Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Монтана, 31.05.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр. МОНТАНА, Първи
граждански състав, в открито заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета
година в състав :
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Т.И.,
като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д.№ 7 по описа за 2016г., за
да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, чл.242
вр. с чл.128 КТ, чл.220, ал.1 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Б.Г.И. xxx, чрез пълномощника си адв.Г.Ц.,xxx,
твърди в исковата си молба, че работил при ответника на длъжността „Шофьор
товарен автомобил”, като трудовото му правоотношение било прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, със Заповед № 28/02.11.2015г., поради
съкращаване в щата. Поддържа, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е незаконосъобразна, тъй като не са налице обективните
обстоятелства, представляващи основание за уволнение по смисъла на горната
разпоредба. Също така твърди, че работодателят не е извършил подбор при
извършеното съкращение.
Моли съда да постанови решение, с което отмени
атакуваната заповед, като признае уволнението за незаконосъобразно и го
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, да осъди ответника да му
изплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер брутното трудово
възнаграждение за периода на принудителна безработица в размер на 2 700
лева, както и дължимото трудово възнаграждение за месеците август, ноември и
декември 2014г., месеците февруари, март, април, май, юни, август и септември
2015г., мораторна лихва върху горните суми, дължимо обезщетение за неизползван
платен отпуск, както и обезщетение за не спазено предизвестие, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от деня на предявяване на иска и
разноските по делото.
В съдебно заседание е направено и допуснато изменение
на основание чл.214, ал.1 от ГПК, като искът за дължимо и неизплатено трудово
възнаграждение, за обезщетение за принудителна безработица, за неспазено
предизвестие и неизползван платен годишен отпуск да се счита предявен общо за
сумата от 8 820.00 лева, както и за месеците юли, септември и октомври
2014г. и за месеците януари, юли и октомври 2015 година.
Ответникът „Монолит” АД гр.София поддържа, че е налице
законосъобразно уволнение, спазени са разпоредбите на КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца, поради което моли предявените искове по
чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ да бъдат отхвърлени изцяло, като присъди и
разноските по делото. Признава предявените искове за заплащане на трудово
възнаграждение за месеците март, май, юни, август, септември 2015г., за
заплащане на обезщетение за неизползван отпуск за 9 дни, както и за заплащане
на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.
Подробни доводи развива в приложения писмен отговор на
исковата молба.
Моли съда да постанови решение, с което потвърди
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като правилна,
законосъобразна и постановена съгл. материално правните и процесуални правила,
както и присъждане на разноските по делото съгласно списък по чл.80 ГПК.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства,
назначена и изслушана е първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза.
Съдът, след като взе предвид изложеното от страните и
като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно и съгл. чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори, че ищецът е работил при ответника на
длъжността „Шофьор товарен автомобил”, като трудовото му правоотношение било
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, със Заповед № 28/02.11.2015г.,
с мотиви поради съкращаване в щата, в сила от 01.10.2015г.
Спорен е въпроса дали извършеното уволнение е
законосъобразно, спазени ли са изискванията на закона съгласно чл.329, ал.1 КТ
и налице ли е реално съкращаване в щата. В исковата си молба ищецът поддържа,
че извършеното уволнение е незаконосъобразно, тъй като работодателят не е
извършил подбор при извършеното съкращение.
От приложеното щатно разписание на работниците от
фирма Монолит АД, което е в сила от 01.10.2015г. е видно, че щатната бройка за
длъжността „шофьор – товарен автомобил” с шифър по НКПД 83322010 е съкратена,
т.е. по новото щатно разписание тази длъжност, която е заемал ищеца, вече не
съществува. По старото щатно разписание, което и било в сила от 03.04.2015г. се
установява, че длъжността „шофьор – товарен автомобил” с шифър по НКПД 83322010
е съществувала и същата се е изпълнявала само от един работник, в случая от
ищеца И.. Право на работодателя е да промени щатното разписание на заеманите
длъжности в предприятието, което е въпрос на целесъобразност и не подлежи на
съдебен контрол.
По несъмнен начин се установи, че заеманата от ищеца
длъжност „шофьор – товарен автомобил” с шифър по НКПД 83322010 се е изпълнявала
единствено от него. В този случай правото на подбор по см. на чл.329, ал.1 КТ е
уредено в полза на предприятието и отказът му да се възползва от него не
подлежи на съдебен контрол. Само в случаите, когато съответната длъжност се
изпълнява от няколко работници, при съкращение на един или няколко подборът е
задължителен съобразно критериите и поредността на изброяването им в чл.329,
ал.1 КТ. В горния смисъл е и трайно установената практика на съдилищата –
Решение № 810/30.09.1992г. по гр.д.1016/ 92г. на ВС, Решение № 1371/
11.09.2001г. на ВКС по гр.д. № 1741/2000г.
Ищецът се ползва и със специална закрила по чл.333,
ал.1,т.3 от КТ. Във връзка с това е направено искане с вх.№ 2119/ 31.07.2015г.
/л.21- л.23 от делото/ до Председателя на РКМЕ към РЗИ гр.Монтана от управителя
на ответното дружество и е поискано писмено мнение относно това как би се
отразило на здравословното състояние на ищеца евентуалното му съкращаване. Въз
основа на искането е издадено от РЗИ Монтана ЕР № 2874/ 14.09.2015г., в което е
отразено, че ищецът Б.И. може да работи като шофьор товарен автомобил по чл.78,
ал.2 НМЕ, т.е. лицето е трудоспособно, както и че здравословното състояние на
лицето позволява приспособяване на друга работа. На основание чл.333, ал.1, т.3
и т.4 от КТ ответното дружество е подало искане с вх.№ 274625/ 19.10.2015г. до
Д ИТ гр.Монтана /л.27, л.28 от делото/ за издаване на разрешение за уволнение
на лицето Б.И., тъй като същото се ползва със специална закрила по чл.333, ал.1, т.3 КТ. С писмо на л.29 от делото Д
ИТ Монтана дава разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца Б.И..
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ - поради съкращаване в щата.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че
не е извършено реално съкращаване в щата, както и че работодателят не е
извършил подбор при извършеното съкращение. Установи се от писмените доказателства,
че е извършено съкращаване в щата, с ново щатно разписание на длъжностите в
предприятието, в сила от 01.10.2015г., което е право на работодателя и не
подлежи на съдебен контрол. Спазени са изискванията на чл.329, ал.1 КТ, като
подбор не е извършван, т.к. длъжността на ищеца „шофьор – товарен автомобил” с
шифър по НКПД 83322010, се е изпълнявала само от него, както и на чл.333, ал.1,
т.3 и т.4 от КТ, като е искане съгласие от РЗИ Монтана и Д Инспекция по труда
гр.Монтана.
Предвид това, настоящия съдебен състав намира, че е
налице основанието по чл.328, ал.1, т.2 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца поради съкращаване в щата, поради което иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.
3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, съдът намира следното:
Уважаването на исковете за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност и обезщетението за времето, през което ищецът е останал
без работа поради уволнението, е обусловено от уважаването на иска за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. След като иска за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен,
неоснователни се явяват и обективно съединените искове за възстановяване на
заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение в размер на 3 290.16 лева за
период от шест месеца, считано от 02.11.2015г., ведно със законната лихва от
момента на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
По исковете с правно основание чл.224, ал.1 КТ,
чл.220, ал.1 КТ и за неизплатено трудово възнаграждение, съдът намира същите за
основателни по основание и по размер. От заключението на вещото лице по
първоначалната и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорени от
страните, се установи, че на ищеца е начислено, но не е изплатено обезщетение
за неползван платен отпуск в размер на 10 работни дни за сумата от 261.10
лева, със съответната дължима лихва за забава в размер на 4.65 лева.
Обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ е изчислено от вещото лице на сумата от 548.36
лева. На ищеца са начислени, но не са изплатени дължими трудови възнаграждения
по основното заключение в размер на 3 542.70 лева за посочените периоди по
месеци, както и в размер на 1 177.68 лева по допълнителното заключение за
месеците за месеците юли, септември и октомври 2014г. и за месеците януари, юли
и октомври 2015 година или общо неизплатено трудово възнаграждение в размер на 4 720.38
лева, както и лихва върху горната сума в размер на 342.19 лева.
Съдът намира, че в горните размери, установени от
вещото лице, следва да бъде уважена претенцията на ищеца.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноските съобразно с уважената част
от исковете в размер на 476.49 лева за адвокатско възнаграждение. Предвид
безплатното производство по трудови спорове за работниците и служителите, съгл.
чл.359 от КТ, ответното дружество следва да заплати по сметка на РС Монтана
държавна такса по предявените обективно съединени искове в общ размер от 530.
43 лева, както и сумата от 180.00 лева разноски за вещо лице.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Г.И., ЕГН xxxxxxxxxx xxx против
"Монолит” АД гр. София, район
Овча купел, ж.к.Овча купел бл.525 вх.Г ет.6 ап. 107, представлявано от Георги
Маринов Шишков искове за признаване на уволнението му за незаконно и за отмяна
на заповед № 28/02.11.2015г., с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца, по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Шофьор товарен
автомобил” и по чл.225, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за времето,
през което е останал без работа в размер на 3 290.16 лева, като
неоснователни.
ОСЪЖДА "Монолит” АД гр. София, район Овча купел, ж.к.Овча купел
бл.525 вх.Г ет.6 ап. 107, представлявано от Георги Маринов Шишков ДА ЗАПЛАТИ на
Б.Г.И., ЕГН xxxxxxxxxx xxx следните суми: 1. сумата от 261.10 лева, обезщетение
за неползван платен отпуск със съответната дължима лихва за забава в размер на 4.65
лева. 2. Обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 548.36 лева. 3.
Неизплатено трудово възнаграждение в размер на 4 720.38 лева, както
и лихва върху горната сума в размер на 342.19 лева. 4. сумата от 476.49
лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
"Монолит” АД гр. София, район Овча
купел, ж.к.Овча купел бл.525 вх.Г ет.6 ап. 107, представлявано от Георги
Маринов Шишков ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Монтана сумата от 530.43 лева
ДТ и сумата от 180.00 лева разноски за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд гр.Монтана в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му -
01.06.2016 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: