Р Е Ш Е Н И Е
№ 260086
гр. Пловдив, 28.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на двадесет и втори март през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ
ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при
участието на секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА
в
присъствието на прокурора КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ
като
разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА
НД/В/
№ 76/2021г. по описа на съда
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХХІІІ
от НПК – чл. 420, ал. 2, вр. чл. 419 ал.1, изр.1 - ро вр. чл. 422, ал. 1, т. 5
от НПК.
Образувано е по искане за
възобновяване на НОХД № 263/2020г. по описа на Районен съд – Казанлък и ВНОХД
№1119/2020г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, депозирано от адвокат К., упълномощен
за производството от осъденото лице Н.П.С.. В искането се сочат касационните
основания по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т. 3 от НПК – съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон и явна несправедливост на наложените
наказания. Твърди се, че без да са налице предпоставките по чл.180 ал.3 от НПК С.
е бил призован за въззивното производство чрез защитника си и така за
разглеждане на делото в окръжния съд не е бил уведомен и то без негово участие
е приключило. Материалният закон се счита нарушен, тъй като осъдителната
присъда почива единствено на резултати от направено изследване с техническо
средство – „драг чек“, без след това да е извършено медицинско изследване на
кръв и урина на осъдения и по този начин вината му не е доказана по несъмнен и
категоричен начин. Наложените наказания се считат за явно несправедливи. Прави
се искане, в условията на алтернативност,
присъдата и решението да се отменят и осъденият да се признае за невинен
и да се оправдае по предявените му обвинения, или, съдебните актове да се
отменят и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния
съд.
В
съдебно заседание осъденият С. и защитника му поддържат искането по изложените в него съображения, които се доразвиват в
пледоариите по съществото на делото, без обаче конкретни доводи и съображения в
подкрепа на заявеното касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, каквито
липсват и в искането, да се излагат.
Представителят на АП - Пловдив счита искането за
възобновяване за неоснователно, а изложените в него доводи намира за несъстоятелни и несъобразени с
процесуалния закон и приложимите материално – правни норми. Поради това пледира
искането да се остави без уважение.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е направено в законния
шестмесечен срок, отправено е от процесуално
легитимирана, по смисъла на чл.420 ал.2 от НПК, страна до
компетентния съд по чл.424 ал.1 от НПК, в него се съдържат доводи в подкрепа на заявените основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Предмет на искането е съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, т.е., акт от
кръга на визираните в чл.419 от НПК, поради което същото
е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано
по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда №22/13.03.2020г. по НОХД
№263/2020г. Н.П.С.
е признат за виновен в извършване на две престъпления –
по чл.
343б, ал. 1 и 343б, ал. 3 от НК, за които при условията на чл.
54 от НК е осъден, съответно на ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 200 лева и на ДВЕ
ГОДИНИ лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 500 лева. Лишен е от правото на управлява МПС за срок от ДВЕ
ГОДИНИ и по двете деяния. На основание
чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най – тежко наказание от ДВЕ
ГОДИНИ лишаване от свобода, което да се изтърпи при ОБЩ РЕЖИМ, към което на основание чл. 23, ал. 3 от НК са присъединени и двете
глоби, в размер от по 200 и 500 лева, както
и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ. На
основание чл. 59 ал. 1 т. 1 ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан за
24 часа и лишен от право да управлява МПС по административен ред. Съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства и
в тежест на подсъдимия е възложил направените по делото разноски.
Присъдата е била обект на въззивен
контрол, като с Решение №260016/15.09.2020г. по ВНОХД №1119/2020г. по описа на
ОС – Стара Загора, е потвърдена изцяло.
Следва да се каже първо, че в настоящето
производство този състав е ограничен в произнасянето си. Неговите рамки са
очертани от наведените в искането за възобновяване касационни основания в
контекста на доводите в тяхна подкрепа, а необосноваността на съдебните актове не
попада в лимитативно очертания в чл. 348 ал. 1 от НПК кръг от касационни
основания.
Искането се позовава на първо място на касационното
основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, като се прави оплакване, че производството
по делото пред окръжния съд е протекло без участието на осъденото лице, което
не е било надлежно уведомено за провеждането му. Заявеният порок не е наличен. Прочитът
на материалите по делото говори, че не друг, а осъденият С. е взел решение да
не участва лично в съдебната фаза на наказателното производство. Това негово
решение е допустимо по закон, тъй като С. не е бил обвинен в извършване на
тежки умишлени престъпления и явяването му не е било задължително. Заетата
позиция от осъденото лице изрично е потвърдена и от надлежно упълномощеният от С.
защитник – адв. М.. От последният е депозирана и въззивната жалба, препис от която е изпратена
на осъденият С., т.е., той е бил наясно, че предстои въззивно разглеждане на
делото му по инициатива на неговия
защитник. За датата и часа на въззивното производство С. е надлежно призован,
чрез изпратена призовка на известния му по делото адрес, от която е видно, че е
невярно оплакването в искането за възобновяване, че С. е бил призован чрез защитника си. Напротив, С. е бил
призован лично на адреса му за призоваване. Това, че защитникът му – адв. М. е
проявил инициатива и е получил призовката, предназначена за С., не е в разрез с
разписаното в чл.180 от НПК, като адв. М. е поел ангажимент да уведоми клиента
си за деня и часа на заседанието, а във въззивното производство защитникът е
депозирал и молба делото да се гледа в
негово отсъствие, без в нея да е посочил, че С. не е уведомен и известен за
провеждане на производството. Или, обобщено казано, анализът на материалите по
делото не води до извод, че във въззивното производство е било допуснато съществено
процесуално нарушение, свързано с неосигуряване правото на лично участие и
лична защита на С. в производството, който, ако е желаел да ги упражни пречка
за това не е имало. Впрочем, резонната последица, в случай че се счете, че
претендираният порок е бил допуснат, е връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на окръжния съд, каквото искане към апелативния съд не е отправено.
Доводите
за допуснато нарушение по чл.348 ал.3 т.1 от НПК са обвързани с фактическа необоснованост на съдебните актове.
Този състав не открива разумни правни основания да счете, че съдебните актове
почиват на негодни доказателствени средства, а установените по разписания в НПК
процесуален ред факти са били правилно отнесени към материално – правните норми,
имащи отношение към казуса, поради което и твърденията за допуснато нарушение
на материалния закон не намира подкрепа в материалите по делото. Възраженията относно допуснати съществени
нарушения в процедурата по установяване на наличието на алкохол и наркотични
вещества в кръвта на осъдения С. не се възприемат от този състав. Какви следва да са действията на полицейските
служители в случаите на установяване употреба на алкохол или наркотици от водач
на МПС е разписано в Наредба №1/2017г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози. При преглед на наличната
документация по делото не се откриват нарушения в процедурата, които да правят
резултатите от извършените с технически средства изследвания невалидни или да
пораждат съмнение за манипулации и недостоверност. Осъденият е изследван за
употреба на алкохол и наркотици не случайно, а защото полицейските служители са
се усъмнили в неговото адекватно състояние след като той е навлязъл безпричинно
в насрещната лента за движение и е причинил ПТП. От писмената документация,
касаеща използваните за изследване технически средства, определени със Заповед
на Министъра на вътрешните работи е видно, че те са годни, преминали технически
преглед в законоустановения за това срок.
Осъденият не е отричал никога, че тестове са
му направени, не е отричал, че резултатите от тях са били положителни. Тези резултати
са били отразени в АУАН, съобразно изискванията на наредбата, изпълнено е задължението
да се издаде талон за медицинско изследване. Надлежно е отразено, във всички
издадени документи, отказът на С. да се подложи на медицинско изследване, който
отказ и пред медицинските лица осъденият С. е потвърдил и който отказ впрочем
отново не се оспорва от него. И едва сега, в производство по възобновяване, за
първи път да се твърди и да се иска от апелативният съд да приеме, че С. едва
ли не е бил лишен от възможността да се подложи на медицинско изследване, или,
че такова изследване, въпреки отказът му по принудителен ред е следвало да се
извърши, е трудно защитима теза и в разрез с разписаното в цитираната наредба и
съдебната практика. Нормите на чл.3а и чл. 6 ал.9 са ясни и не могат да бъдат
обект на никакво различно тълкуване от буквално отразеното в тях, според което
до медицинско, химическо лабораторно
изследване се прибягва само в изрично изброени случаи – когато водачът откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест, когато не приема показанията
на техническото средство или теста и когато физическото му състояние не
позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Нито една
от тези хипотези не е налице. Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване,
при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на
проби за изследване, какъвто именно е настоящия случай.
Или,
налице е еднопосочна по своето съдържание верига от гласни и писмени
доказателства, които правилно са довели до единствения възможен извод, че на
инкриминираната дата и място от осъденото лице е консумиран състава на
престъпленията по чл. 343б ал.1 от НК и чл.343б ал.3 от НК и нарушение на
материалния закон по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК, към които
разпоредби препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, не се открива да е допуснато,
което води до неоснователност и на искането за оправдаване на С.. Впрочем,
такова искане в настоящето производство принципно е възможно да се
удовлетвори само, ако съдът се произнесе
в рамките на установените фактически положения, които няма право да променя, а
при установените от съдилищата факти, очевидно оправдаването е процесуално
невъзможно да се постанови от този състав.
Подаденото искане за възобновяване се
основава и на чл.348 ал.1 т.3 от НПК - явна несправедливост на наложените на С.
наказания, но бланкетно, като нито едно съображение в негова подкрепа не е
изложено в искането за възобновяване, не се изложи и в съдебната зала, а към
апелативния съд не е отправено и искане за изменение на съдебните актове с
намаляване на наложените на осъденото лице наказания. И поради това, но и поради
съответност на отмерените от съдилищата кумулативни санкции с отегчаващите и
смекчаващите отговорността на С. обстоятелства, не се откриват основания за
възобновяване на наказателните дела и за ревизиране на съдебните актове, чрез
изменението им.
Поради всичко изложено, искането на осъдения
Н.П.С. следва да се остави без уважение,
за което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение искането на Н.П.С. за възобновяване на НОХД № 263/2020г. по описа
на Районен съд – Казанлък и ВНОХД №1119/2020г. по описа на Окръжен съд – Стара
Загора.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :