№ 3617
гр. *, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110114828 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от *, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: град *, срещу Д. М. Х., ЕГН **********, с адрес: *, обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено между страните, че ответницата дължи на
ищеца следните суми: сумата от 98,25 лева, представляваща главница за стойността на
незаплатена мрежови услуги за обект с абонатен номер *, клиентски номер *, находящ се в
гр. *, ул. * №, 0, -0, за период на потребление от 01.07.2021 г. до 31.03.2023 г., за което са
издадени фактури в периода от 16.08.2021 г. до 12.04.2023г., ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.05.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението; както и сумата от 8,93 лева, представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 26.08.2021 г. до 12.05.2023 г.; сумата от 98,24 лева,
представляваща главница за стойността на незаплатена мрежови услуги за обект с абонатен
номер *, клиентски номер *, находящ се в гр. *, ул. * №, 0, 1, за период на потребление от
01.07.2021 г. до 31.03.2023 г., за което са издадени фактури в периода от 16.08.2021 г. до
12.04.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 26.05.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 8,92 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода
от 26.08.2021 г. до 12.05.2023 г.; за които суми е издадена Заповед № */06.06.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6723/2023 г. по описа на
Районен съд – *, 50 състав.
Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на исковите претенции с
подадено заявление и издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Твърди, че е налице основание за възникване на вземането му срещу ответницата за
процесните суми, доколкото между ищцовото дружество и ЕТ „*.“, ЕИК * /с прекратена
дейност/ било налице облигационно правоотношение по договор за доставка на
електрическа енергия, като за задълженията на същия отговаряло физическото лице -
1
ответник по делото.
Заявява, че едноличният търговец бил небитов клиент – купувач на електрическа
енергия за стопански нужди от ищцовото дружество като доставчик от последна инстанция,
съгласно ПЗР ЗИД на Закона за енергетиката. С последното изменение на чл. 94а ЗЕ и
считано от 01.10.2020 г. се твърди, че от кръга клиенти на крайния снабдител са отпаднали
всички небитови клиенти. В резултат на това, договорът за доставка на електрическа
енергия при общи условия бил прекратен. За такива клиенти, които до 30.09.2020 г. не са
сключили договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени,
доставката се извършвала от досегашния доставчик като титуляр на лицензията, въз основа
на сключен типов договор със срок от 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г.
Твърди се, че едноличният търговец нямал сключен договор с търговец на
електрическа енергия по свободно договорени цени, нито типов такъв по пар. 15 ПЗР на
ЗИД на ЗЕ /ДВ бр. 57/2020 г. в сила от 26.06.2020 г./. Поради тази причина, считано от
01.10.2020 г., обектът на едноличния търговец служебно е преминал на свободен пазар
с доставчик - ищеца в качеството му на търговец на свободен пазар.
Сочи се, че за последния имало нормативно установено задължения за заплащане на
мрежови услуги, цена задължения към обществото и акциз, като цената, на която продавал
доставчикът от последна инстанция, се определяла по нарочна методика, определена от
КЕВР. Твърди се, че електрическата енергия, доставяна на крайните клиенти, се измервала
от разпределителното дружество, като с оглед незаплащане от ответника на начислената му
елекрическа енергия в срок се предявяват исковите претенции за незаплатени мрежови
услуги и обезщетения за забава.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител, е
депозирала отговор на исковата молба, в който е изразено становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове.
Твърди се, че ЕТ „*.“, ЕИК *, не е съществувало към 01.10.2020 г., както и нямало
данни абонатните номера да са за собствени или ползвани от последното обекти. С оглед
липсата на облигационно отношение с ищцовото дружество и на реална коснумация на
електрическа енергия, за едноличния търговец нямало задължение за заплащане на
претендираните мрежови услуги. Заявява се също така, че електромерите за процесните
обекти не били технически годни.
След постановяване на Определение № 5230/07.05.2024 г. по реда на чл. 140 ГПК по
делото е постъпила молба вх. № 76892/26.09.2024 г. от ответницата, чрез упълномощен
процесуален представител, съдържаща признание на предявените искове и искане за
постановяване на решение, съгласно последното. Към молбата са представени писмени
доказателства за погасяване на претендираните от ищеца суми по заповедното
производство.
В открито съдебно заседание ищецът иска постановяване на решение при признание
на иска, с оглед извършеното от ответницата плащане, както и претендира присъждане на
извършените в исковото производство разноски.
В открито съдебно заседание ответницата не се явява, не се представлява от
упълномощен процесуален представител.
Съдът, като съобрази събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
2
признанието на иска /чл. 237, ал. 2 ГПК/.
Предвид заявеното признание на предявените искове в молба вх. № 76892/26.09.2024 г.
от ответницата, съдът приема, че в случая са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. Признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави и по своя характер е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед признанието на исковете, съдът намира, че не е необходимо в
решението си да извършва задълбочен анализ на събрания в производството доказателствен
материал, да изследва основателността на исковите претенции и да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора. Исковете следва да бъдат отхвърлени, с
оглед на извършеното в хода на процеса плащане на претендираните от ищеца суми.
По разноските:
Доколкото с поведението си ответницата е дала повод за завеждане на делото, то,
независимо от направеното признание на предявените искове, разноските за настоящото
производство следва да бъдат възложени в нейна тежест.
Видно от представената с молба вх. № 76892/26.09.2024 г. разписка за извършено
плащане, на ответника е преведена сума в размер общо на 348,34 лева.
Дължимите суми по издадената Заповед № */06.06.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6723/2023 г. по описа на Районен съд – *, 50 състав,
са в общ размер на 328,24 лева, от която сума: 196,49 лева – главница, 17,85 лева –
обезщетение за забава, 38,90 лева – законна лихва върху посочените суми, считано от датата
на подаване на заявлението – 26.05.2023 г. до окончателното погасяване на задълженията –
26.09.2024 г., 75 лева – разноски за заповедното производство /25 лева – държавна такса и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение/. С остатъчната сума по представената разписка в
размер на 20 лева следва да се счита погасено задължението на ответницата за заплащане на
част от държавната такса за исковото производство.
С оглед на посоченото, в тежест на последната следва да бъдат възложени останалите
незаплатени разноски за исковото производство, сторени от ищеца, както следва: 54,90 лева
– държавна такса, 480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение и 400 лева – депозит за
особен представител на ответницата.
Направено от упълномощения процесуалния представител на ответницата е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за исковото производство,
което с оглед на фактическата и правна сложност на спора, цената на уважения иск и
извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия, съдът намира за
неоснователно. Претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат е определено като
минимален размер, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Отделно от горното, в настоящия случай, видно от служебно
извършена от съда справка, адвокатът е регистриран по ЗДДС и страната е платила
адвокатското възнаграждение и дължимия върху същият ДДС, като тази сума се счита за
неразделна част от дължимото възнаграждение, поради което и следва да бъде включена в
размера на присъдените разноски (в този смисъл е установената съдебна практика на
Върховен касационен съд – Определение № 782/12.12.2014 г. по ч.т.д. № 3544/2014 г. на
ВКС, II ТО; Определение № 209/05.05.2015 г. по гр.д. № 2039/2015 г. на ВКС, I ГО).
Воден от изложеното и на основание чл. 237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *,
3
срещу Д. М. Х., ЕГН **********, с адрес: *, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за приемане за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: сумата от 98,25 лева, представляваща главница за стойността на незаплатена
мрежови услуги за обект с абонатен номер *, клиентски номер *, находящ се в гр. *, ул. * №,
0, -0, за период на потребление от 01.07.2021 г. до 31.03.2023 г., за което са издадени фактури
в периода от 16.08.2021 г. до 12.04.2023г., ведно със законната лихва върху посочената
главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.05.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението; както и сумата от 8,93 лева, представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 26.08.2021 г. до 12.05.2023 г.; сумата от 98,24 лева,
представляваща главница за стойността на незаплатена мрежови услуги за обект с абонатен
номер *, клиентски номер *, находящ се в гр. *, ул. * №, 0, 1, за период на потребление от
01.07.2021 г. до 31.03.2023 г., за което са издадени фактури в периода от 16.08.2021 г. до
12.04.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 26.05.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 8,92 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода
от 26.08.2021 г. до 12.05.2023 г.; за които суми е издадена Заповед № */06.06.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6723/2023 г. по описа на
Районен съд – *, 50 състав, поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Д. М. Х., ЕГН **********, с адрес: *, ДА ЗАПЛАТИ на „* АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: град *, * * бул. „*, следните суми, представляващи
разноски за исковото производство: 54,90 (петдесет и четири лева и деветдесет стотинки)
лева –– държавна такса, 480 (четиристотин и осемдесет) лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение и 400 (четиристотин) лева - депозит за особен представител, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – * в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4