Р Е Ш Е Н И Е
№194
21.04.2023 г., град Добрич
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в
публично заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и трета година, трети състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от съдия
Н.Каменска адм. дело № 73 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И.П.В. с постоянен адрес ***, подадена
чрез адв.С.К. ***, редовно
упълномощен, срещу Заповед за прилагане
на ПАМ № 23-0851-000031/23.01.2023 г., издадена от И. В. Н., началник група към ОД на МВР-Добрич, Сектор „Пътна полиция“, с която
на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП, а именно „временно отнемане
на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца“, като са отнети СУМПС № ********* и Контролен талон
№ 7202852.
Жалбоподателят счита заповедта
за неправилна и незаконосъобразна.
Оспорва описаната в нея фактическа обстановка. Твърди, че не е употребявал наркотични вещества и представя
доказателства от лабораторно изследване. В съдебно заседание, чрез адв.К.,
заявява, че поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена като претендира
и присъждане на разноските по делото.
Ответникът, Ивайло В. Недялков, началник група към ОД на МВР-Добрич, Сектор „Пътна полиция“, не се явява и представлява. В
придружаващото преписката писмо с вх. № 727/16.02.2023 г. е изразено становище,
че жалбата е неоснователна и се иска потвърждаване на наложената принудителна
административна мярка.
Съдът обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становищата на
страните и приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима. Съгласно
чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) обжалването на заповедите от вида на
процесната, издадена по реда на чл. 171, т.1, б. "б " от ЗДвП, се
извършва по реда на АПК. Жалбата е подадена от адресата на заповедта срещу годен за оспорване
административен акт. Заповедта е връчена
на 23.01.2023 г., а жалбата срещу нея е
постъпила на 30.01.2023 г., т.е. в законоустановения
14-дневен срок.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Оспореният административен акт е
издаден при спорна и неизяснена фактическа обстановка.
Въз основа на приетите по
делото писмени доказателства и твърденията в жалбата, съдът приема за установено по делото следното:
С оспорената
заповед на И.П.В. с постоянен адрес ***, е наложена принудителна
административна мярка по реда на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, затова, че на 23.01.2023
г. около 18,15 часа в гр.Добрич на ул.“Орфей” като водач на МПС марка „Ауди“, модел „А 4“ с рег. № ххххххх, при
проверка от контролните органи за употреба на наркотични вещества и техните
аналози, цифровата индикация на техническото
средство „Дръг тест 5000“ с инв. № ARME 0036 отчела положителен резултат за
употреба на Амфетамин/AMP/.
За проверката
контролните органи са съставили Протокол за извършена проверка за употреба на
наркотици или упойващи вещества и Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 814206/23.01.2023 г. На водача е издаден Талон за изследване № 072891/23.01.2023 г., връчен в
19,30 минути.
Във връзка с
издадения талон за изследване в оспорената заповед е посочено, че на водача, И.П.В.,
е взета кръвна проба. Затова съдът приема, че по делото не е спорно
обстоятелството, че жалбоподателят се е явил на 23.01.2023 г. в МБАЛ-Добрич АД
и е дал биологични проби за химико-токсилогично изследване. След това със
заповед за задържане на лице е бил задържан за 24 часа в Първо РУ-Добрич.
На 23.01.2023 г. е
издадена и оспорената заповед, с която на жалбоподателя е наложена
гореописаната принудителна административна мярка.
На 24.01.2023 г.
жалбоподателят е извършил лабораторно изследване в специализираната химико-токсикологична
лаборатория на МБАЛ-Варна при ВМА, където по своя инициатива е дал биологична
проба от урина за изследване. Резултатът от извършеното изследване е
обективиран във фиш за токсикохимичен анализ от 24.01.2023 г., който отразява
липса на наркотични вещества в предоставената проба и е приложен към жалбата.
По делото няма
данни какъв е резултатът от предоставените на 23.01.2023 г. биологични проби,
поради което същите са изискани служебно от съда от ръководителя на
Лабораторията по химико-токсикологични изследвания при МБАЛ-Варна към ВМА. В
тази връзка по делото е постъпило писмо с вх. № 796 от 21.02.2023 г. от доц. Г.
Бончев, началник ЛХТИ при МБАЛ-Варна към ВМА, според което, поради претоварване
на лабораторията резултатите от изследванията не могат да бъдат представени.
Писмото не е придружено с доказателства, подкрепящи това твърдение.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от
страните.
Оспорената заповед
за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените
му със Заповед № 357з-924/07.04.2022 г. на директор ОД МВР-Добрич правомощия.
Заповедта е
издадена в предвидената писмена форма и съдържа мотиви.
Заповедта е незаконосъобразна
като издадена в нарушение на чл.35 и чл.36, ал.1 и ал.3 от АПК, при неизяснена
фактическа обстановка, без да са събрани и обсъдени всички доказателства от
значение за случая, което води и до противоречието й с материалния закон.
Съобразно нормата
на чл. 171, т. 2а, б. "б. " от ЗДвП, за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилагат прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година;
Съгласно чл.174,
ал.4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта
на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.
По този ред е
приета Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози, в
която не са предвидени никакви гаранции за своевременно изготвяне на изследванията
на водачите, нито е предвидена административно-наказателна или имуществена
отговорност на субектите – лечебни центрове и заведения, на които е възложено
извършването на тази дейност.
Съгласно чл. 3 от
Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните органи
концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. В случая е
използвано техническо средство за установяване наличие на наркотични вещества
или техни аналози – Дрегер “Дръг тест 5000”. Попълненият Талон за изследване
съставлява именно Приложение № 1 от наредбата, предвиден за издаване в този случай.
Съгласно и чл. 171
т. 1 б. "б. " ЗДвП при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4, установените
стойности са определящи.
В чл.6, ал.4 от
Наредбата е уреден редът, по който водачът може да оспори резултатите от
извършените в момента на проверката от контролинте органи тестове. Нормата определя,
че в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването
на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен
анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ на
лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените
показания от техническото средство.
В обобщение следва
да се отбележи, че според нормата на чл.174, ал.4 от ЗДвП, определящи за
наличието на наркотични вещества или
техните аналози в кръвта са резултатите, посочени в медицинското изследване, а
не показанията на техническото средство Друг тест 5000“ с инв. № ARME 0036.
Резултатът от
направения тест би бил от значение, само в случаите на чл.6, ал.4, изр. 2 от
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г., която определя, че при отказ на лицето да избере един от двата
начина на установяване, се приемат отчетените показания от техническото
средство.
От доказателствата
по делото е видно, че не е налице хипотезата, при наличието на която да се
приемат за меродавни, определящи резултатите от теста, извършен на място от
контролните органи.
Представени са
писмени доказателства, че жалбоподателят е оспорил резултатите от полевия тест
с техническо средство Дрегер тест 5000 с инвентарен № ARMЕ -0036 като дал
биологична проба от кръв за точен химико-токсилогичен анализ, резултатът от
който да противопостави на резултата от техническото средство „Друг тест 5000“
с инв. № ARME 0036.
Взетите от
жалбоподателя проби са изпратени на определената с наредбата специализирана
лаборатории за изследване. Съгласно чл.19, ал. 1 , т.1, б.“в“ от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.,
специализираната химико-токсикологична лаборатория към МБАЛ - Варна, при ВМА -
за областите Варна, Добрич, Силистра, Разград, Търговище, Шумен, Велико Търново
и Русе е определена да изследва пробите кръв за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта заедно с талона за изследване и протокола по чл. 14, ал. 2.
Изследване обаче,
на предоставените от жалбоподателя по реда на Наредбата биологични проби, не е
било извършено към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ, видно от
отговорите на ВМА МБАЛ - Варна.
По делото също не
са представени служебно изисканите резултати от химико-токсилогичното
изследване, които е задължена да извърши лабораторията на ВМА – МБАЛ-Варна. Въпросното
лечебно заведение не е извършило своевременно или в разумен срок
химико-токсилогичното изследване, представляващо единственото годно
доказателство за установяване на описаната в заповедта за налагане на ПАМ
фактическа обстановка. Резултатите от изследването на дадения от жалбоподателя
биологичен материал са, освен това и единствения предвиден в закона начин
водачът на МПС да докаже, че не е употребил алкохол или наркотични вещества с
цел да се защити от евентуално неправомерно ангажиране на
административнонаказателна, наказателна отговорност, както и от последиците на
предвидените в закона принудителни административни мерки.
В тежест на
административния орган е да докаже, че са налице предпоставките за издаване на
оспореният акт, включително наличие на извършено административно нарушение за
предотвратяването и преустановяването, на което е приложена принудителната
административна мярка.
След като
фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не
е доказано по предвидения от законодателя ред, то оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да се отмени.
По горните
съображения съдът приема, че жалбата е основателна, а оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да се отмени на основанията по чл.146, т.3, т.4 и
т.5 от АПК.
Жалбоподателят
претендира разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лв., платено в брой, според представения по делото договор за правна защита и
съдействие, които следва да му се присъдят.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, Административен съд –Добрич, трети
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.П.В.
с постоянен адрес ***, подадена чрез адв.С.К. ***, редовно упълномощен, срещу
Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0851-000031/23.01.2023 г., издадена от И. В. Н.,
началник група към ОД на МВР-Добрич, Сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР-Добрич да заплати на И.П.В. с постоянен адрес ***, сумата от 1000
/хиляда/ лева, представляваща извършени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Н.Каменска