Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/…………….…, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД – шести наказателен състав в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 5328 по описа на ВРС за 2017 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на К. С.С. ЕГН ********** ***-СИР-31 от
01.11.2017год. на началника на РДНСК – Североизточен район, с което за
нарушаване нормите на чл.38, ал.1 от ЗУТ, чл.40, ал.1 от ЗУТ и чл. 110, ал.1
чл. 112, ал.1 и чл. 114, ал.2 от Наредба №7 от 22.12.2003год. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони
(ПНУОВТУЗ) и чл. 33, ал.1, т.1 и т.4 от Наредба №4 от 21.05.2001год. за обхвата
и съдържанието на инвестиционните проекти при одобряване на изготвен
инвестиционен проект за строеж „Промяна предназначението на помещение за
спортна и развлекателна дейност с идентификатор 07598.83.187.1.43, находящ се
на кота -2,80м. от жилищна сграда „Галерия 3" в
„апартамент", с РЗП = 39,40кв.м., находящ се в „Жилищна сграда „Галерия
3" с идентификатор 07589.83.187.1, разположена в УПИ IX - 187, кв.143 /ПИ
с идентификатор 07589.83.187/ по плана на местност „Глико“
- ІІ част, гр.Бяла, Община Бяла, Област Варна му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 1000лв. на основание
чл.232, ал.1, т.2, пр.2 от ЗУТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и моли съда да
го отмени.
В съдебно заседание процес. Представител на въззивника
поддържа жалбата. Същият оспорва фактическите констатации изложени в акта и НП,
а във фазата по същество моли НП да бъде отменено с основен допуснати
съществени нарушения на процес. правила – НП било издадено от лице
неразполагащо с адм. наказателна компетентност, АУАН
не бил съставен в присъствието на въззивника, а му бил връчен по-късно.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно издадено.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна,
поради което същата е процесуално допустима.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с постъпило уведомително писмо вх.№
РС-БЛ-358-00-796/22.03.2017г. РО НСК-Варна при РДНСК-Североизточен район по
реда на чл.149, ал.5 от ЗУТ за издадено от Главния архитект на Община Бяла,
Разрешение за строеж № 6/20.03.2017г. на 28.03.2017год. св. Г. *** при РДНС
Североизточен район извършил служебна проверка по реда на чл. 156, ал.1 от ЗУТ.
По представените от Община Бяла документи по съгласуване на инвестиционните
проекти и издаване на разрешението за строеж
св. Г. констатирал следното:
За УПИ IX-187, кв.143 /ПИ с идентификатор 07589.83.187/ по
плана на местност „Глико"- ІІ част, гр.Бяла,
Община Бяла, Област Варна имало влязъл в сила ПУП-ПР на местност „Глико"-ІІ част, гр.Бяла, одобрен с Решение
№57-852/07.06.2007г. на Общински съвет - гр.Бяла, изменен със Заповед №РД
0700-554/09.11.2011г. на Кмета на Община Бяла, скица №9/08.02.2017г. и виза на
Главен архитект на Община Бяла, на основание чл.140 от ЗУТ, изписана върху
Схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 0759.83.187.1.43 на
СГКК-гр.Варна.
С одобрения от въззивника като главния архитект на Община
Бяла технически инвестиционен проект било предвидено в жилищна сграда, находяща се в УПИ IX-187, кв.143 /ПИ с идентификатор
07589.83.187/ по плана на местност „Глико"-ІІ
част, гр.Бяла, Община Бяла, Област Варна да бъде променено предназначението на
помещение за спортна и развлекателна дейност в апартамент. Помещението предмет
на промяната се намирало на кота -2,80м., в подземен
етаж по смисъла на §5, т.48 от ДР на ЗУТ, на жилищната сграда в нарушение на
чл.38, ал.1 от ЗУТ; изложено би изцяло на север-североизток, в нарушение на
чл.114, ал.2 от Наредба №7/22.12.2003г. за ПНУОВТУЗ; нямало предвидено складово
помещение в или извън жилището, в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗУТ /аналогично
чл.110, ал.1 от Наредба №7/22.12.2003г. за ПНУОВТУЗ; нямало предвидени или
съществуващи комини, в нарушение на чл.112, ал.1 от Наредба №7/22.12.2003г. за
ПНУОВТУЗ; инвестиционния проект не отговарял на разпоредбите на чл.ЗЗ, ал.1,
т.1 и т.4 от Наредба №4/2001г. за ОСИП, според който част от ситуационно
решение, в което се посочват точното местоположение на обекта, постигнатите
показатели на застрояване, както и напречните и надлъжни вертикални разрези,
изясняващи височините, нивата, вертикалната комуникация в сградата, подовите
конструкции и настилки.
В част "Архитектура" на одобрения на 20.03.2017г.
проект към Разрешение за строеж №6/20.03.2017г. били изработени два чертежа -
„Разпределение на кота -2,80 съществуващо
положение" и „Разпределение на кота -2,80
промяна" като липсвали ситуационна скица с указано точното местоположение
на обекта в сградата, както и вертикален напречен или надлъжен разрез, който да
изясни височината на помещението. Не било изяснено съответствието на проекта с
нормативните изисквания за светла височина на жилище, а именно 2,60м., съгласно
чл.72, ал.З от Наредба №7/22.12.2003г. за ПНУОВТУЗ.
При тези факти св. Г. преценил, че изготвеният
инвестиционен проект за строеж „Промяна предназначение на помещение за спортна
и развлекателна
дейност с идентификатор 07598.83.187.1.43, находящ се на кота
-2,80м. от жилищна сграда „Галерия 3" в апартамент", с РЗП =
39,40кв.м., находящ се в „Жилищна сграда „Галерия 3" с идентификатор
07589.83.187.1, разположена в УПИ IX - 187, кв.143 /ПИ с идентификатор
07589.83.187/по плана на местност „Глико"- ІІ част,
гр.Бяла, Община Бяла, Област Варна е бил одобрен от въззивника като главен
архитект на Община Бяла в нарушение на разпоредбите на чл.38, ал.1 от ЗУТ,
чл.40, ал.1 от ЗУТ, чл.110, ал.1, чл.112, ал.1 и чл.114, ал.2 от Наредба
№7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/, чл.33, ал1, т.1 и т.4 от Наредба
4/2001г. за ОСИП.
Нарушението било извършено от въззивника на работното му
място в Община Бяла на 20.03.2017г.. – датата на одобряване на проекта.
Констатациите от проверката св. Г. обективирал
в констативен протокол от 28.03.2017год.
На 19.04.2017год. до въззивника била изпратена покана за
явяване на 05.05.2017год. в периода от 10:00ч. до
16:00ч. с оглед съставяне на АУАН.
Поканата била получена в Община Бяла от упълномощено лице
на 26.04.2017год.
На 05.05.2017год. св. Г. съставил
срещу въззивника в качеството му главен архитект на район Община Бяла в които
посочил, че съгласувал и одобрил инвестиционен проект на строеж „….“ в
нарушение нормите на чл. 38, ал.1 от ЗУТ, чл.40, ал.1 от ЗУТ, чл.110, ал.1,
чл.112, ал.1 и чл.114, ал.2 от Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/,
чл.33, ал1, т.1 и т.4 от Наредба 4/2001г. за ОСИП и е осъществил състава на
нарушение по чл. 232, ал.1, т.2 от ЗУТ.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника на
същата дата, който в срока по чл. 44 от ЗАНН подал писмено възражение в което
твърдял, че апартаментния комплекс бил изграден в зона за вилен и курортен
отдих и приложение следвало да намери нормата на чл. 95, ал.2 от Наредба №7.
На 01.11.2017год. въз онова на акта, началника на РДНСК
(СИР) издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации
изложени в акта, приел че въззивникът е одобрил инвестиционния проект в
нарушение нормите на чл. 38, ал.1 от ЗУТ, чл.40, ал.1 от ЗУТ, чл.110, ал.1,
чл.112, ал.1 и чл.114, ал.2 от Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/,
чл.33, ал1, т.1 и т.4 от Наредба 4/2001г. за ОСИП като е осъществил състава на
чл. 232, ал.1, т.2, пр.2 от ЗУТ и на основание последната разпоредба му наложил
адм. наказание глоба в размер на 1000лв.
В съдебно заседание показания е дал св. А. Г. – актосъставител, която в показанията
си възпроизвежда констатациите в акта.
Като писмени доказателства към АНП са приложени: Заповед № ДК-11-В-08/05.04.2017год. на
началника на РО НСК Варна при РДНС – Североизточен с която разрешението за
строеж е отменено, Заповед № РД-15-070/24.07.2017год. на началника на ДНСК;
Заповед № РД-13-178/11.08.2014год. на началника на ДНСК; възражение от
въззивника срещу АУАН, покана за явяване с оглед съставяне на акт и известие за
доставянето й; Констативен протокол от 28.03.2017год.; Разрешение за строеж
№6/20.03.2017год.; Схема №15-613646-12.12.2016год. на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 07598.83.187.1.43; Комплексен доклад за оценка на
съответствието на инвестиционен проект с основните изисквания към строежите;
Удостоверение № РК-0214/06.06.2014год.; част
архитектурна от инвестиционен проект за строеж
фаза смяна на предназначението; Удостоверение за пълна проектантска
правоспособност, обяснителна записка, два чертежа за разпределение на кота --2,80 (съществуващо положение и промяна).
В съдебно заседание като писмени доказателства са приети
Разрешение за строеж №71/21.09.2012год.; Удостоверение №16/09.06.2014год. за въвеждане в експлоатация на стоеж пета
категория „****“; Заповед № РД-15-070/24.07.2017год. на началника на ДНСК;
Заповед № РД-13-178/11.08.2014год. на началника на ДНСК; Определение
№1655/15.06.2017год. постановено от АС Варна по ад. Д. № 1260/2017год., влязло
в сила на 30.06.2017год., Скица №60/04.07.2012год.; Заповед
№РД-0700-554/09.11.20111год. на кмета на Община Бяла, констативен протокол от
13.08.2007год., решение №57-852 на Общински съвет Бяла; извадка от ПУП;
Удостоверение №16/09.06.2014год. за въвеждане в експлоатация на стоеж пета
категория; Разрешение за строеж №71/21.09.12.2012год. графична част към заповед
№ РД07 00-544/09.11.2011год. на кмета на Община Бяла.
Всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства
съдът кредитира изцяло.
При извършена служебна проверка на представените по делото
акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление
съдът прие, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. В акта и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват нарушението вменено във вина на въззивника, както и
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са дата и място на извършване на
нарушението както и нарушените законови норми като е налице пълно единство
между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на
процес. правила в хода на адм. наказателното
производство съдът не констатира. Що се касае до наведеното във фазата по
същество от страна защитата възражение за това, че НП било издадено от лице не
разполагащо с адм. наказателна компетентност, тъй
като в цитираната в постановлението заповед № РД-13.178/11.08.2014год. от която
издателя черпел правомощия да издава НП не фигурирало делегиране на правомощия
по издаване на НП касаещи строежи V-та категория то не се споделя от съда.
Безспорно в цитираната заповед не са делегирани изрични правомощия обвързани от
категорията на строежите в това число и тези от V-та категория. Видно от т.5 от
заповедта обаче с нея началника на ДНСК делегира правомощия на началниците на
РДНС да издават НП за нарушения подлежащи на глоба по чл. 232, чл.233 и чл. 234
от ЗУТ, а в случая въззивника е санкциониран именно на основание 232, ал.1,
т.2, пр.2 от ЗУТ. Следва да се отбележи и това, че в чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ
изрично е посочено, че началникът на Дирекцията за национален строителен
контрол или упълномощено от него длъжностно лице налага предвидените в този
закон глоби и имуществени санкции за всички категории строежи. Не представлява
съществено нарушение на процес. правила и това, че АУАН не бил написан в
присъствието на въззивника, а преди това и той само бил поканен да му се връчи.
От значение за това дали е налице допуснато съществено нарушение на
процес.правила е дали опорочаването на процедурата е довело до нарушаване правото на защита на
нарушителя. В случая за съда няма никакво съмнение, че АУАН е бил написан от
актосъставителя предварително, а не в присъствието на въззивника като. (АУАН е написан на компютър като единствено
датата на съставянето му е написана на ръка). Актът обаче е бил връчен лично на
въззивника, той се е запознал с него и още тогава, при връчването, е написал
възраженията си в самия акт, а след това е подал и писмено възражение срещу
него. За каквото и да било нарушено право на защита и дума не може да става.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
С НП на въззивникът е наложено наказание съобразно нормата
на чл. 232, ал.1, т.2, пр.2 от ЗУТ.
Посочената норма визира адм.
наказание за длъжностно лице, което одобри строителни книжа в нарушение на ЗУТ, актовете по неговото прилагане и другите правила и
нормативи по проектирането и строителството, както и решения и предписания,
основани на тях.
Очевидно е че нормата е бланкетна като в случая бланкетния състав е запълнен с
нормите на чл. 38, ал.1 и чл. 40, ал.1 от ЗУТ, чл. 110, ал.1, чл. 112, ал.1,
чл. 114, ал.2 от Наредба 7 от 22.12.2003год. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ПНУОВТУЗ), чл.
33, ал.1, т.1 и т.4 от наредба №4 от 21.05.2001год. за обхвата и съдържанието
на инвестиционните проекти (ОСИП), както и с нормата на чл. 145, ал.1, т.1 от ЗУТ съгласно която техническите или работните инвестиционни проекти се
съгласуват и одобряват от главния архитект на общината (района).
Съгласно
чл. 38, ал.1 от ЗУТ в надземните етажи на жилищна сграда освен жилища могат да
се изграждат и ателиета и кабинети за индивидуална творческа дейност, а в
първия етаж, в полуподземния етаж или в подземния
етаж - гаражи или места за паркиране, по изключение трафопостове, както и други
обекти и съоръжения на техническата инфраструктура при съблюдаване на
санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и на
нормите за безопасност.
Съгласно
чл. 40, ал.1 от ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко
едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и
складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е
помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и
бани-тоалетни. Нормата е идентична с тази на чл. 110, ал.1 от наредба №7 за
ПНУОВТУЗ.
Съгласно
чл. 112 от Наредба №7 за ПНУОВТУЗ в жилищата задължително се предвиждат комини
в дневните и кухните.
Съгласно
чл. 114, ал.2 от наредба №7 не се допуска жилището да бъде изложено изцяло на
североизток, северозапад или север.
Съгласно
чл. 33, ал.1, т.1 т.4 от наредба №4 от 21.05.2001год. за обхвата и съдържанието
на инвестиционните проекти част архитектурна на техническия проект се представя
в следните чертежи:
1. (изм.
– ДВ, бр. 93 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.)
ситуационно решение, изработено върху геодезично заснемане, комбинирана скица
от кадастралната карта (кадастралния план) и от действащия подробен устройствен план или върху извадка от действащия ПУП, в
което се посочват точното местоположение на обекта, разстоянията до
регулационните линии, между сградите в имота и до съседните сгради,
постигнатите показатели на застрояване, площите за озеленяване, площите,
осигуряващи необходимите места за паркиране на открито, както и подходът към
уличната мрежа;
4. напречни и надлъжни
вертикални разрези, изясняващи височините, нивата, вертикалната комуникация в
сградата, наклоните на покривните равнини, изолациите, подовите конструкции и
настилки;
В случая
по делото не е спорно, че въззивникът е длъжностно лице – главен архитект на
община гр.Бяла, обл. Варна. От друга страна по
категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателства бе установено, че
инвестиционния проект за строеж „Промяна
предназначение на помещение за спортна и
развлекателна дейност в апартамент“ подробно описан в акта и НП който
въззивникът е одобрил на 20.03.2017год. не е отговарял на редица нормативни
изисквания също подробно описани в акта и НП. В същност спор по фактите, че
съгласно одобрения от въззивника инвестиционен проект обекта чието предназначение
се сменя от фитнес в апартамент се намира на кота
-2,80м. , че е изложен изцяло на север-севеоизток, че
няма предвидено складово помещение, че няма предвидени или съществуващи комини,
както и че към него липсват ситуационна скица с указано точното местоположение
на обекта в сградата, както и вертикален напречен или надлъжен разрез, който да
изясни височината на помещението и съответствието с нормативните изисквания за
светла височина жилище няма, които факти безспорно сочат на нарушение на
изискванията на описаните по-горе норми от ЗУТ, наредба №7 и Наредба №4. Спорен
е въпроса дали изобщо строежът чийто
инвестиционен проект е одобрил въззивника изобщо е следвало да отговаря на
изискванията предвидени в Наредба №7. Във възражението си срещу акта въззивникът
е посочил, че в случая разрешението за строеж попадало в хипотезата на чл. 95,
ал.2 от Наредба №7, тъй като за община Бяла важали правилата за курортно
населено място, обектът се намирал в апартаментен комплекс за сезонно ползване.
Съдът,
както очевидно и АНО, намира това становище на въззивника за необосновано по
следните съображения:
Съгласно
нормата на чл.95, ал.2 от Наредба №7 правилата и нормативите не се отнасят за
жилищни сгради за временно обитаване - общежития, хотели, мотели,
пансионати, почивни сгради, казарми и други сгради,
които не са предназначени за постоянно обитаване.
В случая
каквито и да било доказателства които да сочат на това, че обектът се намира в
жилищна сграда за временно обитаване по делото не са налице, а и въззивникът
който навежда това твърдение не ангажира такива. От друга страна видно от
приложените по делото Разрешение за строеж №71/21.09.2012год. и Удостоверение №
16/09.06.2014год. касаещи именно
сградата в която се намира обекта, чието предназначение се сменя с одобрения от
въззивника инвестиционен проект същите са издадени за Жилищна сградата, а не за
сграда за временно обитаване – хотел, мотел, пансион,
вила, апартаментен комплекс за сезонно ползване и пр.
На
следващо място във възражението си срещу акта въззивникът е оспорил факта, че
обекта чието предназначение се сменя се намира в подземен етаж като изложил
твърдения че сградата била изградена в терен с голяма денивелация поради което
и въпреки че обекта се намирал на кота -2,80 той бил
изцяло над земята. Тези твърдения въззивника също не е скрепил с каквито и да
било доказателства, но липсата на ситуационна скица, както и вертикален и
напречен или надлъжен разрез (изискуеми съгласно чл. 33, ал.1, т.1 и т.4 от
Наредба №4) навеждат на извода че
твърдението на въззивника в тази насока също е необосновано. Последните
биха дали ясна представа за местоположението на обекта в сградата в това число
височини, нива, вертикална комуникация.
По-важното обаче е друго, а именно че дори и обекта да не се е намирал на подземен
етаж, дори и да се приеме, че обекта чието предназначение се сменя се намира в
сграда за временно обитаване, както твърди въззивника без да ангажира
доказателства, то нарушение от негова страна пак е налице доколкото към проекта
– част архитектурна липсват ситуационна скица – чертеж на ситуационното
решение, както и напречни и надлъжни вертикални разрези изясняващи височината
на помещението, което изискване е предвидено в чл. 33 от наредба №4 и не се влияе нито от вида на обекта (жилищна
сграда, сграда за временно обитаване) нито неговото
местоположение в сградата – на подземен етаж, в приземен такъв или надземен.
В
контекста на изложеното по-горе съдът счете, че одобрявайки на 20.03.2017год.
инвестиционен проект за строеж който не е отговарял на правилата и нормативите
изисквания подробно описани по-горе
въззивникът е осъществил състава на чл. 232, ал.1, т.2, пр.2 от ЗУТ и това е
доказано по безспорен и категоричен начин.
В случая
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивника
следващата му се за него санкция която определил в минималния предвиден в
закона размер.
Предвид на всичко изложено по-горе съдът прави извода, че
атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с
материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процес.
недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
В-15-СИР-31/01.11.2017год. на Началника на РДНСК Североизточен район, с което
на К.С.С. ЕГН ********** *** на основание чл.232,
ал.1, т.2, пр.2 от ЗУТ е наложено административно наказание глоба в размер на
1000лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и
мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: