Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 07.05.2019
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV-А състав, в публично заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл. с-я
ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря АНТОАНЕТА
ЛУКАНОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Павел Панов в.гр.дело № 15905
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 466533 от 08.08.2018
г. по гр.д.№ 71880/2017г. по описа на СРС, 166 с-в, е отхвърлен предявеният от М.Д.В.,
ЕГН **********, с адрес *** отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено, че за ответника
„К.И.И.Б.” ЕАД, БИК *******, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес
„Люлин 6”, ет. 2 НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на сумата
2008 лева - главница по договор за потребителски кредит, сключен с „БНП П.П.Ф.”
ЕАД, мораторна лихва в размер на 562,42 лева за времето от 30.08.2007 г. до
10.06.2010 г. и законната лихва върху главницата от 10.06.2018 г. до заплащане
на вземането, както и разноски в размер на 151,41 лева, за които е издаден
изпълнителен лист от 27.04.2011 г. по ч.гр.д. № 2150/2010 г. по описа на Районен
съд - Пазарджик и съдебни разноски в размер на 51,41 лева, за които е издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 3472/2010 г. на Районен съд - Пазарджик, въз
основа на които изпълнителни листове е образувано изпълнително дело № 108/2016
г. по описа на ЧСИ Г.С., per. № 885 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на
действие Окръжен съд - Пазарджик.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищцата. Въззивната жалба е депозирана в
законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и е съобразена с
изискванията на чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което
същата се явява допустима. Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението
е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени противоречия с материалния
закон. Излага доводи, че М.В. не е редовно уведомена за цедирането на
процесното вземане. Моли съда да отмени атакуваното решение и да уважи искът.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна е получила
препис от въззивната жалба, като в законоустановения срок е постъпил отговор, с
който се оспорва въззивната жалба. Сочи, че длъжникът е уведомен надлежно за
настъпилата цесия. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявен е за разглеждане иск
по чл.439 вр. чл.124 от ГПК
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми. Доколкото въззивният съд намира
първоинстанционното решение за правилно, на основание чл.272 от ГПК препраща
към мотивите на СРС, като излага и следните свои аргументи:
От доказателствата по делото се
установява, че „БНП П.П.Ф.” ЕАД е депозирала заявление за издаване на заповед
за изпълнение, като Районен съд – Пазарджик е издал ЗИ на парично задължение по
чл. 410 ГПК на 14.06.2010г., по силата на която М.Д.В. следва да заплати на
дружеството сумата от 2008 лева - главница по договор за потребителски кредит,
законна лихва върху главницата от 10.06.2018 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 562,42 лева за времето от 30.08.2007 г. до
10.06.2010 г. и разноски в размер на 151,41 лева. Длъжникът е подал възражение
срещу така издадената заповед за изпълнение, поради което кредиторът е предявил
иск на основание чл.422 от ГПК, в което производство е установено съществуването
на така претендираното вземане. Съдебното решение е влязло в сила на 25.03.2011
година. Издадени са изпълнителен лист от 27.04.2011 г. за дължимите по
издадената заповед за изпълнение суми и разноски в заповедното производство и
изпълнителен лист от 04.04.2011 г., за присъдените в исковото производство
съдебни разноски в размер на 51,41 лева, двата на Районен съд – Пазарджик.
По молба на „БНП П.П.Ф.” ЕАД е
образувано изпълнително дело № 1472/2011 г. по описа на ДСИ при Районен съд -
Пазарджик, като същото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на
09.11.2015 г.
Вземането на кредитора е
прехвърлено на ответника „К.И.И.Б.” ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.05.2015 г. В Приложение № 1 към него е описано и вземането на цедента
към длъжника М.В.. Видно от приложеното по делото пълномощно, цесионерът е
упълномощен да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне.
По делото е представено и
копие от изпълнително дело № 20168850400108/2016 г. по описа на ЧСИ Г.С., per.
№ 885 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Окръжен съд –
Пазарджик. Видно от молба за образуване на изпълнително дело, същата е
входирана на 14.01.2016г.
Погасителната давност е
институт, уреден в Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл.117 ал.2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като давността тече от момента на изискуемостта – в случая
от влизането в сила на съдебното решение (25.03.2011г.). Според чл. 116, б.
"в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес съществува
доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни
способи. Според ВКС давността се прекъсва с предприемането на едно или повече
изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Като такива примерни действия, но неизчерпателно, са
посочени насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. При реализиране на юридическият факт,
обуславящ прекратяването по право на принудителното изпълнение, е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови нарочен акт за прекратяване и
кога ще направи това. Това е така, защото прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В горния
смисъл са и постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
В конркетния случай се установява,
че петгодишната погасителна давност е започнала да тече на 25.03.2011г., като
след образуване на изпълнителното дело от цесионера-ответник ЧСИ е извършило
проучване на имуществото на длъжника, което не е в състояние да прекъсне
погасителната давност. В молбата за образуване на делото на ЧСИ обаче са възложени
и правомощия по чл.18 от ЗЧСИ. Следва да се отбележи, че още с молбата е
поискано да се извърши опис на движимите вещи в дома на длъжника, което по
своята същност представлява искане за прилагане на изпълнителния способ
изпълнение върху движими вещи. Още с това искане кредиторът е посочил, че не се
е дезинтересирал от вземането си, съответно с депозирането на това искане е
била прекъсната петгодишната погасителна давност и е започнала да тече нова.
Ето защо не е настъпил този правопогасяващ юридически факт след съдебното
дирене, който да погасява възможността на кредитора да търси по принудителен
ред удовлетворение на вземането си. Давността е прекъсната, както и СРС е
отбелязал, и с налагането на запор върху притежавано от длъжника МПС с държавен
контролен номер: *******.
Настоящият състав намира за
неоснователно и възражението на ищцата, че не е била надлежно уведомена за
извършената цесия. Действително по делото са налични данни, че е изпратено
уведомление до длъжника за извършената цесия. Същото обаче не е достигнало до
ищцата, доколкото служителят на куриерската фирма е посочил, че адресът на
получателя е сменен. Следва обаче да се има предвид трайната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о., според която за да произведе цесията
действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор
/цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на
задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е
длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни
задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител
на вземането.
Допустимо е по силата на
принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор
/цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква
по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД
като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно
чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на
исковото производство с връчване на приложените документи не може да бъде
игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото
производство цесията има действие спрямо длъжника. Така в Решение № 114 от
7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК. Това разрешение е и пряко
изводимо от разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК, според която при постановяване
на съдебното решение съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване
на иска, които са от значение за спорното право.
В конркетния случай към отговора
на исковата молба ответникът-цесионер е приложил договора за потребителски
кредит с цедента (БНП Пърсънъл Файненс с предишно наименование Д.Ф.И.),
уведомление до длъжника за извършено прехвърляне на вземане от пълномощника –
ответник, договор за продажба и прехвърляне на вземания, пълномощно от цедента,
с което упълномощава цесионера да съобщи цесията. В отговора на исковата молба
са посочени тези документи като приложени в преписи за другата страна. При
извършване на задължителната проверка за редовност на отговора, първоинстанционният
съд не е констатирал порок, изразяващ се в нарушение на чл.132 т.2 от ГПК, обективиращ
задължението на ответника да приложи към отговора си и преписи от него и от
приложенията за другите страни. СРС не е давал указания да се прилагат преписи
за насрещната страна, като е счел отговора за редовен. Със свое определение от
02.05.2018г. е разпоредено да се изпрати препис от отговора на ищцата. Книжата
са получени от страната на 29.05.2018г. В хода на първоинстанционното производство
нито ищцата, нито нейният процесуален представител са възразили, че не са
получили отговора с преписите, съответно, че не са могли да се запознаят с
приложените доказателства. Делото е докладвано съобразно цитираното по-горе определение,
инкорпориращо и доклада по делото, съответно приложенията настоящият състав
счита за докладвани. Още повече, че приложенията са налични и по самото дело.
Правилно СРС е приел, че ответницата е надлежно уведомена за цесията в хода на
исковото производство, доколкото липсват каквито и да било индиции, че страната
не е получила приложенията към отговора на исковата молба, едно от които е и
уведомлението за настъпилата цесия. Едва в представените пред СРС писмени
бележки адв. Дрянов излага възражения, че с отговора на исковата молба не е
получен препис от приложенията към отговора. Съдът намира, че няма основание да
приеме, че уведомлението не е достигнало до длъжника с отговора на исковата
молба, който е надлежно връчен, поради което това възражение съдът също намира
за неоснователно. Длъжникът е бил надлежно уведомен в хода на исковото
производство и е знаел кой е надлежно легитимираният кредитор по процесното
вземане.
Поради
съвпадането на изводите на първоинстанционния и на въззивния съд решението
следва да се потвърди.
По
разноските:
При този изход на делото право
на разноски има въззиваемата, страна, която претендира 300 лева юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 78 ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според Наредбата за
заплащането на правната помощ - чл. 25 ал.1 за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Съдът намира, че с
оглед ниската фактическа и правна сложност на делото на страната следва да се
заплати от въззивницата възнаградения в размер на 100 лева.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 466533 от 08.08.2018 г. по гр.д.№ 71880/2017г.
по описа на СРС, 166 с-в.
ОСЪЖДА М.Д.В., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на основание чл.78 от ГПК на
„К.И.И.Б.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център
„*****, сумата от 100 лв. - разноски по делото пред Софийски градски съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.