Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 07.09.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Кирилка
Илиева, като разгледа докладваното от съдия
Костадинова-Младенова в. гр. дело №
14 134 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 20241612
от 02.11.2020г., постановено по гр. дело № 15532/2019год. по описа на СРС, ГО, 79
състав, е признал за установено по
предявените от „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК********срещу М.С.К. установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумите
както следва: 326.54 лв., представляваща стоност на потребена електрическа енергия за периода от
15.10.2017г. до 14.02.2018г. за имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „********“,
бл. ********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.05.2018г. до
окончателното плащане, както и 9.58 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.12.2017г. до
25.04.2018г., за които суми по ч. гр. д.
№ 28371/2018г. по описа на СГС, 79
състав е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по мчл. 410 ГРП от 17.05.2018г. С посоченото
реешение ответникът М.С.К. е осъдена да заплати на ищеца „Ч.Е.Б.“ АД, сумата от
83 лв., представляваща разноски по ч. гр. д. № 27371/2018г. по описа на СРС, 79
състав, както и сумата от 926 лв., представляващи разноски по делото.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника
М.С.К., действаща чрез особения си представител адв. С.А.С.. Твърди, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че страните са в облигационни отношения. Сочи,
че по делото не са ангажирани доказателства ответникът да е собственик на
имота, до който е доставяна електрическата енергия както реално да го е ползвал. Твърди, че неправилно
съдът е уважил предявените искове и по основани и по размер, без да са
представени достатъчно доказателства за това. Сочи, че липсват и доказателства
за техническата изправност на измервателните уреди, използвани при отчитане
напотребената електрическа енергия, чиято стоъност се претендира от ищеца. Моли
съда да отмени обжалванатоо решение в
цялост и да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Ответникът
по въззивната жалба – „Ч.Е.Б.“ АД, представлявано от процесуалния си
представител адв. Р.Д.оспорва същата като неоснователна. Изразява становище, че
постановеното решение е правилно и законосъобразно и постановено след обсъждане
на събраните доказателства в тяхната съвкупност, от които безспорно се
установило наличие на валидно облигационно правоотношение между страните.
Твърди, че ответникът е физическо лице, поради което законът не епредвиждал
форма за сключване на договор за доставка на електрическа енергия. , като се
позовава на Тълкувателно решение № 4/29.01.2013г. по т. д. № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС. Относно оспорвания размер на
исковата претенция твърди, че по делото е приета неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза, в която са конкретизирани сwмите,
които се дължат от ответника.. Поради
изложеното моли за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и
потвърждаване на решението като правилно. Претендира разноски за въззивна
инстанция.
Софийски градски съд, след като взе
предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалбата е допустима -
подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
След извършената служебна проверка на
първоинстанционното решение въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и е
допустимо в обжалваната част, което обуславя настоящата инстанция да се
произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК и постановките
в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето по правилността на обжалваното съдебно
решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми,
както и до проверка за правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е правилно по същество и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба Фактическата обстановка по делото е правилно и пълно установена, поради което и оглед възможността на чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към тази част от мотиви на СГС като обосновка на собствения си акт.
Със заявление вх. № 3037112/03.05.2018г. ищецът „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК********е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещуМ.С.К., ЕГН ********** за сумата 326.54лв. - главница, представляваща стойността на ползвана електрическа енергия за периода от 15.10.2017г. до 14.02.2018г. за електростабден имот, находящ се в гр. София, община Люлин, ж.к. ******бл. ******** и за сумата от 9.58 лв. -лихва за забава от 16.12.2017г. до 25.04.2018 г.; На 17.05.2018 г. на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК********е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28371/2018г. по описа на СРС, ГО, 79 състав срещу посоченото лице за предявените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2018г. до изплащането й, като на заявителя са присъдени и направените в заповедното производство разноски на стойност 83 лева, от които: 25 лева – държавна такса и 58 лева – възнаграждение за адвокат.
Ответницикът М.С.К.
не е открита за връчване на издадената заповед за изпълнение. Съобщението за
възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 19.02.2019
г. Исковата молба е подадена на 18.03.2019г. /в срока по чл. 415 ГПК/.
Районният съд е сезиран от ищеца „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК********с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника,
което се регулира от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на дружеството, които са публикувани в редица издания на периодичния
печат. Съгласно чл.98а ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без
да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Ищецът е
изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода 15.10.2017
г. – 14.02.2018 г., но ответникът не е заплатил стойността на доставената му
електрическа енергия по издадените фактури. Електроснабденият имот се намира в гр.
София, община Люлин, ж.к. ******бл. ********, с клиентски номер 30055412829.
Издадените фактури за посочения период са на името на потребителя М.С.К., които
са на стойност 326.54 лв., която не е заплатена. Във връзка със задълженията на
ответника е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посоченото задължение, по което съдът е постановил исканата заповед.
Длъжникът не е открит за връчване на заповедта за изпълнение. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи
сумата от 326.24 лв. – главница за периода 15.10.2017 г. – 14.02.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 9.58 лв. -
мораторна лихва върху посочената главница. Претендира сторените разноски в
заповедното и исковото производство.
За уважаване на предявения иск по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
респ. за ангажиране отговорността на ответниците ищецът следва да докаже по
безспорен начин следните факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал.
1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване
следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло
енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия,
обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза
именно на спорната сума. Ответниците могат да противопоставят защитни
правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По делото е установено, че титуляр на
собственост на електроснабдения процесен имот е ответикът М.С.К.. Съгасно
удостоверение вх. № 5015438/30.01.2020г., издадено от Столична Обшина Дирекция
Общински приходи отдел „Люлин“ ответикът е декларирал на 07.05.1998г. че е
собственик на процесния имот. Според заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза по разкрития
на името на ответника клиенски номер
30055412829 е имало плащане на потребявана електроенергия от 2007г. до
процесния период. Според ищцовото дружество при встъпването му на пазара на
електрическа енергия през 2007г. в клинетската информационна система са
наследили данни за наличие на сключен договор за продажба на електрическа
енергия с клиенски номер 30055412829 за обект, находящ се в гр. София, ж.к. ********с
титулар М.С.К. с ЕГН **********.
По делото са представени съставените
от ищеца фактури за исковия период на обща стойност 326.54 лв. както следва:
фактура № ********* от 20.12.2017г. на стойност 154.57 лв. за периода
15.11.2017г. -15.12.2017г. ; фактура № ********* от 22.01.2018г. на стойност
47.74 лв. за периода 16.12.2017г.
-15.01.2018г. ; фактура № ********* от 22.11.2017г. на стойност 114.31 лв. за
периода 15.10.2017г. -14.11.2017г. и
фактура № ********* от 20.02.2018г. на стойност 9.92 лв. за периода 16.01.2018г.
до 14.02.2018г.
От заключението на вещото лице Л.Б.Б.по
изслушаната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че отразеното
количество електрическа енергия във фактурите за потребената електрическа
енергия за клиент М.С. К. с клиентски № 300055412829 за обект в гр. София, ж.
к. „******бл. ********, се отнасят за исковия период от 15.10.2017 г. до 14.02.2018
г., съвпада с данните за доставените количества електрическа енергия по месеци
от разглеждания период, отразен в справката за консумация на клиенти,
представена по делото. Съгласно предоставени от ищеца справки ищецът е издавал фактгури през периода м. 05.2010г. – м.
