Решение по дело №837/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 юли 2019 г.
Съдия: Красимир Маринов Димитров
Дело: 20194430200837
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

04.07.2019 г.

 

номер ..................                                                                    град ПЛЕВЕН

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд

на 04 юни

Тринадесети наказателен състав

година 2019

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 837/2019 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на И.К.К., с ЕГН: **********, с адрес за призоваване ***против наказателно постановление № 19-0938-000685 от 18.03.2019 г. на Началник Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложил на И.К.К. административно наказание – глоба в размер на 100 лв. и на осн. чл. Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни точки.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. Твърди, че е навлязъл на зелен сигнал на светофарната уредба, като е трябвало да изчака на пешеходната пътека да премине пешеходец и е възможно да е напуснал кръстовището на червен сигнал.

Ответната страна по жалбата ОДМВР – Плевен, редовно призована,  представител не  изпраща.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Атакуваното наказателно постановление 19-0938-000685 от 18.03.2019 г. е издадено от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР - Плевен, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 201578 от 08.08.2019, от който е видно, че:

На 08.08.2019 г. в 19:40 часа в гр. Плевен, кръстовище образувано от ул. „***“, ул. „Д. ***. Константинов, като водач и управлява собствения си лек автомобил „***“, с рег. № ***и извършва следното:

-при извършване на десен завой навлиза и преминава през горепосоченото кръстовище на неразрешаващ сигнал на светофарната уредба монтирана на кръстовището.

-нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в съвкупност, съдът намира следното от правна страна:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.

В резултат на проведената служебна проверка и контрол настоящата съдебна инстанция констатира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, които обуславят неговата незаконосъобразност.

Както в АУАН, така и в НП липсва пълно и достатъчно конкретизирано фактическо описание на административното нарушение, съгласно императивното законодателно изискване.

Съдържащото се в ЗАНН изискване наказателното постановление да съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, означава да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието и обстоятелствата, при които то е извършено по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение.

Това, от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на наказателното постановление, а от друга - чрез конкретизацията на нарушението от фактическа и правна страна, се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършило, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Всички фактически обстоятелства, релевантни за съставомерността на деянието и за реализиране на отговорността, следва да бъдат обективирани в съдържанието на акта (чл. 42, т. 4 и 5 ЗАНН) и съответно в наказателното постановление (чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН).

 

 

Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

Административното наказание се налага по строго формална процедура, имаща за цел да защити правата на лицето.

В случая, наложената от административно-наказващият орган санкция се основава на разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, която предвижда налагане на наказание глоба в размер на 100 лв. за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

Задължението на водачите на пътни превозни средства да съобразяват поведението си със светлинните сигнали е регламентирано общо в чл. 6, т. 1, пр. 2 ЗДвП.

Конкретизация на това задължение е дадена в разпоредбите на чл. 12 от ЗДвП и Глава осма от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата, които регламентират мястото на поставяне на светофарни уредби и значението на светлинните сигнали - немигащи и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят.

От анализа на нормативната уредба следва, че неразрешаващи преминаването на кръстовището по смисъла на чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП са следните светлинни сигнали: червена светлина, едновременно светещи червена и жълта светлина и жълта светлина.

Значението на червената светлина на светофара е посочено в чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП като забраняваща на пътните превозни средства да преминават „стоп-линията" или, ако такава няма, да преминават линията, на която светофарът е поставен, а когато светофара се намира в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.

Едновременно светещите червена и жълта светлина са със значение: „Преминаването забранено!", а жълтата светлина е със значение: „Внимание, спри!", който знак обаче не се отнася за онези водачи, които в момента на подаването на сигнала, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението.

При подаване на този сигнал на кръстовище, водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят (чл. 31, ал. 7, т. 4 ППЗДвП).

Следователно, при наличие на разнообразие от светофарни сигнали със значение, неразрешаващо преминаването /или както е посочено в НП „забранителен сигнал"/, е била налице необходимост от конкретизация на деянието, като се посочи онова конкретно обстоятелство, сочещо на съответните неправомерни действия, в които се е изразило административното нарушение. Това би се постигнало посредством подробно описание на местоположението на водача преди да предприеме маневрата, посочване на конкретния светлинен сигнал, при който водачът е предприел преминаването, местоположението му спрямо светофара и кръстовището, евентуално и значението на маневрата с оглед безопасността на движението, в хипотезите, в които забраняващите преминаването светофарни светлини допускат изключения.

Съдържащото се в АУАН и съответно в НП описание на административното нарушение, вменено на жалбоподателя, от фактическа страна не съдържа посочване на обстоятелства от кръга на изброените !!!

Напротив, в същите изрично е посочено, че при извършване на десен завой навлиза и преминава през горепосоченото кръстовище на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба.

От така описаното не става ясно дали жалбоподателят е бил навлязъл в кръстовището при забраняващ сигнал на светофара или го е сторил при разрешаващ светлинен сигнал, в който смисъл той е дал и своето възражение, след което при, предшестващ червения, жълт сигнал е предприел напускането /освобождаването/ на кръстовището, както го задължава чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП /такава именно е тезата на жалбоподателя/.

В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитана свидетелката Анита Иванова Милева, която към датата и часа на спиране на жалбоподателят, същата е ползвала услугите му, като водач на таксиметров автомобил .

От показанията й става ясно, че жалбоподателят е навлязъл в кръстовището на разрешаващ сигнал на светофарната уредба – зелен, но тъй като на пешеходната пътека е имало възрастен пешеходец, същият се е движел бавно и жалбоподателят го е изчаквал да премине .

Свидетелката е категорична в показанията си, че автомобилът на жалбоподателя е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба. Съдът няма никакви съмнения относно показанията на този свидетел и ги кредитира изцяло .

При тези описани в съставените административни актове обстоятелства е невъзможно да се установи по безспорен начин и да се приеме, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение.

Налагането на административно наказание трябва да се предхожда от напълно и несъмнено доказано извършено административно нарушение.

Поради това, съдът намира, че описателната част на постановлението не кореспондира с приложените от наказващия орган санкционни норми.

В този смисъл, описаната в НП фактическа обстановка е непълна, ограничаваща възможността на жалбоподателя да организира правото си на защита в пълен обем.

Настоящата инстанция е контролна такава, и е недопустимо в съдебната фаза по обжалване на издадено наказателно постановление, посредством събиране на доказателства да се отстраняват допуснати пороци при издаване на наказателното постановление.

Посочените нарушения по своя правен характер са съществени и представляват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като задължителното съдържание на НП включва освен времето и мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Липсата на посочване в НП на обстоятелствата, при които е извършено нарушението е съществено нарушение на процесуалните правила и води до незаконосъобразност на НП.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 19-0938-000685 от 18.03.2019 г. на Началник Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложил на И.К.К., с ЕГН: **********, с адрес за призоваване ***административно наказание – глоба в размер на 100 лв. и на осн. чл. Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни точки, като НЕДОКАЗАНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: