Решение по КНАХД №1713/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Обжалва се Решение № 666 от 16.06.2025г., постановено по АНД № 1810/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII н.с., с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 25-0435-0002/28.01.2025г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – Пловдив, РУ 02 Пловдив, с което на П. Д. К., [ЕГН] от [населено място], [улица], на основание чл. 175, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят К. моли да се отмени решението,като неправилно и да се постанови отмяна на НП. Твърди, че не е отчетено наличието на несъответствие в описанието на нарушението между АУАН и НП, тъй като в АУАН е посочено, че управлява автомобил марка „Фолксваген Голф“, лична собственост, а в НП – автомобил марка „Тойота“, с един и същ рег. № [рег. номер]. С посочването на различни словесни описания и твърдения за нарушението, както и неяснота относно управлявания от него автомобил, който е бил с прекратена регистрация, се накърнявало правото му на защита като наказано лице. Сочи нарушения на закона и съществено нарушение на материалните норми и процесуалните правила. Не се оспорват фактите на закупуване на лек автомобил марка Фолксваген Голф на дата 15.09.2024г., както и нерегистрирането му в 2-месечен срок, но са изложени твърдения, че не е надлежно уведомен за прекратяването на регистрацията на МПС в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба Началник сектор в ОД на МВР - Пловдив, РУ 02 Пловдив, оспорва жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение за неоснователност на жалбата.

Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на обжалваното решение и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна във въззивното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е бил сезиран с жалба против наказателно постановление № 25-0435-000002/28.01.2025г., издадено от Началник сектор в ОДМВР - Пловдив, РУ 02 Пловдив, с което на П. Д. К., [ЕГН] от [населено място], [улица], на основание чл. 175, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за нарушение по 140, ал. 1 от ЗДвП.

От фактическа страна е установено в хода на въззивното производство, че на 18.12.2024г., около 4.25ч., в [населено място], на [улица]жалбоподателят К. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № [рег. номер], за който при извършена проверка от контролните органи е установено, че не е регистриран по надлежния ред съгласно Наредба I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение, пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Съгласно данните от извършената справка от контролните органи, на 16.09.2024г. К. е сключил договор за покупко – продажба на МПС, по силата на който е придобил правото на собственост върху лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, рег. № [рег. номер]. До 16.11.2024г. жалбоподателят, като нов собственик на автомобила, не го представил в сектор „Пътна полиция“ за извършване на пререгистрация и на 18.11.2024г. регистрацията била прекратена служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система „на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП“.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН серия GA акт № 1150449/18.12.2024г., за това, че К. виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. С мотивирана резолюция № 24-0435-[рег. номер]/2024г. и на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН административно наказателното производство за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е било прекратено. На 20.01.2025г. прокурор в Районна прокуратура – Пловдив е постановила отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 15864/2024г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив. На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН АНО е издал оспорваното НП, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложил на К. административни наказания „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

За да потвърди НП районният съд, след като е разгледал събраните по делото доказателства, е приел, че извършването на административно нарушение е безспорно установено, квалифицирано е правилно по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Не са налице допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, включително относно факта, че собственикът на МПС не е уведомен за прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Изложени са аргументи, че узнаването за прекратяването на регистрацията на МПС от собственика му не представлява елемент от фактическия състав по прекратяване на регистрацията. Изводът е обоснован с разпоредбите на чл. 18, ал. 1 от Наредба № I – 45/24.03.2000г. и чл. 18б, ал. 1, т. 10 от същия подзаконов нормативен акт, съгласно които регистрацията на ПС може да се прекрати служебно, като основание за служебното прекратяване на регистрацията е обстоятелството, че в 2-месечен срок от придобиването му собственикът му не е изпълнил задължението си за регистрацията му.

Решението е правилно.

Касационния съд споделя изложените от въззивната инстанция мотиви. Правилна е преценката за несъщественост на допуснатото разминаване в описанието на нарушението в АУАН и НП от гледна точка на това, че не е налице нарушено право на защита на санкционираното лице. Правилна е преценката и относно съдържанието на фактическия състав на нарушението, както и относно липсата на необходимост за уведомяване при служебна дерегистрация в разглежданата хипотеза. От тук, неоснователни са възраженията в касационната жалба относно липсата на съставомерност от субективна страна. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредба №I-45/24.03.2000 г., предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за регистрация, от страна на новия собственик. Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок за регистрация от страна на новия собственик на автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му задължение - да регистрира закупения от него автомобил. В тази хипотеза законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. А на водача собственик на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред, съобразно посочената като нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Според текста на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, контролните органи не са задължени да уведомяват приобретателя на МПС за служебното прекратяване на регистрацията и това е така, защото същата е в резултат на виновно неизпълненото задължение от собственика. Тук не се касае за законодателен пропуск, тъй като в ал. 10 на същия чл. 143 от ЗДвП изрично се изисква уведомяване на водача за прекратяване на регистрацията, по отношение на която хипотеза именно е приложимо Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ВКС и ВАС, на което се е позовал въззивния съд, но настоящия случай не попада в същата. В тази насока е и нормата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., в която изрично са посочени случаите на служебно прекратяване на регистрацията, при които съответните компетентни органи дължат уведомяване на собственика на ПС и то на този, вписан в регистъра, като настоящия случай отново не попада сред тях.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, разноски не се присъждат, тъй като ответникът не е претендирал такива.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 666 от 16.06.2025г., постановено по АНД № 1810/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII н.с.

 

Решението е окончателно.