02.2019г. по партида на ответника М.С.К.. По част от тях, с изключение на тези
от процесния преиод са извършвани плащания. По
делото е назначена и съдебно-техвническа експертиза, чието заключение настоящия състав напълно кредитира. В нея е
посочено,че отчитането на електромера се осъществява ежемесечно от инкасатор,
който с помощта на терминал снема
показанията на двете тарифи и с същия момнт подава към електронния регистър на ищеца. По
изпратените в електронния регистър показания на електромерите се оформят месечните фактури на абонатите. Съгласно
вещото лице средството за търговско измерване за абонат с клиентски № 30055412829
е с фабричен номер 10317706 за
горепосочения обект е с година на производство 2012 г., Първоначалната проверка
на този електромер има валидност до края
на календарната година, следваща годината на проверка, в случая 2013г. Съгласно
чл. 43, ал. 4 от Закона за енергетиката периодичността на последващата проверка
на средствата за търговско измерване се определя със Заповед на Председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Последната заповед на
същия орган е Заповед І А-333/29.05.2014г. Споредн нея еднофазните електромери
подлежат на последваща /периодична/ проверка
в срок от шест годин.и. Процесният електромер тряба да премине на на
последваща периодична проверка преди 31.12.2019г. . Според вещото лице
използвания от ответника електромер е от тип, който е одобрен, което е видно от
приложен към заключението сертификат. По изложените съображения заключението на
вещото лице, че консумацията на електрическа енергия до
14.02.2018г. е отчитано от технически изправно средство за измерване, което е в
метрологична годност. Експертното
заключение не е оспорено от страните. Същото е задълбочено, обосновано и
компетентно дадено, както и изцяло кореспондира с останалите ангажирани по
делото писмени доказателства. Липсват доказателства, които да разколебават
доказателствената му стойност, поради което напълно се кредитира от настоящия
състав.
По делото са представени и Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД. В
чл.19 е предвидено, че потребителят заплаща на продавача стойността на
електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по
разпределителната врежа веднъж месечно по утвърдени от ДКЕВР за снабдяване и
цена за разпределение. Продължителността
на периода за плащане е 10 дни. Дължимите от потребителя суми се съобщават
ежемесечно от продавача чрез съобщение, изпращано до потребителя на адреса на
обекта. Неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението
да заплати дължимата сума в срок.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършена служебна проверка
въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и процесуално
допустимо.
В нормата на чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ е
регламентирано, че по регулирани от комисията цени се сключват сделките с
електрическа енергия между крайните снабдители и битови и небитови крайни
клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво
ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. В мотивите
на ТР № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС, е разяснено,
че между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение,
чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя
електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това
отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин.
В чл.98а ЗЕ е регламентирано, че
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
условия. В чл.4, ал.2 от общите условия на ищеца, които регулират спорното
правоотношение, е предвидено, че потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия
за домакинството си.
В случая ищецът е обвързан от
облигационна връзка с ответника като собственик на електроснабдения имот,
поради което е страна по спорното правоотношение има качеството потребител на
енергийни услуги по смисъла на § 1, т.41б, б.“а“ ДР на ЗЕ. Налице е и
извънсъдебно признание от страна на ответника на облигационната му връзка с
ищеца чрез депозираните от него заявления и жалба, в качеството му на
потребител на енергийни услуги за процесния имот. Ето защо и доколкото не е
необходимо сключването на писмен договор, възражението на жалбоподателя за
липсата на договорно правоотношение между страните се явява неоснователно.
Жалбоподателят поддържа, че общите
условия на ищеца не регулират спорното правоотношение, тъй като не ги е приел
изрично. На основание чл.98а, ал.1 ЗЕ крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия. В ал.4 на същия текст е предвидено,
че публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител,
без изрично писмено приемане. Ето защо оплакването му е неоснователно.
Жалбоподателят поддържа възражението
си, направено с писмения отговор на исковата си молба, че общите условия на
ищеца не са одобрени от КЕВР. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД са одобрени с решение № ОУДПЕЕ-059 от
07.11.2007 г., като същите са изменени и допълнени с решение № ОУДПЕЕ-03 от
26.04.2010 на ДКЕВР. Тези факти са общоизвестни и като такива не подлежат на
доказване, на основание чл.155 ГПК. Ето защо доводът на жалбоподателя се явява
неоснователен.
Неоснователно се явява наведеното възражение от ответника, че счетоводството
на ищеца не е редовно водено се явява
неоснователно. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се
установяват обратните обстоятелства. Напротив, видно от кредитираната по делото
съдебно – счетоводна експертиза на името на ответника е заведена процесната
партида, по която ежемесечно са били издавани фактури и и същите са отразени в счетоводните регистри
на дружеството, което се установява от приложеното извлечение за възникнали
задължения и постъпили плащания. Предвид това настоящата съдебна инстанция
подобно на първата такава и съгласно чл. 182 ГПК стига до извода, че процесните
счетоводни книги са били редовно водени от ищеца.
Жалбоподателят поддържа, че по делото
не е доказано, че средството за търговско измерване е технически изправно. За
установяване на това обстоятелство по делото е допусната и изслушана съдебно – техническа
експертиза. От заключението на вещото лице Д.А.Г.се установи, че процесното
средство за търговско измерване да абонат с клиентски №300055412829 за обект в
гр. София, ж. к. „******бл. ********,, е с година на производство 2012 г., като
е преминал лабораторна проверка през 2013 г. То подлежи на подмяна за
периодична проверка през 2019 г., т. е. след исковия период. Ето защо възражението
на жалбоподателя е неоснователно.
Неоснователно е и наведеното възражение от ответника, че не е доказана реалната доставка на процесните количества ел. енергия. За доказването на отчитането на реално потребено количество ел. енергия ищецът е представил по делото справка за консумирана ел. ел. енергия за съответния клиентски номер, които количества са остойностени по утвърдени цени от КЕВР за съответния период. Въз основа на това са били издадени процесните фактури, които отразявали реално доставените количества ел. енергия, изчислени като разлика между стари и нови отчетени показания. Отделно от това, видно от приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните, се установява, че процесния електромер е преминал необходимите метрологични и технически проверки и към процесния период е бил годен за целите на търговския отчет.
Правилно и законосъобразно е обжалваното решение и в частта, в която е уважен предявения иск за заплащане на мораторна лихва. Във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания досежно незаконосъобразност на съдебното решение в тази част. Доколкото съдът е обвързан само с доводите във въззивната жалба /по аргумент на чл. 269 от ГПК/ и при липса на конкретни възражения за незаконосъобразност препраща изцяло към мотивите на обжалваното решение, които са правилни и законосъобразни.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателката няма право на разноски. Същата, доколкото в настоящото производство е представлявана от особен представител следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25 лв. и на въззиваемата страна „Ч.Е.Б.“ АД внесения депозит за особен представитл в размер на 150лв.
Право на разноски за въззивна инстаниця
има само въззиваемата страна. От представените по делото фактура №
**********/07.12.2020г., издадена от Адвокатско дружество „С., Д.И П.“ с
получател ответното дружество става ясно, че посоченото адвокатско дружество е
осчетоводило в полза на ответника правни услуги на за процесуално представителство по дело с ответник
М.С.К. и А.Б.А.на стойност 24 лв. От представените от въззиваемата страна документи
не може да се приеме за доказан уговорения конкретен размер на възнаграждението
и начина на заплащането му. Дори и да се приеме, че представената фактура
обективира съдържанието на сключен между страните договор с предмет процесуално
представителство по конкретното дуело, не са представени категорични
доказателства, установяващи реалното заплащане на претендираните разноски. Освен
посоченото нито размерът на преведената сума, нито вписаното основание водят до
еднозначен и недвусмислен извод, че в действителност исканото адвокатско
възнаграждение е заплатено. Поради изложените съображения следва да бъде
оставено без уважение искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за процесуално представителсдтво
пред въззивна инстанция
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 162986 от
29.07.2020г., постановено по гр. дело № 23081/2019год. по описа на СРС, ГО, 86
състав.
ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
Софийски градски съд сумата от 25 лв.
държавна такса.
ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
„Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** марк
Бизнес център сумата от 150 лв. сторени разноски във въззивна инставция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
.