№ 4089
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110139762 по описа за 2021 година
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, представляван от И. К. и Я. Я. в качеството им на управители, с адрес
ГР.СОФИЯ, УЛ. „ПАНАЙОТ ВОЛОВ“ № 29, ЕТ. 3, е предявил установителни искове по
чл.422 ГПК, вр. 79 ЗЗД, вр. чл.432 ТЗ и чл.86 ЗЗД, срещу ответника ХР. Й. С., ЕГН
**********, с адрес с адрес ГР.С., ЖК Л., БЛ. *, ВХ. *, ЕТ. *, АП. *
Предявен е иск по чл.422, вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл.432 ТЗ за сумите, за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№21103/2021г.:
-722,4 лв., представляваща задължение по договор за паричен заем №*** от
04.06.2019 г. ведно със законна лихва от 14.4.2021 г. до изплащане на вземането,
-113,44 лв. - договорна лихва в размер на за периода от 4.7.2019 г. до 29.9.2020 г.
- 52,40 лв. - законна лихва за периода от 1.3.2020 г. до 26.3.2021 г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в сочи, че не
дължи сумите. Претендира разноски по заповедното производство в размер на 250лв. –
платено в брой адвокатско възнаграждение.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване:
сключване на договор за кредит, предаване на сумата по кредита; размер на неплатените
изискуеми суми, дължими по договора, сключване на договор за цесия и уведомяване на
длъжника.
Представен е договор за паричен заем * № *** от 04.06.2019 г., сключен между
ответника Х.С. и „В*“ ООД. Размерът на отпусната сума по договора е 800 лв. Съгласно
уговореното по договора заемателят се е задължил да ползва заетата сума и да върне сума в
1
общ размер от 1419,39 лв. на 9 равни погасителни вноски с падеж всеки месец от 04.07.2019
г. до 29.02.2020 г. сумата по договора включва такса за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на заем в размер на 479,07 лв., договорна лихва в размер на 113,44 лв. за периода
04 юли 2019 г. – 29 февруари 2020 г. и получената в заем главница.
По делото е представен рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016 г., сключен между „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД и "В*" ООД и извадка от Приложение 1/01.05.2017 г. към договора, от които се
установява, че "В*" ООД е прехвърлило в полза на ищцовото дружество вземанията си към
ответника, произтичащи от процесния договор за заем. По делото е представено
пълномощно от цедента, от което е видно, че "В*" ООД е упълномощил „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД да уведоми ответника за извършеното
прехвърляне.
Цесията е проявила своето действие съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД по отношение на
ответника с получаването на приложеното към исковата молба уведомление за цесия. В
установената съдебна практика е възприето становището, че поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който следва да бъде уведомен длъжникът за извършената
цесия, то надлежно уведомяване е налице и тогава, когато уведомлението е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане. В случая по делото са представени доказателства, че
цедентът е упълномощил цесионера да извърши това съобщаване от негово име. Допустимо
е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният
кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението
до длъжника като негов пълномощник. Упълномощаването не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Ето защо като факт, настъпил в хода на процеса и
имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от
съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.3 ГПК. Въз
основа на горното, съдът приема, че с връчване на исковата молба или както е в случая с
отделно направеното изявление на извършената цесия на назначения от съда особен
представител на ответника, спрямо последния настъпва материалноправния ефект на
цесията, предвиден от чл.99, ал.4 ЗЗД /така и решение №198/18.01.2019г. на ВКС по т.д.
№193/2018г., I т.о., ТК/.
Съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК,
въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника- потребител да
върне предоставената парична сума. Условие за неговата действителност е писмената
2
форма- чл. 10, ал. 1 ЗПК. Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. В конкретния случай
договорът за заем е сключен в писмена форма, съдържа информацията, посочена в т. 9 и т.
10 на чл. 11 ЗПК, като е представен и погасителен план. Поради това към договора се
прилагат разпоредбите за забрана за неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно.
Съгласно заключението към ССчЕ ответникът е заплатил сума в размер на 203,20 лв.
по кредита на 08.07.2019 г. Общата начислена сума по кредита е в размер на 1913,80 лв., от
които 800,00 лв. – главница, договорна лихва в размер на 140,32 лв., начислена неустойка в
размер на 319,41 лв., такса за експресно разглеждане на заявката – 479,07 лв. и разходи за
събиране на вземането в размер на 175,00 лв. Със заплатената на 08.07.2019 г. сума са
погасени частично разходите за събиране на вземания в размер на 165,00 лв., частично е
погасена такса за експресно разглеждане в размер на 53,23 лв. и частично е погасена и
неустойката в размер на 35,49 лв., договорна лихва в размер на 26,88 лв. и част от
главницата в размер на 77,60 лв. непогасен е останал остатък от вземането в размер на
722,40 лв. – главница и 113,44 лв. – договорна лихва. Съгласно експертното заключение
размерът на договорната лихва за периода 04.07.2019 г. до 29.02.2020 г. е в размер на 140,32
лв.
Относно претендираната договорна лихва в размер на 140,32 лв.: в назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза вещото лице дава заключение, че съобразно
уговореното между страните по договора за периода 04.07.2019 г. до 29.02.2020 г.
договорната лихва, начислена върху предоставената главница е в размер на 140,32 лв.
Видно от заключението, за процесния период 04.07.2019 г. до 29.02.2020 г. на
кредитополучателя, освен усвоените суми и договорна лихва, са начислени и суми за такса
за експресно разглеждане и суми за неустойка за непредоставяне на обезпечение. Съдът
намира клаузата за неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора, такса за
експресно разглеждане и такса за разходи за събиране на вземането за нищожни. Макар и
непосочени в заявлението по чл. 410 ГПК и в исковата молба, посочените суми се отразяват
при плащане на сумите по договора за заем и от назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза е видно, че размерът на претендираната главница и договорна лихва се определя
съобразно реда на погасяване по договора за заем, в това число и относно таксите за
събиране на вземането и неустойката за непредоставяне на обезпечение. Съгласно
разбивката на погасителния план всяка вноска по плащането погасява първо таксата за
експресно разглеждане, след това неустойката за непредоставяне на обезпечение, после
лихвата и накрая главницата, поради което въпросът за нищожността на посочените
вземания на кредитора е от значение за размера на погасените с частичното плащане суми и
3
съответно – и за размера на претендираните в настоящото производство размер на
главницата и договорната лихва.
Съдът намира, че клаузата за неустойка по чл.4, ал.2 от договора, дължима при
неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение по договора, е
нищожна. Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл.
92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на
падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Процесната клауза за
неустойка по чл.4, ал.2 от договора въвежда възникването на неустоечно задължение за
заемателя не при неизпълнение на главното задължение (задължението за връщане на
получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно
описано обезпечение, като размерът на неустойката надхвърля 1/3 от размера на отпуснатия
заем -587,16 лв. С оглед на това следва да се посочи, че неустойката излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при
договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и
своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя.
Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението, вследствие на което е дължима, и по
никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. С оглед на това
настоящият състав намира, че клаузата за неустойка поради неизпълнение на задълженията
по чл.4 ал.1, т.2 от договора е договорена във вреда потребителя и цели единствено
обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като
по този начин оскъпява цената на заема, поради което се явява неравноправна клауза в
потребителски договор и като такава е нищожна.
В чл.1, ал.3 от договора е предвидено, че кредитополучателят ще плаща такса за
експресно разглеждане в размер на 479,07 лв. На първо място, не са доказани от ищеца
обстоятелствата налагащи начисляването на подобна такса, а именно, че „В*“ ООД е
разгледал заявката на заемателя експресно и приоритетно. Липсват доказателства за часа, в
който е подадено заявлението и часът, в който е сключен договорът между страните. На
следващо място, съдът намира посочената клауза за неравноправна по смисъла на ЗПК,
защото таксата за експресно разглеждане е във фиксиран размер – 479,07 лв. или в случая
надвишава повече от 1/2 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е
еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Начисляването на
такси без насрещна престация представлява неравноправна клауза, (за наличието на
неравноправни клаузи съдът следи служебно), тъй като налага на потребителя да изпълни
своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни неговите (чл.143,
т.14 ЗЗП). Допълнителен аргумент е, че съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, като според ал.2 на цитираната норма кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
4
В случая таксата за експресно разглеждане на документи и за извънсъдебно събиране на
задължението представляват именно такса, свързана с усвояване и управление на кредита,
поради което съдът приема, че същата е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
Съгласно погасителния план падежът на първата вноска е 4.7.2019г., а плащането и е
извършено на 8.7.2019г., поради което е налице забава от 3дни. Обезщетението за забава,
изчислено по реда на чл.162 ГПК, за периода 5.7.2019г.-8.7.2019г. върху сумата от 104,48лв.
(главница и договорна лихва за първата вноска) е в размер на 0,12лв.
Предвид изложеното със сумата 203,20лв., платена на 8.7.2019г., на основание чл.76,
ал.2 ЗЗД, следва да се приеме, че е погасена изцяло първата вноска, заедно с обезщетението
за забава, договорната лихва по втората вноска и част от главницата по втората вноска, като
от втората вноска не е погасено задължение за главница в размер на 5,88лв.
В резултат на частичното плащане остава да се дължи главница в размер на 648,07лв.
и договорна лихва в размер на 89,17лв. или сума в общ размер 737,24лв.
Обезщетението за забава за периода 1.3.2020 г. до 13.3.2020 е 2,66лв., а за периода
14.3.2020- 26.3.2021 г. е 52,34лв. Тази сума е по-голяма от исковата, поради което искът за
обезщетение за забава следва да се уважи изцяло.
Относно разноските: разноски се дължат на ищеца съобразно представения списък и
доказателства.
С оглед стореното в исковата молба искане за присъждане на юрисконсултски
възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство, съдът следва да
присъди такова на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), съгласно който в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал.1 от Закона за
правната помощ заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Следва да се
вземе предвид 1) посоченото императинто ограничение в закона относно размера на
юрисконсултското възнаграждение – до 300лв. и 2) че в хипотезата, при която е образувано
исково производство по чл.422 ГПК, то е продължение на заповедното, което означава, че за
заповедното и исковото производство следва да се определи едно възнаграждение. При това
положение съдът не следва да присъди на ищеца разноски за юрисконсултско
възнаграждение за заповеното и за исковото производство по отделно, а следва да определи
едно общо възнаграждение, което предвид липсата на възражение за прекомерност, следва
да е в размер на 300лв.
Освен горното, ищецът е направил разноски за държавна такса от 150лв. и ССчЕ –
300лв. или общо в размер на 750лв.
5
На ищеца следва да се присъди сумата 666,75лв., съразмерно с уважената част от
исковете.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ХР. Й. С., ЕГН **********, с адрес ГР.С., ЖК Л.,
БЛ. *, ВХ. Д, * АП. *, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, представляван от И. К. и Я. Я., с адрес
ГР.СОФИЯ, УЛ. „ПАНАЙОТ ВОЛОВ“ № 29, ЕТ. 3 сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 21103 /2021г.. на СРС, 32 състав, а именно:
- 648,07лв.- главница по договор за паричен заем № *** от 04.06.2019 г., сключен
между ответника Х.С. и „В*“ ООД, ведно със законна лихва от 14.04.2021 г. до изплащане
на вземането,като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 648,07лв. до предявения размер от 722,40
лв.
- 89,17лв. - договорна лихва за периода от 04.07.2019 г. до 29.09.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 89,17лв. до предявения размер от 113,44 лв.
- 52,40лв. – обезщетение за забава за периода за периода от 01.03.2020г. до 26.03.2021
г.
ОСЪЖДА ХР. Й. С., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК Л., БЛ. *, ВХ. Д, *
АП. *, да плати на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, представляван от И. К. и Я. Я., с адрес
ГР.СОФИЯ, УЛ. „ПАНАЙОТ ВОЛОВ“ № 29, ЕТ. 3, сумата 666,75лв. – разноски в исковото
и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6