РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Търговище, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
Членове:ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ
при участието на секретаря МАРИЯ М. ИВАНОВА
в присъствието на прокурора Д. К. С.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243500600501 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
Образувано и по въззивна жалба от адв. С. С., повереник на частния обвинител Р. Р.
К., с която се атакува Присъда № 21/07.10.2024 г., постановена по НОХД № 627/2024 г. по
описа на Районен съд – Търговище.
С цитираната присъда подсъдимата Д. С. Г. от гр. Търговище е призната за виновна в
това, че на 22.11.2023 г. в гр. Търговище, на пешеходна пътека, обозначена с напречна пътна
маркировка М8.2, находяща се в гр. Търговище, ул. „П.“, на кръстовището с бул. „Ц.О.“, ул.
„Т.М.“ и бул. „М.А.“, управлявайки моторно превозно средство - лек автомобил марка „Д.“
модел „Д.“ с peг. № *********, собственост на „Екофол“ АД гр. Търговище, с посока на
движение от бул. „М.А.“ към ул. „П.“, при извършване на маневра завой на ляво за
включване в движението по ул. "П.", нарушила правилата за движение по чл. 119, ал. 1 от
ЗДвП, чл. 119, ал. 4 от ЗДвП и чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, с което по непредпазливост
причинила средна телесна повреда на Р. Р. К. от гр. Търговище, изразяваща се в счупване на
голямопищялната кост на дясната подколенница в горната й трета, причинило й трайно
затрудняване на движението на десния долен крайник със среден срок на възстановяване 4 –
5 месеца, ако не настъпят усложнения в оздравителния процес, поради което и на основание
чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. второ във вр. с ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал.
1 от НК във вр. с чл. 119, ал. 1 и ал. 4 във вр. с чл. 120, ал. 1, т.2 от ЗДвП във вр. с чл. 58а, ал.
1
1 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода срок от осем месеца, изтърпяването на
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.
На основание чл. 343г от НК на подсъдимата Г. е наложено и наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от 9 месеца, считано от влизане на присъдата в законна
сила.
С въззивна жалба присъдата се атакува в санкционната й част като явно
несправедлива и занижена. Според повереника наказания в такъв размер няма да изпълнят
целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК. Предлага се изменение на присъдата в
санкционната част, като на подсъдимата Д. Г. бъдат наложени наказания след редукцията по
чл. 58а от НК в размер на две години лишаване от свобода и лишаване от право да управлява
МПС за срок от три години.
С жалбата не са направени доказателствени искания.
Препис от жалбата е връчен на районна прокуратура, подсъдимата Д. Г. и защитника
й адв. Д. М., от които не са подадени възражения по чл. 322 НПК.
В открито съдебно заседание частният обвинител Р. Р. К. и повереник й адв. С. С.,
редовно призовани, не се явяват. Постъпила е молба от адв. С., с която заявява, че няма да се
явяват, като не възразяват да се даде ход на делото в тяхно отсъствие и поддържат
подадената въззивна жалба на основанията, изложени в нея.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище счита жалбата за
неоснователна, а атакуваната присъда за правилна. Излага становище, че наложеното от
първоинстанционния съд наказание е справедливо и съответстващо на обществената
опасност на подсъдимата и на деянието. С оглед изложеното прокурорът пледира за
потвърждаване на присъдата и оставяне на въззивната жалба на частния обвинител без
уважение.
В съдебно заседание защитника адв. Д. М. счита жалбата за неоснователна, а
наложеното на подзащитната му наказание за справедливо и съответстващо на извършеното
по непредпазливост деяние. Предвид на това моли за потвърждаване на присъдата.
Подсъдимата Д. Г. изразява съгласие със заявеното от защитника й, като в последната
си дума моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Окръжен съд – Търговище, след като направи собствен анализ на доказателствата по
делото и извърши цялостна служебна проверка на атакуваният съдебен акт, приема
следното:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, в установения законов срок
и до компетентния съд.
Разгледан по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по правилата на Глава
двадесет и седма "Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция"
от НПК. Подсъдимата е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
2
обвинителния акт, и се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти, с което е
била инициирана диференцираната процедура за разглеждане на наказателното дело по
Глава двадесет и седма от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК. Първоинстанционният съд, след като е
установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, е обявил по предвидения процесуален ред по чл. 372, ал. 4 от НПК, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Процесуалните действия
на страните и на съда, свързани с проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.
372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК са извършени при стриктно съблюдаване на
процесуалните правила и са надлежно документирани в съдебния протокол.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по
чл. 372, ал. 4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, правилно първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е приел за
установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание. Законосъобразна е и
констатацията му, че самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от доказателствата,
събрани в досъдебното производство.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Подсъдимата Д. С. Г. е неосъждана, правоспособен водач на моторно превозно
средство и към датата на инкриминираното деяние управлявала лек автомобил марка „Д.“,
модел „Д.“ с рег. № *********, собственост на „Екофол“ АД гр. Търговище.
На 22.11.2023 г., около 18,30 ч. подсъдимата се придвижвала с посочения автомобил в
гр. Търговище по бул. „М.А.“ в посока към кръстовището с бул. „Ц.О.“ и улиците „П.Р.С.“ и
„Т.М.“. Вече се било стъмнило, пътният участък, в който навлизала подсъдимата, бил с
мокра пътна настилка, без неравности, а в самото кръстовище, видимостта била ограничена,
тъй като светлината се осигурявала от улично осветление. Преминаването на превозните
средства и на пешеходците през кръстовището на бул. „М.А.“ с бул. „Ц.О.“ и улиците
„П.Р.С.“ и „Т.М.“ се регулирало от светофарна уредба. Подсъдимата навлязла с автомобила
си в кръстовището при зелен знак на светофара с намерение да извърши маневра за завиване
на ляво, в посока към ул. „П. Р. С.“. По същото време пострадалата Р. К. се движела пеш по
тротоара с посока на движение от бул. „М.А.“ към бул. „Ц.О.“. Достигайки до пешеходната
пътека на кръстовището, със спокоен ход започнала да пресича по пешеходната пътека с
посока на движение към бул. „Ц.О.“, намирайки се от ляво спрямо посоката на движение на
автомобила на подсъдимата. Разстоянието, на което се намирал автомобилът в момента, в
който пострадалата възникнала като опасност за подсъдимата, било около 38 метра.
Скоростта, с която се движел автомобилът на подсъдимата към момента на последвалия
удар, достигнала около 22,32 км/ч. Опасната зона за спиране при тази скорост била около
15,27 метра. Подсъдимата обаче не възприела намиращата се на пътното платно пострадала
и не я пропуснала. Последвал удар, при който автомобилът на подсъдимата с предната си
лява част ударил в дясната й страна пострадалата К.. От удара тялото на пострадалата било
3
отхвърлено напред спрямо посоката на движение на автомобила и тя паднала наляво и назад
на пътното платно. Вследствие на така настъпилото произшествие пострадалата К. получила
счупване на голямопищялната кост на дясната подколенница с костен откъс в горната й
трета, което й причинило трайно затрудняване на движението на десният долен крайник със
среден срок на възстановяване 4 - 5 месеца и представлява средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
Съгласно заключението на съдебната автотехническа експертиза, подсъдимата е
имала техническа възможност да възприеме своевременно правомерно пресичащият
пешеходец /пострадалата Р. К./, да задейства спирачната система на автомобила и да спре
преди мястото на удара с оглед скоростта на движение на автомобила от 22,32 км/ч.
По доказателствата:
Поради характера на диференцираната процедура, по която е проведено
производството, първоинстанционния съд не е дължал анализ на доказателствената
съвкупност, който е изискуем при мотивиране на съдебния акт при разглеждане на делото по
общите правила, а само положителна констатация за подкрепеност на самопризнанието от
събраните на досъдебното производство доказателства. Въззивният съд, след самостоятелна
преценка на доказателствата, събрани на досъдебната фаза на производството, счита, че
изводите на районния съд за подкрепеност на направеното признание от валидно събрани
доказателства на досъдебното производство са правилни.
От правна страна:
С оглед установената фактическа обстановка, която не се оспорва и в жалбата,
правилен и законосъобразен се явява извода на първоинстанционният съд, че деянието на
подсъдимата Д. С. Г. осъществява от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б.”а”, предл. второ във вр. с ал. 1, б. “б“ във
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във вр. с чл.119, ал. 1 и ал. 4 във вр. с чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви относно наличието на всички елементи
от обективна и субективна страна на посоченото деяние. Тези мотиви се споделят изцяло от
въззивната инстанция и същевременно не се оспорват от страните по делото. Поради това и
с оглед обстоятелството, че съгласно нормата на чл. 339 НПК въззивната инстанция дължи
отговор единствено на възраженията в жалбата и не е необходимо да излага съображения в
подкрепа на изводите, които не се оспорват (така и съгласно константната практика на ВКС),
то настоящия въззивен състав не намира за необходимо отново да обосновава наличието на
всички елементи от състава на престъплението на подсъдимата Д. С. Г..
По наказателната отговорност:
При определяне на наказанието първоинстанционния съд е отчел като смекчаващи
вината обстоятелства чистото съдебно минало на подс. Д. Г., изразеното съжаление на
извършеното, оказаната незабавно помощ на пострадалата и сигнализирането на тел. 112,
процесуалното поведение в хода на наказателното производство и семейното положение на
подсъдимата - майка на малолетно дете. Като отегчаващи вината обстоятелства
4
първостепенния съд е приел сериозното засягане здравето на пострадалата и принципно
високата обществена опасност на този вид деяния. С оглед правилно установените
обстоятелства, характеризиращи отговорността на подсъдимата, районният съд е приел
значителен превес на смекчващи вината обстоятелства, и при условията на чл. 54 от НК е
определил наказание към предвидения минимален размер от една година лишаване от
свобода. Отчитайки диференцираната процедура, по която се е развило съдебното следствие,
на основание чл. 58а, ал. 1 от НК първоинстанционният съд е намалил наказанието на осем
месеца лишаване от свобода, което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три
години.
Така определеното по вид и размер наказание е справедливо, съответства на
обществената опасност на деянието и подсъдимата, и според настоящия въззивен състав
няма основания за изменението му. Към смекчаващите вината обстоятелства, изложени от
първостепенния съд, могат да бъдат добавени и добрите характеристични данни за
подсъдимата, която не представлява личност с висока степен на обществена опасност, както
и лошите пътни условия – тъмната част на денонощието, мокър асфалт, отразяващ
светлините на автомобилите, и тъмните дрехи на пострадалия пешеходец, значително
способствали за настъпване на процесното ПТП.
Правилно първоинстанционния съд е преценил, че за поправяне на подсъдимата Д. Г.
не е наложително изолирането й от обществото, и с оглед наличието и на останалите
предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен
срок от три години.
На основание чл. 343г от НК съдът е наложил на подс. Г. и комулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от девет месеца.
При определяне срока на това наказание правилно първостепенният съд е отчел освен
изложените по – горе смекчаващи вината обстоятелства и данните, съдържащи се в
приложената справка за нарушител. И за настоящия въззивен състав е безспорно, че
подсъдимата Г. е съвестен и отговорен водач на МПС и процесният инцидент е изолиран
случай в практиката й като водач на МПС. С оглед на това определения размер на наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ е пропорционален на извършеното нарушение на
ЗДвП и е достатъчен подсъдимата да преосмисли поведението си като водач на МПС.
Въззивният съд счита, че така наложените по вид и размер наказания в най – пълна
степен ще изпълнят целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК, и не се налагат
корекции в посока завишаването им.
По разноските:
Районният съд правилно на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил извършените
по делото разноски в тежест на подс. Д. Г., като я е осъдил да заплати по сметка на ОДМВР –
Търговище сумата от 985,73 лв., разноски за експертизи в досъдебната фаза на процеса,
поради което и в тази част присъдата следва да се потвърди.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
5
правилността на атакуваната присъда въззивната инстанция не констатира наличието на
други основания, които да налагат нейното изменяване или отмяна, поради което и предвид
посочените съображения, постанови своето решение.
Ето защо и на основание чл. 334, т. 6 във вр. с чл. 338 от НПК Окръжен съд –
Търговище
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 21/07.10.2024 г., постановена по НОХД № 627/2024 г.
по описа на Районен съд – Търговище.
РЕШЕНИЕТО е изключено от актовете, подлежащи на касационна проверка по чл.
346 от НПК, и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6