№ 157
гр. С., 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева
Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20252200600316 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК. С Присъда Рег. № 69
/ 22.04.2025 по НОХД № 429/2025г. по описа на РС - С. подс. З. О. С. е признат
за виновен в това, че на 01.02.2025г. в гр.С., от автосервиз „П.“, находящ се на
бул. „С.К.“ №14а, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на
имот, отнел чужди движими вещи – 20 л.м. ел.кабел СВТ 3х2,5кв.мм,
употребяван и 35л.м. ел.кабел СВТ 4х4 кв.мм., употребяван, всичко на обща
стойност 141,70лв., собственост на фирма „П. 85“ ЕООД, гр.М., с управител
Я.Д.Я. от гр.М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл. 195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1, вр. чл.
58, ал.1, вр.с чл. 54 ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от осем месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. Подс.
С. е осъден да заплати в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на
МВР С. сумата 235,89 лева, представляваща направени по делото разноски.
Съдът се е произнесъл и по отношение вещественото доказателство по делото
- оптически носител на информация - DVD-R диск, който да остане на
съхранение до изтичане сроковете на съхранение на делото.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
подсъдимия чрез служебния му защитник. В жалбата се твърди, че при
постановяване на присъдата и по - конкретно при определяне размера на
наказанието и най-вече по отношение на определения режим на
1
изтърпяването му, Районен съд - С. не отчел наличните по случая
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно това, че
подсъдимият признал вината си; че инкриминираните вещи били на стойност
едва около 15 % от една минимална работна заплата; че подсъдимият
сътрудничил за изясняване фактите по случая в хода на досъдебното и
съдебното производство; че бил с чисто съдебно минало /реабилитиран/ и че
искрено се разкайвал за стореното и поради това наложил едно
несправедливо, значително увеличено по размер наказание, определено да се
изтърпи ефективно, въпреки че били налице основания за неговото условно
отлагане. Подсъдимият считал, че в случая целите на наказанието можели да
бъдат постигнати с налагането на минималното по размер наказание лишаване
от свобода при условията на чл. 55 от НК, като неговото изтърпяване бъде
отложено за срок от три години. Счита, че деянието било изолиран случай в
неговото поведение и ефективното изтърпяване на наказанието твърде тежко
засягало неговите права, доколкото поправянето било възможно с института
на условното осъждане. Моли въззивния съд да намали наложеното с
обжалваната присъда наказание лишаване от свобода, като определи същото в
размер на три месеца и да постанови на основание чл. 66 от НК изпълнението
му да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
В допълнителна молба към въззивната жалба се твърди, че при
постановяване на присъдата и по-конкретно при определяне размера на
наказанието и най-вече по отношение на постановеното то да бъде изтърпяно
ефективно, Районен съд - С. не отчел наличните по случая многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, а именно, че подсъдимият признал вината
си; инкриминираните вещи били на стойност много по-ниска от една
минимална работна заплата - едва около 15 % от нея; той сътрудничил за
изясняване фактите по случая, както в хода на досъдебното, така и в хода на
първоинстанционното съдебно производство; съдебното му минало било
чисто, доколкото бил реабилитиран; искреното му разкаяние за стореното. От
мотивите на присъдата било видно, че Районен съд - С. дал превес на
отегчаващите вината обстоятелства, като на практика почти напълно
игнорирал смекчаващите, като повечето от посочените обстоятелства дори
изобщо не обсъдил. Това означавало, че те не били отчетени при
индивидуализацията на наказанието и респективно при преценката дали
неговите цели можело да бъдат постигнати с института на условното
осъждане. Затова като краен резултат била неправилна преценката, че целите
на наказанието не можело да бъдат постигнати чрез института на условното
наказание. Счита, че били налице всички предпоставки изпълнението на
наказанието да бъде отложено за определен изпитателен срок, тъй като
подсъдимият не бил осъждан/реабилитиран и най-вече предвид изложеното за
постигане на целите на наказанието и за поправянето и превъзпитанието му не
било необходимо наказанието да се търпи ефективно. Предупредително и
превъзпитателно въздействие върху подсъдимия можело да бъде постигнало и
с условно наказание като под страх, че би търпял отложеното наказание
лишаване от свобода, той не би извършил друго престъпление, заради което да
е необходимо да търпи отложеното наказание.
2
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОП –
С. моли за потвърждаването на първоинстанционната присъда като правилна
и законосъобразна. Преценява размера на наказанието за съобразен със
стойността на откраднатите вещи и с личната обществена опасност на
подсъдимия. Счита, че районният съд изчерпателно изброил всички
отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, които взел предвид като
счел, че за поправянето и превъзпитаването на дееца било необходимо да
изтърпи ефективно наложеното му наказание.
Служебният защитник на подс. С. поддържа въззивната жалба и
уточняващата молба с изложената в нея подробна аргументация. Моли за
намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание и за отлагане на
изпълнението му при наличието на предпоставките на чл. 66 ал. 1 от НК.
В даденото му право на лична защита и последна дума подс. С. също
поддържа жалбата. Изказва съжаление за стореното. Моли за минимална
условна присъда.
Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, в рамките
на правомощията си по чл. 314, ал. 1 НПК констатира, че основният съд е
допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила по чл.
348 ал. 3 т. 2 предл. 1 от НПК – към присъдата няма мотиви, изготвени
съгласно изискванията на чл. 33 ал. 7 от НПК като електронен документ в
eдинната информационна система на съдилищата (ЕИСС), подписани от
председателя на съдебния състав с квалифициран електронен подпис.
В чл. 360а от ЗСВ е посочено, че органите на съдебната власт извършват
удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други
процесуални действия, предвидени в закона, в електронна форма. Според
решение № 97 от 07.03.2023 г., постановено по к. н. д. № 54/23 г. на ВКС, ІІ н.
о.: „разпоредбите на чл. 33, ал. 7 и чл. 310, ал. 1 НПК (обмисляни в светлината
на глава осемнадесета "а" на ЗСВ), въведени с изменения на процесуалния
закон, публикувани в Д. в-к, бр. 110/2020 г., насочват пряко към електронния
документ като валидна форма на съдебния акт".
По делото са приложени мотиви само на хартиен носител. Видно от
Разпореждане Рег. № 1481/14.05.2025 по НОХД № 429/2025г. на СлРС, е
разпоредено да се съобщи на страните, че мотивите към присъдата по същото
дело са изготвени, въпреки че липсват такива, изготвени и подписани по
предвидения в НПК ред.
Липсата на мотиви, представлява съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 2 предл. 1 от НПК, което
не може да бъде отстранено във въззивното производство и е абсолютно
основание за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото на
районния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Освен на страните
по делото, липсата на мотиви не позволява и на въззивната инстанция да
установи съображенията и аргументите на съдебния състав, обусловили
постановяването на присъдата. Не е възможно проследяването на начина на
формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, довело до
постановяването именно на такава първоинстанционна присъда. Липсва
3
възможност да се установи и въз основа на какви доказателства, извлечени от
кои гласни и писмени доказателствени средства, способи на доказване и
веществени доказателства, е стъпил първият съд, за да постанови съдебния си
акт. Тази липса на възможност, от своя страна, води и до невъзможност на
въззивната инстанция да извърши изискуемата се проверка за
законосъобразност, правилност и обоснованост на обжалвания пред нея
съдебен акт, респ. да се произнесе по основателността или липсата на такава,
на изложените във въззивната жалба доводи. Присъдата представлява
единство между диспозитив и мотиви, външен израз на фактическите и
юридическите съображения на съда за извършеното деяние и неговия автор,
престъпната съставомерност, правната му квалификация и наложеното
наказание. Поради това, неизготвянето на мотиви по предвидения в НПК ред
има за единствено възможна процесуална последица приемането на
постановената присъда за недействителен съдебен акт, непораждащ правни
последици и негоден за проверка по същество.
Констатираният порок, допуснат от първия съд, представлява
самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на постановения акт по
съществото на делото, прави безпредметно обсъждането на доводите,
залегнали във въззивната жалба и допълнението към нея, касаещи
законосъобразността и правилността на присъдата, тъй като, както вече бе
отбелязано, липсва възможност да се упражнят контролните правомощия на
въззивния съдебен състав, който не е в състояние да извърши дължимата
проверка на фактическите и правни изводи на първата инстанция.
С оглед всичко изтъкнато, въззивният съдебен състав намира, че
обжалваната първоинстанционна присъда следва да се отмени, а делото да се
върне за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд,
от стадия на разпоредителното заседание. По изложените съображения и на
основание чл. 334, т. 1, във вр. с чл. 335, ал. 2 от НПК, Окръжен съд-С.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда Рег. № 69/22.04.2025, постановена по
НОХД № 429/2025г. по описа на Районен съд - С. и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разпоредително
заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4