Присъда по дело №528/2025 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 35
Дата: 20 май 2025 г.
Съдия: Даниела Димитрова Събчева
Дело: 20255300200528
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 февруари 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 35
гр. Пловдив, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Събчева
СъдебниРалица Ив. Попова

заседатели:Владимир Кр. Урилски
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
и прокурора Ваня Т. Христева
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Наказателно дело от общ
характер № 20255300200528 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Я. А. П. – ЕГН ********** - роден на *****,
обл. Пловдив, живущ в ****, б., българско гражданство, неженен, средно
образование, ученик, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
27.11.2023 г. на Републикански път ІІ-64 км.7+380 м. в землището на гр. Баня,
обл. Пловдив, при управляване на моторно превозно средство- лек автомобил
марка „Ауди“ модел „А5“ с рег. № ****, е нарушил правилата за движение на
чл. 20, ал. 2, изречение 1 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, при което
по непредпазливост е причинил смъртта на А. Ю. Ч. ЕГН **********, поради
1
което и на основание чл. 343 ал.1, б. „В“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК вр. чл.373,
ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ
ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
като го признава за НЕВИНЕН в това да е извършил нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч: За пътно превозно средство от категория „Б“ извън
населено място – 90 км/ч.“; на чл. 23, ал.1 от ЗДвП „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“, както и на
изречение 2 на чл.20, ал.2 от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.“ и поради което, на основание чл.304 от НПК, го
ОПРАВДАВА по възведеното му обвинение в тази част.
На осн. чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК ПРИСПАДА от така
наложеното на подсъдимия Я. А. П. наказание лишаване от свобода времето,
през което е бил задържан по ЗМВР и НПК, считано от 27.11.2023г. до
30.11.2023г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
На основание чл.343 г вр чл. 343 ал.1, б. „В“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК
ЛИШАВА Я. А. П. от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 4 НК ПРИСПАДА от така наложеното на Я. А.
П. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС времето, през
което същият е лишен от възможността да упражнява това право по
административен ред, считано от 06.12.2023г до влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
1 бр. СД, находящ се между л. 135 и л. 136 в ДП, съдържащ записи за
обаждания на тел. 112 ДА ОСТАНЕ по делото в срока на неговото
2
съхранение;
Л. а. „Ауди“ модел „А5“ с рег. **** – иззет с протокол за оглед на
27.11.2023 г. – на съхранение в паркинга задържани МПС на МВР – Пловдив,
находящ се на адрес: ****** ДА СЕ ВЪРНЕ на лицето, на което е регистриран
А. А. П..
Л. а. „Фолксваген“ с рег. № ЕН 2638 КН – иззет с протокол за оглед на
27.11.2023 г. – на съхранение в паркинг задържани МПС на МВР – Пловдив,
находящ се адрес: **** ДА СЕ ВЪРНЕ на наследниците на починалия А. Ю.
Ч..
На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Я. А. П. да
заплати по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив, в полза на държавата
направените разноски в хода на досъдебното производство общо в размер на
4 328,02 лв. /четири хиляди триста двадесет и осем лева и две стотинки/.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Я. А. П. да
заплати на частните обвинители М. А. Ч., Ю. А. Ч., М. А. Ш. сумата от 1000
/хиляда/ лева, представляващи разноски за процесуално представителство от
адвокат.

Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес
пред Пловдивския апелативен съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ ПО НОХД № 528/2025г. по описа на ПОС
КЪМ ПРИСЪДА рег. № 35 от 20.05.2025г

Срещу подсъдимия Я. А. П. е повдигнато обвинение от Окръжна
прокуратура гр.Пловдив за престъпление по чл. 343 ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342
ал. 1 от НК, за това че на 27.11.2023 г. на Републикански път ІІ-64 км.7+380 м.
в землището на гр. Баня, обл. Пловдив, при управляване на моторно превозно
средство- лек автомобил марка „Ауди“ модел „А5“ с рег. № ***, е нарушил
правилата за движение:
Чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „ Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.“;
Чл. 21, ал. 1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в км/ч: За пътно превозно средство от категория „Б“ извън
населено място – 90 км/ч.“;
Чл. 23, ал.1 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко“
и по непредпазливост е причинил смъртта на А Ю.ов Ч. ЕГН
********** – престъпление по чл. 343 ал.1, б. „В“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК.
Съдебното производството е протекло с провеждане на съкратено
съдебно следствие по реда на глава 27- чл.371, т.2 от НПК, след като
подсъдимия П. признава изцяло обстоятелствата, описани в обвинителният
акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тях.
В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че обвинението е
доказано от събраните доказателства. Иска се съдът да признае подсъдимия за
виновен и да му наложи на наказание лишаване от свобода при условията на
чл.54 от НК, при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината му
обстоятелства, което по размер да е ориентирано към средата и което да бъде
редуцирано съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. В случай, че
наказанието е в размер до три години лишаване от свобода се иска
приложението на чл.66 от НК. Иска определяне на наказание и по реда на
чл.343г от НК, както и приспадане на срока на временното отнемане на
свидетелството за управление на МПС. По отношение на веществените
1
доказателства се иска връщането им на правоимащите. Повереникът на
частните обвинители се присъединява към исканията на прокурора, като
счита, че наказанието следва да бъде определено около и над средния размер
предвиден в правната норма. От своя страна защитникът на подсъдимия,
излага становище, че са налице само смекчаващи вината на подсъдимия
доказателства, като поради това, както и поради протичане на делото по реда
на съкратеното съдебно следствие счита, че на подсъдимия следва да бъде
определено по-леко наказание. Възразява се срещу отчитане на превишената
скорост като отегчаващо вината обстоятелство, тъй като според защитника
това обстоятелство е елемент от състава на престъплението. Иска се
наказанието лишаване от право на управление на МПС да бъде определено за
срок от две години, което според защитника е съответно на съдебната
практика при сходни случаи, като се сочи, че следва да се приспадне и
времето, през което подсъдимия вече е бил лишен от това право. Подс.П.
поддържа становището на своя защитник и в последната си дума моли за по-
леко наказание.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдим е Я. А. П. ЕГН **********, ***, обл. Пловдив, живущ в ***,
Б., българско гражданство, неженен, средно образование, ученик към момента
на деянието, неосъждан
Подс.Я. П. е правоспособен водач на моторно превозно средство с
придобити категории: „М“, „В“, притежаващ валидно СУМПС - БГ №***,
издадено на 16.11.2023 г. от ОДМВР гр. Пловдив.
На 27.11.2023 г. около 19.00 ч. подсъдимият и неговия братовчед- свид.
А. А тръгнали с л.а. „Ауди“ модел „А5“ с Рег. № ***, собственост на бащата на
обвиняемия - свид.А. А П., от гр. Хисаря за гр. Карлово. Автомобилът бил
управляван от подс. П., а свид. А седял на предна дясна седалка до водача. И
двамата били с поставени предпазни колани. Малко след 19.00ч. в посоката
към гр. Карлово, подс.П. управлявал л.а.”Ауди А5” по дясната /източната/
лента на платното за движение на Републикански път II-64 / гр. Пловдив – гр.
Карлово/ в посока от юг на север, на къси светлини. В участъка на
Републикански път II – 64 км. 7+380 м. в землището на гр. Баня, обл. Пловдив
времето било тъмно, ясно, асфалтовата настилка била гладка и суха с релеф
на местността – прав, хоризонтален, равен участък, без дупки и неравности.
По същото време по същия път, в лента и в посока на движение пред л.а.
„Ауди А5“, управляван от подс. Я. П., се движил и л.а. „Фолксваген Голф“ с
рег. № *****, управляван от водача А Ю.ов Ч., притежаващ свидетелство за
правоуправление № *** – придобити категории: С; В; М; ТКТ. На
Републикански път II – 64 км. 7+380 м. в землището на гр. Баня, обл. Пловдив
А Ч., се движил с управлявания от него автомобил със скорост около 64 км/ч.,
2
а подс. П. се движил на къси светлини със скорост около 126 км/ч. при
допустима такава по закон от 90 км/ч. Тъй като така избраната скорост за
управление на МПС от подс.П. била по-висока от тази на управлявания от А
Ч. автомобил, той бързо го приближавал и в едни момент го настигнал.
Управлявайки автомобила на къси светлини, подс.П. възприел късно
движещия се с по-ниска скорост автомобил пред него, поради което не успял
да намали своевременно скоростта на движението на управлявания от него
автомобил и да спре зад препятствието на пътя. В следствие на
несвоевременното реагиране и задействане на спирачните системи на
автомобила от страна на подсъдимия, в нарушение на чл. 20, ал. 2, изречение 1
от ЗДвП, според което водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия и
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, настъпил удар в дясната /източната / лента на
платното за движение на място, което се намирало по дължина на 4-5m
северно от ориентира, приет в протокола за оглед /точка на източната граница
на платното за движение, началото на завоя-южното , с координати-
географска широчина и дължина-42,57138422 и 24,82636154 / и по широчина
на 0,8-1,4m западно от ориентира. Ударът настъпил между л.а. „Ауди А5“ в
предна му лява част и л.а. „Фолксваген Голф“ в задната му дясна част. След
удара л.а. „Фолксваген голф“ продължил движението си, при което напуснал
платното за движение и се ударил в крайпътно дърво с предната си част. След
удара л.а.“Ауди А5“ се установил на мястото и в положението, отразени в
протокола за оглед и фотоалбума с гуми, разположени по следния начин- на
разстояние 61,50м. северно и 6,03м източно от ориентира – задна лява гума на
лекия автомобил на 64,30 северно и на 5,80м. източно от автомобила – предна
лява гума на автомобила, а л.а. „Фолксваген голф“ се установил на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие и
фотоалбума с гуми , разположени по следния начин: на разстояние 116,70м
северно от ориентира и на 12,10 западно от ориентира - предна дясна гума на
автомобила и на – 115м. северно от ориентира и на 13,65 западно от
ориентира- задна дясна гума. Ударът е могъл да бъде избегнат чрез безопасно
екстрено спиране и при избраната от подс.П. скорост ако той бе управлявал
л.а. „Ауди“ модел „А5“ с Рег. № *** на дълги светлини за да възприеме
своевременно движещите се пред него превозни средства. В резултат на
произшествието пострадалия А Ч. получил множество травматични
увреждания: признаци на остра кръвозагуба: обща бледост на вътрешните
органи /анемия/, слабо изразени трупни петна, петна на М. по ендокарда на
сърцето; тежка гръдна травма: разкъсване на лява камера на сърцето и
перикардната торбичка, наличие на 3000мл. кръв в лява половина на гръдната
кухина, контузия на сърцето, контузии и разкъсвания на белите дробове,
счупвания на множество ребра двустранно, счупване на 11-ти гръден
прешлен, счупване на лявата ключица, счупване на гръдната кост,
кръвонасядания по гръдния кош; коремна травма : разкъсвания на черния
3
дроб, кръвонасядания и охлузване на корема; кръвонасядане и разкъсно-
контузна рана в тилна област, охлузване на дясна предмишница, счупване на
дясна бедрена кост, счупване на двете кости на дясна подбедрица в областта
на глезена, охлузвания на дясното коляно, охлузване и кръвонасядане на
десния глезен, кръвонасядане на ляво бедро, поради които починал на
местопроизшествието. Подс. П. и свид. А останали невредими. След
инцидента подс.П. и свид. А напуснали купето на автомобила и се насочили
към ударения в дървото л.а. „Фолксваген Голф“, от който излизал дим, а
клаксона работел постоянно. Свид.А направил опит да отвори някоя от
вратите, за да помогне на пострадалия шофьор, но не успял, тъй като същата
била опряна в дървото по начин, че да не може да достигне до никоя от тях.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
От доказателствените материали по делото, събрани и проверени по
реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява
авторството на деянието, предмет на доказване по настоящото наказателно
производство, времето, мястото и начина на извършването му. Така описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А. А,
пътник в автомобила, управляван от подсъдимия и свид.Д.Ц., която пътувала с
автомобила си по същия път и видяла обстановката на местопроизшествието
след настъпването на ПТП. От съществено значение за установяване на
обективната истина по случая са доказателствата, събрани при огледа на
местопроизшествието и изготвените в хода на огледа фотоснимки, приложени
в албум към протокола. За изясняване механизма на извършване на
престъплението и настъпването на обществено опасния резултат спомагат в
съществена степен специалните знания на вещите лица, изготвили съдебно
медицинската експертиза на труп и комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза. Събраните с тези способи доказателства по
делото подкрепят самопризнанието на подсъдимия направено пред настоящия
съд по реда на чл.371, т.2 от НПК. Данни за личността на подсъдимия дават
приложените справка съдимост, справка от информационна система на МВР
за нарушения на подсъдимия като водач на МПС, характеристична справка.
Изготвените съдебна химико-токсилогична експертиза № И-
6876/23.07.2024г. и съдебнохимическа експертиза № А-955/2023г остават без
доказателствен принос, тъй като не установява обстоятелства от значение за
делото. Според заключението им не се установява наличие на алкохол или
други наркотични/психотропни вещества в биологичните проби, взети от
подсъдимия. Същото се отнася и за заключението по съдебнохимическа
експертиза № Т-955/2023г., изследвала взети биологични проби от починалото
лице А Ч..
Нямат доказателствена стойност показанията на разпитаните по делото
наследници на починалия, тъй като не съдържат информация от значение за
фактическата обстановка по делото, а единствено изясняват родствената им
4
връзка с починалото лице и начина, по който са узнали за произшествието. По
делото е разпитан и бащата на подсъдимия- свид.А. П., посетил
местопроизшествието след като научил за катастрофата, като в показанията си
същия сочи, че автомобилът Ауди, управляван от неговия син, подсъдим по
делото, е бил предоставен от негова страна.
В дадените от подсъдимия обяснения на досъдебното производство,
същият не взема отношение по въпроса за вината и описва своя маневра,
каквато не се установява от доказателствата по делото да е била извършена от
него като водач на МПСто, с което се е движил. Няма доказателства,
подкрепящи казаното от подсъдимия в тези обяснения за предприето от него
неуспешно изпреварване, при което той преминал в лявата лента за движение,
след което се върнал обратно в дясната лента като натиснал и леко спирачка,
всичко това извършено от него непосредствено преди настъпилото ПТП.
Пътувалият с подсъдимия свид.А няма възприятия да са били извършени
такива действия от страна на подсъдимия, представляващи напускане на
дясната пътна лента с цел изпреварване и връщането на автомобила обратно в
дясната лента, непосредствено преди настъпване на произшествието.
Свидетелят разказва за движението на управлявания от подсъдимия
автомобил, извършвано в самата дясна лента, при което самият свидетел е
възприел движещият се пред тях автомобил на пострадалия. Свид. А. казва, че
този автомобил е бил настигнат бързо от тяхна страна, след което свидетелят
за момент не наблюдавал пътя, тъй като погледнал в телефона си, в който
момент той чул изречението, казано от подсъдимия „Леле тоя как ми слезе в
лентата“, след което настъпил ударът. Макар за кратко да не е наблюдавал
пътя свидетелят А, като пътник в МПС, е могъл и да усети промяната в
траекторията на движение на автомобила, при предприето изпреварване от
водача му предвид и установяващата се висока скорост с която подсъдимия се
е движил. Видно от показанията на свид.А обаче той няма каквито и да е по
вид възприятия да е имало подобна промяна в движението на автомобила,
управляван от подсъдимия, свързана с изместването му вляло.
От показанията на свид. Д.Ц. се установява, че тя се е движила по
същия път, на който е настъпило процесното ПТП, като пътната настилка е
била суха, а навън е било тъмно. Свидетелката възприела автомобилите,
участвали в ПТПто, след настъпването му, но преди пристигането на линейка
и полиция там. Тя описва мястото на което са се намирали заварените от нея
коли като именно тази свидетелка в 19:34ч на инкриминираната дата е
сигнализирала на тел.112 за случилото се. Последното се установява от
справката, изпратена от Дирекция „Национална система 112“ /л.136 от ДП/.
От показанията на свид.А също се установява, че процесното ПТП е
настъпило в тъмната част на денонощието.
Видно от извършеният оглед, местопроизшествието е в района на лек
ляв завой за пътуващите в посоката, в която се е движил и подсъдимия- към
гр.Карлово. Следи от настъпилия удар са открити в задната дясна част на
автомобила на пострадалия, същото място, което сочи и подсъдимия в
5
обясненията от ДП. При огледа са открити и следи от удар по автомобила на
подсъдимия, установени в лявата му предна част, челно пред шофьора.
Данните от протокола за оглед са обсъдени от вещите лица, изготвили
комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. Същата,
както и изготвената съдебно-медицинска експертиза № 223/2023 г. на труп,
при която е била направена аутопсия на починалия пострадал, следва да бъдат
приета от съда с доверие, тъй като е изготвена от компетентни в съответната
научна област лица, дадените отговори са пълни и научно обосновани,
съобразени с всички установени по делото обстоятелства.
От комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза се
установява, че ударът между л.а.“Ауди А5“ с рег. № *** и л.а.“Фолксваген
Голф“ с рег.№ ***** е настъпил в дясната /източна/ лента на платното за
движение, като в скоростта на л.а. „Ауди 5“ в момента удара е била около 126
км/ч, а скоростта на л.а. „Фолкваген Голф“ в момента удара е била около 64
км/ч. Експертизата установява, че подсъдимия П. като водач на л.а „Ауди А5“
е имал техническа възможност да избегне произшествието и при скоростта, с
която се е движил, чрез безопасно екстрено спиране, ако бе реагирал със
спиране, когато управляваният от него автомобил се намира зад л.а.
„Фолсваген Голф“ на разстояние най-малко 63,64м, като от своя страна
водачът на л.а.“Фолксваген Голф“ е нямал техническа възможност да избегне
произшествието. Според вещите лица технически съобразената скорост с
атмосферните условия и конкретните условия на видимост – движение на
къси светлини е била 80 км/ч а с движение на дълги светлини е била 127
км/ч. Това установява, че избраната от подсъдимия скорост не е била
съобразена с обстоятелство, че той управлява автомобила в конкретния
момент на къси светлини. Според вещите лица скоростта на л.а.“Ауди А5“ от
126км/ч е била технически несъобразена в конкретната пътно-климатична
обстановка при движение на къси светлини и би била технически съобразена в
конкретната пътно-климатична обстановка при движение на дълги светлини.
Експертизата установява какъв е бил механизмът за настъпване на
процесното ПТП от техническа гледна точка. В тази връзка вещите лица
заключават, че водачът Я. А. П. е управлявал л.а.“Ауди А5“ по дясната лента
на платното за движение на път II-64 /гр.Пловдив-гр.Карлово/, а в същата
посока и в същата пътна лента, пред л.а.“Ауди А5“в посока се е движил и
постарадлия- водачът А Ю.ов Ч. е управлявал л.а.“Фолксваген Голф“. При
движение с по-висока скорост л.а “Ауди А5“ е настигнал л.а.“Фолксваген
Голф“, но водачът на л.а“Ауди А5“ не е реагирал своевременно да намали
скоростта си и така е настъпил удар в предна лява част на л.а.“Ауди А5“ и в
задна дясна част на л.а. „Фолксваген Голф“. След удара л.а.“Фолксваген
Голф“ е продължил движението си, напуснал е платното за движение от ляво и
се е ударил в дърво с предната си част. След удара л.а. “Ауди А5“ се е
установил на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед. Според
вещите лица причина за настъпилото произшествие от техническа гледна
точка е несвоевременната реакция на водачът на л.а. „Ауди А5“ Я. П., който не
6
е реагирал своевременно с намаляване на скоростта при настигане на
движещия се пред него л.а. „Фолксваген Голф“. В посоченото заключение се
сочат още установените при огледа и аутопсията травми върху трупа на А
Ю.ов Ч. като причината за смъртта на А Ю.ов Ч. е остра кръвозагуба, в
следствие на разкъсване на лява сърдечна камера и излив на 3000мл кръв в
лява половина на гръдната кухина, а установените травматични увреждания са
били причинени по механизма на удар и/или притискане с/или върху твърд
тъп предмет или косото му действие и са получени при настъпилото
произшествие, в което Ч. е участвал в качеството си на водач на лек
автомобил, който автомобил е претърпял два удара, първият в задната и
вторият непосредствен удар в предната част на автомобила.
От всичко изложено се установява, че подсъдимият е управлявал
автомобила си зад автомобила на пострадалия, със скорост 126км/ч при къси
светлини. Също така свид.А цитира казаното от страна на подсъдимия,
непосредствено преди удара „Леле тоя как ми влезе в лентата„. От реакцията
на подсъдимия, преразказана от свидетеля, може да се съди, че подсъдимия е
бил изненадан от намиращия се пред него автомобил, тъй като късно е
възприел присъствието му в същата лента на движение. Този автомобил също
е бил забелязан от пътника А, непосредствено преди реакцията на
подсъдимия, и според този свидетел автомобилът се е движил именно в лента
пред подсъдимия, което не сочи пострадалия да е правил маневри, при които
ненадейно да се е озовал пред подсъдимия. От реакцията на подсъдимия и
показанията на свид.А става ясно, че подсъдимия е видял автомобила на
пострадалия в един късен момент, поради което и не успял да предприеме по-
рано намаляване на скоростта, с която се е движил.
Изложеното сочи, че подсъдимият П. е управлявал автомобила при
къси светлини, в тъмната част на денонощието, със скорост, която не е била
съобразена с възможността да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Нарушена е от негова страна разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП.
Конкретните условия на видимост са предполагали движение с по- ниска от
избраната от подсъдимия скорост. Посочената разпоредба от ЗДвП задължава
водачите на МПС да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
пред всяко предвидимо препятствие. За да изпълни закона, водачът следва да е
имал възможност своевременно, обективно и субективно да възприеме дадено
предвидимо препятствие като опасност за движението. Такова предвидимо
препятствие се е явявал пострадалия А Ч., който се е движил със своя
автомобил на пътя непосредствено преди автомобила на подсъдимия в същата
посока на движение. Автомобилът на пострадалия би могъл да бъде
своевременно възприет от подсъдимия, ако той бе управлявал автомобила с
по- ниска скорост, която да е съобразена с ограничената видимост при
управление нощно време, на къси светлини, в слабо осветен район на пътя.
Избраната от подсъдимия скорост на движение не е била съобразена с
движение нощно време на къси светлини. Подсъдимият е следвало да очаква,
че на пътя пред него може да се движат и други участници в пътното
7
движение, и е следвало да се постави в обективна възможност да възприеме
същите своевременно. Водачът на МПС има задължение да наблюдава
всеобхватно пътната обстановка. В случая пострадалия, като водач на МПС не
се е появил изненадващо на пътното платно пред подсъдимия. Той е бил там
още когато подсъдимият е имал възможност да преустанови движението на
автомобила преди да настъпи удара, но подсъдимият не е сторил това, тъй
като поради ограничената видимост, в която сам се е поставил не е възприел
движещия се на пътя пред него автомобил своевременно.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така възприетата и установена фактическа обстановка, съобразно
посочените доказателства, съдът счита, че подсъдимият Я. А. П. е осъществил
от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл. 343 ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК, като на
27.11.2023 г. на Републикански път ІІ-64 км.7+380 м. в землището на гр. Баня,
обл. Пловдив, при управляване на моторно превозно средство- лек автомобил
марка „Ауди“ модел „А5“ с рег. № ***, е нарушил правилата за движение и по
конкретно разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП тъй като при избиране
скоростта на движението не се е съобразил с атмосферните условия – нощно
време и с конкретните условия на видимост, за да е в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие, каквото е представлявал движещият се пред
него автомобил, с което по непредпазливост е причинил смъртта на водачът
му А Ю.ов Ч. ЕГН **********.
От обективна страна безспорно и категорично се установява, че
подсъдимият П. е управлявал лек автомобил „Ауди“, модел А5, рег. № *****
на посочените в обвинението време и място. Установява се, че подс.П. се е
движил с неразрешена от закона скорост от 126км/ч, при допустима по закон
скорост от 90 км/ч. Независимо от това обаче, той е имал възможност да
предотврати настъпилото ПТП, ако се бе движил на дълги светлини за да
възприеме движещия се пред него автомобил своевременно и да реагира със
спиране когато се е намирал зад него най -малко на 63,64м, по който начин е
щял да изостане и произшествие не би настъпило. Избраната от подс.П.
скорост не е била съобразена с атмосферните условия – нощно време и с
конкретните условия на видимост при къси светлини, за да е в състояние
подсъдимия да спре пред всяко предвидимо препятствие /Решение № 111 от
13.07.2017 г. на ВКС по н. д. № 288/2017 г., II н. о./. Такова предвидимо
препятствие е представлявал движещият се пред него автомобил, който не е
бил възприет от подсъдимия като участник в пътното движение своевременно,
поради несъобразена с условията на видимост скорост. При движение нощно
време водачите на моторни превозни средства са задължени да се движат с
такава скорост на светлините на фаровете, която им осигурява сигурно
спиране на осветеното пространство на видимост, за да предотвратят
настъпването на произшествие /Решение № 684 от 21.I.1984 г. по н. д. №
8
662/83 г., III н. о./. Избирайки несъобразена с осветеността на пътя скорост на
движение, подсъдимият се е поставил в невъзможност да избегне настъпилия
обществено опасен резултат- настъпването на ПТП и нанесените в резултат на
удара между двете МПС телесни увреждания на пострадалия, изразили се в
множество телесни повреди, довели до смъртта му като пряк причинно-
следствен резултат. Посоченият вредоносен резултат е настъпил като пряк
резултат на описаното допуснато нарушение от подс.П. на правилата за
безопасно движение по пътищата, установени в нормативен акт. Нарушението
е било извършено при управлението на МПС, което в случая е представлявало
пасивно поведение на подсъдимия, осъществено чрез непредприемане на
своевременни действия от негова страна с механизмите и приборите на
автомобила.
Съгласно съдебната практика, при движение нощно време скоростта
на МПС трябва да бъде в съответствие с разстоянието на видимост на
светлините на фаровете с възможност за спиране при появяване на опасност.
Когато има несъответствие между разстоянието на видимост и скоростта на
движението, при настъпване на произшествие отговорност за водача се
създава в случаите, когато опасността е възникнала извън осветеното
пространство на видимост от светлините на фаровете на автомобила /Решение
№ 684 от 21.I.1984 г. по н. д. № 662/83 г., III н. о./. Когато водач на МПС
управлява със скорост, при която опасна зона за спиране е по-голяма от
осветеното пространство на фаровете, налице е несъответствие между
видимостта и възможността за спиране, поради което е изключено
приложението на чл. 15 НК. /Решение № 231 от 7.VI.1988 г. по н.о.х.д. №
225/88 г., III н. о./. В случая, видно от експертизата, избраната от подс.П.
скорост на движение от 126км/ч. би била технически съобразена с конкретната
обстановка на пътя при движение на автомобила на дълги светлини.
От субективна страна подсъдимия П. е годен субект на това
престъпление, което може да бъде осъществено от всяко
наказателноотговорно лице по смисъла на чл.31, ал.1 от НК, независимо дали
е правоспособен водач на МПС или не. Подсъдимият е правоспособен водач.
Той е извършил деянието по непредпазливост при форма на вина небрежност.
За определяне на формата на вина е от значение субективното отношение на
дееца към обществено опасното деяние и настъпилите като резултат
обществено опасни последици. Подсъдимият П. не възприел своевременно
участникът в пътното движение пред него, но е бил длъжен да съобрази, че
управлява МПС в тъмната част на денонощието, при липса на улично
осветление и на къси светлини и съобразно конкретните условия на видимост
да избере такава скорост на движение, която да му позволи да спре в
осветената част на пътя при възникване на опасност. Ограничената видимост,
поради ниска осветеност е следвала да повиши вниманието на водача и да го
мотивира да намали скоростта на движение, в който случай
общественоопасния резултат не би настъпил, видно от изготвената авто-
техническа експертиза. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
9
обществено опасните последици. Същевременно като водач на МПС той е бил
длъжен да ги предвиди и съответно да съобрази поведението си с пътната
обстановка като избере скорост на движение, която би му позволила при
необходимост да реагира на възникналата опасност за движението.
По тези съображения подс.Я. П. следва да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението, за което е предаден на съд, при което обаче
той е нарушил едно от правилата за движение, посочени в обвинението, а
именно това на изречение 1 на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Както бе посочено избраната от подс.П. скорост от 126км/ч е била в
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - „При избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч: За пътно превозно средство от
категория „Б“ извън населено място – 90 км/ч.“. Това нарушение на правилата
за движение по пътищата обаче не се намира в пряка причинно следствена
връзка с настъпилия съставомерен резултат. Дори и при тази неразрешена
скорост настъпилият обществено опасен резултат е било възможно да бъде
избегнат от страна на подсъдимия при неговите своевременни действия,
каквито обаче поради липса на достатъчна видимост той не е предприел.
Избраната от подсъдимия скорост на движение не е била съобразена с
условията на видимост и именно това нарушение на правилата за движение по
пътищата се намира в пряка причинно следствена връзка с настъпилия
обществено опасен резултат на престъплението. Тук следва да се има предвид
и нещо друго: Съдебната практика е последователна във виждането си, че
нормите на чл. 20, ал. 2 и чл. 21 ЗДвП не се поглъщат, а се намират в
конкуренция помежду си и съответното нарушение може да бъде
квалифицирано само по един от тези два текста. Разпоредбата на чл. 21 ЗДвП
се явява специална спрямо нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП /Решение № 1 от
9.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1934/2014 г., III н. о.; Решение № 414 от
15.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1389/2015 г., II н. о./ поради което и няма как
деянието да се субсумира едновременно и по двете разпоредби в едно и също
обвинение.
Няма данни подсъдимият и пострадалият да са се движили при
определена дистанция, при което водачът на МПС пред подсъдимия да е
намалил скоростта на движението си или да е спрял рязко. Липсата на такива
фактически обстоятелства при настоящия случай е пречка за установяване на
извършено от подсъдимия нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП, изискващо
шофиране при спазване на достатъчна дистанция с предходния автомобил.
Поради това не може да се приеме за обоснована тази част на обвинителната
теза, според която подсъдимият е нарушил посочената разпоредба на ЗДвП -
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“.
Нарушението на изискването за спазване на достатъчно разстояние между
пътуващите в една посока автомобили в случая е нарушено, но това
10
нарушение произтича единствено от факта на нарушаване на разпоредбата на
чл.21, ал.1, изр.1 от ЗДвП от страна на подсъдимия, а не самостоятелно от
разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП.
Установяващата се фактическа ситуация не представлява такава, която
да е предполагала конфликт между двете МПС, движили се последователно в
една и съща лента за движение, едно след друго, поради което опасност на
пътя не е възникнала по смисъла на изречение 2 на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Двете
хипотези на чл.20, ал.2 от ЗДвП следва да се разграничават / Тълкувателно
решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК./. Съгласно чл. 20, ал.
2, изречение първо от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, а съгласно чл. 20, ал. 2, изречение второ от ЗДвП
задължение на водачите е да намалят скоростта или да спрат при
необходимост, ако възникне опасност, различна от предвидимото препятствие
по предходния текст т. е. да реагират при внезапна и непредвидима ситуация
/Решение № 158 от 11.11.2019 г. на ВКС по н. д. № 613/2019 г., II н. о./. За това
и настоящия съд не намери подсъдимият да е нарушил тази разпоредба,
според която „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, тъй като
движещите се пред подсъдимия МПС в същата пътна лента и посока на
движение са препятствия, които той е следвало да очаква, т.е. предвидими
такива.
Съставомерни са онези нарушения на правилата за движение по
пътищата, които пряко и непосредствено водят до настъпването на
престъпния резултат. Останалите нарушения, макар и включени в
първоначалното обвинение на прокуратурата, не способстват към възникване
на причинно следствена връзка между виновното и общественоопасно
поведение на дееца и настъпилите вредоносни последици, поради което за тях
може да се носи само административно-наказателна отговорност /Решение №
145 от 9.11.2020 г. на ВКС по н. д. № 637/2020 г., II н. о./. Предвид изложеното
подсъдимия следва да бъде признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН на основание
чл.304 от НПК по възведеното му обвинение да е нарушил с поведението си
при извършване на престъплението разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на
чл. 23, ал.1 от ЗДвП и на изречение 2 на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление на 27.11.2023г по чл. 343 ал. 1, б. „В“,
вр. чл. 342 ал. 1 от НК, законодателят е определил наказание “лишаване от
свобода” от три до осем години, а на основание чл.343г НК следва да бъде
постановено и лишаване от право да управлява МПС по чл.37, ал.1, т.7 от НК.
11
При определяне на наказанието, съдът прецени наличните по делото
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, с оглед преценка на
конкретна тежест на извършеното и налагането на онова наказание, което най-
добре отговаря на целите по чл.36 от НК.
Подс. П. е неосъждан, ученик към момента на деянието, работещ в
последствие, правоспособен водач на МПС, като неговото СУМПС е било
издадено на 16.11.2023г., т.е. броени дни преди настъпване на процесното
ПТП, което сочи липсата на какъвто и да е опит у подсъдимия. Тези
обстоятелства съдът отчита като смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, като отчита още, че всички те по естеството си са такива,
даващи характеристика за личността на подсъдимия. Самопризнанието на
подсъдимия в хода на съдебното производство не следва да се отчита като
смекчаващо вината му обстоятелство, тъй като същото е предпоставка за
определяне на наказанието при особени правила в интерес на подсъдимия и е
отчетено в този смисъл от самия законодател. Самопризнание на досъдебното
производство съдът не констатира. Подсъдимият е дал обяснения в ДП, което
е негово право, но не е коментирал въпросът за вината и от контекста на
изложеното от него в тези обяснения не се установява да се е считал за
виновен.
Като отегчаващо вината на подсъдимия П. обстоятелство следва да се
отчете другото нарушение на правилата за движение по пътищата, допуснато
от негова страна, което не се намира в пряка причинно следствена връзка с
резултата от престъплението. Това е избраната от подсъдимия скорост, с която
се е движил в нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което сочи
неспазване на правилата за движение по пътищата. Няма пречка това
обстоятелство да бъде отчетено, тъй като същото не е съставомерно според
съда, поради което и подсъдимият бе оправдан в тази част на обвинението
срещу него. Други отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства не се
установяват.
Няма основания за определяне на наказанието на подсъдимия по реда
на чл.55 от НК, тъй като съдът не установи наличието на многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, характеризиращи
конкретното деяние и дееца като такива със значително по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за съответния вид престъпления, при което
и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко
в конкретния случай. Наказателната отговорност на подсъдимия следва да
бъде определена в хипотезата на чл. 54 от НК, като съобразно проведената
диференцирана процедура, наказанието лишаване от свобода бъде редуцирано
по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК.
Съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК съдът счете, че наказанието
на подсъдимият следва да се доближава към минимума на санкцията на
правната норма. Наказание от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА се явява съответно на обществената опасност на
12
деянието и дееца и изпълва целите на чл.36 от НК. Съобразно чл. 58а, ал. 1 от
НК така определеното наказание следва да бъде редуцирано с 1/3 и на
подсъдимия Я. П. следва да бъде наложено наказание от ДВЕ ГОДИНИ И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Подс.П. е неосъждан и към момента на извършване на престъплението
е имал навършени 18г. Съобразно размера на наложеното наказание лишаване
от свобода и изискванията за лична превенция по чл.66, ал.1 от НК съдът
счита, че не следва подсъдимия да изтърпи ефективно наложеното му
наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода. С оглед
данните за личността на подсъдимия, а именно преобладаващите
смекчаващите отговорността обстоятелства, младата му възраст близка до
датата на навършване на пълнолетие, обстоятелството, че тази негова
противоправна проява е инцидентна в живота му, не се налага наложеното
наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно и подсъдимият
да бъде изолиран от обществото за един не малък период от време. В случая
самият факт на обвинението и проведеният наказателен процес, осъждането
на подсъдимия и налагането на наказание от лишаване от свобода, са все
обстоятелства от естество си да окажат възпитателно въздействие върху
личността му. Условното осъждане се отличава със специфичен
предупредителен момент, тъй като се запазва възможността за привеждане в
изпълнение на наказанието, в случай, че деецът извърши ново престъпление.
Това обстоятелство би оказало спрямо подсъдимия съществено положително
мотивационно въздействие, което да го придържа към избор на поведение
съответно на закона и добрите нрави в обществото. По тези съображения,
настоящият съдебен състав намери основания за приложението на
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като счете, че изпитателен срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ е достатъчен за оказване на необходимото въздействие
върху личността на подсъдимия.
Съдът дължи да приложи разпоредбата на чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от
НК, указваща в настоящия случай задължение за налагане на наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС. Подсъдимият
следва да бъде лишен от това право за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила. Размерът на наказанието е съобразен с
обстоятелството, че с оглед целите на чл.36 от НК следва подсъдимият да
търпи ограничение на правото да управлява МПС за да преосмисли
отношението си към правилата за движение по пътищата, както и за да се
въздейства предупредително спрямо останалите членове на обществото.
На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК следва от наказанието
лишаване от свобода, наложено на подс.Я. П. да бъде приспаднато времето,
през което е бил задържан по ЗМВР на 27.11.2023г. и по реда на чл.64, ал.2 от
НПК, считано от 28.11.2023г до 30.11.2023г. /на която дата постановлението за
освобождаване е било връчено на подсъдимия, видно от отбелязването на на
л.27 от ДП/, като един ден на предварително задържане се зачете за един ден
лишаване от свобода.
13
На основание чл. 59, ал. 4 от НК следва от изпълнението на наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК да се зачете времето, през
което подсъдимият е бил лишен от възможността да упражнява правото да
управлява моторно превозно средство по реда на чл. 69а от НПК. В случая
това е времето от 06.12.2023г когато подсъдимия е предал издаденото му
СУМПС на органите на полицията в изпълнение на взетата мярка / л.170 от
ДП/ до влизане в сила на присъдата.
По отношение на ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: 1 бр. СД,
находящ се между л. 135 и л. 136 в ДП, съдържащ записи за обаждания на тел.
112 следва да остане приложен по делото до срока на неговото съхранение.
Лекият автомобил, с който се е движил подсъдимия - „Ауди“ модел „А5“ с рег.
*** – иззет с протокол за оглед на 27.11.2023 г. е регистриран в системата на
МВР на името на бащата на подсъдимия А. А П. и следва да се върне на
същия. Лекият автомобил, с който се е движил починалия пострадал А Ю.ов
Ч. - „Фолксваген“ с рег. № ***** – иззет с протокол за оглед на 27.11.2023 г.,
следва да се върне на неговите наследници.
В тежест на подсъдимия Я. А. П., на основание чл.189 ал.3 от НПК
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Подсъдимият
следва да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив, в полза на държавата
направените разноски в хода на досъдебното производство за възнаграждения
на вещите лица изготвили експертизите по делото, които са общо в размер на 4
328,02 лв. /четири хиляди триста двадесет и осем лева и две стотинки/.
В тежест на подсъдимия на същото правно основания следва да се
възложат и разноските за процесуално представителство на частните
обвинители М. А. Ч., Ю. А. Ч., М. А. Ш., които са упълномощили адвокат да
ги представлява в настоящото производство. Искането за това е направено с
депозирана молба за конституиране на пострадалите като частни обвинители.
Видно от пълномощните и договорите за правна помощ и съдействие / л.182,
184 от ДП и л. 39 от СД/ сумата от 1000 лева е била заплатена в брой от трите
лица, което сочи, че разноските са били действително направени от страна на
частните обвинители. Процесуалното представителство и на трите встъпили
като частни обвинители по делото лица касае един и същи предмет и правната
помощ се предоставя от адвоката за защитата един и същ правен интерес.
Съдебното производство се е развило в едно съдебно заседание, при съкратена
наказателна процедура. При определяне на разноските, които да бъдат
възложени в тежест на подсъдимия следва да се съобрази, че договореното
между клиент и адвокат възнаграждение по сключения помежду им договор за
правна помощ има своето значение за тях като страни по този договор, но не
може да обвърже или ограничи съда в преценката му за неговата
законосъобразност и справедливост /Решение № 220 от 10.11.2016 г. на ВКС
по н. д. № 764/2016 г., I н. о./. Съобразно чл. 36, ал. 2 и 4 от Закона за
адвокатурата при договарянето на възнаграждението на адвоката с клиента
размерът му следва да е "справедлив и обоснован", което според ОСГТК на
ВКС в ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г., т. 1 и 3 и ОСК на ВАС в ТР
14
№ 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. се свързва с фактическата и правна
сложност на делото, очертаваща необходимите усилия за повереника при
оказване на дължимата правна помощ на доверителя. Обемът й пък се
определя от обема на делото, участието в проведените съдебни заседания за
изясняване на фактическите обстоятелства, поставените за разрешаване по
делото правни проблеми, отстояваната от него позиция по спора за крайното
му разрешаване. Съобразно всичко това и предвид решение на СЕС по дело C
438/22 от 25.01.2024г настоящият съдебен състав намери, че разноски в
размер на общо 1000лв за процесуално представително на частните
обвинители по настоящото дело са съобразени с проведената наказателно
процесуална процедура и изискванията на закона.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:




15
Съобщи за изтекли лични данни