Определение по дело №1644/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………../……..10.2019г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

търговско дело №1644 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.Л.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, действаща чрез назначеният ѝ особен представител адв.А Г, с адрес: ****, против Решение №3495 от 29.07.2019г. по гр.д.№15031/2018г. на Районен съд Варна, в частта, с която е уважен предявения от “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“ №15, ет.6, представлявано от Л К Д, действаща чрез юрк.Т К, против жалбоподателката, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че въззивницата дължи на въззиваемия вземанията по договор Договор за потребителски кредит с №*********, сключен между нея и “Провидент Файненшъл България“ ООД, които са прехвърлени на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016г., както следва: сумата от 276.33лв., представляваща главница по договора за кредит; сумата от 1.58лв., представляваща договорна лихва върху главницата за периода 03.11.2015-18.11.2015г.; сумата от 17.18лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 03.11.2015-31.05.2018г. и сумата от 8.44лв., представляваща сбор от такси по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-25.06.2018г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми по ч.гр.д.№9955/2018г. по описа на РС Варна е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно и необосновано. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че е налице цесионен договор, без да съобрази неговата нищожност, поради липса на предмет. Поддържа се, че съдържанието на въпросният договор, не позволява да идентифицират кое вземане се прехвърля, по кой договор и срещу кой длъжник. Поддържа се още, че съдът не е съобразил и обстоятелството, че съществена част от договора е напълно нечетлива. На следващо място се сочи, че назначеното по делото вещо лице е изложило, че не му е посочен срока, за който се иска изчисляване на остатъчното задължение, което потвърждава тезата, че ищецът не е в състояние да установи вземането си в рамките на това производство. С оглед изложеното, се моли за отмяна атакуваната част от решението.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Оспорват се доводите на въззивника за нищожност на договора за цесия. Поддържа се, че част от съдържанието на процесния договор за цесия е умишлено заличено, тъй като въпросните клаузи на договора съдържат финансови данни, които представляват търговска тайна и разпространяването им може в съществена степен да засегне правата и законните интереси на цесионера и на трето за производството лице, каквото е цедентът. Поддържа се, че въпросните клаузи не рефлектират върху действителността на сключения договор за цесия, тъй като от съдържанието му е ясно, че същият е възмезден, единствено не е видно какъв е размерът на цената, която следва да плати цесионерът. Сочи се, че цедентът е представил Уведомление по чл.99 от ЗЗД, което съгласно чл. 4, ал.3 от договора за цесия, се издава едва след заплащане на цената. Сочи се, че е представено Приложение №1 към договора за цесия, в което подробно са индивидуализирани прехвърлените вземания. Оспорват се доводите на жалбоподателя относно заявеното от в.л. по ССч.Е, като се поддържа, че ответникът е могъл да допълни задачите на експертизата, в случай, че счита заключението ѝ за непълно. В заключение се поддържа, че в кориците на делото са налице достатъчно данни относно периодите, за които ищеца претендира вземането си. Моли се за потвърждаване на атакуваното решение и за присъждане на разноски.

Страните не са обективирали искания по доказателствата.

В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като са подадени в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения. От друга страна с оглед факта, че ответникът се представлява от особен представител, за редовността на производство, следва да се събере депозит за полагащото се възнаграждение на особеният представител, което се дължи авансово от въззиваемият-ищец. Ето защо на ответника по жалбата, следва да укаже да внесе депозит в размер на 300лв., с предупреждение, че при неизпълнение, възнаграждението ще бъде заплатено от бюджета на съда, а последствие принудително събрано от страната.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивната жалба на М.Л.М., действаща чрез назначеният ѝ особен представител адв.А Г, против Решение №3495 от 29.07.2019г. по гр.д.№15031/2018г. на Районен съд Варна, в частта, с която е уважен предявения от “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, против жалбоподателката, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че въззивницата дължи на въззиваемия вземанията по договор Договор за потребителски кредит с №*********, сключен между нея и “Провидент Файненшъл България“ ООД, които са прехвърлени на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016г., както следва: сумата от 276.33лв., представляваща главница по договора за кредит; сумата от 1.58лв., представляваща договорна лихва върху главницата за периода 03.11.2015-18.11.2015г.; сумата от 17.18лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 03.11.2015-31.05.2018г. и сумата от 8.44лв., представляваща сбор от такси по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-25.06.2018г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми по ч.гр.д.№9955/2018г. по описа на РС Варна е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

УКАЗВА на “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“ №15, ет.6, представлявано от Л К Д, че следва в едноседмичен срок от съобщаването, да представи доказателства за внесен по особената сметка на ВОС, депозит за възнаграждение на назначеният особен представител на длъжника-ответник, дължимо за въззивното производство в размер на 300лв., като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение възнаграждението ще бъде изплатено от бюджета на съда и впоследствие принудително събрано.

НАСРОЧВА производството по в.т.д.№1644/2019г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 18.12.2019г. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

2.