Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Нова Загора, 23.04.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЙОРДАНОВ
при секретаря Радка Чолакова като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ гр. дело № 489 по описа за 2020
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район„Оборище“,
бул.„Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2 (универсален правоприемник на
преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“
ЕООД с ЕИК *********, считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския
регистър под № 20121115101316), представлявано от И.Г.Д.-М. - Изпълнителен
директор, чрез пълномощника юрисконсулт Д.Б.Г., редовно упълномощен с нотариално
заверено пълномощно с peг. № 7725/27.06.2017 г. по описа на М.Ш. – Нотариус,
със съдебен адрес/адрес на призоваване - гр.Стара Загора, бул.„М. М. Кусев“ №
8, ет.4 против М.Р.Т. с ЕГН **********,***
с правно основание: чл.79, ал.1 от ЗЗД, с цена на иска: 1248.74
лв., от които: 782.84 лв. - главница по Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 28.06.2016 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба
до изплащане на вземането и 465.90 лв. - санкционна лихва за забава по чл.31 от
Общите условия върху главницата от 782.84 лева за периода от датата на
обявяване на изискуемостта - 27.04.2018 г. до датата на подаване на исковата
молба.
В исковата молба се твърди, че на 28.06.2016 г.
между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и М.Р.Т. с ЕГН **********, като кредитополучател бил сключен Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица.
Твърди се, че съгласно този договор, „Банка ДСК“ ЕАД му била отпуснала
револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се бил
осигурил, чрез кредитна карта /DSK MAXICARD/ в размер на 1000 лв. с месечна
падежна дата всяко 20-то число на месеца. Кредитът се усвоявал и погасявал,
чрез разплащателна сметка за целите на картата № 23615832.
Неразделна част от Договора били Условията за издаване
и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК
(„Условията“) и Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни
карти с револвиращ кредит на Банка ДСК („Общите условия“), които
кредитополучателят бил получил и приел с подписването на Договора.
Съгласно Условията, при стандартна кредитна карта DSK
MAXICARD в лева:
- усвоената част от кредитния лимит се олихвявала
с лихвен процент, който към датата на сключване на Договора за кредит бил 21,95
% годишно (0,06 % на ден). Лихвата се начислявала ежедневно върху фактически
ползваната сума (чл.26, ал.2 от Общите условия). При забава в плащанията се
дължала добавка за забава в размер на 5 процентни пункта.
Срокът на валидност на кредитната карта бил 3 години.
Падежната дата за погасяване на задължението била 20-то число на месеца,
минималната сума за револвиране на кредита била 3 %. Съгласно т.10 от
Допълнителните разпоредби на Общите условия „минималната сума за револвиране“
била определена сума, която клиентът бил длъжен да внася ежемесечно в рамките
на гратисния период. Тя се изчислявала като процент от натрупаното
задължение за лихви, такси и транзакции към падежна дата.
Съгласно чл.17 от Общите условия Банката издала
кредитната карта със срок на валидност, предвиден в Условията (в случая 3
години), в който срок клиентът можел да използва картата. След изтичането на
срока на валидност се издавала нова карта, с нов срок на валидност, а Банката
не преиздавала картата при наличие на някое от основанията за прекратяване на
договора, съгласно Общите условия.
Съгласно чл.25 от Общите условия, срокът за ползване
на кредита съвпадал със срока на валидност на кредитната карта. Кредитната
карта не била преиздавана от Банка ДСК, поради настъпване на основание за
прекратяване на Договора, уговорено в Общите условия, а именно неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да погасява усвоения от него кредит.
В Глава IX „Обслужване на кредита“ от Общите условия
било предвидено, че Банката определяла месечна падежна дата (в случая 20-то
число на месеца) и минимална сума за револвиране (в случая 3 %), която клиентът
бил длъжен да внесе в рамките на определен срок след падежната дата (гратисен
период - в случая 15 дни след падеж).
Кредитният лимит се револвирал ежедневно с размера на
погасената част от ползвания кредит.
