№ 317
гр. П., 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на дванадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Асен В. Велев
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20245200500326 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
282/05.03.2024 г., постановено по гр.д. № 20235220101711 Пазарджишкият
районен съд е приел за установено по отношение на Община П., ЕИК
*********, че ищците В. С. В., ЕГН **********, от с. Б., общ. П., ул. "16-та" 3,
П. С. Й., ЕГН **********, от с. Б., ул. "П." 81, С. С. В., ЕГН **********, от гр.
П., ул. "С.Н." 52, и Н. С. Л., ЕГН **********, от с. Б., ул. "16-та" 3, са
собственици по реституция и наследство на основание решение №
4А028/12.11.1996 г. на Поземлена комисия - гр.П., на 1/2 идеална част от
следните имоти:
поземлен имот с идентификатор 06149.502.673 по КККР на с. Б.,
одобрени със заповед на изп. директор на АГКК РД-18-199/29.05.2020 г., с
площ 662 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване, адрес на поземления имот: с. Б., ул.
30-та, с номер по предходен план: квартал 22, парцел IV, при съседи:
06149.502.655, 06149.502.725, 06149.502.745,и 06149.502.674, и поземлен имот
с идентификатор 06149.502.745 по КККР на с. Б., одобрени със заповед на изп.
директор на АГКК РД-18-199/29.05.2020 г., с площ 949 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
1
ниско застрояване, адрес на поземления имот: с. Б., ул. 30-та, с номер по
предходен план: квартал 22, парцел V, при съседи: 06149.502.673,
06149.502.725, 06149.502.743, 06149.502.656 и 06149.502.727, като е
отхвърлил иска за разликата над 1/2 идеална част до размера на целите имоти.
Приел е за установено по отношение на П. Г. К., ЕГН **********, от с.
Б., ул. "Т." 7, че ищците В. С. В., ЕГН **********, от с. Б., общ. П., ул. "16-та"
3, П. С. Й., ЕГН **********, от с. Б., ул. "П." 81, С. С. В., ЕГН **********, от
гр. П., ул. "С.Н." 52, и Н. С. Л., ЕГН **********, от с. Б., ул. "16-та" 3, са
собственици по реституция и наследство на основание решение №
4А028/12.11.1996 г. на Поземлена комисия - гр. П., на 1/2 идеална част от
следния имот: поземлен имот с идентификатор 06149.502.673 по КККР на с.
Б., одобрени със заповед на изп. директор на АГКК РД-18-199/29.05.2020 г., с
площ 662 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване, адрес на поземления имот: с. Б., ул.
30-та, с номер по предходен план: квартал 22, парцел IV, при съседи:
06149.502.655, 06149.502.725, 06149.502.745, и 06149.502.674, като е
отхвърлил иска в тази част за разликата над 1/2 идеална част до размера на
целия имот.
Осъдил е П. Г. К., ЕГН **********, от с. Б., ул. "Т." № 7, да предаде на
ищците В. С. В., ЕГН **********, от с. Б., общ. П., ул. "16-та" 3, П. С. Й., ЕГН
**********, от с. Б., ул. "П." 81, С. С. В., ЕГН **********, от гр. П., ул. "С.Н."
52, и Н. С. Л., ЕГН **********, от с. Б., ул. "16-та" 3, владението на целия
поземлен имот с идентификатор 06149.502.673 по КККР на с. Б., одобрени със
заповед на изп. директор на АГКК РД-18-199/29.05.2020 г., с площ 662 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, адрес на поземления имот: с. Б., ул. 30-та, с
номер по предходен план: квартал 22, парцел IV, при съседи: 06149.502.655,
06149.502.725, 06149.502.745, и 06149.502.674.
Осъдил е Община П. да заплати на В. С. В., П. С. Й., С. С. В. и Н. С. Л.
сумата общо 793,45 лв., представляваща разноски по делото.
Осъдил е П. Г. К. да заплати на В. С. В., П. С. Й., С. С. В. и Н. С. Л.
сумата общо 205,05 лв., представляваща разноски по делото.
Осъдил е Община П. да заплати по сметката на съда сумата 11,38 лв.,
представляваща държавна такса.
2
Осъдил е П. Г. К. да заплати по сметката на съда сумата 11,37 лв.,
представляваща държавна такса.
С определение № 1124/18.04.2024 г., постановено по същото дело,
районният съд е оставил без разглеждане молбата на П. Г. К. за изменение на
решение № 282/05.03.2024 г. в частта за разноските.
Против така постановеното решение са постъпили въззивни жалби от
ищците В. С. В., С. С. В., П. С. Й. и Н. Л. и от община П.. Ищците обжалват
решението в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен искът за
собственост за разликата над ½ идеална част, както по отношение на Община
П., така и срещу ответника П. Г. К.. Твърди се, че поради липса на указания в
доклада по делото по чл. 146 от ГПК на страната не е указано, че не представя
удостоверения за наследници, удостоверяващи правото на ищците да
претендират собствеността върху целите имоти. Поради това представят
удостоверения за наследници на В. Й. С. и Й. В. П. заедно с въззивната жалба
и молят решението в отхвърлителната част по исковете за собственост да бъде
отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което искът да бъде
уважен изцяло.
Община П. обжалва решението в уважената част на исковете спрямо нея
като твърди, че решението в тази част е неправилно. Твърди се, че за да
достигне до този неправилен извод, районния съд е приел, че решението на
поземлената комисия е постановено съобразно закона и не се установява да
страда от пороци. Твърдението на община П. обаче е, че решение №
4А028/12.11.1996 г. е нищожно, тъй като е постановено от некомпетентен
орган. Това твърдение се обосновава с довода, че поземлената комисия не е
можела да реституира имот, който се намира в урбанизираната територия на
населеното място и който няма характер на земеделска земя. Твърди се, че
процесните имоти никога не са били земеделски и именно поради това като ги
е реституирала, Поземлената комисия е постановила нищожно решение.
Проследява се регулационният статут на имотите, считано от 1934 г., когато за
пръв път са били отразени в кадастралната карта на с. Б. и когато са били в
рамките на урбанизираната територия като един имот с пл. № 251 в кв. 22. В
последствие през 1962 година имотът бил изключен от регулацията, а през
1988 година отново включен, като са обособени два отделни УПИ, които били
записани като общински. Твърди се още, че решението е нищожно и поради
3
това, че след постановяване на решението от 12.11.1996 г. процедурата не е
била финализирана и не била издадена скица с индивидуализизацията на
имота, заверена от Общинска служба по земеделие, нито скица от
техническата служба на общината, в случай, че се касае за имоти в
урбанизираната територия. Тъй като законът признавал на решението заедно
със скицата качеството на нотариален акт, при липсата на скица следвало да се
счете, че административната процедура не е завършена. Искането е решението
в обжалваната част да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново,
с което този иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Постъпили са писмени отговори от страните на въззивните жалби, с
които изложените в жалбата доводи се оспорват.
Постъпила е въззивна жалба и от П. К., представляван от адв. П., против
решението в частта, с която искът за собственост е уважен в установителната
част до размера на ½ идеална част, а жалбоподателят ответник П. К. е осъден
да предаде на ищците владението на целия имот. Твърди се, че в тази част
решението на Районния съд е неправилно. Това било така, защото имотът,
продаден на търг на този ответник, е бил в патримониума на Община П.,
актуван е като имот частна общинска собственост през 2022 г. и е вписан в
Службата по вписванията. От тук жалбоподателят прави извод, че към
18.11.2022 г., респективно 23.11.2022 г., когато е извършено вписване в
Службата по вписванията, процесният имот не е бил отразен в Кадастралната
карта и Кадастралните регистри като собственост на ищците. Твърди се, че
няма основание да не се зачете доказателствената сила на акта за общинска
собственост и съответно проведената законна процедура за продажбата на
имота. Твърди се също, че още през 1989 г. е бил издаден Акт за държавна
собственост на Общинския народен съвет. И този акт не е оспорен от никого.
През 2022 г. бил издаден и Акт за частна общинска собственост. При
осъществения правилен косвен съдебен контрол за законност според този
жалбоподател, съдът би отрекъл конститутивното действие на решението на
Поземлената комисия, тъй като не били налице предпоставките за реституция,
защото имотът нямал земеделски характер. Поддържа се становището на
общината за това, че решението на Поземлената комисия е нищожно с доводи
подробно изложени в жалбата на община П.. Твърди се, че по делото липсват
доказателства, че лицето, вписано в разписната книга през 1934 година -
4
Й.С.М. - е наследодател на ищците. Не било установено също така по
несъмнен начин, че ищците са упражнявали непрекъснато давностно
владение, продължило повече от 25 години, каквито са твърденията в исковата
молба. Коментират се показания на свидетелите, разпитани пред Районния
съд. Твърди се, че П. К. владее имота на правно основание, защото го е
закупил на публичен търг с тайно наддаване. На свой ред общината била
извършила и фактическо предаване и приемане на недвижимия имот на
неговия собственик П. Г. К.. Коментира се решението и в частта за разноските
като се твърди, че съдът неправилно е приел, че П. К. не е доказал
направените от него разноски. Твърди се, че по делото са приложени писмени
доказателства, в това число и договор за правна защита и съдействие, от което
се установявало, че П. К. е заплатил в брой адвокатско възнаграждение - 1500
лв. и с представянето на този договор за правна защита и съдействие били
доказани направените разноски по делото. Искането е решението да бъде
отменено в обжалваната част, вместо което искът да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Постъпил е писмен отговор и на тази жалба от ищците, представлявани
от адв. Г., с искане решението да бъде потвърдено в обжалваната част като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
В исковата молба против Община П. и П. Г. К. ищците В. С. В., П. С. Й.,
С. С. В. и Н. С. Л. са твърдели, че е налице влязло в сила решение от
14.09.1996 г. на Пазарджишкия районен съд, установяващо, че ищците като
наследници на В. Й. С. имат право да си възстановят собствеността върху
имот пл. номер 251. По делото пред районния съд е установено също, че преди
внасянето на имота в ТКЗС той първоначално е бил притежаван от бащата на
В. С., а след извършена делба го е получил синът му В., обработвал го е и
никой не му е оспорвал собствеността и владението. През годините
имотът бил изключван от регулацията на селото и впоследствие включван
отново. С решение на поземлената комисия от 12.11.1996 г. собствеността
върху имота била възстановена в съществуващи стари реални граници.
Оттогава и до настоящия момент ищците владяли имота непрекъснато и
необезпокоявано повече от 25 години, заплащали данъците за него и никой не
бил оспорвал собствеността им до март 2023 г., когато научили, че част от
техния имот е придобита от П. К. от публичен търг, проведен от Община П.,
5
която преди това е актувала имота като частна общинска собственост. От
съставянето на акта, отричащ правата им, ищците извеждат правния си
интерес за предявяване на установителен иск срещу Община П.. Считат, че са
придобили имота на основание "реституция, наследство и давностно
владение", посочени в исковата молба като кумулативни основания, а не при
условията на евентуалност. Като период на давностното владение в исковата
молба се сочи период от повече от 25 години след възстановяването на
собствеността през 1996 г.
Искането е да бъде прието за установено по отношение на ответниците,
че ищците са собственици на основание наследство, реституция и давност на
два поземлени имота в с. Б. с идентификатори 06149.502.673 и 06149.502.745,
по-рано представлявали един общ имот с пл. № 251, кв. 22, с площ 1650 кв.м.,
като ответникът П. Г. К. да бъде осъден да им предаде владението на имот
06149.502.673.
В срока по чл.131 от ГПК Община П. е депозирала писмен отговор, с
който е оспорила исковете, предявени срещу нея. На първо място счита
същите за недопустими, тъй като Общината не държи и не владее продадения
на П. К. имот и вече не се счита за негов собственик. Със същите мотиви
отрича да е налице правен интерес от предявяването на установителен иск за
собственост спрямо нея и за другия претендиран имот. По същество счита и
двата иска за неоснователни. Твърди, че Общината е провела законна
процедура по продажба на общински имот. Включването на имота в регулация
изключвало статута му на земеделска земя и оттам - възможността за
възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ. Твърди, че Общината не е била страна
в производството по възстановяването на имота и решението на ПК-П. няма
обвързваща сила спрямо нея. Твърди още, че възстановеният имот не е
индивидуализиран в решението на ПК. Общината била придобила
собствеността върху имота по реда на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС като бивша
държавна собственост, отреден за жилищно строителство. Вярно било, че
имотът е включван и изключван от регулацията на селото, но никога не е бил
земеделска земя. Твърдяла е, че е бил в регулация още по обезсиления план на
селото от 1934 г. и до 1962 г., когато бил изключен и внесен в ТКЗС. Със
заповед от 21.11.1988 г. имотът отново бил включен в регулация и за него бил
съставен акт за държавна собственост, според който той представлява
6
незастроен парцел за жилищно строителство - IV общ в квартал 22. Самите
твърдения за включване в ТКЗС на имот в регулация изключвали реда за
възстановяване по ЗСПЗЗ, затова общината счита решението на ПК за
възстановяването му за нищожно. Твърди, че ПК не е имала правомощие да го
възстановява, тъй като на възстановяване подлежат само земеделски земи,
притежавани преди образуването на ТКЗС или ДЗС. Решението не отговаряло
и на изискванията на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като не били посочени
местоположение, съседи, граници, не била посочена категорията на имота,
нямало и скица, нито план на новообразуваните имоти. Твърди, че ищците не
са продължили административната процедура до акт, който да има
възстановително действие, а не само установително за правото им да си
възстановят собствеността върху имот, каквото действие имало решението на
ПК.
В срока по чл.131 ат ГПК е постъпил писмен отговор и от П. К., който
също счита иска, предявен срещу него, за недопустим поради липса на правен
интерес от водене както на иск по чл. 124 от ГПК, така и на такъв по чл. 108 от
ЗС, а ако съдът счете исковете за допустими, заявява, че те са неоснователни.
Твърдял е, че е придобил имота на законно основание чрез правна сделка.
Общината го притежавала на основание §42 ПЗР на ЗИД на ЗОС и валидно се
била разпоредила с него. К. владеел имота на правно основание, като
владението му е било предадено от общината и това било отразено в протокол.
Твърдял е, че съгласно трайната практика на ВКС единственият път за защита
на имот, за който е имало съставен акт за общинска или държавна собственост,
а впоследствие е продаден, е предявяването на отрицателен установителен
иск. Оспорил е твърдението за непрекъснато владение на четиримата ищци и е
твърдял, че освен син С. - бащата на ищците, общият наследодател е имал и
дъщеря - Й. В. П.. По отношение на твърдението за владение е заявил още, че
имотът се намира на няколко метра от неговата къща, срещу входната му
врата, и никой досега нито го е владял, нито е претендирал да му е
собственик. Той лично, понякога заедно със сина си или с трето лице, е
почиствал процесния имот от трева, която е косил, горил или изнасял, за да не
влязат змии в къщата му. На това място хора от селото връзвали коне и са
пасли кози, тъй като било пусто и безстопанствено. Сочи освен това, че до
31.12.2022 г. давността срещу общината и държавата е била спряна със закон и
ищците не биха могли да придобият имота по давност, дори да са
7
упражнявали владение през тези 25 години. Неотносими били твърденията за
плащане на данъци и за записване на имота на техен наследодател в
разписната книга към 1934 г. За валидността и действието на решението на
поземлената комисия този ответник също излага доводи, подобни на тези на
общината, като изрично се позовава на чл. 17, ал. 2 от ГПК.
По отношение на имот с идентификатор 06149.502.745 производството
по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е прекратено по отношение на
П. К. и е продължило само срещу Община П., която е ответник и по двата
установителни иска за собственост, а П. К. е останал ответник само по
ревандикационния иск с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на имот
с идентификатор 06149.502.673.
Установява се от доказателствата по делото, вкл. и от представените пред
въззивния съд удостоверения за наследници, че В. Й. С. е починал през 1969 г.,
оставяйки за свои наследници по закон дъщеря си Й. В. П., сина си С. В. Й. и
съпругата си Н. Л. С.а, починала през 1974 г., чиито наследници са също двете
им общи деца С. и Й..
С. В. Й. е починал на 18.08.1991 г., оставяйки за свои наследници по
закон ищците П. С. Й., В. С. В., Н. С. Л., С. С. Л. – негови деца и съпругата си
П. В. Й.а, починала на 04.01.2007 г. и оставила за свои законни наследници
ищците В. В., С. В. и Н. Л..
Й. В. П. е починала на 14.04.1994 г. и е оставила за свои наследници по
закон Д.А.П. – съпруг, починал на 30.05.2009 г. и С.Д.П. – син, починал на
27.11.2017 г., оставил за свои законни наследници М. Й.а П. – съпруга, Д.С.П.
и Й.С.П. – синове. Наследниците на Й. П. не са конституирани като страни в
настоящия процес.
Установява се от доказателствата по делото, че имот пл. № 251 в кв. 22
по плана на с. Б. от 1934 г. е бил записан в разписната книга към плана на
името на Й.С.М., отбелязано е от вещото лице в заключението за промените в
статута на имота и не е спорно между страните. Към 1934 г. имотът е бил в
регулация. Липсва удостоверение за наследници, от което да е видно, че
ищците са наследници по закон или право на заместване на Й.С.М..
С решение на Пазарджишкия районен съд от 30.07.1996 г., в сила от
14.09.1996 г., постановено по гр. дело 811/1996 г. по описа на Пазарджишкия
8
районен съд, е уважен иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, предявен
от П. С. Й.а, преживяла съпруга на С. Й. и майка на трима от ищците. С това
решение е установено правото на наследниците на В. Й. С. да си възстановят
собствеността във възстановими стари граници върху част от имот 251 в кв.
22, която част е с площ 2500 кв.м., а за разликата до 2300 кв.м. искът е
отхвърлен. В мотивите на същото решение, влязло в законна сила, е прието за
установено, че Й.С.М. е починал през 1942 г. и след неговата смърт
процесният имот е бил ползван от семейството на сина му В. Й. С., починал
през 1969 г. и съответно той е придобил собствеността въз основа на
давностно владение, продължило повече от 20 години до изключването на
имота от регулация и по наследство от неговия баща Й.С.М..
През 1962 г. имотът е бил изключен от регулацията на селото по силата
на ПМС 216 на Мин. съвет за подобряване градоустройственото планиране на
населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя, и е бил
включен в ТКЗС, а по-късно е бил отдаван от ТКЗС на физически лица за
лично ползване. Тези факти се установяват от показанията на разпитаните
пред П.та инстанция свидетели И.И. С. и Д.А. Г., които установяват, че имотът
е бил отдаван от ТКЗС на физически лица за лично ползване.
През 1988 г. имотът е отново включен в регулацията на селото, вече като
общински, и за него са отредени два парцела: парцел IV - общ, в кв. 22,
отговарящ на сегашния имот 06149.502.673, и парцел V - общ, в кв. 22,
отговарящ на сегашния имот 06149.502.745. Съставени са актове за държавна
собственост за двата имота през 1989 г. През част от дотогавашния имот 251 е
прокарана улица, а други части са придадени към съседни парцели.
В изпълнение на решение на Пазарджишкия районен съд от 30.07.1996
г., в сила от 14.09.1996 г., постановено по гр. дело 811/1996 г. по описа на
Пазарджишкия районен съд, със свое решение от 12.11.1996 г. общинската
поземлена комисия е възстановила в стари реални граници собствеността
върху 1650 кв.м. от имота, описан по вид като "други", и е отказала да
възстанови в стари реални граници собствеността върху 600 кв.м. поради това,
че тази част е застроена - придаваема към парцели и улица.
С писмо от 02.11.2022 г. кметът на с. Б. предложил на кмета на Община
П. имот, посочен като 06149.502.745, бивш УПИ IV-общ, с площ 662 кв.м., да
се включи в продажба на търг поради проявени инвестиционни интереси. На
9
18.11.2022 г. общината съставила акт за общинска собственост на имот
06149.502.673 (който всъщност е имотът с посочените в писмото площ и стара
индивидуализация) с посочено основание за придобиване на имота - §42 от
ПЗР на ЗИД на ЗОС. През декември същата година е обявен публичен търг с
явно наддаване за продажба на този имот. За купувач от търга е обявен
ответникът П. К., който притежавал къща и дворно място в непосредствено
съседство. На 13.03.2023 г. между него и общината е сключен и вписан в
имотния регистър договор за покупко-продажба на имот 06149.502.673. На
същата дата е съставен протокол за фактическото предаване на имота. Не е
представен по делото акт за общинска собственост за другия имот с
идентификатор 06149.502.745 и не е установено дали такъв е съставен, но
общината в хода на цялото производство поддържа, че този имот също е
общински.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото пред районния
съд е назначена и приета техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че по плановете от 1934 г., 1962 г. и 1988 г. процесният имот е с
един и същи планоснимачен № - 251 в кв.22 по плана на с.Б. и има отразени
имотни граници. По плана от 1934 г. за имот пл.№ 251 в кв.22 е отреден
парцел V-251. Със заповед № 178/04.10.1962 г.на Общински народен съвет –
П. имотът е изключен от регулация, а със заповед № 75/21.11.1988 г. отново е
включен в регулация, като за него са отредени вече два парцела – УПИ ІV-
общ. и УПИ V-общ. в кв.22. УПИ ІV-общ. е идентичен с имот с идентификатор
06149.502.673 с площ 662 кв.м., а УПИ V-общ. е идентичен с имот с
идентификатор 06149.502.745 с площ 949 кв.м. или общо двата имота са
идентични с възстановената част от имот пл.№ 251 в кв.22 по плана от 1934 г.
с площ на възстановения имот 1650 кв.м. Към момента на посещението на
вещото лице - януари 2023 г. - имотът е бил ограден с бетонни колове и
бодлива тел и изоран, и според вещото лице браздите изглежда да са правени
през последната година. Вещото лице е установило, че Акт за частна
общинска собственост има съставен само за имот с идентификатор,
завършващ на 673. За имот с идентификатор, завършващ на 745 има само Акт
за държавна собственост № 115/11.04.1989 г.
Експертизата е приета в съдебно заседание и не е оспорена от страните,
поради което съдът я кредитира като компетентно и изчерпателно изготвена.
10
Пред районния съд са разпитани и свидетели, посочени от спорещите
страните. От показанията на свидетелите И.И. С. и Д.А. Г. се установява, че
процесният имот винаги е бил на рода на ищците, а след отчуждаването му е
бил отдаван от ТКЗС на хора, работещи в ТКЗС-то за лично ползване. След
реституцията на имота той бил ползван от С. и П., после го отдавали под наем
на роднини, за известно време никой не го обработвал, а в последните година-
две внукът на С. и П. - П. С., правил опити да отглежда първо зеле, а след това
- млади каваци, за които през миналата 2023 г. година поставил капково
напояване.
Свидетелите Д.Л.И. и Асен Й. А. установяват, че знаят, че П. е купил
имота. Свидетелят И. познава П. С., но не го е виждал да обработва имота.
Виждал е животни да пасат там, но не се е интересувал чий е имотът.
Свидетелят А. твърди, че имотът не е обработван поне от 20 години, в
него имало трева, тръни и боклуци. Свидетелят вземал от там хубава трева за
собствения си кон. Знае, че П. искал да купи и мота и двамата със свидетеля го
чистили преди около 5-6 години. Според този свидетел дворът бил запустял от
20-30 години. П. купил част от него и го заградил.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите И. и А., защото са
непоследователни и хаотични и от тях не могат да се направят надеждни
изводи относно това кой и в какъв период от време е владял процесните
имоти. Освен това техните показания противоречат на показанията на другата
група свидетели, които от своя страна са последователни, непротиворечиви и
кореспондират с останалите доказателства по делото.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Неоснователни са твърденията, че предявените искове са недопустими и
Община П. не може да отговаря по исковете с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК по следните съображения:
Без съмнение, както от подадения писмен отговор, така и от
становището, изразено във въззивната жалба на Община П., тя оспорва
правото на собственост върху имоти с идентификатори, завършващи на 673 и
745, претендирано от ищците, което е достатъчно основание да се приеме, че
11
исковете с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявени спрямо нея, са
допустими, защото правен интерес е налице винаги, когато ищецът твърди, че
е собственик на имота, а ответникът смущава правото му на собственост с
фактически или правни действия. Нещо повече, от обстоятелствата по делото
безспорно се установява, че Община П. се е разпоредила с един от двата
процесни имота в полза на втория ответник преди предявяването на иска.
Съгласно т.3Б от ТР № 4/14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС налице е правен
интерес от предявяването на иск за собственост срещу лице, което се е
разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба. ВКС
приема че това е така, защото с правната сделка, с която ответникът
прехвърля собствеността върху спорния имот, несобственикът в най-голяма
степен оспорва и отрича правото на собственост на действителния
собственик. Именно поради това, макар, че се е разпоредила с имот с
идентификатор, завършващ на 745 преди предявяването на иска, Община П. е
надлежен ответник по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и по двата
положителни установителни иска за собственост.
Разгледани по същество всички въззивни жалби са неоснователни по
следните съображения:
На първо място неоснователно е твърдението на ищците, че са
собственици на целите имоти с идентификатори, завършващи на 673 и 745, а
не само на ½ ид.ч. от тях. Установено е от доказателствата по делото, че В. Й.
С. е починал през 1969 г., оставяйки за свои наследници по закон дъщеря си Й.
В. П., сина си С. В. Й. (пряк наследодател на ищците) и съпругата си Н. Л. С.а,
починала през 1974 г., чиито наследници са също двете им общи деца С. и Й..
С решение от 30.07.1996 г., постановено по гр.д. № 811/1996 г.
Пазарджишкият районен съд е приел за установено, че наследниците на В. Й.
С., б.ж. на с.Б., починал през 1969 г., имат право да си възстановят
собствеността в съществуващи възстановими стари реални граници на имот
пл.№ 251 в кв.22 по плана на с.Б. от 1934 г.
С решение № 4А028/12.11.1996 г. на ПК-П., издадено в изпълнение на
цитираното съдебно решение, е възстановено правото на собственост на
наследниците на В. Й. С. в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на 1.650 дка в кв.22, имот пл.№ 251 по плана на с.Б. от 1934 г., което
означава, че четиримата ищци като наследници на едно от двете деца на В. Й.
12
С., са собственици общо на 1/2 ид.ч. от възстановения имот, защото на другата
1/2 ид.ч. собственици са наследниците по закон и право на заместване на
другото дете на В. С. – Й. П., които не са конституирани като страни в
настоящия процес. Други доказателства, отричащи така определените права
на ищците (като например актове за извършени разпоредителни сделки с
другата ½ ид.ч. от имотите в полза на ищците, твърдения за налично право на
наследяване и пр.), не са представени по делото, поради което правилно
районният съд е уважил предявените искове само до размера на ½ ид.ч.
Ищците обаче имат право да ревандикират целите процесни имоти, а не само
½ ид.ч. от тях, тъй като съгласно трайно установената практика на ВКС
съсобственик на недвижим имот има право да ревандикира целия имот от
всяко трето на съсобствеността лице, което го владее без правно основание,
защото тази възможност произтича от правото му да си служи сам с общата
вещ, според чл. 31, ал. 1 ЗС. /В този смисъл - например решение № 174 от
19.02.2018 г. по гр. д. № 4982 от 2016 г. на ВКС, ГК, първо г. о., решение № 65
от 29.07.2014 г. по гр. д. № 3934 от 2013 г. на ВКС, ГК, първо г. о., решение №
179 от 08.06.2012 г. по гр. д. № 1241 от 2011 г. на ВКС, ГК, второ г. о. и
решение № 8 от 19.01.2016 г. по гр. д. № 1355 от 2009 г. на ВКС, ГК, първо г.
о./
Неоснователно е твърдението, поддържано от ответниците, че решение
№ 4А028/12.11.1996 г. на ПК-П., с което е възстановена собствеността на
наследниците на В. Й. С., е нищожно, тъй като процесният имот никога не е
имал характер на земеделска земя, а винаги е бил в регулацията на населеното
място, поради което не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ.
Установи се от доказателствата по делото - гласни и писмени, в т.ч. и от
приетата техническа експертиза, че през 1962 г. имот пл.№ 251 в кв.22 по
плана на с.Б. от 1934 г. е бил изключен от регулацията на селото по силата на
ПМС 216/1961 г. на Министерския съвет за подобряване градоустройственото
планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя,
бил е фактически отнет от наследниците на В. С. и е бил отдаван от ТКЗС на
физически лица, работещи в ТКЗС – с.Б., за лично ползване. Това означава, че
с изключването от регулационния план имотът е изгубил селищния си статут
и е придобил земеделски характер, поради което следва да се приеме, че е
подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ.
13
В своята практика ВКС приема, че след изключване на имота от
регулация по силата на ПМС № 216/8.11.1961 г. за подобряване
градоустройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на
обработваемата земя (отм.), той се счита внесен в ТКЗС и загубва своите
реални граници. Посочените в постановлението условия за заплащане на
подобрения или за предоставяне на друг урегулиран имот са предпоставка за
включване на имота в блок на ТКЗС, но това обстоятелство няма отношение
към статута на имота, който с изключване от строителните граници на
населеното място се приобщава към земеделския фонд. При следващо
включване в регулация собствеността на предишния собственик не се
възстановява в старите реални граници, а имотите се записват като
собственост на ТКЗС или на общините. (В този смисъл - Решение № 328 от
17.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 626/2008 г., I г. о., ГК).
Неоснователни са и доводите, че решението на органа на поземлена
собственост е нищожно, тъй като не отговаря на изискванията за форма –
заради това, че липсва надлежно заверена скица на имота, издадена от
техническата служба на общината и подпечатана от ПК, както и липсва
изготвен помощен план съгласно нормата на чл. 13а ППЗСПЗЗ. Тъй като имот
пл.№ 251 в кв.22 по плана на с.Б. от 1934 г. е бил отново включен в регулация
през 1988 г., следва да се приеме, че възстановяването на собствеността по
ЗСПЗЗ е в урбанизирана територия при условията на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и
при тази хипотеза индивидуализацията на имота, която в останалите случаи се
съдържа в решение и скица към него на органа по поземлена собственост, е
извършена още при осъществяване на административната процедура чрез
издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, поради
което реституционната процедура приключва с постановяване на решението
за възстановяване правото на собственост в стари реални граници, без да е
необходимо издаването на последваща скица - в този смисъл решение по чл.
290 ГПК № 254/26.05.2010 г. по гр. д. № 1134/2009 г., ВКС, II г. о. Тъй като
границите на имота са индивидуализирани и той е бил отразен в действащата
кадастрална карта към датата на постановяване на съдебното решение по
чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и издаденото въз основа на него решение №
4А028/12.11.1996 г. на ПК-П., то не е било необходимо и изработването на
помощен план по реда на чл. 13а ППЗСПЗЗ. Доказателство за това, че
границите на имота са били определени към момента на издаване на
14
решението на ПК-П. е издадената от Община П., Кметство с. Б. скица №
381/27.12.1996 г., приложена на л.54 от гр.д. № 1711/2023 г. по описа на ПРС, в
която са отразени УПИ ІV-общ. и УПИ V-общ., отредени за имот пл.№ 251 в
кв.22 по плана на с.Б. от 1934 г. Скицата е издадена въз основа на плана,
утвърден със Заповед № 75/21.11.1988 г., с която процесният имот отново е
включен в регулация, но вече отразен като общинска собственост. Това
означава, че независимо, че не е изрично отразено в решение на ПК-П.,
реституцията на имот пл.№ 251 в кв.22 по плана на с.Б. от 1934 г. е извършена
на основание чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, съгласно процедурата по чл.11, ал.5 от
ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.18ж, ал.1, изр. последно от ППЗСПЗЗ в действащата
си редакция влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява
правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за
собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Тъй като решението на ПК-П. не е нищожно, следва да се приеме, че с
него е извършено валидно реституиране на правото на собственост на
наследниците на В. С.. Това означава, че към момента на извършване на
разпоредителната сделка от Община П. с имот с идентификатор, завършващ
на 673 в полза на жалбоподателя-ответник П. Г. К., общината не е била
собственик на вещта, с която се е разпоредила и купувачът П. К. не е
придобил правото на собственост върху процесния имот, защото никой не
може да прехвърля повече права, отколкото сам има. Съответно последиците
от тази сделка не могат да бъдат противопоставени на действителните
собственици на имота, поради което искът по чл.108 от ЗС, предявен от
ищците против П. К., се явява основателен до размера на 1/2 ид.ч. в
установителната му част относно правото на собственост и изцяло - в
реституционната част. Установи се от доказателствата по делото, че Община
П. е издала акт за частна общинска собственост само за имота с
идентификатор, завършващ на 673, а такъв акт не е издаден за имот с
идентификатор, завършващ на 745 или поне липсват доказателства за това по
делото. Дори обаче да има издадени актове за частна общинска собственост и
за двата недвижими имота, това не може да се отрази на крайния извод
относно субектите - носители на правото на собственост, защото актът за
частна общинска собственост няма конститутивно действие и не може да бъде
източник на права за Община П.. Правилно районният съд е отхвърлил
исковете по чл.124, ал. от ГПК и чл.108 от ЗС в частта им установяваща
15
правото на собственост за разликата над 1/2 ид.ч. По подробно изложените
по-горе мотиви основателни се явяват и исковете с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, предявени против Община П. също до размера на 1/2 ид.ч..
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилен като краен резултат съдебен акт, който следва да бъде потвърден. По
въпросите, по които не е взел становище в настоящото решение, въззивният
съд препраща към мотивите на районния съд на основание чл.272 от ГПК.
С оглед изхода на спора и тъй като нито една от трите въззивни жалби не
е основателна, не следва да бъдат присъждани разноски в полза на нито една
от тях. Съответно всяка от страните следва да понесе лично направените от
нея разноски.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 282/05.03.2024 г., постановено по гр.д. №
20235220101711 по описа на Пазарджишкия районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16