Определение по дело №67/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 712
Дата: 25 февруари 2013 г.
Съдия: Петър Пандев
Дело: 20131200200067
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 24

Номер

24

Година

22.2.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

02.04

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Владимир Балджиев

дело

номер

20104100600035

по описа за

2010

година

Производството е по реда на чл. 313 - 340 от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия Н. С. Н. от с. Т., общ. Г., срещу присъда № ..... от 26.11.2009г. по наказателно общ характер дело № .../2009г., с която В. районен съд го е признал за виновен за това, че на 12.06.2008г., около 22:30 часа в с. Т., общ. Г., чрез използването на въздушна пушка противозаконно е унищожил чужда движима вещ – черно на цвят женско куче от порода „Кокер шпаньол – Лабрадор”, на стойност 350 лв., собственост на С. Б. М. от гр. Г., поради което и на основание чл. 216, ал. 1, вр. чл. 54 и чл. 36 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от пет месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването му за срок от три години; уважил е предявения срещу подсъдимия граждански иск като го е осъдил да заплати на С. Б. М. сумата от 350 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане както и сумата от 150 лв., представляваща направените по делото разноски; осъдил е подсъдимия да заплати направените по делото разноски и е отнел в полза на държавата вещите послужили при извършване на престъплението.

Излага се становище, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, което води и до явна несправедливост на наложеното наказание. Отправя се искане въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият Н. Н. да бъде признат за невинен.

Представителят на В. окръжна прокуратура оспорва жалбата. Излага становище, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което същата следва да бъде потвърдена.

Гражданският ищец излага становище чрез повереника си, че присъдата на районния съд в частта, с която е уважен гражданския иск е правилна и законосъобразна, и следва да бъде потвърдена. Отправя искане за присъждане на направените в производството пред вззивната инстанция разноски.

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата. Заема становище, че присъдата на районния съд е постановена в противоречие със събраните по делото доказателства, поради което същата следва да бъде отменена, като подсъдимият бъде признат за невинен. Алтернатовно излага становище, че извършеното от подсъдимия деяние следва да бъде преквалифицирано като такова по чл. 216, ал. 4 от НК.

В. окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди изложените твърдения в жалбата‚ становищата на страните‚ и провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка се установи, че на досъдебното и съдебното производство пред първата инстанция не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да водят до отмяна на постановената присъда на това основание. Това налага обсъждане на събраните доказателства с оглед проверка обосноваността и приложението на материалния закон при постановяването й.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Процесното куче отговаряло на името „Сара”. Същото било от женски пол, с черно оцветяване на козината и към датата на деянието било на осем години. Кучето било кръстоска между породите „Кокер шпаньол” и „Лабрадор” и негов собственик била дъщерята на С. М. – Л. М. Извършването на ремонтни работи в жилището на С. М. в гр. Г., където кучето било отглеждано като домашен любимец, наложило последното да бъде временно преместено при лелята на М. - Г. Х., която живеела в с. Т. Освен за кучето „Сара”, което било отглеждано в къщата на Г. Х., същата полагала грижи и за над десет други кучета, които живеели в двора на къщата й. Последните не били регистрирани по надлежния ред и често прескачали оградата на двора и се разхождали свободно по улиците на селото. С поведението си и поради факта, че не били ваксинирани, отглежданите от Х. кучета станали причина за безпокойство и страх у жителите на селото. Освен за горепосочените кучета, Г. Х. полагала грижи и за безстопанствените такива, като често им давала храна, което допълнително обтегнало отношенията й с нейните съселяни. Подсъдимият притежавал къща в с. Т., намираща се в близост до тази на Х. Дворът на къщата му не бил ограден, поради извършващите се в нея строителни работи, което способствало кучета, за които Г. Х. полагала грижи, многократно да навлизат в имота му и с поведението си да пречат на спокойното му ползване. В резултат на това, от февруари 2008г. подсъдимият безрезултатно правил опити да накара съседката си да вземе мерки относно кучетата. В търсене на изход от ситуацията, той дори я заплашил, че ще си купи пушка и ще застреля кучетата й, което още повече влошило отношенията им. Вечерта на 12.06.2008г. подсъдимият бил на гости в дома на И. Р. Около 22:30 часа като се прибирал към къщата си, в двора й заварил няколко от кучетата на Х., които започнали да го лаят. Подсъдимият много се ядосал и взел въздушната си пушка, след което започнал да преследва кучетата и да стреля по тях. Кучетата се отправили към дома на Х., която в същото време гледала телевизия на първия етаж в къщата си. Кучето „Сара” също се намирало при нея. Последното чуло шума от действията на подсъдимия и излязло да го лае от терасата, която се намирала на втория етаж на къщата, в непосредствена близост до улицата. Подсъдимия‗ от своя страна стрелял с пушката си по него, в резултат на което го улучил в областта на гърдите. След изстрела кучето изскимтяло и се прибрало в къщата. Чувайки това, Г. Х. веднага излязла на терасата, разминавайки се по пътя с простреляното животно, като успяла да види отдалечаващият се от къщата й подсъдим. След това се върнала в стаята си, където установила, че кучето „Сара” е умряло. Уплашена от случилото се, Х. отишла при съседката си Л. Ц. и се обадила на близките си. За инцидента били сигнализирани и органите на полицията. Пристигналите на място полицейски служители не могли да установят с какво е простреляно животното, което наложило на следващия ден С. М. да потърси съдействие от ветеринарния лекар Р. Д. Последният констатирал отвор в гърдите на кучето, но поради множеството кръв не успял да намери изстреляния проектил. С оглед на това, била изготвена рентгенова снимка, от която било установено, че последният е заседнал в черния дроб на кучето. След извършената аутопсия чуждото тяло, представляващо метална чашка от въздушна пушка, било извадено от Д. и предадено на М., който впослествие го предал на разследващите органи. Ветеринарният лекар констатирал, че кучето е умряло в следствие на прострелна рана в гърдите, която е довела до разкъсване на аортата и черния му дроб. От заключението на балистичната експертиза се установява, че намерената в тялото на убитото животното метална чашка е идентична по форма, размер и калибър с предадените от подсъдимия метални чашки за пневматично оръжие и че същата е изстреляна от въздушната му пушка. При извършването на експериментална стрелба с пушката е установено и че изстреляните от нея метални чашки са в състояние да преодолеят неподвижна преграда от шпертплатова плоскост с дебелина десет милиметра от разстояние десет метра. От заключението на съдебната оценъчна експертиза се установява, че пазарната стойност на убитото животно е 350 лв.

Посочената фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите по делото, както и от събраните в хода на досъдебното и съдебно производство писмени доказателства и от заключенията на изготвените експертизи.

Недостоверни се явяват обясненията на подсъдимия, че е стрелял само по кучетата, които се намирали в двора на къщата му, които освен доказателствено средство се явяват и средство за защита. Същите противоречат на останалите доказателства и доказателствени средства, които по несъмнен начин установяват фактическа обстановка по делото. От показанията на свидетелите присъствали на мястото на инцидента се установява наличието на следи от кръв само в къщата на Г. Х., които започват от терасата на втория етаж, преминават по вътрешното стълбище и стигат до трупа на убитото животно в стаята на първия етаж. Това по категоричен начин доказва, че кучето е било застреляно на терасата на къщата, а не на улицата. Невъзможността за извършването на балистико-физическо изследване по никакъв начин не подкрепя защитната теза на подсъдимия, тъй като са налице други доказателства, от които се установява, както че той е видян да се отдалечава от къщата на Х. непосредствено след инцидента, така и близкото местоположение на терасата спрямо улицата, където се е намирало кучето. Всичко това, съпоставено с резултатите от аутопсията на животното, балистичната експертиза и голямата пробивна сила на изстреляните от въздушната пушка чашки, по несъмнен начин свидетелства, че подсъдимият е прострелял животното докато се е намирал на улицата. Съдът намира, че действията на ветеринарния лекар във връзка с установяването причината за смъртта на кучето са достоверни. Същите са логически обосновани с неяснотата към първоначалния момент за това по какъв начин и с какво е убито животното, както и с наличието на множеството кръв по неговото тяло, предизвикана от масирания кръвоизлив, които са породили невъзможността за откриване на изстреляния проектил без използването на специализирана техника за локализацията му. От заключението на техническата експертиза се установява, че приложената по делото рентгенова снимка не е маркирана по надлежния ред, което обаче не опровергава гореизложените изводи. При съвкупното изследване на събраните доказателства се установява, че рентгеновата снимка е на куче, отговарящо по тегло и възраст с това на убитото животно. На снимката ясно е изобразено чуждо тяло, което е идентично по форма както с проектила открит при аутопсията на животното, така и с предадените от подсъдимия метални чашки за въздушна пушка. Това от своя страна води до извода, че рентгеновата снимка и протокола за аутопсия представляват годни веществени доказателства, които са свързани с обстоятелствата по делото и допринасят за тяхното установяване. Същите се подкрепят от събраните гласни доказателства за причините наложили предприемането на тези действия и за констатираните обстоятелства при тяхното извършване. Необосновано се явява и съмнението относно вида на убитото животно. Налице са гласни и писмени доказателства, че същото е представлявало куче, кръстоска между две породи. Констатирана е и идентичност между приложената по делото фотоснимка на кучето „Сара” с това, което е открито мъртво в къщата на Г. Х. При изслушването на експерта изготвил заключението на зоо-ветеринарната експертиза, същият потвърждава, че кучето има черти и от породата „Лабрадор”, което от своя страна не внася съмнение и в дописването на същата порода във ветеринарномедицинския паспорт на животното. Възраженията относно разликата в броя на предадените метални чашки също се явява неоснователно. Видно от заключението на балистичната експертиза, която е изготвена на 10.10.2008г., разликата се получава от четирите чашки от експерименталната стрелба в шпертплатовата плоскост, които не са описани в приложението й. Металната чашка, която е открита при аутопсията на животното е приложена към делото по надлежния ред преди експертното изследване и подробно е описана при неговото извършване, поради което не може да съществува съмнение за нейната недобросъвестна подмяна. Възражението относно собствеността на животното, обаче се явява основателно, тъй като от гласните доказателства се установява, че същото е закупено от С. М., но е било подарено от него на дъщеря му Л. М. В същата насока е и записването на собственика на животното във ветеринарномедицинския му паспорт.

Районният съд въз основа на фактическата обстановка по делото, обосновано е приел от правна страна, че подсъдимият Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, въпреки неправилното отразяване на собственика на унищожената движима вещ.

От обективна страна на 12.06.2008г. около 22:30 часа в с. Т., общ. Г., чрез използването на въздушна пушка подсъдимият противозаконно е унищожил чужда движима вещ – черно на цвят женско куче от порода „Кокер шпаньол – Лабрадор”, на стойност 350 лв., собственост на Л. С. М. Налице е причинна връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия престъпен резултат, тъй като имаме въздействие от негова страна върху вещта на собственика, което е довело до качествено изменение в последната и я е направило окончателно негодна да бъде използвана в бъдеще по предназначение.

От субективна страна се установява, че подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал, че със стрелбата по кучето с въздушната си пушка въздейства върху чужда вещ, предвиждал е че в резултат от това въздействие същата ще бъде унищожена и е искал това.

Искането за преквалифициране на деянието по чл. 216, ал. 4 от НК се явява неоснователно. От една страна вредните последици с оглед стойността на вещта не са незначителни, а от друда - подсъдимият е предприел действия за самостоятелно уреждане на спора със съседката си вместо да сигнализира компетентните органи относно отглежданите от нея кучета, поради което не може да бъде направен извод, че извършеното от него престъпление представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.

Поради изложеното, настоящата инстанция споделя правните изводи на районния съд относно съставомерността и авторството на деянието. Изводът относно собствеността на унищожената вещ се явява неправилен, което налага присъдата в тази част да бъде изменена, като бъде посочен действителният й собственик. Това не води до нарушаване на правото на защита на подсъдимия, защото промяната в титуляра на правото на собственост не представлява съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението след като е доказано, че е налице противозаконно унищожаване на чужда вещ.

За престъплението извършено от подсъдимия по чл. 216, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до пет години. При индивидуализацията на наказанието следва да се вземе предвид ниската стойност на предмета на престъплението, тъй като същата има определящо значение за степента на обществена опасност на деянието при престъпленията против собствеността. Обществената опасност на дееца не е висока тъй като с извършеното престъпление същият е проявил инцидентна нагласа да не зачита правото на собственост на другите субекти. Подбудите за извършване на деянието са свързани със стремежът на подсъдимия, без да потърси съдействие от компетентните органи, да разреши спора със своята съседка относно отглежданите от нея кучета. Не са налице отегчаващи вината обстоятелства. Налице са многобройни смекчаващи вината обстоятелства като относително ниска стойност на причинените вреди, чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни и факта, че решението за извършване на престъплението е взето в състояние на раздразнение в резултат на задълбочилия се конфликт свързан с неправомерно отглежданите от Г. Х. кучета, които са станали причина за трайно безпокойство и страх у жителите на селото. При съвкупната оценка на гореизложените обстоятелства, се достига до извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко като ответна реакция за извършеното престъпление. Това налага, наказанието на подсъдимия да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, като му да бъде определено наказание „пробация” към минималния размер на мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК, което ще окаже необходимото превантивно и превъзпитаващо въздействие върху него. Срокът в размер на шест месеца за всяка от двете пробационни мерки с извършване на задължителната регистрация по настоящ адрес два пъти седмично, би изпълнил напълно целите на специалната и генерална превенция, предвидени в чл. 36 от НК, поради което определеното от районния съд наказание се явява явно несправедливо и следва да бъде изменено.

С оглед установената фактическа обстановка, районният съд е достигнал до неправилен извод като е уважил предявения от С. М. граждански иск за причинените от престъплението вреди в общ размер 350 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането и е осъдил подсъдимия да заплати следващата се държавна такса върху уважения размер на иска и разноските по него. Безспорно е установено, че собственик на унищожената вещ е Л. М., поради което нейният баща няма качеството на пострадал от престъплението и не се явява процесуално легитимиран да предяви граждански иск както и да участва в наказателния процес в качеството на граждански ищец. Разбирането на съда, че качеството на пострадал следва да се тълкува разширително тъй като убитото животно е било домашен любимец, противоречи на разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от НПК. В случая се изследва само унищожаването на чуждата вещ на конкретния собственик. Емоционалната обвързаност на последния или на членовете на неговото семейство с вещта е ирелевантна в хипотезата на чл. 216 от НК независимо, че става въпрос за живо същество, а не за неодушевен предмет. В резултат на погиването на вещта собственикът й е този, който се лишава от възможността да си служи с нея, поради което за него възниква претенция за компенсиране на причинените от престъпното деяние имуществени вреди, изразяващи се в нейната равностойност, а оттам и възможността да предяви граждански иск в наказателния процес. Всичко това, налага извода, че обжалваната присъдата в гражданската й част следва да бъде отменена, а предявеният граждански иск следва да бъде оставен без разглеждане поради липсата на правен интерес у С. М. за предявяването му. С оглед на това, искането на последния за присъждане на направените във въззивната инстанция разноски се явява неоснователно.

На основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК, съдът законосъобразно е постановил отнемане в полза на държавата на принадлежащите на подсъдимия вещи, приложени като веществени доказателства по делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК го е осъдил да заплати направените по делото разноски.

Водим от горното, на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 и чл. 338 от НПК, В. окръжен съд

Р Е Ш И:

Изменя присъда № ........ от 26.11.2009г. по наказателно общ характер дело № ..../2009г. на В. районен съд, в частта с която подсъдимият Н. С. Н. е признат за виновен, в това че противозаконно е унищожил чужда движима вещ, собственост на С. Б. М. от гр. Г. и в частта, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет месеца, вместо което постанови:

Признава подсъдимия Н. С. Н. с ЕГН: * от гр. В. за виновен в това, че на 12.06.2008г. около 22:30 часа в с. Т., общ. Г., чрез използването на въздушна пушка, марка „Hatsan grizlly”, модел „125”, калибър 25 /6,35 мм/, противозаконно унищожил чужда движима вещ – черно на цвят женско куче от порода „Кокер шпаньол – Лабрадор”, собственост на Л. С. М. от гр. Г., на стойност 350 лв., като му налага наказание „пробация”, изразяваща се в задължителна регистрация по настоящ адрес, два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Отменя присъда № ..... от 26.11.2009г. по наказателно общ характер дело № ..../2009г. на В. районен съд в частта, с която подсъдимият Н. С. Н. е осъден да заплати на С. Б. М. сумата от 350 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 12.06.2008г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 150 лв. и в частта, с която е осъден да заплати по сметка на В. районен съд сумата от 50 лв., представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, вместо което постанови:

Оставя без разглеждане като процесуално недопустим, предявения от С. Б. М. срещу подсъдимия Н. С. Н. граждански иск за изплащане на сумата от 350 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди.

Потвърждаваприсъдата в останалата и част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Решение

2

DF96683502368C0EC22576D2002CC4C5