№ 112
гр. Перник , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20201720105034 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от ГР. В. ГР. срещу
„Стомана Индъстри“ АД. Ищецът твърди, че на 17.04.2017 г. е сключил трудов договор
с ответното дружество. Сочи, че на 05.11.2019 г. е претърпял трудова злополука, която
на основание чл. 60, ал. 1 КСО с разпореждане № 42/12.12.2019 г. на длъжностно лице
при ТП на НОИ Перник е призната за трудова. Конкретизира, че злополуката се е
случила в „Скрапо Цех“ при отваряне вратата на работилницата. В следствие на силен
вятър вратата притиснала палеца на дясната му ръка, в резултат на което получил
фрактура на палеца и дясната ръка с увреждане на пръстите и ноктите. Твърди, че
изпитал непосилна болка, съпроводена с изтръпване на дясната ръка и силно кървене,
при което ноктите му били увредени. Допълва, че му е оказана специализирана
медицинска помощ, като в периода от 05.11.2019 г. до 30.03.2020 г. е бил в болничен
отпуск. Ищецът твърди, че в резултат на получените увреждания е затруднена
хватателната функция на китката на дясната страна, особено в областта на палеца,
както и че вече не може да си служи пълноценно с дясната ръка. Твърди, че освен
физическите болки е претърпял и изключително големи затруднения в ежедневното си
обслужване в период от четири месеца, като не е можел сам да се облича, храни, да се
грижи за личната си хигиена. Допълва, че освен физическата болка е претърпял и
психическа, като пред него постоянно изниквал споменът от злополуката за
окървавената му ръка. Посочва, че изпитва постоянно неудобство в социалните си
контакти, тъй като не може да използва дясната си ръка. Твърди, че в следствие на
трудовата злополука е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разликата
между трудовото му възнаграждение, което е щял да получи, ако е бил на работа, и
обезщетението за временна нетрудоспособност, което му е било изплащано. С оглед на
изложеното моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сума в размер на
15 000 лева – неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на увредата –
05.11.2019 г., до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 300 лева –
имуществени вреди, представляващи разликата между трудовото му възнаграждение,
което е щял да получи, ако е бил на работа, и обезщетението за временна
нетрудоспособност, което му е било изплащано, ведно със законната лихва от датата
1
на увредата 05.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски.
В срочно депозиран писмен отговор ответникът оспорва предявените искове.
Конкретно намира, че искът за присъждане на неимуществени вреди е завишен с оглед
интензитета на конкретните болки и страдания, претърпени от ищеца. Поддържа, че
болките са били силни единствено непосредствено след злополуката и не е налице
трайно увреждане здравето на ищеца, както и загуба на работоспособност. Счита, че
отговорността му следва да бъде редуцирана, тъй като ищецът е допуснал „груба
небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Твърди, че ищецът не е спазвал правилата
за здравословни и безопасни условия на труд, поради което с действията си той е
допринесъл за настъпване на злополуката, позовавайки се на чл. 126, т. 6 КТ и чл. 33
ЗЗБУТ.
Твърди, че ищецът е получил изплащане на суми по покрит застрахователен
риск от работодателя за настъпилата трудова злополука, която сума следва да се
приспадне при евентуално уважаване на исковата претенция.
Оспорва твърдението на ищеца, че същият е претърпял имуществени вреди.
С оглед изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа така предявените
искове
Ответната страна е депозирала писмено становище, с което поддържа вече
изложеното.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото не е спорно, включително обявено за обстоятелство, което се
признава и не следва да се доказва с доклада по делото, че ищецът и ответникът са
били обвързани от валидно трудово правоотношение, при действието на което на
05.11.2019 г. е настъпила злополука, приета за трудова с разпореждане № 42/12.12.2019
г. от ТП – Перник към НОИ.
По делото са представени и приети като писмени доказателства амбулаторни
листове от 07.11.2019 г., 05.12.2019 г., 02.01.2020 г. и 30.01.2020 г. От тях се
установява, че ищецът е получил счупване на палеца на ръката, открита рана на пръста
и увреждане на ноктите. В амбулаторния лист от 05.12.2019 г. се установява, че
ищецът носи лонгета на първи пръст (палец на дясна ръка), налице е остатъчен оток,
хематом и движенията на палеца са ограничени. Предписана е гипсова имобилизация
за още 10 дни. При следващия преглед е установен остатъчен оток, локална болка,
аблация на нокътя и ограничени движения на палеца. Предписана е терапия с дозирано
натоварване и третиране със Сераза гел. При извършения на 30.01.2020 г. преглед
констатациите и предписанията са същите.
От представените по делото болнични листове се установява, че временната
нетрудоспособност е била в периода от 05.11.2019 г. до 03.03.2020 г.
По делото е приета СМЕ, неоспорена от страните. В нея вещото лице е
2
посочило, че травмата се изразява в открито счупване на дисталната фаланга на палеца
на дясната ръка, разкъсно контузна рана и отлепяне на нокътната плочка. Вещото лице
е заключило, че възстановителния период е продължил до 03.03.2020 г., като в бъдеще
е възможно ищецът да чувства болка при физическо натоварване или промяна на
времето. Достига до извода, че през първите 45 дни болките са с висок интензитет, а по
време на възстановителния период ищецът е бил продължително с обездвижен пръст,
което е създало затруднение в битовото му самообслужване.
По делото е депозирана ССЕ, неоспорена от страните. Вещото лице е посочило,
че към 05.11.2019г. ищеца ГР. В. ГР. е работил като Машинист, пътно-строителни в
„Стомана индъстри“ АД с основна заплата 846,00 лева и за продължителна работа
/прослужено време - клас 5,40%. Съгласно вътрешни правила за работната заплата в
„Стомана индъстри“ АД в сила от 01.07.2019г в средствата за работна заплата се
включват: основните трудови възнаграждения; допълнителни трудови
възнаграждения, определени с нормативен акти/или в КТД, или индивидуален трудов
договор - за прослужено време, за положен извънреден труд за работа в празнични дни,
за нощен труд и за време на разположение/домашно дежурство/; установени от
работодателя допълнителни трудови възнаграждения за производствени резултати и
трудово поведение, съответстващо на фирмените правила и култура; допълнителни
трудови възнаграждения- целеви награди и премии, които не са за сметка на
социалните разходи. Съгласно Правила за прилагане на Бонусна схема за постигнати
производствени резултати, бонуса се калкулира на база работни дни за месеца, като за
изчисление се вземат отработените дни и дни в платен годишен отпуск на служителите.
Бонуса се изчислява и се изплаща всеки месец съобразно длъжности и работно място.
Съгласно КТД работодателят осигурява безплатна храна във вид на ваучери.
Стойността на средствата за безплатната храна е в зависимост от специфичните
условия на труд. Средствата се изплащат за действително отработено време, като не се
дължат за периода на настъпила неработоспособност на работника или служителя.
Изчислило, че в периода на болничен ищецът е получил обезщетение за временна
нетрудоспособност в размер на 4051,98 лева, като в случай, че не ползва болничен
отпуск би получил 123,79 лева повече. Изчислено е също, че в периода на болничен би
получил и ваучери за храна на стойност 494,10 лева. С съдебна зала вещото лице е
посочило, че ваучерите за храна представляват социална добавка съобразно
отработените дни и не са част от трудовото възнаграждение.
По делото са събрани устни доказателства чрез разпит на свидетелите А.П.А. и
В. Г.а В. –дъщеря на ищеца.
Свидетелят А.П.А. е заявил, че в дена на злополуката е откарал ищеца от „Бърза
помощ“ до неговия дом, като е същият е изпитвал много силна болка в този момент.
Също така му е оказвал съдействие като го е транспортирал за смяна на превръзките,
тъй като ищецът не е бил в състояние да шофира сам.
Свидетелят В. Г.а В. е заявил, че живее с баща си и по време на
възстановяването му е била непрекъснато с него, тъй като е била безработна в този
момент. Свидетелства за необходимостта от помощ в ежедневното обслужване на
ищеца. Свидетелства за силните болки вкл. и през нощите след инцидента, както и
обезболяващите лекарства са били без ефект в период над две седмици. Твърди, че
около месец и половина след първите две седмици болките в ръката продължили с
висок интензитет. След премахване на бинтовете (след втория месец) свидетелства, че
пръстът му бил изгубил осезаемост за допир, включително и към момента на даване на
показания. Свидетелства също, че болките са продължили около месец след свалянето
3
на превръзките, като за посочения период от общо три месеца ищецът не е могъл да си
свива пръста и да се обслужва сам, тъй като е с водеща дясна ръка.
Свидетелства и за преживения от ищеца стрес и притеснение след случилото се,
като конкрето сочи, че ищецът се стряска на сън и се събужда, че е страдал от
обстоятелството, че не може да се обслужва сам, както и от това, че в последствие няма
да може да полага труд, тъй като считал, че ръката му е много тежко наранена. Налице
били чести смени на настроението и изпадане в нервни кризи в тримесечния
възстановителен период.
По делото е депозирано писмено становище от ЗД „Евроинс Живот“ ЕАД , с
което се сочи, че ищецът Г.Г. е застраховано лице по групов застрахователен договор
„Живот“, сключен между дружеството и ответника, както и че от него не са заявявани
претенции и не е изплащано застрахователно обезщетение.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи на съда:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, съгласно който за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт
на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Предмет на спора са неимуществените и имуществените вреди, претърпени от ищеца.
Съдът намира, че в настоящото производство безспорно се установиха
елементите от фактическия състав на предявения иск - съществуването на валидно
трудово правоотношение с ответника към твърдения период, наличието на трудова
злополука, констатирана по съответния административен ред с влязъл в сила
административен акт, претърпени неимуществени вреди/болки, страдания, неудобства
и причинно-следствена връзка между професионалното заболяване и наличието на
неимуществени вреди.
Установи се също, че в периода на отпуск поради нетрудоспособност ищецът би
получил сума в размер на 4175,77 брутно трудово възнаграждение и 494,10 под
формата на ваучери за храна.
Съгласно приетото в Решение № 149 от 13.01.2021 г. на ВКС по гр. д. №
4301/2019 г., III г. о., ГК - Дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се
определя от сбора на претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и
пропуснати ползи) и неимуществени вреди.
Имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират,
неимуществените вреди се определят по справедливост, и от получената обща сума се
намалява полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване,
съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ.
Съгласно приетото в Решение № 23 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1407/2015 г., III г. о., ГК - като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен
характер се определят тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за
придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни
възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния
период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.
4
Включват се и всички предвидими и сигурни плащания, определени в колективен
трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и
в индивидуалния трудов договор. Приема се също, че по отношение на имуществената
вреда, която произтича от неполучени ваучери за безплатна храна следва да се има
предвид, че те представляват специфична добавка към трудовото възнаграждение и се
дължат по силата на чл. 269, ал. 2 КТ.
Този съд съобрази цитираните разяснения, дадени от ВКС, но в конкретния
случай приема, че макар и с установен размер, облагата която ищецът би получил под
формата на ваучери за храна не следва да се разглежда, тъй като остава извън предмета
на производството. С исковата молба и уточнението към нея ясно е посочено, че се
претендира сумата в размер на 300 лева – имуществени вреди, представляващи
разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът е щял да получи, ако е бил
на работа, и обезщетението за временна нетрудоспособност, което му е било
изплатено. Обратното би било в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК.
Както бе посочено, от ССЕ се установи, че ищецът е получил обезщетение за
временна нетрудоспособност в размер на 4051,98 лева, като в случай, че не ползва
болничен отпуск би получил 123,79 лева повече, поради което искът за имуществени
вреди е основателен до размер от 123,79 лева и следва да се отхвърли до пълния
предявен от 300,00 лева като недоказан и неоснователен. Претенцията за присъждане
на лихва за забава като акцесорна такава е основателна с оглед липсата на
доказателства, а и твърдения за заплащане на задължението. Същевременно обаче
съдът съобрази, че тази вреда е имуществена и се кумулира в рамките на периода на
нетрудоспособност – от 05.11.2019 г. до 03.03.2020 г. Същата не попада в хипотезата
на чл. 84, ал. 3 ЗЗД и за да изпадне длъжникът в забава е необходима настъпване на
падежа. Ето защо законна лихва върху сумата в размер на 123,79 лева следва да бъде
присъдена от 04.03.2020 г. При допълнително настъпили и подлежащи на обезщетение
вреди, както е в случая, лихва се дължи не от момента на трудовата злополука, а от
момента на настъпването на конкретните вреди – Решение № 578/19.10.2010 г.,
постановено по гр. д. № 603/2009 г. III. Г.О.
Спорен по делото е и въпросът за размера на дължимото се на ищецът
обезщетение за неимуществени вреди за причинените му увреждания.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието, „справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение,
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени
от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални,
физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху
психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му
състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради
което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една
5
от проявните форми на която са и нормативно определените лимити за отговорността
на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид обстоятелства,
които се установяват от СМЕ и събраните гласни доказателства.
От показанията на свидетеля В. Г.а В. се установи, че трудовата злополука е
създала значителен дискомфорт в ежедневието на ищеца. С оглед на отношенията му
със страната, настоящият състав съобрази неговите показания във връзка с
разпоредбата чл. 172 ГПК, с която законодателят е създал едно предположение
относно възможна заинтересованост на посочените в разпоредбата лица от изхода на
делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност с
оглед на всички други данни по делото и доколко поведението на свидетеля изключва
заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му. В конкретния
случай съдът намира, че показанията на свидетеля относно неговите лични възприятия
пряко кореспондират с външните проявления на заболяването, изложени в СМЕ,
поради което съдът ги кредитира в цялост. Същите се подкрепят и от приетите по
делото като писмени доказателства амбулаторни листове, от които се установи периода
и етапите на възстановяване. Дават допълнителна светлина относно претърпените от
ищеца болки и страдания, включително емоционалното му състояние, подробно
описано по времетраене в периода на възстановяване.
При тези данни съдът намира, че справедливото обезщетяване на ищеца за
претърпяната трудова злополука следва да се определи в размер на 8000,00 лева, като
искът бъде уважен за тази сума и отхвърлен до пълния предявен размер от 15 000,00
лева като неоснователен. При основателност на главната претенция, следва да бъде
уважена и акцесорната за присъждане на законна лихва от датата на увредата по
правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
В допълнение следва да бъде посочено, че при определяне на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът отчете също, че ищецът е добро
общо здравословно състояние (съгласно изложеното от А.А.), двигателно активен без
помощни средства. Отчетено бе също, че не са налице травматични увреждания на
жизнено важни вътрешни органи. Налице са били изключително силни болки през
първите две седмици, силни до края на втория месец, когато са премахнати
превръзките и поетапно възстановяване до края на третия месец от злополуката.
Съобразени са също настъпилите вследствие първоначалните увреждания от
анатомични и физиологични промени – затруднен захват, изтръпване на палеца и
загуба на осезание за допир, довели до търпените от това болки, ежедневни житейски
неудобства и лишения.
Възражението на ответника по чл. 201, ал. 2 КТ съдът намира за неоснователно,
поради недоказаност на същото. По делото не се събраха доказателства, че ищецът не е
спазвал правилата за здравословни и безопасни условия на труд, поради което с
действията си той е допринесъл за настъпване на злополуката. Не е налице и
специалната предпоставка, визирана в тук посочената норма – с поведението си
ищецът да е допуснал „груба небрежност“, която в теорията и практиката се приема, че
се изразява в неполагане на грижа, която би положил и най-небрежният човек при
подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. В
Решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. дело № 673/2011 г. на ІV г. о. на ВКС се приема,
че такава е налице, когато пострадалият е съзнавал, предвиждал настъпването на
6
неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги
предотврати. Той следва да е допринесъл за трудовата злополука, но вината му не
може да се предполага. Доказателствената тежест за предпоставките на чл. 201, ал. 2
КТ е на работодателя - Решение № 62 от 24.02.2015 г. по гр. дело № 2798/2014 г. на ІV
г. о.
В случая, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
цялостна оценка на конкретната фактическа обстановка при настъпване на трудовата
злополука, съдът приема, че не е доказано твърдението на ответника, че с поведението
си ищеца е съпричинил вредоносния резултат при допусната груба небрежност. По
делото не са ангажирани никакви доказателства от страна на ответника, чрез неговия
процесуален представител в тази насока. Не е установено към момента на злополуката
ищецът да се е отклонил от изпълняваните трудови задължения или да е нарушил
правилата за безопасност, което поведение да има отношение към настъпването на
вредоносния резултат.
По разноските:
Разноски са претендирани от ищеца и при този изход от спора следва да му
бъдат присъдени такива съобразно изхода от спора. От доказаните такива размер на
960.00 лева за заплатено процесуално представителство следва да му бъдат присъдени
в размер на 509,73 лева.
По правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът съши има право на разноски. От
доказаните такива в размер на 1236,00 лева с ДДС следва да му бъдат присъдени
579,73 лева съобразно изхода от спора.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд Перник
132,74 лева за депозит за вещо лице, както и държавна такса в размер на 324,95 лева
съобразно изхода от спора и 5,00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 КТ „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Владайско
въстание“ № 1 да заплати на ГР. В. ГР. , ЕГН **********, с. Г.Б., община Перник
сума в размер на 8000,00 лева, ведно със законна лихва от 05.11.2019 г. до окончателно
изплащане на задължението, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, осъществена на 05.11.2019 г.,
изразяваща се в открито счупване на дисталната фаланга на палеца на дясната ръка,
разкъсно контузна рана и отлепяне на нокътната плочка, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 15 000,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 КТ „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Владайско
въстание“ № 1 да заплати на ГР. В. ГР. , ЕГН **********, с. Г.Б., община П. сума в
7
размер на 123,79 лева, ведно със законна лихва от 04.03.2020 г. до окончателно
изплащане на задължението, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът е
щял да получи, ако е бил на работа, и обезщетението за временна нетрудоспособност,
което му е било изплатено, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 300,00 лева, както и за присъждане на обезщетение за забава в периода от
05.11.2019 г. до 02.03.2020 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД да
заплати на ГР. В. ГР. сума в размер на 509,73 лева разноски в настоящото
производство съобразно иважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ГР. В. ГР. да заплати на
„СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД сума в размер на 579,73 лева - разноски съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „„СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД да
заплати на Районен съд Перник сума в размер на 132,74 лева за депозит за вещо
лице, 324,95 лева държавна такса и 5,00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8