В случай, че 4 поредни месеца, считано от месечната
падежна дата, клиентът не револвирал кредита си или револвирал със суми,
по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на
ползване на кредита се преустановявало и цялото задължение, формирано към
падежната дата, започвало да се олихвява с лихва в размер на действащия лихвен
процент, увеличен с допълнителната надбавка за забава. Ако клиентът погасял
изцяло дължимото до края на следващия пети гратисен период, правото за ползване
на кредита се възстановявало. Ако това не се случело, вземането на Банката за
целия използван кредитен лимит ставало окончателно изискуемо и тя имала право
да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред (чл.31 от
Общите условия).
На следващо място, съгласно чл.33 от Общите условия,
при нарушаване на задълженията по Договора и Общите условия „Банка ДСК“ ЕАД
имала право да превърне кредита в предсрочно изискуем.
В исковата молба се твърди, че поради неизпълнение на
задължението за внасяне на минимални суми за револвиране на кредита, считано от
20.05.2017 г.. кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД приложил санкциите, предвидени в глава
IX „Обслужване на кредита“ от Общите условия към Договора за кредит, и с
Нотариална Покана - уведомление с изх. номер № 05-20-00236/23.02.2018 г. и рег.
№ 1110/13.03.2018 г., том 1, акт № 95 на Нотариус Н.Б., с peг. № 416 НК и с
район на действие Районен съд - Нова Загора, връчена на 27.04.2018 г. при
условията на чл.47, ал.5 във вр. с ал.1 от ГПК, била обявила на
кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането.
В исковата молба се твърди също, че на 15.05.2019 г.,
по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия“),
„Банка ДСК“ ЕАД, прехвърлила пакет от вземания, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви, в това число и
вземането, възникнало от сключеният между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и М.Р.Т. с ЕГН **********, като кредитополучател, Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 28.06.2016
г.
В подкрепа на гореизложеното, ищеца прилагал писмено
потвърждение от цедента „Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП Факторинг България“ ЕАД за
станалото с Договор за покупко-продажба на вземания от 15.05.2019 г.
прехвърляне на вземанията и Извлечение от Приемо-предавателен протокол към
Договор за покупко-продажба на вземания от 15.05.2019 г.
В исковата си молба ищецът посочва още, че на базата
на изрично пълномощно, предоставено му от „Банка ДСК“ ЕАД, бил изпратил от
името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя
М.Р.Т. с ЕГН **********, а като доказателство, че
уведомлението е било изпратено до ответника-кредитополучател, ищецът прилагал
копие от препоръчано писмо *PSFABG00DJWPE*, изпратено чрез
„Български пощи“ ЕАД с обратна разписка. Уведомлението за цесия, адресирано до
кредитополучателя, било изпратено на посочения в Договора за кредит адрес по
местоживеене на длъжника.
Изтъква се, че за промяна на адреса не са уведомявани
от длъжника (нито те, нито предишния кредитор - Банката), каквото било
изискването, съгласно условията на Договора за кредит. От представеното копие
било видно, че пратката не е била връчена на получателя, тъй като същият не
пребивавал на посочения адрес. В исковата молба се навежда, че от така
създалата се ситуация, се потвърждавало принципното възприятие в българското
право, че никой не може да черпи права от недобросъвестното си поведение.
Съгласно нормите на чл.94, ал.1 и чл.99, ал.1 от Закона за гражданската
регистрация настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, респективно всяко
лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Тези
норми били създадени в публичен интерес включително за осигуряване на
обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след като ответникът
съзнателно се е отклонил от тях, като бил напуснал вписания в съответните
регистри за гражданско състояние постоянен и настоящ адрес (видно от
изпратените до него съобщения в исковото, както и в заповедното производство),
то същият не следвало да извлича позитиви от това обстоятелство. В този смисъл,
ищцовото дружество считало, че длъжникът бил надлежно уведомен за прехвърлянето
на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който бил упълномощил за това
цесионера. Сочи, че нямало пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми
длъжника за цесията, доколкото не се касаело за лично и незаместимо действие. В
този смисъл била и задължителната практика на ВКС: Решение № 137 от 02.06.2015
г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III гр.о.
Ищцовото дружество моли съда при евентуалност да
приеме, че ответникът е бил уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на
настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства,
сред които и самият договор за цесия, писмо - уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД
и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. В
този смисъл била и задължителната практика на ВКС: Решение № 123 от 24.06.2009 г.
по т.д. № 12/2008 г. на ВКС, ТК, 2 отделение.
Ищецът заявява, че предвид гореизложеното, в
качеството си на цесионер и кредитор по отношение на посоченото вземане срещу
ответника М.Р.Т. с ЕГН **********, счита че е налице правен
интерес от предявяване на осъдителен иск, поради което:
I. Моли съда да осъди ответника М.Р.Т. с ЕГН **********,***, да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район„Оборище“,
бул.„Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2 следните дължими и изискуеми суми по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 28.06.2016 г., а именно:
- 782.84 лева - главница по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 28.06.2016
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата
искова молба до изплащане на вземането;
- 465.90 лева - санкционна лихва за забава по чл.31 от
Общите условия върху главницата от 782.84 лева за периода от датата на
обявяване на изискуемостта - 27.04.2018 г. до датата на подаване на исковата
молба.
II. При условията на евентуалност ищцовото дружество предявява следния
осъдителен иск:
Моли съда, в случай че отхвърли осъдителния иск по
пункт I като неоснователен, поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на кредитополучателя, то молим въз основа на изложението
от него факти и обстоятелства в исковата молба, да се приеме, че процесного вземане, произтичащо от Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 28.06.2016 г. е
окончателно изискуемо, поради настъпил краен падеж с дата - 28.06.2019 г.
Ищцовото дружество моли съда, да осъди М.Р.Т.
с ЕГН **********,***, да заплати на
„ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София 1000, район„Оборище“, бул.„Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2 (като
частен правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД) следните дължими и изискуеми суми но
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 28.06.2016 г., а именно: 782.84 лева - главница по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 28.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на
настоящата искова молба до изплащане на вземането;
Посочва се, че основанието на иска било следното:
- По чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с
твърдяното от ищцовото дружество неизпълнение по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 28.06.2016
г.;
- Настъпила окончателна изискуемост на вземането
за усвоената и неиздължена главница, съгласно разпоредбите на Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 28.06.2016 г. и Общите условия, неразделна част от него.
Съгласно чл.25 от Общите условия, срокът за ползване
на кредита съвпадал със срокът на валидност на кредитната карта. В случая срокът
за ползване на кредита бил 3 години и изтичал на 28.06.2019 г. Кредитната карта
не била преиздавана от Банка ДСК, поради настъпване на основание за
прекратяване на Договора, предвидено в Общите условия, а именно неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да погасява усвоения от него кредитен лимит.
В исковата молба се твърди, че към датата на подаване
на исковата молба в съда, срокът за ползване на кредита бил изтекъл и били
настъпили основанията за прекратяване на Договора, за което кредитополучателят
бил уведомен и с връчване на препис от настоящата искова молба. Поради това
ответникът дължал заплащане на усвоената и непогасена от него главница, ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ищцовото дружество моли съда му бъдат присъдени
направените от него в настоящото производство разноски, в това число
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 300
лв., съгласно чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Представя и моли съдът да приеме като писмени доказателства
заверени копия от документи.
Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за
цесия“) от 15.05.2019 г.; Извлечение от Приемо-предавателен протокол към
Договора за цесия; Писмено потвърждение за извършената цесия; Пълномощно, предоставено
от цедента „Банка ДСК“ ЕАД на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД за уведомяване от името на цедента на длъжниците за
извършената цесия; Уведомително писмо с баркод *PSFABG00DJWPE*, ведно с Известие за доставяне с баркод * *PSFABG00DJWPE*.
С исковата молба се твърди, че с посочените
доказателства ще се установява активната легитимация на ищеца по делото.
Представят се още: Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 28.06.2016 г.; Общи
условия, Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK
MAXICARD на „БАНКА ДСК“ ЕАД, Нотариална Покана - уведомление с изх. номер №
05-20-00236/23.02.2018 г. и рег. № 1110/13.03.2018 г., том 1, акт № 95 на
Нотариус Н.Б., с peг. № 416 НК и с район на действие Районен съд - Нова Загора Нотариална
Покана - уведомление с изходящ номер № 05/20/00261/2018 том 1 № 1204 на Нотариус
Н.Б., с peг. № 416 НК и с район на действие Районен съд Нова Загора.
Ищцовото дружество твърди, че с тези доказателства установява
обстоятелствата, относно съществуването на вземането и неговия размер.
Ищецът моли съда, да допусне извършването на
съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице - счетоводител, което след
запознаване с писмените доказателства по делото и след като извърши проверка в
счетоводството на „Банка ДСК“ ЕАД (Цедент) и на ищеца, да отговори на поставени
от него въпроси.
На
основание чл.47, ал.6 от ГПК съдът е установил
редовното връчване на съдебните книжа на ответника в настоящото производство и
му е назначил особен представител.
В срока по чл.131 от ГПК на 15.12.2020 г. с вх. №
260912 е постъпил отговор от назначеният от съда особен представител адв.Х.И.Х.
***, с който същият посочва, че е запознат с исковата молба и счита предявените
искове за допустими, но неоснователни, по следните съображения:
Не се намирали доказателства за направените вноски от
страна на ответника. Договорът бил недействителен, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК. Кредитното правоотношение между страните се явявало
недействително и на основание чл.22, във вр.с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а договорът съдържал нищожни
клаузи. Излагат се подробни съображения по горните възражения.
Счита, че не се ангажират доказателства за направените вноски от
страна ответника, т.е. не се представят вносни бележки, извлечение от сметка
или друго, доказващи направени вноски от Т..
Видно било от представения по делото договор за кредит, че
ответника е получил кредитна карта с револвиращ ефект в размер на 1000 лева,
като се е задължил да ги върне в срок от една година, като срока на картата е
три годишен. В същия договор бил определен Годишен процент на разходите към
датата на сключване на договора в размер на 21,95 % и в чл.1, ал.4 от договора
ГПР е 13,27.
Визира чл.9, ал.1 от ЗПК, съгласно който договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставял или
се задължавал да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключвал в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представяли с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора.
Навежда, че договорът за потребителски кредит бил недействителен,
поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК- за посочване на методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл.33а.
Така, в процесния договор, кредиторът се бил задоволил единствено
с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по кредита, ГПР на
заема и годишното оскъпяване на заема. Липсвала обаче ясно разписана методика
на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 21,95 % /. В този
порядък следвало да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина следвало по ясен и разбираем
за потребителя начин да бъдат инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В процесния договор за кредит липсвала яснота, досежно посочените
обстоятелства. Посочен бил лихвен процент по заема / който е фиксиран /, както
и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснявало как тези стойности се
съотнасяли към ГПР по договора, а ГПР бил величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на
разходите по кредита по начин, различен от законовия и това било недопустимо /
в материално правен смисъл /. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и
по- горе оставали неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът
да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.
Според особения
представител кредитното правоотношение между страните се явявало недействително
и на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и като такова не било в
състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Съобразно нормата на чл.23 от ЗПК, при недействителност на
договора за кредит, длъжникът дължал възстановяване на кредитора на чистата
стойност на предоставения финансов ресурс. Счита, че договорът съдържал нищожни
клаузи, определящи годишен лихвен процент и годишния процент на разходите, тъй
като надвишават трикратния размер на законната годишна лихва на БНБ.
Сочи, че тези елементи били елемент са задължителни договорни
реквизити, което влече нищожност на договора като цяло.
Налице била трайноустановена практика на Върховен касационен съд
на Република България,която посочва добросъвестния и съответстващия на добрите
нрави /като ограничение на свободата на волята/ предел на волята на страните за
заплащане лихва, а именно: три пъти размера на законната лихва. В този смисъл е
практика на ВКС/ Решение № 4/2009 г. по т.д.№ 395/2008 г., Решение № 1270/2009
г. по гр.д.№ 5093/2007 г.,определение № 877 по т.д.№ 662/ 2012 г. и др./
Предвид изложеното счита, че ако се установи въобще дължимост на
главницата, именно само тя се дължала от ответника. Недължима била уговорената
лихва по заема, както и обезщетение за забава, поради нищожност на клаузите на
договора, установяващи договорна лихва и ГПР.
В съдебно заседание юрк.Г. поддържа искането си за
назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, с оглед доказване на постъпилите суми за погасяване и съответно
дължимите такива.
Особеният представител на ответника адв.Х. поддържа
отговора си и счита иска за допустим, но неоснователен. Противопоставя се на
назначаването на съдебно-счетоводна
експертиза.
Съдът назначи изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза на вещото лице С.К.С., заключението по която бе представено в срок.
Съдът, след като взе
предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е
представил следните писмени доказателства: Договор
за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 15.05.2019 г., Приложение № 4 -
Детайли относно обработването на лични данни на администратора – ОТП Факторинг
България ЕАД, Пълномощно, Писмо от „Банка ДСК“ ЕАД до до „ОТП
Факторинг България“ ЕАД относно потвърждаване настъпило прехвърляне на
вземанията по договора, с дата на прехвърляне – 11.06.2019 г.,
Приемо-предавателен протокол от 11.06.2019 г., писмо до М.Р.Т. относно Договор
за покупко-продажба на вземания, Информация относно обработването на личните
данни на Длъжници на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, Известие за доставяне с
получател М.Р.Т.,
Пощенски плик, Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 28.06.2016 г., Общи условия по Договор за
издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК в сила
от 25.04.2016 г., Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти
DSK MAXICARD на Банка ДСК, Приложение А15 – Преференции по банкови карти,
Погасителен план и ГПР, Нотариална покана с изх. № 05-20-00236/23.02.2018 г. от
„Банка ДСК“ ЕАД до М.Р.Т.,
Разписка за връчване на нотариална покана акт Нотариална Покана - уведомление с
изх. номер № 05-20-00236/23.02.2018 г. и рег. № 1110/13.03.2018 г., том 1, акт
№ 95 на Нотариус Н.Б., с peг. № 416 на НК, Пълномощни, Вносни бележки.
Безспорно е установено,
че на 28.06.2016 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и М.Р.Т. с ЕГН **********, като кредитополучател е сключен Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, съгласно
който банката е отпуснала на ответницата в производството Ангелина Асенова
Паскова, револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се
осигурил, чрез кредитна карта /DSK MAXICARD/ в размер на 1000 лева с месечна
падежна дата всяко 20-то число на месеца. Кредитът се усвоявал и погасявал чрез
разплащателна сметка за целите на картата № 23658229, а неразделна част от
Договора представлявали Условията за издаване и обслужване на плащания с
кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК и Общите условия по договор за
издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК, които
кредитополучателят бил получил и приел с подписването на Договора. Съгласно
условията, при стандартна кредитна карта DSK MAXICARD в лева: усвоената
част от кредитния лимит се олихвявала с лихвен процент, който към датата на
сключване на Договора за кредит е 21.95 % годишно (или 0,06 % на ден). Лихвата
се начислява ежедневно върху фактически ползваната сума (чл.26, ал.2 от Общите
условия). При забава в плащанията се дължала добавка за забава в размер на 5
процентни пункта, а срокът на валидност на кредитната карта 3 години. Падежната
дата за погасяване на задължението била 20-то число на месеца, а минималната
сума за револвиране на кредита 3%, която съгласно т.10 от Допълнителните
разпоредби на Общите условия е определена сума, която клиентът е длъжен да
внася ежемесечно в рамките на гратисния период и се изчислявала като
процент от натрупаното задължение за лихви, такси и транзакции към падежна
дата.
Съгласно чл.17 от Общите условия Банката е издала
кредитната карта със срок на валидност, предвиден в Условията, а в конкретния
случай - 3 години,през който период от време клиентът можел да използва
картата, а след изтичането на срока на валидност се издава нова карта, с нов
срок на валидност. Банката обаче не преиздава картата при наличие на някое от основанията
за прекратяване на договора, съгласно посочените Общите условия.
Срокът за ползване на кредита съвпада със срока на
валидност на кредитната карта, съгласно чл.25 от Общите условия. Кредитната
карта не е била преиздавана от Банка ДСК, поради настъпване на основание за
прекратяване на Договора, уговорено в Общите условия, а именно неизпълнение на
задължението на кредитополучателя, да погасява усвоения от него кредит.
В Глава IX „Обслужване на кредита“ от Общите условия е
предвидено, че Банката определя месечна падежна дата (в случая 20-то число на
месеца) и минимална сума за револвиране (в случая 3%), която клиентът е бил
длъжен да внесе в рамките на определен срок след падежната дата (гратисен
период - 15 дни след падеж).
Кредитният лимит се револвира ежедневно с размера на
погасената част от ползвания кредит.
В случай на 4 поредни месеца, считано от месечната
падежна дата, ако клиентът не револвира кредита си или револвира със суми,
по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на
ползване на кредита се преустановява и цялото задължение, формирано към
падежната дата, започва да се олихвява с лихва в размер на действащия лихвен
процент, увеличен с допълнителната надбавка за забава. Ако клиентът погаси
изцяло дължимото до края на следващия - пети гратнсен период, правото за
ползване на кредита се възстановява. Последното не се случило и поради това
вземането на Банката за целия използван кредитен лимит станало окончателно
изискуемо съгласно разпордбата на чл.31 от Общите условия и тя пристъпила към
принудително събиране на вземанията си по съдебен ред.
Съгласно чл.33 при нарушаване на задълженията по
Договора и Общите условия „Банка ДСК“ ЕАД има право да превърне кредита в
предсрочно изискуем.
Поради неизпълнение на задължението за внасяне на
минимални суми за револвиране на кредита, считано от 20.05.2017 г. кредиторът
„Банка ДСК“ ЕАД приложил санкциите, предвидени в глава IX „Обслужване на
кредита“ от Общите условия към Договора за кредит, видно от приложеното и
прието като доказателство по делото копие на Нотариална Покана - уведомление с
изх. номер № 05-20-00236/23.02.2018 г. и рег. № 1110/13.03.2018 г., том 1, акт
№ 95 на Нотариус Н.Б., с peг. № 416 НК и с район на действие Районен съд - Нова
Загора, връчена на 27.04.2018 г. при условията на чл.47, ал.5, с която е
обявила на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането.
Безспорно се установи също от приетите доказателства,
че на 15.05.2019 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД е
сключен Договор за покупко-продажба на вземания от 15.05.2019 г., представен по
делото, по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД, прехвърлила пакет от вземания,
ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности изтекли лихви,
включително и тези, възникнали от сключеният Договор за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 28.06.2016 г., за
което е представено и писмено потвърждение от цедента „Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, както и Извлечение от Приемо-предавателен протокол към
Договор за покупко-продажба на вземания от 15.05.2019 г.
С изрично пълномощно „Банка ДСК“ ЕАД упълномощила
цесионера - ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД, да изпрати от името на цедента
уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя М.Р.Т. с ЕГН **********, видно от
копие от препоръчано писмо *PSFABG00DJWPE*, изпратено на посочения в Договора за кредит адрес по местоживеене на
длъжника, чрез „Български пощи“ ЕАД с обратна разписка, с отбелязване, че пратката
не е била връчена на получателя, тъй като същият не пребивава на посочения
адрес.
С
цел изясняване на фактите, обстоятелствата и точния размер на задължението и по искане на ищеца, съдът назначи на вещото лице С.К.С. да
изготви съдебно-счетоводна експертиза, която бе представена на 15.03.2021 г. с
вх. № 260314.
В
заключението си, прието от страните и съда, вещото лице е установило следното:
1.
„Банка ДСК“ ЕАД, съгласно сключен Договор за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кредит от 28.06.2016 г. превежда на Ответника по
делото М.Р.Т. сума в размер на 1001.60 лв. по с-ка № 0000000023658229.
2.
Ответникът по процесното дело - М.Р.Т. усвоява напълно отпуснатия
му кредит по Договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит от 28.06.2016 г. в рамките на отпуснатия му лимит, чрез теглене на суми
в брой и плащане на съответните такси за теглените суми посочени на стр.3 от
настоящото заключение.
3.
За погасяване на кредита е постъпила сума в размер на 302.95 лв.,
от които с 85.79 лв.е погасена редовна лихва и с 217.16 лв. главница. На стр.4
от настоящото заключение са посочени минималните суми за револвиране на кредита
на съответните падежни дати и постъпилите суми за револвирането му. Сумата внесена
за револвиране на кредита с падежна дата - 21.11.2016 г. е внесена с
неспазване на определения гратисен период.
4.
Последното плащане на минимална сума за револвиране на кредита е
извършено на 21.04.2017 г. След тази дата не са направени 6 броя дължими
плащания на минимални суми за револвиране с общ размер - 179.51 лв.
Револвирането на кредитната карта е преустановено на 27.10.2017 г.
5.
Към 15.03.2021 г. - датата на изготвяне на настоящото заключение,
размерът на неиздължената главница остава същият - 782.84 лв., тъй като не са
направени допълнителни погашения от страна на ответника Т..
6.
Санкционната лихва за забава по чл.31 от Общите условия върху
неизплатената главница от 782.84 лв. по кредита за периода от 27.04.2018 г.
/дата на настъпване на изискуемост/ до датата на подаване на исковата молба -
29. 06. 2020 г. е в размер на 465.32 лв.
В последното по делото открито съдебно заседание на 07.04.2021 г.
ищецът, редовно призован, за него се явява юрк.Г., редовно упълномощена от
по-рано.
Ответника М.Р.Т., редовно призован чрез назначения му от съда особен представител
адв.Х.И.Х. *** - не се явява, за него се явява особения му представител - адв.Х.И.Х.
***.
Вещото лице С.К.С., редовно призован - лично се явява и поддържа
заключението.
Страните посочват, че приемат заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, като процесуалния представител на ищеца моли
съда да се произнесе с решение с което да уважи предявения иск, като основателен
и доказан изцяло по основание и по размер, ведно със законната и санкционната
лихва, а особения представител на ответника, моли съда да постанови решение с
което да отхвърли предявения иск, като основателен, но недоказан.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.99 от ЗЗД.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от
легитимирани страни в законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Безспорно е, че са налице договорни отношения между „Банка ДСК“ ЕАД – кредитор и кредитополучателя М.Р.Т.. Налице са и договорни отношения между третото лице –
кредитор и ищеца, във връзка с прехвърляне на вземането с договор за цесия, по
силата на който ищцовото дружество е встъпило в правата на неудовлетворения
кредитор.
По същество съдът намира иска за основателен по следните
съображения:
При възприетата правна квалификация, съобразно
разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, в тежест на ищцовото дружество бе да докаже
обстоятелствата, на които се основава претенцията му, в това число валидно ли е сключен
договора между цедента и ответника, за размера на дължимите от ответника суми,
за уведомяването му, че има смяна на кредитора.
Съответно в тежест на ответника бе да докаже дали е
налице частично или пълно изпълнение на договорните задължения по процесния
договора за посочения период.
Видно от представените доказателства и приетата съдебно-счетоводна
експертиза, съдът счита, че ищцовата страна се явява изправната страна по
делото, предоставяйки договорената на 28.06.2016 г. между страните сума под
формата на кредитна карта, а съответно ответникът ги е усвоил изцяло, чрез теглене на суми в брой и плащане на съответните такси за
теглените суми посочени на стр.3 от заключението.
Вещото лице е извело, че последното плащане на минимална сума за револвиране на кредита е
извършено на 21.04.2017 г., а след тази дата не са направени 6 броя дължими плащания на
минимални суми за револвиране с общ размер - 179.51 лв. и револвирането на кредитната карта е преустановено на 27.10.2017 г.
Ответникът в настоящото производство се е съгласил и е подписал Общите
условия към процесния договор, а съгласно разпоредбата на чл.31 и чл.33 от тях
предоставения кредит, вземането на Банката е станало изискуемо и тя е изпратила
на кредитополучателя гореописаната Нотариална Покана - уведомление, с която обявила на
кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането.
Видно от приложените доказателства, на базата на изрично
пълномощно, цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД е изпратил от името на цедента „Банка
ДСК“ ЕАД уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя М.Р.Т. с препоръчано писмо *PSFABG00DJWPE*, чрез „Български пощи“ ЕАД,
на заявеният от него адрес за
кореспонденция, който видно от материалите по делото не е променян.
Относно всички наведени възражения от страна на особеният
представител на ответницата в настоящото производство – адв.Х.И.Х. ***, съдът счита, че следва да бъдат отхвърлени, тъй като няма
събрани доказателства в подкрепа на направените възражения. Напротив - от
приетата и приобщена към доказателствения материал по делото съдебно-счетоводна експертиза, се доказа, че твърденията на ищцовата страна се явяват основателни и доказани. Нещо повече – макар, че е налице надлежно
обявяване на предсрочна изискуемост, дори и чрез връчването на съдебните кница
по делото на особения представител на ответника, въз основа на изложените факти
и обстоятелства, както и приложените доказателства, съдът намира, че процесното вземане, произтичащо от Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 28.06.2016 г. е
окончателно изискуемо, поради настъпил краен падеж с дата - 28.06.2019 г. (с което ответника е бил изначално запознат), а същевременно датата на
депозиране на исковата молба в Районен съд – Нова Загора е 29.06.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право принадлежи само
на изправната страна по договора.
При тези
съображения предявеният осъдителен иск срещу ответника в настоящото
производство за посочените в исковата молба суми по процесния Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 28.06.2016 г., поради настъпила и обявена предсрочна изискуемост на вземането
е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отношение на предявения при
условията на евентуалност осъдителен иск, поради настъпил краен падеж с дата –
28.06.2019 г., съдът не следва да се произнася, тъй като се е произнесъл по
предявеният осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД - поради настъпила
предсрочна изискуемост на вземането по процесния Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 28.06.2016
г.
При такъв изход на процеса и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът М.Р.Т.
следва да бъде осъден, да заплати на ищеца направените разноски в настоящото
производство, съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК, а именно: 50.00 лв.
– държавна такса за образуване на делото, 300.00 лв. – депозит за възнаграждение за особен представител, 200.00 лв. – депозит за
възнаграждение за вещо лице и 300.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде
осъден, да заплати и присъдените в последното открито съдебно заседание 50.00 лв. депозит за вещо лице,като
част от целия депозит от 250лева.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД, М.Р.Т. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, вписано
в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София 1000, район „Оборище“, бул.„Княз
Александър Дондуков“ № 19,
ет.2, (универсален правоприемник
на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг
България“ ЕООД с ЕИК *********, считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване
в Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от И.Г.Д.-М. -
Изпълнителен директор, В КАЧЕСТВОТО МУ НА ЦЕСИОНЕР, СУМИТЕ: 782.84 лв. /седемстотин осемдесет
и два лева и осемдесет и четири стотинки/ - главница по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 28.06.2016
г., сключен между М.Р.Т.
с ЕГН ********** и „Банка ДСК“ ЕАД /ЦЕДЕНТ/, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаването на настоящата искова молба – 29.06.2020 г. до изплащане на
вземането, както и 465.32 лв. /четиристотин шестдесет и пет лева и тридесет и
две стотинки/ - санкционна лихва за забава по чл.31 от Общите условия върху
главницата за периода от датата на обявяване на изискуемостта - 27.04.2018 г.
до 29.06.2020 г. - датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.Р.Т. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП Факторинг
България” ЕАД с ЕИК *********, направените
в настоящото производство съдебноделоводни разноски в размер на 850.00 лв.
/осемстотин и петдесет лева/.
ОСЪЖДА, М.Р.Т.
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на вещото лице С.К.С., сумата от 50.00 лв.
/петдесет лева/, представляваща възнаграждение за изготвената
съдебно-счетоводна експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Сливен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: