РЕШЕНИЕ№ 132

 

гр. Сливница, 04.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД- ГР. СЛИВНИЦА, III^-ти състав, в публичното заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

 

при секретаря Жанета Божилова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 551 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД срещу Н.В.К. (съгласно посочено в исковата молба и договора, а съгласно справка в НБД „Население“ Н.В. Н.) положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 10 и сл. ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е носител на парично вземане в общ размер на 5059,09 лева, от който сумата в размер на 3023,04 лева – главница, представляваща непогасено задължение по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-10392963 от 2013 г., сумата в размер на 1130,56 лева, представляваща начислена договорна възнаградителна лихва за периода от 20.03.2014 г. до 20.10.2016 г.  и сумата в размер на 905,49 лева, представляваща договорно обезщетение за забава за периода от 21.03.2014 г. до 13.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 25.04.2018 г., до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 162 от 14.05.2018 г. по ч.гр.д. № 258/2018 г. по описа на РС- гр. Сливница.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен на 20.11.2013 г. Договор за потребителски паричен кредит PLUS-10392963 „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (праводател на ищеца по силата на договор за цесия от 10.01.2017 г.) е предоставило на ответника паричен заем в размер на сумата от 3200,00 лв., срещу насрещното задължение на ответника да погаси главницата ведно с начислената върху нея възнаградителна лихва, съобразно погасителния план към договора, на 36 месечни погасителни вноски.  Твърди се, че на 20.03.2014 г. ответницата е преустановила плащанията на задълженията си по договора, с оглед което на основани чл. 5 от Договора й е начислено и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. Сочи се, че падежът на цялото задължение по договора за кредит е настъпил на 20.11.2016 г., с което е станал изискуем неизплатения остатък от кредита. Сочи се, че вземането е било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 10.01.2017 г., като на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е упълномощила ищеца да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането, за което чрез „Български пощи“ АД до ответника е изпратено уведомление, като пратката е върната в цялост, в които смисъл уведомяването се прави с исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК (съобщението е получено лично от ответницата на 23.11.2018 г.) по делото не е постъпил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител, като по електронната поща на РС- гр. Сливница е постъпила сканирана молба, ведно с пълномощно на юрисконсулт К., с която се прави искане за даване ход на делото и искане по реда на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

В съдебно заседание, проведено на 17.10.2019 г., ответницата, редовно призована (съобщението връчено лично на ответницата на 16.09.2019 г.), не се явява и не изпраща представител, като не взема становище по представения от съда с определение от 30.08.2019 г. проект на доклад по делото и не прави искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в  чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК, за постановяване по делото на неприсъствено решение, при следните съображения:

Съгласно  чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Налице е първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

С разпореждане от 05.10.2018 г. съдът е указал на ответника последиците от неподаване на отговор, вкл. възможността срещу него да бъде постановено неприсъствено решение, в случай че не се яви в първото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Разпореждането е било връчено лично на ответника на 23.11.2018 г., видно от находящата се по делото разписка, като в едномесечния срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор.

С определение от 30.08.2019 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е съобщил на страните и проекта си за доклад по делото. Със същото съдът отново е указал на ответника, че, в случай че не вземе становище във връзка с дадените указания и доклада по делото в дадения от съда срок и, въпреки че е редовно призован, не се яви или не изпрати представител в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска. Съобщението е връчено лично на ответницата на 16.09.2019 г.

В проведеното на 17.10.2019 г. съдебно заседание, ответницата, редовно призована, не се явява, не взема становище по дадените с определението указания и не изпраща представител, като не е направила искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. В същото съдебно заседание представителят на ищеца- юрк. К., с писмена молба вх. № 3315/16.10.2019 г. по описа на РС- гр. Сливница, е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че е налице и втората предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, доколкото искът, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, е вероятно основателен.  В тази връзка съдът съобрази, че към исковата молба са представени заверен препис от подписания от ответницата и праводателя на ищеца- „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, договор за потребителски паричен кредит PLUS-10392963, с първа падежна дата- 20.11.2013 г., заверен препис от договор за цесия от 10.01.2017 г., сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ведно с потвърждение за извършената цесия на основание чл. 99 ал. 3 ЗЗД и извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия, видно от които вземането към длъжника е било цедирано на ищеца, като длъжникът е бил уведомен за извършената цесия с връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея с разпореждането от 05.10.2018 г., получено лично от ответницата на 23.11.2018 г.

 Съдът, съобразявайки изложеното, намира, че решението не следва да се мотивира по същество, тъй като същото се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Доколкото видно от договора имената на ответницата към момента на сключването му са били Н.В.К., а към момента на постановяване на решението, видно от служебно изготвената справка в НБД „Население“, имената на ответницата са Н. В. Н., същото следва да бъде съобразено от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в исковото производство в общ  размер на 269,74 лв., представляващи сбора от заплатената от ищеца държавна такса в размер на 119,74 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 151,18 лв., в това число 101,18 лв. държавна такса, и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ. 

Така мотивиран и на основание чл. 238 и сл. ГПК, Районен съд- гр. Сливница

 

РЕШИ:

 

ПРЗИНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 10 и сл. ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Н.В. Н. (предишно фамилно име К.), ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, че „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, е носител на право на парично вземане в в общ размер на 5059,09 (пет хиляди петдесет и девет лева и девет стотинки) лева, от който сумата в размер на 3023,04 (три хиляди двадесет и три лева и четири стотинки) лева – главница, представляваща непогасено задължение по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-10392963 от 2013 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (праводател на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД по силата на договор за цесия от 10.01.2017 г.), сумата в размер на 1130,56 (хиляда сто и тридесет лева и петдесет и шест стотинки) лева, представляваща начислена договорна възнаградителна лихва за периода от 20.03.2014 г. до 20.10.2016 г.  и сумата в размер на 905,49 (деветстотин и пет лева и четиридесет и девет стотинки) лева, представляваща договорно обезщетение за забава за периода от 21.03.2014 г. до 13.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 25.04.2018 г., до окончателното й изплащане, което вземане е удостоверенео в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 162 от 14.05.2018 г. по ч.гр.д. № 258/2018 г. по описа на РС- гр. Сливница.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Н.В. Н. (предишно фамилно име К.), ЕГН **********, да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ****, сумата в размер на  269,74 (двеста шестдесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки) лева- разноски в съдебното производство по чл. 422 ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Н.В. Н. (предишно фамилно име К.), ЕГН **********, да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ****, сумата в размер на 151,18 (сто петдесет и един лева и осемнадесет стотинки) лева- разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се връчи на ответника.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                                            (Невена Великова)