е настъпил, както поради нарушенията
от страна на ищеца на правилата, определящи скорост на движение, така и поради
неспазване на задължението за управление на превозното средство възможно
най-вдясно на дясната пътна лента. Ищецът е нарушил и чл.15 от ЗДвП, тъй като
не е управлявал превозното средство възможно най-вдясно по платното за движение.
Предходно посоченото обстоятелство ведно с управлението на превозното средство
с несъобразена за пътните условия
скорост са довели до осъществяване на транспортния инцидент, поради което ищеца няма качеството на увредено лице с право на
обезвреда.
Отделно от това, към момента на
настъпване на транспортния инцидент за лекия автомобил „………..“ не е имало сключена полица за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което управляваното от ищеца превозно средство е
осъществено в нарушение на общата забрана за управление на ППС за което няма
сключена задължителна застраховка, въведена по чл.100 от ЗДвП вр. чл.38 от ЗДвП, което нарушение има пряко
отношение спрямо настъпилия инцидент. В тази връзка се оспорва активната
легитимация на ищеца за предявяване на иска, като се оспорва настъпването на
риск, покрит от задължителна застраховка Гражданска отговорност сключена за
микробус „………“.
Оспорва се твърдението на ищеца, че в
причинна връзка с настъпване на произшествието, при ищеца са настъпили фрактури
на прешлени от 7-ми шиен до първи гръден прешлен, фрактура на яблъчната кост и
долна челюст, разкъсно-контузна рана в областта на пръстите, дясна предмишница,
китката и лицето, както и че е възникнала самостоятелна и различна от
фрактурите на носните кости и мексиларните синуси, друга фрактура на костите на
носа, скулите и горната челюст. Оспорва се и твърдението, че поради ПТП при
ищеца е възникнала фрактура на дясна гривнена става, както и е настъпил
малък плеврален излив в ляво. Оспорва се
и твърдението, че при ищецът се е стигнало до безсъзнателно състояние, както и
че и към момента ищецът изпитва болки с непроменена интензивност вследствие
настъпилите при ПТП травми. Оспорва се и обстоятелството ищецът да е преминал
през целия възстановителен период само на течности и да е отслабнал с 25 кг.
Оспорват се и твърденията за деформация на носа и на цялото лице на ищеца, от
това да е настъпило удължаване на средната трета на лицето и силно загрозяване, да е налице пълна
непроходимост на десния носов ход и частична непроходимост на ляв носов ход,
както и отварянето на устата да е ограничено, както и да е налице ограничена
оклузия; за множество цикатрикси в областта на горна устна, очен ръб в дясно и
лява буза, тъй като описаните състояния или не са отразени в представените две
епикризи, съставени по повод проведеното на ищеца в УМБАЛ „Света Анна“ АД
лечение или са отразени като състояния при приемането на ищеца в лечебното
заведение и не съответстват на обстоятелството, че при ищеца е проведено
лечение и същия е изписан в добро общо състояние, с подобрение и не са налице
медицински документи, които да установяват, че и към момента се провежда
лечение или са налице невъзстановени телесни увреди.
Изцяло се оспорват твърденията, че за
ищеца са възникнали заявените имуществени вреди и същите да са настъпили във
връзка с провеждане на лечението и за възстановяване на ищеца, както и
твърденията, че същите са намалили активи на ищеца. Оспорва се и твърдението,
че вследствие настъпилите травматични
увреждания от транспортното произшествие е било необходимо ищецът да използва усилена храна по медицинско
назначение, както и че са направени такива разходи от неуточнен вид и с
неясни ползи в размер на 1440.00 лева,
както и че преди произшествието ищецът не е ползвал такива храни. Оспорват се и
твърденията, че в периода от 22.08.2018 г. до 22.08.2019 г. ищецът е направил разходи за лекарства и медикаменти в
размер на 500.00 лева и че тази сума е платена от ищеца, че в периода от
29.08.2018 г. до 29.04.2019 г. е сторил разходи за заплащане на болногледач в
размер на 1600.00 лева и че същите са били необходими с оглед състоянието му и
естеството на лечението. Оспорва се и твърдението, че за периода от 29.10.2018
г. до 29.12.2018 г. ищецът е направил
разходи за рехабилитационни процедури, за което е заплатил сумата от 400.00
лева, както и че е сторил транспортни
разходи в размер на 200.00 лева.
С отговора на исковата молба
ответното дружество прави възражение за съпричиняване от страна на А.С.В. за
настъпването на травми при осъществяване на произшествието, поради извършено от
негова страна нарушение на чл.137а от ЗДвП, като се твърди, че ищеца като водач
в превозното средство е пътувал без поставен обезопасителен колан, поради което
травмите са настъпили в резултат от съприкосновение на тялото му с части и детайли
от вътрешния интериор на МПС, станало възможно поради липсата на поставен
обезопасителен колан и в тази връзка се твърди, че телесните увреждания са
възникнали изключително по причина от собствено поведение на ищеца и
представляват самоувреждане. Поддържа се, че при използване по предназначение
на предпазния колан от ищеца, то същия не би получил травми като възникналите,
а други по-леки по вид и характер с реална възможност някои от тях да бъдат
избегнати.
Оспорва се и размера на
претенцията, с твърдение, че от исковата
молба не става ясно по какъв начин е формирана исковата сума и какви са
изчисленията за определяне на размера й, основно в частта разходи за храна и
транспорт, което е съществено с оглед определяне предмета на спора и за защита
законните права на ответника.
Оспорва се и иска за присъждане на
лихви по отделните суми, заявени в общ размер като претенция за имуществени
вреди като неоснователна по
съображенията изложени за неоснователност на главния иск, тъй като тази
претенция е акцесорна и неоснователността на главния иск води до неоснователност
на претенцията за лихви.
По искане на ответника ЗК „Лев Инс“ АД по делото е конституирано
като трето лице помагач на страната на ответника сочения за виновен за
възникналото ПТП водач на МПС И.А.И., който депозира писмен отговор, с който
оспорва иска като неоснователен и твърди, че вина за възникналото ПТП има ищеца по делото, който се е движел със
скорост по-голяма от разрешената за конкретния пътен участък.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства във връзка с посочените от
страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът по делото претендира заплащане на застрахователно обезщетение,
позовавайки се на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на
застрахователна полица за сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Задължение
на застрахователя по сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” е
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Тази отговорност се изразява чрез заплащане на обезщетение
на увреденото лице, което покрива всички вреди - имуществени и неимуществени,
които са пряка последица от вредоносния резултат, включително и дължимите лихви
за забава. В случая претенцията на ищеца е за сумата от 6848.00 лева застрахователно обезщетение за претърпяни
имуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на възникване на
задължението формиращо исковата претенция.
С чл.432 от Кодекса за застраховането се признава възможността на пострадалото
лице да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя по
правило е тъждествена по обем с
отговорността на деликвента.
За да
бъде ангажирана отговорността на застрахователя е необходимо към момента на
увреждането да е налице валидно сключен договор по застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя, да е
проведено и рекламационно производство. Необходимо е да са налице изискуемите
се кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, които дават основание
за ангажиране отговорността на прекия причинител - застрахован спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди. В този смисъл следва да се установи настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и
вида и размера на претърпените вреди.
В случая страните по делото не
спорят за наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на застрахователното събитие – 22.08.2018 г. около 23,00 часа между собственика
на лек автомобил марка „…………“ с ДК № ……….и ответното дружество с № BG/22/118000733968 валидна за периода от 07.03.2018 г.
до 07.03.2019 г.. Това обстоятелство се установява и от приложената в хода на
досъдебното производство № 101/2018 г. по описа на ОСлО при СОП застрахователна
полица № BG/22/118000733968 .
За да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя по сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
водач на МПС за вреди, причинени на трето лице, е необходимо ищецът по делото
да установи, че вредите чието обезщетяване претендира, са пряка последица от
противоправното поведение на застрахованото лице.
В случая от събраните по делото доказателства,
както и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че причина за настъпилото пътнотранспортно
произшествие е виновното поведение на водача на микробус „………“ с ДК № ……….. – И.А.И., който чрез своите субективни действия при движение по пътното платно с двупосочно
движение, което има две пътни ленти е предприел маневра за ляв завой, с цел
навлизане в крайпътен обект – двора на бившето ТКЗС с.Лесново, поради което е навлязъл
в лентата за насрещно движение, в която се е движел лекия автомобил „……..“ управляван от ищеца. Водачът на лекия автомобил макар и да е забелязал
това навлизане и да е предприел действия по аварийно спиране, не е успял да
избегне удара, тъй като се е движел със скорост около 132 километра в час и
между двете превозни средства настъпил
удар между челната дясна и дясната странична част на товарния автомобил
и челната част на лекия автомобил, като при този удар изцяло е погасена
кинетичната енергия на товарния автомобил и от лекия му е придадена такава, която е придвижила товарния автомобил
на около 23,8 метра посока назад по отношение на първоначалната му посока на
движение.
За установяване виновността на
водача на микробуса „………“ с ДК №………….. – И.А.И. относно процесното пътнотранспортно произшествие, съдът взе
предвид и представеното по делото Решение по АНД № 130/2020 г. по описа на РС
Елин Пелин, с което третото лице помагач
по настоящото дело – И.А.И. е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1 от НК, за това че: На 22.08.2018 г. около 20.35 ч. в землището на с.Лесново, откъм страната на гр. Елин Пелин, на път № SF01232 извън населено място, на входа на селото,
при управление на моторно превозно средство -
товарен автомобил марка „……..“ с рег. № ………, е извършил маневра за ляв завой с цел навлизане в крайпътен обект, не е пропуснал движещия се по пътя с
предимство лек автомобил
„……..“ с рег. № ………, с което е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в: Закон за движение по
пътищата: - чл.37, ал.2 - „ Водачът на нерелсово пътно превозно средство,
завиващо наляво или надясно
за навлизане в крайпътна територия като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни е длъжен да
пропусне пътните превозни средства и
пешеходците движещите се по пътя, който той напуска“ и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди, изразяващи се в:
Многофрагментно счупване на носните кости с
разместване на фрагментите, лекувано по оперативен път и представляващо постоянно разстройство
на здравето неопасно за
живота; Счупване на двете скулни кости на лицето,приравняващи се на счупване на
горна челюст с последица затрудняване на дъвченето; Счупване на горната и долна челюсти, довело
до затрудняване на дъвченето и
говоренето; Счупване на дясна лопатка довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за
повече от 30 дни; Счупване на 1-во, 2-ро
и 3-то десни ребра, както и на 1-во и 2-ро леви ребра, а така също и на гръдна кост, обусловили трайно затрудняване
движението на снагата за повече от 30 дни;
Контузия /натъртване/ на белите дробове, обуславяща разстройство на здравето временно
опасно за живота; Счупване на 7-ми шиен и
1-ви гръден прешлени, с последица трайно затрудняване
движението на снагата за повече от 30 дни; Счупване на дясната бедрена кост, обуславящо трайно затрудняване
движенията на десен долен крайник за
повече от 30 дни; на А.С.В. ***, поради което на основание чл.78а
от Наказателния кодекс е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба. Следователно в случая със
задължителна за настоящия съдебен състав сила по воденото
наказателно производство по АНД №
130/2020 г. по описа на РС Елин Пелин е установено виновното и
противоправно поведение на водача И.А.И..
Предвид наличието на влязъл в сила съдебен акт
за конкретното деяние, настоящият състав следва да се съобразни със забраната да се преразглеждат от съда, разглеждащ гражданскоправните
последици от деянието вече разрешените от наказателния съд въпроси относно извършване на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца - чл.300 от
ГПК във вр. чл.413, ал.2 и ал.3 от НПК, отнасящи се до всички елементи на деянието, включени във фактическия състав на
престъплението.
Тези доказателства ценени с останалия доказателствен
материал по делото също водят до извод, че виновен за пътно-транспортното
произшествие е водача И.А.И..
От заключението по изслушаната съдебно-медицинската
експертиза се установява наличието на причинна връзка на получените от ищца
физически травми и процесното пътно-транспортно произшествие, като ищецът е
получил следните травматични увреждания: лицева травма изразяваща се в счупване
на двете ябълчни кости, носните кости и
носната преграда, горната челюст, долната челюст, разкъсноконтузни рани
на десен горен клепач и горна устна; Гръбначна
травма изразявяща се в счупване на бодилестите израстъци на седми шиен и първи
гръден прешлени; Гръдна травма изразяваща се в счупване на ребрата 1-3-то
вдясно, на 1-2-ро вляво, на гръдната кост, двустранни контузионни огнища на
белия дроб с тракционни контузионни бронхиектазии вдясно върхово; Счупване на
дясната лопатка; Увреждания на десен горен крайник – счупване на бодилестия
израстък на лакътната кост и
разкъсноконтузни рани на дясната китка и ръка;
Счупване на многофрагментен тип на дясната бедрена кост. Вещото лице
дава заключение, че по повод фрактурите
на дясната бедрена кост и носните кости ищецът е бил подложен на оперативно
лечение. Наличието на многофрагментна
фрактура на дясната бедрена кост е наложила оперативно лечение и влагането на
остеосинтезен материал, като въз основа на представена по делото фактура може
да се приеме, че стойността за закупуването на остеосинтезен материал, каквато
е практиката на лечебното заведение
възлиза на 2100.00 лева. В медицинската документация е отразена
назначена медикаментозна терапия като част от медикаментите са за прием в
рамките на 30 дни. По делото няма приложени
касови бонове за закупени медикаменти, което не позволява да се определи
стойността им, както и дали са приемани. Сочи се също така, че в медицинската
документация е отразено, че са дадени препоръки за спазването на хигиенно
диетичен режим в дома, но няма данни по делото какъв е бил режимът и дали е бил
спазван. Вещото лице дава заключение, че всеки пациент заплаща потребителска
такса по време на престоя си в лечебното заведение. Предвид тежестта на
уврежданията е било необходимо ползването и закупуването от ищеца на комбиниран
стол за тоалетна и баня, както с оглед невъзможността пострадалия да се
самообслужва е било наложително той да ползва чужда помощ до момента, в който
самообслужването е било възможно. За правилното протичане на възстановителния
процес е било задължително да се прилага физиотерапия и рехабилитация по
предписана схема и за период, който се преценява според ефекта, но тъй като по
делото няма медицинска документация, сочеща провеждането на такива процедури,
вещото лице на може да каже за какъв
период са провеждани и на каква цена, но това не означава, че такива не са
провеждани. За транспортирането на ищеца е било необходимо и наемането на
специализиран транспорт за придвижването му
за контролни прегледи и за лечение в болниците, тъй като с оглед получените
травми придвижването му е било силно
затруднено, което е налагало ползването на такъв транспорт при нужда. От получените наранявания от страна на ищеца и повредите по автомобила, както и с оглед
анатомична локализация на телесните увреди, вид и характер може да се приеме, че в момента на удара между двата
автомобила, пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан, то
травматичните увреждания в областта на лицето, шията и гръдния кош са дължат на
удари във волана на автомобила и предното ветроупорно стъкло. Счупването на
бодилестия израстък на дясната ръка е в резултат на удара във волана в момента
на удара. Счупването на дясното бедро е в резултат на удар на крайника в
арматурното табло на автомобила, поради което ако е бил с поставен обезопасителен
колан не биха се получили травмите в областта на лицето и гърдите. Би се
получила травмата на дясното бедро.
От заключението на изслушаната по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че въз основа на
представените по делото документи месечната стойност на лекарствата, които е
трябвало да приема ищеца в продължение на един месец възлиза на 238,54 лева. По
делото няма приложени първични счетоводни документи за закупуване на силна
храна, няма и данни за хранителния режим на ищеца и неговата продължителност, поради което
вещото лице е в обективна невъзможност да направи заключение за стойността на разходите за
силна храна на ищеца. На 29.08.2018 г. ищецът е направил разходи за медицинско
изделие в размер на 300.00 лева. На
28.08.2018 г. ищецът е направил разходи
за закупуване на медицинско изделие остеосинтезен материал съгласно фактура
издадена от МБАЛ „Св.Анна – С.“ АД и фискален бон в размер на 2100.00 лева. Потребителската
такса за 10 дни в болнично заведение
възлиза на 5,80 лева на ден и е
заплатена от ищеца съгласно фактура от
05.09.5018 г. издадена от УМБАЛ „Св.Анна“ – С. АД и фискален бон към нея, като
възлиза в общ размер от 58.00 лева. Стойността на закупения от ищеца комбиниран
стол за тоалетна и баня се установява от
представена по делото фактура от 11.09.2018 г. и възлиза на 200.00 лева. Вещото лице сочи, че не може да
даде заключение относно сторени от ищеца разходи за болногледач, тъй като по
делото няма приложени фактури, поради което обективно е невъзможно да се направи
разумно заключение за рамер за заплатени суми за болногледач от ищеца. Липсват
и фактури или други разписки за сторени разходи за рехабилитация, поради което
вещото лице не може да даде заключение за стойността на сторените такива. По
делото са представени разходи за специализиран транспорт съгласно фактура от
26.09.2018 г. издадена от „МедиКорект Транс“ ЕООД и фискален бон към нея, които
са на стойност 50.00 лева. По делото не са представени първични счетоводни документи – фактури, или
фискални бонове за закупено гориво, разписки, разходни или други документи
удостоверяващи извършени разходи за транспорт, поради което експертизата не
може обективно да изчисли стойността на разходите за транспорт сторени от
ищеца.
