№ 1377
гр. Варна, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И.ка Д. Дрингова
Членове:Ирена Н. Петкова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20233100501736 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на И. И. Г., чрез адв. И.
Р., съдебен адрес гр. Варна, ул. "Д." *** срещу решение № 2223 от 19.06.23
год. постановено по гр. д. № 13648/22 год. на ВРС, с което е прието за
установено, че ответницата И. И. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Варна. ж.к. „Вл.В.“ ***, дължи на ищеца „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „В. В.”, №
258, Варна Тауърс – Г, следните суми: сумата от 9457,72 лв. (девет хиляди
четиристотин петдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки),
представляваща главница за стойността на незаплатена електроенергия за
периода от 27.06.2017 г. до 26.06.2018 г. за обект на потребление с клиентски
№ ********** и абонатен № **********, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Вл.В.“, ***, за която сума е издадена фактура № ********** от 07.01.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 05.05.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 246,95 лв. (двеста четиридесет и шест лева и деветдесет и пет
стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
17.01.2022 г. до 21.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5730/2022 г. по описа
на Районен съд – Варна, 51-ви състав.
Посочва, че първата инстанция неправилно е приела, че предявеният
отрицателен установителен иск прекъсва давността в полза на въззиваемия.
1
Изтъква, че няма как въззиваемият да се ползва от чужди права на базата, на
които да твърди изгодни за него факти. Посочва, че давност не тече само, ако
искът е предявен от взискателя.
Моли, да се отмени изцяло решение № 2223/19.06.23 год. постановено
по гр. дело № 13648/22 год. 51 с-в на ВРС, като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемият „Електроразпределение Север” АД, гр. Варна в срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира писмен отговор. Посочва, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Заявява, че е налице новонастъпил
факт след постановяване на съдебното решение - въззивницата е оправила
искане за разсрочване на процесното задължение, което счита за
извънсъдебно признание на вземането. Изразява становище за правилност на
обжалвания акт.
В съдебно заседание въззивницата И. И. Г., не се явява. Представлява се
от адв. И. Р., който поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.
Счита, че неправилно първата инстанция е приела, че предявеният иск
прекъсва давността в полза на ищеца – въззиваема страна в настоящото
производство.
Въззиваемото дружество ,,ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, се
представлява се от юриск. П. И., която оспорва жалбата, поддържа
отговора.Моли да се постанови решение, с което да се потвърди обжалвания
съдебен акт.
При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива
пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост в обжалваната
част. По останалите въпроси съобрази следното:
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от
страните.
В исковата си молба пред ВРС въззиваемият – ищец ,,ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД посочва, че с И. Г. се намират в договорни отношения във
връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление с клиентски №
********** и абонатен № **********, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл.В.“,
***. Изтъква, че ответницата има незаплатена фактура към дружеството за
сумата от 9457.72 лв., която е в резултат на извършена корекция на сметката
за минал период от 27.06.2017 г. до 26.06.2018 г., както и мораторна лихва
върху главницата в размер на 246,95 лв. Излага, че за сумата по процесната
фактура има влязло в сила съдебно решение № 103/08.01.2020 г по гр.д. №
3433/2020 г. на ВКС, с което е отхвърлен частично предявеният от И. Г.
отрицателен установителен иск /ОУИ/ за признаване в отношенията между
страните, че Г. не дължи на дружеството сумата по фактурата от 18923,20 лв.,
до размер на сумата от 9457,72 лв. Излага, че с оглед на съдебното решение е
извършил корекция фактурата от 21.06.2019 г. с кредитно известие №
2
********** от 07.01.2022 г. и на същата дата е издадена фактура №
********** за процесната сума в размер на 9457,72 лв. Изтъква, че въпреки
решението с което е отхвърлен предявеният срещу нея отрицателен
установителен иск, фактурата не е заплатена.
В отговора на исковата молба въззивникът – ответник И. Г. не оспорва,
че е клиент на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД. Не оспорва водения
между страните предходен съдебен процес, по предявен от нея отрицателен
установителен иск, приключил с влязло в сила съдебно решение. Прави
възражения, че процесната сума за периода 27.06.2017 г. до 26.06.2018 г., е
погасена по давност. Посочва, че се касае за периодично вземане, което се
погася по давност с изтичане на три години.
От представените писмени доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната взаимна връзка съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните съществува валидна облигационна връзка за доставка
на електрическа енергия обект на потребление с клиентски № ********** и
абонатен № **********, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл.В.“, ***.
На 21.06.2019 г. „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ издал на името на
въззивника фактура с № **********/21.06.2019 г. за сумата от 18923,20 лв.,
след извършена корекция за минал период от 27.06.2017 г. до 26.06.2018 г.,
платима в срок до 01.07.2019 г. На 11.07.2019 г. И. Гетова предявила пред
ВРС отрицателен установителен иск срещу въззиваемия, че не дължи сумата
по посочена в по – горе упоменатата фактура. Варненският районен съд е
постановил решение № 103/08.01.2020 г., с което искът е изцяло уважен, като
решението е потвърдено с решение № 260135/17.07.2020 г. по възз.гр.д. №
1172/2020 г. по описа на Окръжен съд-Варна. Въззивният акт е обжалван, с
решение № 60190/17.12.2021 г. по гр.д. № 3433/2020 г. на ВКС, го е отменил
в частта, с която е потвърдено решението на ВРС, с което е прието за
установено в отношенията между страните, че И. Г. не дължи на „Енерго-Про
продажби“ АД сумата от 9458,07 лв., респ. за тази сума е отхвърлен искът.
След приключване на посочения исков процес, ищецът „Енерго-Про
продажби“ АД е издал кредитно известие № **********/07.01.2022 г. към
фактура № **********/21.06.2019 г. на същата стойност от 18923,20 лв. и за
същия период на потребление от 27.06.2017 г. до 26.06.2018 г. е издадена нова
фактура № **********/07.01.2022 г. на стойност 9457,72 лв., платима в срок
до 17.01.2022 г.
На 05.05.2022 г. „Енерго-Про продажби“ АД е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за процесните суми, по
която е образувано гр.д. № 5730/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.
Срещу И. И. Г. е издадена заповед за ***25 от 11.05.2022 г. за изпълнение на
парични задължение от 11.05.2022 г. за сумите от: главница от 9457,72 лв.,
ведно със законна лихва, и мораторна лихва от 246,95 лв. Срещу заповедта е
подадено своевременно възражение по чл. 414 ГПК.
3
Горната фактическа обстановка не е спорна между страните и се доказва
от приобщените писмени доказателства.
Пред настоящата съдебна инстанция подлежи на разглежда предявеният
иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 124 ГПК
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Спорен пред настоящата въззивна инстанция е въпроса дали с
предявяването отрицателен установителен иск на 11.07.2019 г. срещу
въззиваемия за недължимост на процесните суми, давността за вземането се е
прекъснала и спряла, и с влизане в сила на съдебното решение започнала ли е
да тече нова 5 годишна давност по чл. 117 от ЗЗД.
Давността започва да тече с изискуемостта на вземането и изтича ако в
рамките на 3 или 5 години, в зависимост от вземането, кредитора не
предприеме активни действия за събирането й.
С предявяване на иск давността за вземането се спира и прекъсва по
силата на нормите на чл. 115 „б“ ж и чл. 116 „б“ б от ЗЗД. За длъжника
съществува възможност да предяви ОУИ, с който да установи, че не дължи
претендираните от кредитора суми. Правото на защита на спорното
материално право принадлежи едновременно на ответника и ищеца, които го
реализира с предявяване на иск. Гражданският процес е защитно санкционен.
Той защитава правото което е неоснователно оспорено или засегнато от
неоснователни правни претенции, като придава на спорното право качеството
на безспорност. Същевременно гражданският процес действа като санкция
спрямо страната чийто правно твърдение съдът е отрекъл, тя е длъжна да
изостави твърдението си и да съобрази своето поведение със съдебното
решение. С предявяването ОУИ за недължимост на вземането, длъжникът
упражнява както своето си право на иск, така и на кредитора. В този случай
кредиторът не бездейства, а защитава вземането си в инициирания длъжника
процес. Положителният и отрицателният иск за вземането са с еднакъв
предмет. Нормата на чл. 115, ал. 1, б.“ж“ ЗЗД предвижда, че давността не тече
докато трае съдебният процес относно вземането, като не прави разлика от
това, кой го е предявил.
Съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с
предявяване на иск или възражение (за прихващане или задържане) или
искане на започване на помирително производство, а ако искът, възражението
или искането не бъдат уважени, давността не се смята за прекъсната. Случаят
на предявен положителен или осъдителен иск за вземането е сходен със
случая на предявен ОУИ (чл. 46, ал. 2 ЗНА). Поради това и по аналогия от чл.
116, б. „б“ ЗЗД следва да се приеме, че предявеният ОУИ за вземането
прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. От прекъсването
започва да тече нова давност и новият срок е всякога пет години (чл. 117
ЗЗД). Срокът има за начало приключването на съдебното дирене пред
4
последната инстанция, постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на
ОУИ за вземането(решение № 50017/27.03.2023 г. по гр.д. № 720/2022 г. на
ВКС, IV г.о.)
След като с влязло в сила решение е отречено, че длъжникът не дължи,
той следва да понесе санкцията на гражданския процес да приеме, че дължи и
да изпълни задължението си. Именно зариди това от този момент започва да
тече новата 5 годишна давност по чл. 117 ЗЗД.
В настоящия случай с предявяване на отрицателният установителен иск
за процесното вземане, на 11.07.2019 г. от И. И. давността е били спряна и
прекъсната на основание чл. 115 „б“ ж и чл. 116 „б“ б от ЗЗД. На основание от
чл. 117, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, след приключване на съдебното дирене пред
касационната инстанция по гр.д. № 3433/2020 г. на ВКС на 27.09.2021 г. е
започнала да тече нова 5 – годишна давност. Давността за вземането по
фактура № **********/07.01.2022 г. на стойност 9457,72 лв. ще изтече през
27.09.2026 г. С подаване на заявлението 05.05.2022 г. по силата на чл. 422 ал.
1 от ГПК, искът за съществуване на вземането се смята за предявен, поради
което давността не е изтекла.
Относно възражението, че въззиваемата страна няма как да се ползва от
права на И. И., настоящият състав намира следното: Както беше посочено по
– горе, с предявяването на ОУИ за несъществуване на процесното вземане,
въззивникът е упражнил както своето право на иск, така и на „Енерго-Про
продажби“ АД, поради което той не се ползва от чужди права, а от свои.
На следващо място съгласно член 111, буква „в“ от ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания.
Вземането, което „Електроразпределение Север“ АД претендира по реда на
ПИКЕЕ, обаче не е периодично плащане. Понятието "периодични плащания"
по смисъла на цитираната норма се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви - Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на
ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС. В случая не е налице нито едно от
условията, за да бъде квалифицирано вземането по корекция, извършена по
ПИКЕЕ, като периодично плащане.
Ако се приеме, че давността за процесното вземане не е прекъснала и
спряла с предявяването на исковата молба по водения ОУИ на 11.07.2019 г. и
не е започнала да тече нова 5 – годишна давност, с приключване на съдебното
дирене пред касационната инстанция на 27.09.2021 г., давността е започнала
да тече на 02.07.2019 г., дата на изтичане на падежа на фактура с №
**********/21.06.2019 г., издадена след извършена корекция за минал
период, платима в срок до 01.07.2019 г., и ще изтече на 02.07.2024 г. С
подаване на заявлението 05.05.2022 г. по силата на чл. 422 ал. 1 от ГПК,
5
искът за съществуване на вземането се смята за предявен. Предвид по-горе
изложеното и в тази хипотеза вземането не е погасено по давност.
Предвид акцесорния характер на иска за лихви по чл. 86 от ЗЗД, същият
се явява основателен. Доколкото падежът на паричното задължение по
издадената фактура № **********/07.01.2022 г. на стойност 9457,72 лв. е
определен на 17.01.2022 г., ответницата е изпаднала в забава след изтичането
му, тоест на 18.01.2022 г., без да е необходима нарочна покана (арг. от чл. 84,
ал. 1 ЗЗД). От тогава тя дължи заплащането на мораторна лихва върху
просрочената главница, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По отношение на
размера на лихвата от 246,95 лв., не се спори пред настоящата съдебна
инстанция.
По разноските
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства, в полза на въззиваемия, следва да се присъдят разноските за
въззивната инстанция в размер на 300 лева, съобразно представените списък
на разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2223 от 19.06.23 год. постановено по гр.
д. № 13648/22 год. на ВРС, с което е прието за установено в отношенията
между страните по предявените по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
установителни искове, че ответницата И. И. Г., ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. Варна. ж.к. „Вл.В.“ ***, дължи на ищеца „Енерго-Про Продажби”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „В.
В.”, № 258, Варна Тауърс – Г, следните суми: сумата от 9457,72 лв. (девет
хиляди четиристотин петдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки),
представляваща главница за стойността на незаплатена електроенергия за
периода от 27.06.2017 г. до 26.06.2018 г. за обект на потребление с клиентски
№ ********** и абонатен № **********, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Вл.В.“, ***, за която сума е издадена фактура № ********** от 07.01.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 05.05.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 246,95 лв. (двеста четиридесет и шест лева и деветдесет и пет
стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
17.01.2022 г. до 21.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5730/2022 г. по описа
на Районен съд – Варна, 51-ви състав, на основание 271 от ГПК.
ОСЪЖДА И. И. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна. ж.к.
„Вл.В.“ ***, да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „В. В.”, № 258, Варна Тауърс
– Г, сумата от 300 лв. (триста лева) за сторените пред въззивната инстанция
6
разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК пред ВКС на в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7