О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
№
Град Тетевен,
03.01.2013 година.
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в
закрито заседание
На трети
януари
През две хиляди и тринадесета
година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
Като разгледа докладваното гр.дело
№ 1 по описа на Районен съд-град Тетевен за 2013 година и за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е по чл.389 от ГПК.
Предявена е искова молба от М.А. *** С.С.Г. *** против А.М.А. ***,с посочено правно основание чл.29,45-52 от ЗЗД.
Ищците твърдят,че в приложено заявление с дата 28.09.2012г е образувана преписка с №950/2012г по описа на РП-Тетевен.От отразеното в обстоятелствената му част е видно,че ответникът чрез измама е станал собственик на посоченото БМВ,което е вкарано в България и по испански талон и пълномощно е било собственост на М.А.А..Испанският гражданин не познава А.,също така няма валидно пълномощно с ищците за извършване на сделка с автомобила,като последният съставя един фалшив договор и по силата на него регистрира автомобила с български номера и на негово име.
От 01.09.2012г до момента на М.А. е причинена вреда в размер на около 10 000 лева,представляващи имуществени вреди.
Моли да бъде постановено решение,с което се „обяви договора за нищожен”.
За обезпечение на иска моли да се наложи запор върху лекия автомобил марка БМВ,намиращо се в с.Златна Панега,което по български номера е собственост на А.А. и се уважи предявения от ищците иск в размер на 15 000 лева,като 10 000 лева са имуществените вреди и 5000 лева за неимуществените вреди.
Обективираното в исковата молба изявление за налагане на запор върху МПС съдът приема като молба за допускане на обезпечение на предявен иск/а не на бъдещ,както са посочили ищците/,като съгласно чл.389 от ГПК във всяко положение на иска до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да поиска от съда,пред който делото е висящо,да допусне обезпечение на иска.
Съгласно чл.391 от ГПК и трайната съдебна практика,за допускане обезпечение на иск следва да е установена кумулативната наличност на следните предпоставки:искът да е допустим,вероятно основателен,да е налице обезпечителна нужда,както и предлаганата обезпечителна мярка да е подходяща,като в чл.393,ал.1 от ГПК е установена забрана за обезпечаване на иск за парично вземане срещу определени правни субекти.
В конкретния случай и съобразно представените с исковата молба доказателства съдът намира,че не може да се направи извод нито за допустимост на предявения иск,т.с. предявените при условията на обективно съединяване искове,нито за вероятна основателност на същите.Исковата молба е нередовна и не отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и чл.128 от ГПК.
Искането за защита/петитума на иска/е непрецизно,като това за прогласяване нищожност на договор е неясно и неконкретизирано-не е посочен и индивидуализиран конкретен договор/и какъв по вид е същият/чиято нищожност се иска да бъде прогласена,а посочването и представянето с исковата молба на този договор има значение за определяне и легитимацията/активна и пасивна/на страните в производство по иск за прогласяване нищожност на договор.Както е ноторно известно,активно легитимирана да иска прогласяване нищожност на договора е именно страната по договора,като на третите за договора лица е призната такава възможност само при наличие на конкретен правен интерес от търсеното установяване на неговата нищожност.В лаконичното изложение на обстоятелствата в исковата молба,препращащи към приложени заявление до прокуратурата,е посочен сключен договор между ищеца М.А. и испански гражданин,както и „направен” договор от ответника с този испански гражданин,без същият,като страна по договорите,да е конституиран в настоящето производство.Посочено е,че договора между ищеца М.А. и испанският гражданин ще бъде представен в първото съдебно заседание,но съгласно чл.127,ал.2 от ГПК и след като това писмено доказателства се намира в ищцовата страна,същата е длъжна да го представи заедно с предявяването на самата искова молба.
Искането за осъждане на ответника да заплати посочената парична сума в общ размер на 15 000 лева,съставляващи имуществени и неимуществени вреди,също е непрецизно,като не са изложени конкретните обстоятелства,от които произтичат претендираните имуществени вреди от ищеца,като не може да се формира извод и за наличие на активна процесуална легитимация на ищцата С.С.Г. освен по иска за прогласяване нищожност на договора,така и по съединения иск за заплащане на имуществени и неимуществени вреди.Същата не е и подписала исковата молба,нито приложеното с нея адвокатско пълномощно.
При липсата на представени с исковата молба допустими и относими доказателства,не може да се направи и извода за вероятна основателност на предявените искове.
Освен това: Съдът намира,че предлаганата обезпечителна мярка-запор върху движима вещ-МПС се явява неподходяща и недопустима съобразно индивидуализацията на МПС/по-скоро липсата на такава/,което се иска да бъде запорирано и липсата на доказателства за собствеността върху същото.Ищците не са представили никакви писмени доказателства,установяващи собствеността на ответника върху движимата вещ,върху които искат да бъде наложена запорът,а както се приема в съдебната практика/в.ж. Опр.581 от 03.07.2003г по ч.гр.дело №496/03г V г.о. на ВКС,Определение от 10.05.2004г СГС,ІV гр.отд.,ч.гр.дело №746/04г. и др./освен че с допускане и налагане на тази обезпечителна мярка върху вещ,която не е собственост на ответника по иска няма да се гарантират и в най-малка степен правата на ищеца по евентуалното позитивно за него решение по иска,незаконосъобразно е налагане на обезпечителна мярка върху имуществено право,което не принадлежи на ответника,а на трето лице.Именно срещу такова материално неоправдано обезпечение на иска е даденото на третото лице право на защита-в.ж. чл.401 от ГПК,препращащ към чл.440 от ГПК.В конкретния казус е налице възможността за допускане и налагане на неоправдано обезпечение на предявения иск върху имуществено право,което не принадлежи на ответника,при липсата на доказателства за собствеността върху посоченото МПС,което ищците искат да бъдат запорирано,поради което молбата по чл.389 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Съгласно чл.398,ал.1 от ГПК,за ищците е налице възможността след изправяне на исковата молба,респ. представяне на доказателства обуславящи допустимост и вероятната основателност на исковата претенция и представяне на доказателства за собствеността върху посочената движима вещ,да поискат отново обезпечение на предявените искове.
Мотивиран от горното и на основание чл.395,в-ка с чл.389 от ГПК,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.А. *** С.С.Г. *** за допускане на обезпечение на предявените срещу А.М.А. *** за прогласяване нищожността на договор и за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 15 000 лева,чрез налагане на запор върху лек автомобил марка „БМВ”.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Ловеч,в едноседмичен срок от връчването му на молителите М.А. *** С.С.Г. ***.
Определението да се връчи и на посочения процесуален представител на страните-адв.Д. М.-АК-гр.Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: