№ 87
гр. Русе, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20234520103442 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР във връзка с чл. 1, ал. 1, т.
3 и чл. 124, ал. 4 от ГПК от Т. С. Е. против ТП на НОИ- Русе и МОНТАЖИ ЕАД- София за
установяване на трудов стаж в Монтажи ЕАД- Промишлена вентилация- София за времето
от 01.01.1982 г. - 10.10.1982 г., 01.01.1987 г. - 31.12.1987 г., 01.01.1990 г.-31.12.1990 г.,
01.01.1996 г. - 31.12.1996 г., 01.09.1998 г. - 31.12.1998 г. на длъжност „и**********",
„м********" и „ммм---" на пълно работно време и месечно заплащане на трудово
възнаграждение, който период да се зачита за трудов стаж при пенсиониране.
Ответникът ТП на НОИ- Русе оспорва иска. Сочи, че между същите страни е
образувано адм.д. № 185/2023 год. по описа на Административен съд- Русе по жалба на
ищеца против решение № 2153-17-36/22.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с
което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалбата му и е потвърдено
разпореждане № 2140-17-82 от 10.02.2023 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в
териториалното поделение, с което не е зачетен за трудов стаж за положен от работника
труд в процесния период.
Ответникът МОНТАЖИ ЕАД- София намира иска за основателен.
Съдът като взе предвид изложените в молбата доводи и представените писмени
доказателства, намира същата за редовна и допустима и приема за установено от
фактическа страна следното:
В периода от 19.08.1981 год. до 01.08.2002 год. Т. С. Е., ЕГН ********** е работил в
Монтажи ЕАД- София (правоприемник на ДСО Монтажи- Управление/Предприятие
1
Промишлена вентилация, работна група Русе с прекъсване за времето, в което е отбил
военната си служба (две години).
Отработеният от ищеца стаж е нанесен в трудовата му книжка, а съгласно чл. 40, ал.1
НПОС тя представлява един от валидните документи за установяване на трудов стаж и е
официален удостоверителен документ за вписаните в нея обетоятелства, евързани с
трудовата дейноост на работника или служителя (чл. 347 КТ) и удостоверява придобития
(положения) от него осигурителен стаж (чл 40, ал.1 НПОС).
От трудовата книжка на ищеца се установява, че е работил като „и**********" от
19.11.1984 г. до 01.07.1990 г., след това като „м.в.к" от 01.07.1990 г. до 01.01.1997 г., след
това на длъжност “ммм---" от 01.01.1997 г. до 01.08.2002 г. в Монтажи ЕАД- „1lромишлена
вентилация" -гр. София. В книжката е посочено, че ищецът е осигуряван, както и, че стажът
от 19.11.1984 г. до 31. 12.1999 г. е от втора категория, съгласно параграф 30, т. 26 от ПКТП.
В периода 19.08.1981 г.- 10.10.1982 г. ищецът е работил в същото предприятие като
„и**********", което се доказва чрез издаденото удостоверение образец УП 30 №
255/05.08.2002 г. Стажът, положен в дружеството от втора категория е общо 16 години, З
месеца и З дни, а общият му стаж е 18 години,10 месеца и З дни.
В периода 28.10.1982 г.- 03.11.1984 г. ищецът отбивал военната си служба, което е
видно от приложена военна книжка № 033592.
Гореизложените обстоятелства се установиха и от показанията на свидетелите П. т-
С., К. г-- Д. и д.б. Е., които са работили в същото предприятие, както следва: първият от
1977 год. до до 07.07.2000 год., вторият от 1977 год. до 2006 год. и третият от 1994 год. до
2000 год. Данни за трудомвия стаж в това предприятие на тримата свидетели се съдържат в
представените от тях трудови книжки. Първият всидетел е работил също като монтажник и
в една бригада с ищеца. Вторият свидетел е работил първоначално като шофьор, а от 1996
год. е бил преназначен на длъжност “м.в.к.и.”. Третият свидетел също е работил като
монтажник в една бригада с Т. Е.. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като
непротиворечиви и в съответствие с приетите писмени доказателства, а именно: трудовите
книжки на тримата свидетели, удостоверение УП-30 № 390 от 03.12.2002 г. на Монтажи
ЕАД- Промишлена вентилация – София, писмо изх. № 2113-17-694-2 от 30.05.2018 г. на
НОИ ТП – Русе, Справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от
01.01.1997 г. до 31.12.1999 г. при пенсиониране на Е., ЕГН ********** към 10.10.2023 год. и
удостоверение изх. № 57 от 22.02.2010 год. на МОНТАЖИ ЕАД – Промишлена вентилация,
група Русе.
Платежните ведомости за процесните периоди на Управление (Предприятие)
Промишлена вентилация се съхраняват в архива на Монтажи ЕАД- София с изключение на
тези, които са били предмет на кражба и данни за които се съдържат в служебна бележка от
26.06.2006 год., издадена от заместник началника на Трето РПУ- София, както и от
Протокол- инвентаризационен опис от 02.06.2003 год. на наличните документи в
предприятието преди звършване на кражбата, възстановени след подаване на сигнал в МВР
и последваща проверка, при която са установени описаните ведомости, част от които за
2
процесните години.
Видно от договор № 19879/05.07.1993 г. за покупка на ведомствен апартамент от
ДСО Монтажи- София, след закупуването на апартамента, Т. Е. се е задължил да работи още
10 години в предприятието. Видно от датата на напускане, посочена в трудовата му книжка,
това той е изпълнил задължението си по догвора. Няма данни същият да е бил нарушен от
работника.
Установява се от Книга за проведен инструктаж преди започване на работа в
определени звена на дружеството, че през 1996 г., 1997 г. и 1998 г. е проведен такъв на Т.
Е., както и на тримата свидетели.
Въз основа на изложеното по- горе съдът намира за доказан преиода, твърдян от
ищеца, в който е полагал труд при 8- часов работен ден и петдневна работна седмица и
месечно заплащане на трудовото възнаграждение, както заявиха и свидетелите.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл. 6 от ЗУТОССР по искове за установяване на трудов и осигурителен
стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства,
които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/ осигурителя, при които е придобит стажът и по време на полагане на стажа.
В зависимост от характера на упражняваната трудова дейност, писмени доказателства,
които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж могат да бъдат трудовите
книжки, съгласно чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗУТОССР.
Съгласно ал. 4 на същия член от ЗУТОССР свидетелите, които се допускат, са само лица,
притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали
длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен
претендирания стаж.
На основание § 9 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов
стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
По изложените съображения съдът намира за доказани преиодите на полагане на
труд от Т. С. Е. против за времето от 01.01.1982 г. - 10.10.1982 г., 01.01.1987 г. - 31.12.1987
г., 01.01.1990 г.-31.12.1990 г., 01.01.1996 г. - 31.12.1996 г., 01.09.1998 г. - 31.12.1998 г. при 8-
часов работен ден, петдневна работна седмица и заплащане на ежемесечно трудово
възнаграждение.
Според чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР искът за установяване на трудов стаж се предявява
срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г.,
3
ОСГК в производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР са приложими общите правила на
ГПК за присъждане на разноските. Следователно при уважаване на предявения положителен
установителен иск за трудов стаж на ищеца следва да се присъждат разноски на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, освен ако са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК. В случая
ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, тъй като с решение
на директора на ТП на НОИ- Русе е отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждане № 2140-
17- 82 от 10.02.2023 год. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от
КСО. Ответникът също така оспорва иска, поради което не са налице кумулативните
предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК и той следва да повесе направените от ищеца разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТП на НОИ- Русе,
представлявано от директора Ивайло Дървеняшки, гр. Русе, ул. Асен Златаров № 26 и
МОНТАЖИ ЕАД- София, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Лъчезар Станчев № 9, представлявано от Никола Начев, че Т. С. Е., ЕГН ********** от с. х.,
общ. Русе има придобит трудов стаж в Монтажи ЕАД- Промишлена вентилация- София за
времето от 01.01.1982 г. - 10.10.1982 г., 01.01.1987 г. - 31.12.1987 г., 01.01.1990 г.-31.12.1990
г., 01.01.1996 г. - 31.12.1996 г., 01.09.1998 г. - 31.12.1998 г. на длъжност „и**********",
„м********" и „ммм---" на пълно работно време и месечно заплащане на трудово
възнаграждение, който период да се зачита за трудов стаж при пенсиониране.
ОСЪЖДА ТП на НОИ- Русе, представлявано от директора Ивайло Дървеняшки, гр.
Русе, ул. Асен Златаров № 26 и МОНТАЖИ ЕАД- София, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Лъчезар Станчев № 9, представлявано от Никола Начев да
заплатят на Т. С. Е., ЕГН ********** от с. х., общ. Русе разноски по делото в размер на
800.00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4