№ 240
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20231000501931 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1510 от 24.03.2023 год., постановено по гр.д.№ 11819/2021 год. по описа на
СГС, I-21 състав е отхвърлен предявен от М. В. Д. против П. Г. М. иск с правно основание
чл.23 СК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик на
силата на трансформация на лични средства при придобиване по време на брака чрез
възмездни сделки на следните недвижими имоти: Апартамент № 6, находящ се на 1-ви етаж,
с площ 81.00 кв.м, състоящ се от антре, коридор, дневна с трапезария и кухненски бокс, 2
спални, баня с тоалетна, тоалетна, килер и балкон, заедно с 2,94 % идеални части от общите
части на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1607.3193.1.6 в гр. София район „Студентски“ м. Малинова Долина; Апартамент №
21, находящ се в секция А на 8 етаж, със застроена площ от 43,02 кв. м, състоящ се от антре,
дневна с кухня, спалня, баня с тоалетна и балкон, заедно с 1,51% идеални части от общите
части на апартаментите в секция А на сградата, и 0,21% идеални части от правото на
собственост върху мястото, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.905.2312.5.21 в гр. София район „Лозенец“ м. „Витоша- ВЕЦ Симеоново“;
Апартамент № 41, находящ се в секция А на 12 етаж със застроена площ от 43,02 кв. м,
състоящ се от антре, дневна с кухня, спалня, баня с тоалетна и балкон, заедно с 1,51%
идеални части от общите части на апартаментите в секция А на сградата, и с 0,21% идеални
части от мястото, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.905.2312.5.41 в гр. София район „Лозенец“ м. „Витоша ВЕЦ-Симеоново“; Гараж №
1
10, находящ се в общия сутерен, със застроена площ от 13,48 кв м, заедно с 0,89% идеални
части от общите части на общия сутерен, равняващи и 0,11% ид.части от мястото,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.905.2312.5.273; Гараж
№ 13, находящ се в общия сутерен, със застроена площ от 21,80 кв м, заедно с 1,43%
идеални части от общите части на общия сутерен и 0,11% ид.части от мястото,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.905.2312.5.276, като с
решението да разпределени и разноските по делото.
Решението е обжалвано от ищеца М. В. Д. с доводи за незаконосъобразност и неправилност.
Оспорват се изводите на съда с които е прието, че паричните средства с които са закупени
недвижимите имоти не са лични нейни средства. Твърди, че средствата са лични, тъй като са
придобити вследствие положен труд от нея и в този смисъл придобитите с тях вещи са
нейна лична собственост, а не семейна имуществена общност. Моли решението да бъде
отменено, като вместо него бъде постановено друго с което исковите претенции да бъдат
уважени. Претендира разноските по делото.
Въззиваемият П. Г. М., чрез процесуален представител оспорва наведените по жалбата
оплаквания, като неоснователни и моли за потвърждаване на решението. Претендира
разноските по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащи на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното основно решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от жалбоподателя оплаквания, касаещи наличието на материално правните
предпоставки, оборващи презумцията на чл.21, ал.3 от СК.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК като
ищцата М. В. Д. твърди, че с ответника П. Г. М. са бивши съпрузи, като бракът им бил
сключен на 17.08.2007 г. и прекратен чрез развод през 2020 година, като имуществените
отношения между съпрузите били в режим на съпружеска имуществена общност. Поддържа
се, че по време на брака придобили следните недвижими имоти: Апартамент № 6, находящ
се на 1-ви етаж, с площ 81.00 кв.м, състоящ се от антре, коридор, дневна с трапезария и
кухненски бокс, 2 спални, баня с тоалетна, тоалетна, килер и балкон, заедно с 2,94 %
идеални части от общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1607.3193.1.6 в гр. София район „Студентски“ м. Малинова Долина;
Апартамент № 21, находящ се в секция А на 8 етаж, със застроена площ от 43,02 кв. м,
състоящ се от антре, дневна с кухня, спалня, баня с тоалетна и балкон, заедно с 1,51%
идеални части от общите части на апартаментите в секция А на сградата, и 0,21% идеални
части от правото на собственост върху мястото, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.905.2312.5.21 в гр. София район „Лозенец“ м. „Витоша- ВЕЦ
Симеоново“; Апартамент № 41, находящ се в секция А на 12 етаж със застроена площ от
43,02 кв. м, състоящ се от антре, дневна с кухня, спалня, баня с тоалетна и балкон, заедно с
1,51% идеални части от общите части на апартаментите в секция А на сградата, и с 0,21%
2
идеални части от мястото, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.905.2312.5.41 в гр. София район „Лозенец“ м. „Витоша ВЕЦ-Симеоново“; Гараж №
10, находящ се в общия сутерен, със застроена площ от 13,48 кв м, заедно с 0,89% идеални
части от общите части на общия сутерен, равняващи и 0,11% ид.части от мястото,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.905.2312.5.273; Гараж
№ 13, находящ се в общия сутерен, със застроена площ от 21,80 кв м, заедно с 1,43%
идеални части от общите части на общия сутерен и 0,11% ид.части от мястото,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.905.2312.5.276. Твърди
се, че описаните имоти били придобити изцяло с нейни средства с произход доход от
упражнявана от нея професия в Нидерландия и Белгия за периода 2005 г. – 2020 г., от която
реализирала нетни доходи в общ размер 77 005 евро. За периода от 15.09.2009 г. до
31.12.2015 г. натрупаният оборот по сметката на ищцата в „Банка ДСК“ ЕАД бил 288263,24
лева, а натрупаният оборот от 01.01.2016 г. до 30.09.2020 г. бил 295268,49 лева. Вноските и
тегленията били извършени както от ищцата, така и от ответника и сестра му, които били
упълномощени от ищцата. Поддържа, че по време на брака им, бившият й съпруг не е
работил и не е реализирал доходи. Въз основа на това се претендира собственост върху
описаните имоти на основание трансформация на лични средства при придобиването им по
време на брака чрез възмездни сделки.
Ответникът П. Г. М. оспорва иска, като твърди, че средствата с които са закупени имотите,
принадлежат на двамата съпрузи, както и че също е полагал труд и с придобитите средства е
захранвал сметката на ищцата. Моли за отхвърляне на иска.
Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и е следната:
Не се спори, че процесните недвижими имоти са били придобити по време на брака между
страните, сключен на 17.08.2007 г. и прекратен с развод на 12.11.2020 г., както и че
действителната продажна цена на имотите е 144 000 лева.
От представените извлечения от банковата сметка в лева с титуляр ищцата в „Банка ДСК“
ЕАД за периода 15.09.2009 г. – 30.09.2020 г., и извлечение за движението на банкова сметка
в Банка „ИНГ“ в Нидерландия е видно, че на първа страница от извлечението са посочени
имената както на ищцата, така и ответника. Според изготвения превод имената са записани
„Г-жа М.В.Д. и/или г-н П.М.“. Съдът приема горното като означение на лицата, които могат
да се разпореждат с парични средства по сметката, а не като означение на двама титуляри на
банковата сметка.
От приетите пред първоинстанционният съд заключения на изготвените първоначална и
допълнителна съдебно-икономически експертизи, се установява, че по банковата сметка на
ищцата в Нидерландия са извършвани вноски и тегления от ответника М., а по банковата
сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, чийто титуляр е ищцата, са извършвали вноски ответникът и
сестра му М. М., а от представеното извлечение от банковата сметка на ищцата в „Банка
ДСК“ ЕАД се установява, че на 08.06.2018 г. ответникът е извършил теглене на парична
сума от 68 000 лева, като по делото не се спори, че сумата е била за заплащане на покупната
3
цена на закупените имоти. На същата дата ответникът е наредил и банков превод на сумата
от 76 000 лева от банковата сметка на ищцата в полза на продавача по нотариалния акт.
Пред първоинстанционният съд са разпитани четирима свидетели.Според показанията на
свидетелите Р. Г. и Д. Г., ищцата Д. е работила в Холандия като компаньонка, като първия
свидетел характеризира работата й като „проститутка“. Според двамата свидетели
ответникът не е работел по време на престоя си в Холандия, а пари за издръжка е получавал
от ищцата. Според показанията на свидетелите М. М., сестра на ответника, и М. И., по време
на престоя си в Белгия и Холандия ответникът е полагал труд, на „черно“ и е изпращал
парични суми в България, които са внасяни по сметка на ищцата.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
За да бъде уважен иск за установяване на пълна трансформация на лични средства при
придобиване на имущество по време на брака, следва да се обори законовата презумпция на
чл.21, ал.3 от СК, като се докаже, че вложените в придобиване на имота средства са лично
имущество. Не представляват лична собственост вещните права, придобити със средства от
паричен влог /банкова сметка/ на единия съпруг, набрани по време на брака.
Трансформацията на лично имущество по чл.23 от СК е приложима за личното имущество,
посочено в чл.22 от СК - придобито преди брака, по дарение, по наследство и при
останалите хипотези, посочени в нормата. Не настъпва преобразуване на лично имущество
когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се придобиват вещни
права. В този случай намира приложение презумпцията на чл.21, ал.3 от СК за съвместен
принос. Именно на придобитите по време на брака вещни права законодателят създава
статут на СИО, считайки презумптивно, че са резултат на съвместен принос. В същия
смисъл е практиката по приложението на СК от 1968 г., изразена в ППВС № 5/1972 г.,
ППВС № 8/1980 г. и др. - паричните влогове набрани по време на брака са лични на
съпрузите, но купеното с тях е СИО. Да се приеме, че всяка вещ, заплатена със средства от
банкова сметка на единия съпруг, е негова лична собственост, без оглед произхода на
средствата по сметката, означава игнориране на презумпцията за съвместен принос и води
до изпразване от съдържание на съпружеската имуществена общност. Твърде малко биха
били възможните хипотези, при които да се придобие вещно право по време на брака чрез
покупко-продажба и то да има статут на съпружеска имуществена общност, понеже при
действието на Закона за ограничаване на плащанията в брой придобиването на вещни права
обикновено се плаща по банков път. Ето защо, прилагането на трансформацията спрямо
придобивания със суми от влог /спестявания/ на съпрузите, натрупани по време на брака, е
правно и житейски неприемливо. Такова тълкуване на закона подменя волята на
законодателя относно съпружеската имуществена общност и не може да бъде подкрепено.
Ако съпругът твърди, че е осъществена трансформация на лично имущество при
придобиване на вещно право, заплатено с негов влог, трябва да установи или че влогът е
негово лично имущество по чл.22 от СК, или че средствата по влога имат друг извън семеен
произход и презумпцията за съвместен принос е опровергана.
В настоящия случай по делото не се установи, че паричните средства по банковите сметки
4
на ищцата, с които са закупени процесните имоти, произхождат от друго лично нейно
имущество. Установи се по делото от събраните гласни доказателства, че ищцата е
извършвала дейност, от която е реализирала доходи, вложени като парични средства по
банковите й сметки. Противоречиви са доказателствата относно полагането на труд и
придобиването на доходи от ответника М., но независимо от това, дори ако се приеме, че
източник на паричните средства по банковите сметки са само доходи от дейността на
ищцата, тези парични средства нямат характер на лично имущество на ищцата. Поради това,
закупуването на процесните имоти с тези парични средства няма характер на
трансформация на лично имущество.
Поради изложеното настоящия състав достига до извода, че недвижимите имоти са
придобити със съвместен принос и са в режим на съпружеска имуществена общност. При
прекратяване на брака и на СИО дяловете на двамата съпрузи в придобитите по време на
брака недвижими имоти са равни, което обуславя неоснователност на предявения иск.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия, на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 1 200
лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар, съгласно представен списък по чл.80 от
ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1510 от 24.03.2023 год., постановено по гр.д.№ 11819/2021
год. по описа на СГС, I-21 състав.
ОСЪЖДА М. В. Д. да заплати на П. Г. М. сумата от 1 200 лева, представляващи разноски
пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5