Определение по дело №60/2024 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определениe № 65 от 29.01.2024г по ЧНД№ 60/2024г по описа на ОС-Сливен

Производството е образувано по искане на Окръжна прокуратура-Сливен за вземане
на първоначална мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обв. К.В.С..
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура-Сливен поддържа искането, което
обосновава с правната квалификация на деянието- чл.354а ал.2, изр.2,предл.последно т.4,
вр. ал.1, изр.1, предл. 4 от НК, обуславяща реална опасност по смисъла на чл.63, ал.1 от
НПК обвиняемото лице да се укрие или да извърши престъпление.
Обвиняемото лице и упълномощеният му защитник предлагат на съда да бъде
отхвърлено искането за налагане на най-тежката мярка за неотклонение като вместо това да
бъде взета мярка за неотклонение „Домашен арест“ или „Гаранция“ в пари.
Защитникът на обв. К. С. - адв. Д. счита обвинението за разколебано с оглед събрания
доказателствен материал и обясненията на обвиняемото лице. Твърди още, че иззетите
веществени доказателства не са били предназначени за разпространение, а за лична
употреба. Счита, че целите на наказателното преследване могат да бъдат постигнати и ако
бъде взета по-лека мярка, а именно „Домашен арест“ или „Гаранция“, чийто размер
предоставя на съда да определи.
При упражняване правото си на лична защита и на последна дума обвиняемата се
присъединява към становището на защитника си. Моли съда да не уважава искането на ОП-
Сливен и да й бъде взета по-лека мярка за неотклонение.
Съдът след преценка на доказателствата по делото и като изслуша становищата на
страните прие за установено от фактическа страна следното:
Досъдебното производство 119/24 г. по описа на РУ на МВР - Сливен, вх.№ 146/24 г.,
пор.№ 20/24 г. на Окръжна прокуратура - Сливен, е започнало на 25.01.2024 г. по реда на
чл.212, ал.2 от НПК за престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, предл.4 от НК.
В хода на разследването на 26.01.2024г. в качеството на обвиняем е привлечена
К.В.С. за престъпление по чл.354а ал.2, изр.2, предл.последно,т.4 вр. ал.1, изр.1, предл. 4 от
НК за това, че на 25.01.2024 г., в **, при условията на опасен рецидив, без надлежно
разрешително по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, държала с цел разпространение, високорискови наркотични вещества – 16,32
грама бруто тегло метамфетамин, разпределен в 30 бр. дози. С постановление на
наблюдаващия прокурор от 26.01.2024г. е постановено задържане на обвиняемата за срок от
72 часа от датата на предявяване на обвинението до довеждането й в ОС-Сливен за вземане
на мярка за неотклонение по реда на чл.64 от НПК.
В хода на разследването са извършени разпити на четирима свидетели, претърсване
и изземване в обитаваното от племенника на обвиняемата жилище, в което е пребивавало
обвиняемото лице –къща, находяща се в ** / протоколите за претърсване и изземване са
одобрени от съда по надлежния ред/, изискани са справка за съдимостта на обвиняемото
лице и за характеристичните данни на лицето.
От справката за съдимост е видно, че С. е осъждана многократно за извършени тежки
умишлени престъпления. Последното осъждане на лицето е по НОХД № 1473/2020 г. на
Районен съд-Сливен. С влязло в сила на 23.04.2021 г. споразумение обвиняемата С. е била
призната за виновна за престъпление по чл.196, ал.1, т.2вр.чл.195, ал.1, т.3 и т.5 вр.чл.26,
ал.1 от НК и е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години при
първоначален строг режим. С определение № 81 от-106.2021 г., в сила от 17.06.2021 г. по
1

ЧНД № 524/2021 г. на Районен съд-Сливен посоченото наказание е кумулирано с
наказанието по НОХД № 1290/2020 г. на Районен съд-Сливен като наложеното общо
наказание в размер на две години „Лишаване от свобода“ е изтърпяно на 08.06.2022 г.
/видно от справката за съдимост/. За пълнота на изложението наказанието по НОХД №
1290/2020 г. по описа на Районен съд-Сливен е наложено за престъпление по чл.215, ал.2,
т.4, предл.2 вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. “а“ от НК и е в размер на две години „Лишаване от
свобода“ при първоначален строг режим.
От представената характеристична справка се установява, че кръгът от лица, с които
обвиняемата контактува е изцяло от криминалния контингент, не живее на постоянния си
адрес, често сменя местата на пребиваване. След последното излизане от пенитенциарното
заведение, обв. С. е живяла за дълъг период от време на неизвестен адрес в гр. София.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Искането на ОП - Сливен е основателно и съдът счете, че следва да го уважи. По
отношение на обв. С. са налице предпоставките, визирани в чл. 63, ал. 1 от НПК.
От събраните до момента доказателства и доказателствени средства, посочени по -
горе, може да се направи обосновано предположение, че обв. С. е извършила
престъплението, за което й е предявено обвинение (законът не изисква категоричен извод в
тази насока). Привличането й като обвиняема се явява резултат от събраните посредством
проведените до момента в рамките на досъдебното производство процесуално-следствени
действия, писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени средства, които
установяват обвинителното твърдение на прокуратурата. Доколкото защитата оспорва
коректността на повдигнатото обвинение относно включения признак-държане с цел
разпространение на наркотични вещества, съдът следва да отбележи, че наказателното
производство се намира в началната си фаза. На настоящия етап от досъдебното
производство това обвинение е работно и би могло да бъде изменено в зависимост от
резултатите от провежданото разследване. По досъдебното производство предстои
извършването и на още действия по разследване, необходими за изясняване на
обстоятелствата по делото.
Наличните по делото данни сочат, че съществува реална опасност обвиняемото лице
да се укрие или да извърши престъпление, ако се намира на свобода, респ. с мярка за
неотклонение „Домашен арест” в какъвто смисъл е неговото искане. Тази реална опасност се
презюмира при първоначалното вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”
по силата на чл. 63, ал. 2, т. 1, пр. 2 от НПК и в случая не е оборена от събраните
доказателства. Разследваното деяние е с правна квалификация по чл. 354а, ал. 2, изр. 2,
предл. последно т. 4, вр. ал. 1 изр. 1, предл. 4, вр.чл.354а, ал.1,изр.1,предл.4 от НК - тежко
умишлено престъпление, представляващо опасен рецидив и за него законът предвижда
наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба от 20 000 до 100 000 лв.
Обвиняемата представлява лице със завишена степен на обществена опасност предвид
обстоятелството, че същата е многократно осъждана за тежки умишлени престъпления като
наложите й наказания са били ефективни, т.е. разследваното престъпление не се явява
изолиран случай в живота й и същата има трайни нагласи да извършва престъпления.
Очевидно търпените от нея ефективни наказания „Лишаване от свобода“ не са изиграли
своя поправителен и превъзпитателен ефект. За това свидетелства приложената справка за
съдимост, сочеща предходните осъждания на обвиняемата. Обв. С. не е трудово ангажирана
и няма легален източник на средства за препитание.
Обвиняемото лице до настоящия момент не е осуетило разследването, но то и не е
имало такава възможност. Разследването по досъдебното производство е в съвсем ранен
стадий и С. е била задържана. На следващо място съдът съобрази и обстоятелството, че
2

наличието на постоянен адрес не гарантира изключването на реалната опасност обвиняемата
да се укрие или да извърши престъпление. В тази насока е и характеристичната справка,
според която лицето често сменя местата на пребиваване. Предвид спецификата на
разследваната престъпна дейност мярка за неотклонение „Домашен арест” не би обезпечила
една от целите на мерките за неотклонение, а именно да се попречи на обвиняемото лице да
извърши престъпление, поради което съдът счете за неоснователно искането на обвиняемата
и защитника й в тази насока.
Няма основания обусловени от здравословното състояние на обвиняемата или
специфични ангажименти към семейство, които да обуславят необходимостта от налагането
на по - лека мярка за неотклонение.
Изследвайки всички факти, имащи значение за вида на мярката за неотклонение
спрямо обвиняемата, съдът направи правния извод, че в случая са налице условията на
закона, визирани в чл. 63, ал. 1 и ал. 2 т. 1, пр. 2 и от НПК. Гореизложеното в съвкупност
налага несъмнен извод, че на този етап от разследването най-съобразена с разпоредбата на
чл. 56, ал. 3 от НПК по отношение на обв. С. се явява най-тежката по вид мярка за
неотклонение, а именно „Задържане под стража”. Тази мярка ще допринесе за постигане на
целите, предвидени в чл. 57 от НПК.
Предвид изложените съображения, доводите на защитника на обв. С. са
неоснователни - налице е както обосновано предположение, че обвиняемата е извършила
престъплението, за което й е предявено обвинение, така и доказана реална опасност същата
да се укрие или да извърши престъпление, ако по отношение на нея бъде взета друга мярка
за неотклонение.
Ето защо, съдът взе по отношение на обв. К.В.С. по досъдебно производство №
119/24 г. по описа на РУ на МВР - Сливен, вх.№ 146/24г., пор.№ 20/24 г. на Окръжна
прокуратура - Сливен най - тежката мярка за неотклонение, а именно „Задържане под
стража”.

Съдия при Окръжен съд - Сливен:

3

Номер на акта:	65
Дата:	29 януари 2024 г. (в сила от 2 февруари 2024 г.)
Съдия:	Радка Димитрова Дражева Първанова

Дело:	20242200200060
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	29 януари 2024 г.

Определение по дело №60/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите