РЕШЕНИЕ
гр.
Провадия, ..................... 2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІІI-ти състав, в публичното
заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
Районен съдия: ПЛАМЕН ТАНЕВ
при секретаря И. В., като разгледа
докладваното от съдия Пламен Танев гражданско дело № 730 по описа за 2016г. на
ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано
по искова молба с вх. № 3850/19.08.2016г.,
подадена от В.А.А. и С.М.М.
срещу П.С.М., С.А.В., Т.А.З., Т.А.С., Т.М.М., Е.В.К.,
И.Д.К., С.Р.П., А.Ц.С., Р.Ц.Д., Д.Т.К., Б.Л.Т. и Н.В.К.
с искане да бъде постановено решение, с което да бъде допусната делба на
недвижим имот, а именно – овощна градина с площ 10 дка, трета категория, в
местността „Делже дере”, с. *****, общ. *****, с номер
605048 по плана за земеразделяне, при граници имоти № 605047, № 605052, № 605049, № 600039.
В искова молба
се релевира, че ищците и ответниците са наследници по
закон на С. М., починала на 27.10.1957г., с оглед на което са и съсобственици
на процесния недвижим имот – овощна градина от 10дка в местността „Делже дере” в землището на с. *****. Излага се, че
съсобствеността върху земята е възникнала след постановяване на решение № 105 от 17.01.2000г. на ОбПК – *****,
с което е възстановено правото на собственост на наследниците на С. М. върху
овощната градина. Твърди се, че след възстановяване правото на собственост,
наследниците са сключвали договор за наем на земеделска земя, като по този
начин са владели заедно имота. Сочи се, че към настоящия момент наследниците не
могат да си поделят имота доброволно, поради което и предявяват иск за
допускането му до делба.
В законовоустановения
срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от П.С.М.. В него се излага, че
искът е допустим и основателен до размер от 1/3 ид.ч.
от процесния имот. Твърди се, че ответникът е придобил не по късно от 1997г.
2/3 ид.ч. от имота по силата на давностно
владение, осъществявано спокойно и непрекъснато към настоящия момент. Сочи се,
че останалите съсобственици, освен ищците, неформално дарили на П.М. своите ид.ч., към които последният се отнасял като към свои.
Поддържа се, че земята е била обработвана, като ответникът е получавал рента за
нея лично за себе си.
С определение № 717/11.10.2017г., ПРС е назначил особен представител на
ответника Н.В.К.. В срок е подаден писмен отговор, в който се релевира, че предявеният иск е допустим и основателен.
В открито
съдебно заседание процесуалният представител на ответника П.М. представя КНА № 148, т.6, рег. № 4593 по н.д. № 1072/2016г.
С оглед на
представения КНА, процесуалният представител на ищеца С.М., изразява становище,
с което оспорва легитимацията на ответника П.М. като собственик по давностно владение на процесния имот. Направено е искане за
отмяна на издадения КНА по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.
От събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От решение № 105 на ПК – ***** се установява, че на 17.01.2000г. е
възстановено правото на собственост на наследниците на С. И. М. върху овощна
градина от 10 декара, трета категория, в местността „Делже
дере”, с. *****, общ. *****, представляваща имот № 605048 по плана за земеразделяне, при граници имот с № 605047, № 605052, № 605049 и № 600039.
От договор за наем, сключен на
15.06.2016г., се установява, че страни по него са С.М.М.,
действащ като наследник на С. М. и ЕТ „ЛАНД ПРО – К. А.“. Предмет на договора е
именно процесният недвижим имот.
От договор за наем, сключен на
02.08.2014г., се установява, че страни по него са Н.К. И., действаща като
наследник на С. М. и ЗП „Х. Н. А.“. Предмет на договора е посоченият в исковата
молба имот.
От договор за наем, сключен
на 30.05.2013г., се установява, че страни по него са С.М.М.
и С.А.В., действащи като наследници на С. М. и ЗП „Х. Н. А.“. Предмет на
договора е посоченият в исковата молба имот.
От договор за наем, сключен
на 17.05.2010г., се установява, че страни по него са П.С.М., действащ като
наследник на С. М. и ЗП „Х. Н. А.“. Предмет на договора е посоченият в исковата
молба имот.
От договори за наем, сключени
съответно на 26.06.2014г., 10.11.2014г. и 26.06.2013г. се установява, че страни
по тях са П.С.М., действащ като наследник на С. М. и ЗК „Луда Камчия“, а
предмет на договорите е посоченият в исковата молба недвижим имот.
Видно от представеното
удостоверение за наследници на С. Петрова, (С. М.) се установява, че всяка от
страните в настоящото производство е наследник на общата наследодателка.
Видно от представения НА №148 по дело № 1072 от 2016г., издаден от нотариус Зоя Аврамова, с
район на действие гр. Провадия, регистър № 333 при нотариалната камара, П.С.М. е бил признат за собственик на
основание давностно владение и наследство на 2/3 ид.ч. от недвижим имот, находящ
се в землището на с. *****, а именно – овощна градина в местността „Делже дере“, цялата с площ от 10дка, съставляваща имот № 605048.
По делото е представено и
завещание, неоспорено от страните, от което се установява, че К. И. М. е
завещал на М. С.М. всички свои движими и недвижими имоти.
В открито съдебно заседание
са събрани гласни доказателства, чрез разпита на четирима свидетели в режим на
водене. От разпита на св. Ю. Е. се установява, че процесният
недвижим имот се отдава под наем, а в замяна съсобствениците му получават
рента. От разпита на св. А. В. се установява, че С.М. и останалите наследници
всяка година получават рента от отдаването под наем на процесния имот. Установи се, че през периода 1960г. – 2000г.
овощната градина е обработвана от ТКЗС. От разпита на св. Г. Б. се установява,
че общата наследодателка С. М. е живяла при внука си П.М..
Установява се, че П.М. и останалите съсобственици на процения
имот си разделят получаваната рента. Установява се, че за периода 1960г. –
2000г. имотът е обработван от ТКЗС. От разпита на св. Н. Б. се установява, че
преди овощната градина да бъде обработвана от ТКЗС, нея са я обработвали
внуците на С. М., а не само П.М.. Установява се, че наследниците си разделят
получаваната за отдаването под наем на имота рента.
От приетата фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният иск е
по реда на чл. 69 ЗН. По своята същност е конститутивен,
като се явява и отражение на правото на наследник да иска прекратяване на
съсобствеността върху наследен имот. С този иск започва и първата фаза в
производството по делба. В тази фаза се цели да бъде установено правото за
делба, като тя бъде допусната съобразно с него. С право за делба се ползва
всеки съсобственик. От приетата фактическа обстановка се установи безспорно, че
ищците В.А. и С.М. са наследници на С. М., поради което и предявеният от тях
иск се явява допустим.
В
самото производство е направено оспорване на представен от един от наследниците
и текущ ответник констативен нотариален акт, представляващ титул за собственост
на 2/3 ид.ч от процесния имот - овощна градина от 10
декара, трета категория, в местността „Делже дере”, в
с. *****, представляваща имот № 605048 по плана за
земеразделяне, при граници имот с № 605047, 605052, 605049
и 600039. Следователно съдът е сезиран и с искане по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, а именно КНА да бъде отменен, поради неверността на удостовереното
обстоятелство.
В този титул за собственост
е посочено, че П.С.М. е признат за собственик на 2/3 ид.ч.
от процесния имот по силата на давностно владение и
наследство на същия. В отговора на исковата молба, процесуалният представител
на ответника П.М. твърди, че давностното владение е
упражнявано към настоящия момент, а самият давностен
срок е изтекъл не по – късно от 1997г. В открито съдебно заседание се уточнява,
че давностният срок е изтекъл не по – късно от 1945
година, като се твърди, че още към момента преди масовизацията на ТКЗС през
1958г. П.М. е станал собственик на 2/3 ид.ч. от
овощната градина, предмет на спора.
Предвид изложеното, съдът
следва да се произнесе относно повдигнатия спор по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК,
преди да пристъпи към произнасяне по главния спор.
С извършване
на масовизирането и включването на обобществената земеделска земя в кооперативните блокове, същата изгубва своята
индивидуализация, своите реални граници.
(арг. чл. 11, ал. 1 от Примерния
Устав на ТКСЗ от 1950 г., който предписва, че внесената
от членовете на кооперативното стопанство за общо
ползване земя остава собственост на лицата, които
са я притежавали до включването й в стопанството, но не в реалните й граници, а в границите на кооперативните блокове). За да
възникне отново като годен предмет
на правото на собственост, земята
трябва да бъде индивидуализирана чрез уреденото специално производство в ЗСПЗЗ, което приключва с издаване на решение
на органа на земеделската реституция. Именно такова решение е
издадено от ПК – гр. ***** на 17.01.2000г., като от него се установи, че на осн. чл. 27 ППЗСПЗЗ е решено и е възстановено правото на
собственост на наследниците на С. И. М.,
съгласно плана за земеразделяне в землището на с. *****, върху овощна градина
от 10 дка, трета категория, местност „Делже дере“,
имот № 605048 по плана за земеразделяне, при граници имот с № 605047, 605052, 605049 и 600039. Към решението е приложена и заверена
скица, в която е обективирано, че възстановеният имот
е собственост на наследници на С. И. М.. В чл. 27, ал. 3 ППЗСПЗЗ е
уредено, че влязлото в сила решение на поземлената комисия, придружено със скица, удостоверява правото на собственост
и има силата на констативен
нотариален акт за собственост върху имота. С оглед на това, неоснователно се явява претендирането на придобиване на
имота по давностно владение от П.М. към момент,
предхождащ издаването на Решението на поземлената комисия, доколкото същото е
годен титул за собственост, неоспорен по съответния ред и влязъл в сила. Редът
за доказване на твърдение за придобиване на ид.ч. от
имота по давност към минал момент е друг, а именно с атакувана на решението.
С оглед на изложеното съдът
следва да обсъди и наведените твърдения, че към настоящия момент П.М. също
владее и ползва процесния имот, поради което го е придобил по давност след
постановяване на решението на поземлената комисия. По делото се събраха
безспорни доказателства, относно обстоятелството, че владението на П.М. не е
било с
намерение за своене, тъй като подобно владение трябва
да бъде постоянно,
непрекъснато, спокойно и явно. Владението трябва да се осъществява реално. От представените писмени
договори за наем на процесния имот се установи, че страни по него са и други
наследници на С. М., освен П.М.. От събраните свидетелски показания също се
установи безспорно, че П.М. и останалите наследници на имота получават и
поделят помежду си рента от него. Тези факти по никакъв начин не могат да бъдат
окачествени, като владение с намерение за своене,
което е явно и необезпокоявано.
Предвид изложеното,
представеният по делото КНА №148 по дело № 1072 от 2016г., издаден от нотариус Зоя Аврамова, с район на действие гр.
Провадия, регистър № 333 при нотариалната камара, по силата на който П.С.М. е
бил признат за собственик на основание давностно
владение и наследство на 2/3 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в землището на с. *****, а именно – овощна
градина в местността „Делже дере“, цялата с площ от
10дка, съставляваща имот № 605048, е с невярно
удостоверени обстоятелства и следва да бъде отменен от съда.
От представените
доказателства се установи, че всички страни в производството – ищци и ответници са наследници на общия им наследодател С. М. П. (С.
М.), като именно на тях със своето решение поземлената комисия в гр. ***** е
възстановила собствеността върху процесния имот, с оглед на което и искането да
бъде допуснат същия до делба е основателно и следва да бъде уважено, като се
съобразят квотите на всеки сънаследник, съобразно представеното удостоверение
за наследници. Именно от удостоверението за наследници, съдът намира, че
квотите в съсобствеността следва да бъдат определени по следния начин:
-
За П.С.М. – 128/1536 ид.ч.;
-
За С.А.В. – 32/1536 ид.ч.;
-
За В.А.А. – 32/1536 ид.ч.;
-
За Т.А.С. – 32/1536 ид.ч.;
-
За Т.А.З. – 32/1536 ид.ч.;
-
За С.М.М. – 256/1536 ид.ч.;
-
За Т.М.М. – 256/1536 ид.ч.;
-
За Д.Т.К. – 192/1536 ид.ч.;
-
За Б.Л.Т. – 96/1536 ид.ч.;
-
За Н.В.К. – 48/1536 ид.ч.;
-
За Е.В.К. – 48/1536 ид.ч.;
-
За И.Д.К. – 192/1536 ид.ч.;
-
За С.Р.П. – 64/1536 ид.ч.;
-
За А.Ц.С. – 64/1536 ид.ч.;
-
За Р.Ц.Д. – 64/1536 ид.ч.
С оглед на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл.537, ал.2 ГПК, нотариален акт за собственост на 2/3 ид.ч. от недвижим
имот - овощна градина от 10 декара, находяща
се в с. *****, общ. *****, обл. Варна, трета
категория, в местността „Делже дере”, представляваща
имот № 605048 по плана за земеразделяне, при граници имот с № 605047, № 605052, № 605049 и № 600039, с номера на нотариалния акт № 148, т. VI, рег. №4593, н.д. № 1072/2016г., вписан в книгите на Служба по вписвания с вх.рег.№
6977 от акт №190, т. XVIII от 29.12.2016г.
ДОПУСКА, на основание чл.69 ЗН, ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следния недвижим имот, а именно овощна градина от 10
декара, находяща се в с. *****, общ. *****, обл. Варна, трета категория, в местността
„Делже дере”, представляваща имот № 605048 по плана за земеразделяне, при граници имот с № 605047, № 605052, № 605049 и № 600039, при следните квоти в съсобствеността за всеки от
наследниците:
-
За П.С.М., ЕГН ********** – 128/1536 ид.ч.;
-
За С.А.В., ЕГН ********** – 32/1536 ид.ч.;
-
За В.А.А., ЕГН ********** –
32/1536 ид.ч.;
-
За Т.А.С., ЕГН ********** – 32/1536 ид.ч.;
-
За Т.А.З., ЕГН********** – 32/1536 ид.ч.;
-
За С.М.М., ЕГН ********** –
256/1536 ид.ч.;
-
За Т.М.М., ЕГН********** –
256/1536 ид.ч.;
-
За Д.Т.К., ЕГН ********** – 192/1536 ид.ч.;
-
За Б.Л.Т., ЕГН ********** – 96/1536 ид.ч.;
-
За Н.В.К., ЕГН *********** – 48/1536 ид.ч.;
-
За Е.В.К., ЕГН ********** – 48/1536 ид.ч.;
-
За И.Д.К., ЕГН ********** – 192/1536 ид.ч.;
-
За С.Р.П., ЕГН ********** – 64/1536 ид.ч.;
-
За А.Ц.С., ЕГН ********** – 64/1536 ид.ч.;
-
За Р.Ц.Д., ЕГН ********** – 64/1536 ид.ч.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………