С оглед така установените факти и
обстоятелства, настоящият състав намира, че по делото се установиха всички
предпоставки за възникване на отговорността за обезщетяване на имуществени вреди
от деликт, тъй като на посочената дата 22.08.2018 г. е настъпило
пътно-транспортно произшествие, причинено от противоправното поведение на
застрахованото при ответника лице И.А.И., управлявал микробус „Форд Транзит“
с рег. № СВ 5714 КВ, вследствие на което били причинени посочените увреждания на пострадалия –
ищец по делото А.С.В..
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че по безспорен начин се доказаха предпоставките
на чл.432 от Кодекса за застраховането за ангажиране отговорността на застрахователя – ответник по делото.
При
условията на пълно и главно доказване ищецът по делото
установи вината и противоправния характер на извършеното от
виновния водач И.А.И. деяние, като на
установяване подлежат и причинно-следствената връзка,
характерът и размерът на претърпените вреди. В случая от
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза и от съдебно-счетоводната
експертиза се установи, че ищецът е
извършил следните медицински разходи: 238,54 лева за медикаментозно лечение за един месец за стерилна превръзка,
клексан и депакин; 300.00 лева за закупуване на медицинско изделие по фактура №
**********/29.08.2018 г.; 2100.00 лева за закупуване на остеосинтезен материал
по фактура № **********/28.08.2018 г.;
58.00 лева за 10 дни болнично лечение съгласно фактура № **********/05.09.2018
г.; 200.00 лева за закупен комбиниран
стол за тоалет и баня по фактура № **********/11.09.2018 г.; 50.00 лева за
специализиран транспорт съгласно фактура № **********/26.09.2018 г.. Общата
стойност на установените разходи въз основа на представените по делото счетоводни
документи възлиза на 2946,54 лева. От
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза се установява, че във връзка с многофрагментната фрактура на дясна бедрена кост се е
наложило оперативно лечение и влагането
на остеосинтезен материал, поради което е налице основание да се приеме, че
сумата от 2100.00 лева заплатена в полза на болница „Св.Анна“ С. е за
закупуването на остеосинтезния материал,
каквато е практиката на това лечебно заведение. Необходимо е било и
закупуването на медицински изделия в размер на 300.00 лева във връзка с лечението
на травмите, както и закупуването на
комбиниран стол за баня и тоалетна с оглед тежестта на уврежданията на
ищеца. Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза сочи, че тъй като
придвижването на пострадалия е било
силно затруднено с оглед получените травми, ползването на специализиран
транспорт също е било необходимо.
По делото няма приложени първични счетоводни документи за закупуване на
силна храна, няма и данни за хранителния режим на ищеца и неговата продължителност, както и за
сторените от ищеца разходи за болногледач и разходи за рехабилитация, не са
представени фактури или фискални бонове за закупено гориво, разписки, разходни
или други документи удостоверяващи извършени разходи за транспорт, поради което
експертизата не може обективно да изчисли стойността на тези разходи сторени от
ищеца. В тази насока обаче съдът взе предвид свидетелските показания на Ирина Сергеева Саладинова – сестра на ищеца,
която разпитана в съдебно заседание, заявява, че тъй като нямало кой да се
грижи ежедневно за ищеца заплащали по
200.00 лева месечно в продължение на осем месеца за болногледач, както и твърдението,
че за рехабилитация на ищеца са заплатили 10 процедури, всяка от които по 40.00
лева, като ги кредитира изцяло, тъй като същите са логични и изцяло си
кореспондират с изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, според
която несъмнено в случая подобни разходи
са били наложителни с оглед тежкото състояние на ищеца. Ето защо настоящият състав
намира, че претенцията на ищеца за заплащане на имуществени вреди за заплатени
рехабилитационни процедури и болногледач са основателни и следва да бъдат
уважени съответно в размер на 1600.00 лева за болногледач и 400.00 лева за рехабилитационни
процедури.
По делото обаче не се събраха категорични доказателства за сторените от
ищеца разходи за транспорт и разходи за
усилена храна, поради което тези претенции следва да бъдат отхвърлени.
Въз
основа на тези доказателства, съдът намира, че искът за заплащане на имуществени
вреди е доказан по своето основание, но за сумата от 4946,54 лева, включваща следните разходи: 238,54 лева за медикаментозно
лечение за един месец за стерилна превръзка, клексан, депакин; 300.00 лева за
закупуване на медицинско изделие по фактура № **********/29.08.2018 г.; 2100.00
лева за закупуване на остеосинтезен материал по фактура № **********/28.08.2018 г.; 58.00 лева за 10
дни болнично лечение съгласно фактура № **********/05.09.2018 г.; 200.00
лева за закупен комбиниран стол за
тоалет и баня по фактура № **********/11.09.2018 г.; 50.00 лева за
специализиран транспорт съгласно фактура № **********/26.09.2018 г.; 1600.00
лева за болногледач и 400.00 лева за рехабилитация, като в останалата част
исковата претенция е неоснователна и недоказана и подлежи на отхвърляне.
По отношение на възражението на
ответника, че е налице съпричиняване настоящият състав намира същото за
основателно по следните съображения:
Съпричиняването по смисъла на
чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Съпричиняване е налице, когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, като приносът му в настъпването на увреждането е конкретно
установен, независимо дали поведението му е било противоправно, в случая в
нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. За да е налице
съпричиняване, пострадалият следва обективно да е участвал в процеса на
настъпване на вредата и това участие не зависи от субективния елемент
"вина". В този смисъл е т.7 от
Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, според която обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл
за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не
наличието на вина.
Предвид установените по делото
доказателства – автотехническата и съдебно-медицинската експертизи се
установява, че ищецът се е движел с превишена скорост за конкретния пътен
участък в нарушение на правилата в Закона за движение по пътищата и без
обезопасителен колан, поради което и ако е имал поставен обезопасителен колан,
то травмите в областта на лицето и
гърдите не биха се получили. Така
констатираните факти водят до извод, че при настъпване на застрахователното
събитие, ищецът е нарушил законоустановените правила при управление на моторно
превозно средство и с тези си действия е допринесъл за получаване на травмите в
областта на гърдите и в областта на
главата. Ето защо настоящият състав намира, че с оглед установения механизъм за
настъпване на пътно-транспортното произшествие и поведението и на двамата
участници в него, съпричиняването следва да бъде определено в размер равен на
50 % поради което определеното обезщетение за имуществени вреди в размер на 4946,54 лева, следва да бъде намалено
наполовина и на ищеца да се присъди сума в размер на 2473,27 лева, като в
останалата част за разликата от уважения размер до пълния предявен размер от
6848,00 лева искът подежи на отхвърляне като неоснователен.
По
отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за
имуществените вреди в общ размер на 2473,27 лева, лихвата се дължи от
датата, на която е извършен съответния разход формиращ присъдената главница, както следва: 119,27 лева за медикаментозно
лечение за един месец, ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането – 22.08.2019 г.; 150.00 лева за закупуване на медицинско изделие,
ведно със законната лихва считано от 29.08.2018 г.; сумата от 1050.00 лева за
закупуване на остеосинтезен материал
ведно със законната лихва от 28.08.2018 г.; 29.00 лева за 10 дни
болнично лечение ведно със законната лихва считано от 05.09.2018 г.; 100.00
лева за закупен комбиниран стол за
тоалетна и баня ведно със законната лихва считано от 11.09.2018 г.; 25.00 лева
за специализиран транспорт, ведно със законната лихва считано от 26.09.2018 г.; сумата от 800.00
лева за болногледач, ведно със законната лихва считано от 29.08.2018 г.; сумата
от 200.00 лева за рехабилитация ведно със законната лихва считано от 29.10.2019
г., която законна лихва се дължи до окончателното изплащане на задължението
По
разноските:
Страните
са направили искане за присъждане на разноски. Предвид разпоредбата на чл.78,
ал.1 и ал.3 от ГПК и двете страни имат право на
разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска. Следва да се има
предвид, че доколкото на основание
чл.83, ал.1, т.4 от ГПК
ищецът не е дължал внасяне на държавна такса при образуване на делото, тъй като е освободен от съда,
такива разноски не следва да бъдат присъждани в негова полза с изключение на внесен депозит в размер на 400.00 лева
възнаграждение за вещо лице по изслушаната съдебно-медицинска експертиза, като
съразмерно с уважената част от иска следва да му се присъди сумата от 144,46
лева.
Съобразно
изхода на спора и на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата на
адвоката на пълномощника на ищеца
следва да се присъди адвокатско възнаграждение изчислено по реда на Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Пълномощникът на
ищеца претендира адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лева съгласно представен по
делото списък по чл.80 от ГПК. В случая възнаграждението следва да се определи
съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения върху уважената
част от иска. С оглед фактическата и правна сложност на делото - изслушани са
свидетели и приети са закючения по три експертизи,
проведени са пет открити съдебни заседания и предвид обстоятелството, че
пълномощникът на ищеца се е явявал лично в открити съдебни заседания,
настоящият състав намира, че в полза на
адв. С.Н. следва да се присъди възнаграждение в претендирания размер от 700.00
лева.
Ответникът е
направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правна помощ
съдът определя на 300.00 лева, като съразмерно с отхвърлената част на исковата
претенция следва да се присъди сумата от 191,64 лева.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответната страна следва да заплати държавна такса
за уважената част от иска
по сметка на РС Елин Пелин в размер на 98,93 лева и изплатените разноски от бюджета на
съда за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза
съобразно уважената част от иска в размер на 108,35 лева или сума в общ размер
от 207,28 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.432 от Кодекса за застраховането ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ……..със седалище гр.С.,*** ДА ЗАПЛАТИ на А.С.В., ЕГН ********** *** чрез
адв. С.Н. сумата
от 2473,27 лева /две хиляди четиристотин седемдесет и три лева и
двадесет и седем стотинки/ представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 22.08.2018 г. на път SFO1232 в посока от гр.Елин Пелин към с.Лесново между лек
автомобил „………..“ с рег. № ……. управляван от А.С.В. и микробус „………..“ с рег. № ……..управляван от И.А.И., ЕГН ********** по вина на водача на
микробус „……….“ с рег. № ………..И.А.И., чиято отговорност към момента на
инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“ със срок на действие от 07.03.2018 г.
до 07.03.2019 г. по застрахователна полица № ВG/22/118000733968, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата над уважения размер от 2473,27 лева /две хиляди четиристотин седемдесет и три лева и
двадесет и седем стотинки/ до пълния предявен размер от 6848,00 лева /шест хиляди осемстотин четиридесет и осем лева/,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ………със седалище гр.С.,***
ДА ЗАПЛАТИ на А.С.В., ЕГН ********** *** чрез адв. С.Н. законна лихва върху присъдената
главница от 2473,27 лева, дължима както
следва: върху сумата от 119,27 лева за
медикаментозно лечение за един месец, считано от 22.08.2019 г.; върху сумата от
150.00 лева за закупуване на медицинско изделие, считано от 29.08.2018 г.;
върху сумата от 1050.00 лева за закупуване на остеосинтезен материал считано от
28.08.2018 г.; върху сумата от 29.00 лева за 10 дни болнично лечение считано от
05.09.2018 г.; върху сумата от 100.00 лева за закупен комбиниран стол за
тоалетна и баня считано от 11.09.2018 г.; върху сумата от 25.00 лева за
специализиран транспорт считано от 26.09.2018 г.; върху сумата от 800.00 лева
за болногледач считано от 29.08.2018 г.; върху сумата от 200.00 лева за
рехабилитация считано от 29.10.2019 г.,
която законна лихва се дължи до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК………. да заплати на А.С.В., ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на 144,46 лева /сто четиридесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК …………….
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Районен съд – Елин Пелин сумата от 207,28 лева /двеста и седем
лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща дължимата държавна такса и разноски за вещо лице, като и сумата от 5.00 лева /пет лева/, държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК……… ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.К.Н. сумата от 700.00 лева
/седемстотин лева/,
представляващи адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска
помощ, изразяваща се в процесуално представителство и защита на ищеца А.С.В. на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК А.С.В., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК………..сумата
от 191,64 лева
/сто деветдесет и един
лева и шестдесет
и четири стотинки/ дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: