Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени, 18.10.2019г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликениският
районен съд първи състав в публичното заседание на
седемнадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Евелина Карагенова
при секретаря Ирена Илиева като разгледа гр.д. № 742 по
описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е
искова молба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД гр.София, представлявано от Т.Я.К. чрез юк Д.А. по предявени обективно съединени искове
по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.86
от ЗЗД срещу П.И.Й. *** по издадена заповед по чл.410 от ГПК по Чгд
№ ***/2018г на ПРС Въз основа на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр.София, представлявано
от Р.Г.А. и Т.Я.К. чрез юк Н.С. от
08.06.2018г е издадена заповед по чл.410
от ГПК по Чгд № ***/2018г на ПРС като длъжникът следва да заплати на заявителя
сумите: 400лв. главница, 70.16лв.
договорна лихва за периода 02.09.2017г-30.04.2018г, 189лв такса ексресно
разглеждане на документи, 189лв. неустойка за неизпълнение на задължение за
периода 07.08.2017г-30.04.2018г, 195лв. разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, 27.03лв. лихва за забава за периода 03.09.2017г-31.05.2018г,ведно
със законната лихва върху главницата от подаване заявлението в съда до
окончателното изплащане. След разпореждане на съда от 14.09.2018г заявителят е предявил искова
молба, в която посочва, че на 03.08.2017г
е сключен договор за паричен заем между *** ООД и ответника за сумата от
400лв., усвоени от ответника, който се е задължил да върне сумата от 470.16лв. на 9 месечни равни
погасителни вноски от по 73.24лв. Твърди,че
в договора е посочено, че заемателят доброволно ще се ползва от допълнителна услуга за
експресно разглеждане на документи и
одобрение на паричен заем в размер на 189лв..Твърди,че с договора заемателят
се е задължил в 3 дневен срок от подписване на договора да представи на
заемодателя обезпечение по задълженията му
по договора:поъчител физическо лице или валидна банкова
гаранция,издадена след усвояване на
паричния заем. Поради неизпълнение на тези задължения, на същия е начислена
неустойка за неизпълнение от 189лв.,дължима на падежната дата на погасителната
вноска.Освен това съгласно Тарифа на ***
ООД , неразделна част от договора е
посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът дължи на
кредитора суми за направени разходи за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писма, покани, електронни съобщения за събиране на просрочено
вземане, разходи за събиране на
просрочените задължения, включващи ангажиране дейността на лице, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането в размер на 195лв.
Твърди, че ответникът е следвало да
изплати заема до 30.04.2018г-последната падежна дата. Претендира в
исковата си молба и сумата 27.03лв. мораторна лихва върху главницата от
03.09.2017г-до подаване на заявлението в съда 31.05.2018г като с молба от 22.11.2018г ищецът е оттеглил
тази претенция и производството по
делото е прекратено с определение от 23.11.2018г, влязло в сила на 20.12.2018г, а издадената заповед по чл.410 от ГПК е обезсилена в тази част. Ищецът твърди,че е сключен рамков договор за цесия от
01.12.2016г и Приложение №1 към него от 02.05.2018г между ***ООД и ищеца, по
силата на които вземането на кредитодателя е прехвърлено в полза на ищеца.
Твърди,че ответиникът не е извършил
плащания по задължението си. Моли да бъде признато по отношение на ответинка,
че същият дължи на ищеца претендираните
суми. Претендира за направени разноски за настоящото производство и в заповедното производство.В хода на делото
ищецът се представлява от адв.А-Б.- Д. от САК.Поддържа предявените в исковата
молба искове и Претендира за направени разноски.
В едномесечния
срок е постъпил писмен отговор от
особения представител на ответника. Твърди,че искът е недопустим, тъй като ответникът не е уведомен нито от предишния
кредитор ***ООД , нито от ищеца за цесията.
Твърди,че липсват данни от
счетоводен характер, от които да е видно, че ответникът е усвоил сумата
главница по договора. Твърди,че тъй като
не съществува главно вземане, то не
съществува и акцесорно задължение за заплащане на лихва. Не е налице правно
основание за начисляване на такса за
експресно разглеждане на документи, тъй акто липсват каквито и да било
докателства в тази насока, липсва и дефиниция за понятието „експресно
разглеждане на документи“ Твърди,че клаузата за неустойка е нищожна,
противоречаща на закона и морала, претендираният размер е прекомерен и е
нарушен чл.146 ал.1 от ЗЗП, не е уговорена индивидуално. Предвиденото в чл.4 от
договора обезпечение е прекомерно, непропорционално на главницата по договора. Освен това е уговорено разсрочено плащане на тази
неустойка като размерът на месечната вноска от 73.24лв. по чл.2 ал.1 т.1 от
договора е увеличен на 94.24лв., т.е
санкцията за неизпълнение е включена в месечната погасителна вноска.
Твърди,че претенцията за сумата от 195лв. направени разходи за извънсъдебно
събиране на вземането е неоснователна. Липсват
доказателства за извършени такива нито от предходния кредитор, нито от
ищеца. Липсват и доказателства Тарифата на *** ООД да е неразделна част от договора и длъжникът
да се е запознал с нея.Липсват доказателства да действаща тарифа към дата на сключване на договора.Моли съда
да отхвърли изцяло предявените искове.Алтернативно моли съдът да уважи само
ретенциите за главница и договорна лихва по договора за заем и да отхвърли като
неоснователни и недоказани останалите претенции..
Съдът намира за
установено следното: видно е, че по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД гр.София от 08.06.2018г е издадена
заповед по чл.410 от ГПК по Чгд № ***/2018г на ПРС . След изпълнение на
процедурата по чл.47 от ГПК с разпореждане от 14.09.2018г на съда заявителят е
предявил настоящата искова молба. С оглед
гореизложеното, съдът намира, че производството по делото е допустимо и следва
да разгледа спора по същество.
Съдът намира, че е
сезиран да се произнесе по предявените обективно съединени
искове по чл.415 ал.1 вр.чл.422 от ГПК, вр.чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД.
По делото е
представен договор за паричен заем „*** ПЛАН“ №***-03.08.2017г, сключен
между „***“ООД гр.София и длъжника. В
договора, подписан от страните е посочен размера на заема от 400лв.,
погасителната вноска от 73.24лв., в която са включени част от дължимите
главница, лихва, такса за експресно разглеждане, датите на плащане на всяка от
9-те месечни погасителни вноски, посочен е срока на заема- 9 месеца,
ФГЛП-40.32%, общ размер на всички плащания с включена такса за експресно
разглеждане - 659.16лв. , ГПР 49.50%.Посочено е , че страните сключват
настоящия договор за паричен заем по предложение от заемателя по електронен път
на уеб страница на ***,представляващ
електронен документ по смисъла на ЗЕДЕП, както и по предоставен предварително
СЕФ. В ал.2 на чл.1 от договора е посочено, че
перди подписване на договора заемателят е избрал доброволно да се ползва от допълнителна
услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем позд
формата на онлайн кандидатстване в размер на 189лв., както ие уговорено начина
на плащането й с включване в размера на всяка от погасителните вноски.В ал.2 на
чл.2 от договора е посочено, че с подписването на договора заемателят
удостоверява, че е получил от заемната
сума, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена
сума. Уговорено в чл. 4 от договора е, че заемателят се
задължава в тридневен срок от подписване на договора да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията му по договора – поръчителство на
физическо лице, което да отговаря на следните изисквания: да е навършило
21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален
стаж при същия работодател шест месеца и минимален осигурителен доход от 1000
лева, последните пет години да няма кредитна история или да има кредитна
история със статус не по-лош от редовен, да не е поръчител по други кредити и
да няма сключен договор за заем в качеството си на заемател, или банкова
гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение. Предвидено в чл. 4, ал. 2 от договора е, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят
начислява неустойка за неизпълнение в размер на 189 лева, която се разсрочва на
равни части, като всяка част е платима на съответната падежна дата и в този
случай дължимата вноска е в размер на 94.24лв., а общото задължение по договора
става 848.16лв. Уговорено в чл. 8, ал. 2 от договора е, че при забава на
плащане на задълженията на заемателя, последният дължи законната лихва върху
дължимата сума за всеки ден забава. В текста на чл. 12 от договора е посочено,
че заемателят заявява, че е запознат и съгласен с Тарифата на "***" ООД, актуална към датата на сключване
на договора, която се намира на видно място във всеки търговски обект и на
интернет страницата на заемодателя.
Приета по делото е
Тарифата на "***" ООД. В същата
е предвидено, че при забава на плащането на погасителни вноски по договор за
предоставяне на паричен заем за суми от 400 лева, потребителят дължи на
кредитора заплащане на 10, 00 лева на всеки четвърти и на 15, 00 лв. на всеки
единадесети ден забава, представляваща направени разходи за провеждане на
телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за
събирането на просрочените вземания, но не повече от 125 лева. При забава с
повече от 57 календарни дни за плащане на която и да погасителна вноска по
договор за предоставяне на паричен заем , на петдесет и осмия ден забава
потребителят дължи на кредитора еднократно заплащане на 70, 00 лева,
представляваща направени разходи за събиране на просрочените вземания,
включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и
административната дейност по събиране на вземането. Наред с горните задължения
е предвидено, че при забава на плащане на задълженията на потребителя по
договора, същият дължи законната лихва за всеки ден забава.
По делото е
представен представения рамков договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2016
г., че "***" ООД прехвърля на
"АКПЗ" ООД вземанията, произтичащи от договори за заем,
индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена покупна цена. Представено е
и приложение № 1, в което под № *** са посочени трите имена и ЕГН на ответника,
за договор №*** от 03.08.2017г с главница от 400лв.,
договорна лихва от 70.16лв,
такси/неустойки/разходи за забава от 573лв. или обща дължима сума
1043.16лв.
По делото е
представено уведомление от АКПЗ, връчено
на процесуалния представител на отсъстващия ответник по делото.
По делото е
допусната ССчЕ и вещото лице дава заключение, че на 03.08.2017г ответникът е
подписал РКО №***, издаден от системата на „***“ ООД с основание „отпускане на
кредит №*** в размер на 400лв.“, който е подписан от ответника. Освен получената
заемна сума ответникът по договора съгласно договора за паричен заем се е
задължил да заплати и 7.16лв. договорна лихва, 189лв. неустойка на основание
чл.4 т.2 ал.2 от договора и 189лв. такса експресно разглеждане на основание
чл.1 т.2 ал.3 от договора или общо 848.16лв.Предметната е ,че неустойката от
189лв. съгласно погасителен план се
заплаща като включена в равните 9
месечни вноски по кредита и е в размер на по 21лв.. Също 21лв. месечно се явява
и месечната вноска на сумата от 189лв. такса експресно разглеждане, също включена
в равните 9 месечни вноски по кредита, като месечната вноска по кредита общо е
94.24лв. Ответникът не е извършил плащане по договора. Размерът на остатъка от задължението на ответника п
процесния договор е посочен както следва: 400лв. просрочена редовна главница,
70.16лв. просрочена редовна лихва, 189лв. неустойка на основание чл.4 т.2 ал.2
от договора , 189лв. такса експресно
разглеждане на основание чл.1 т.2 ал.3 от договора, 125лв. разходи за събиране
на просрочени задължения, 70лв. разходи за ангажиране на дейстта на служител по
осигуряване и администриране дейността по събиране на вземането или общо
1043.16лв.В счетоводството на „***“ООД разходите са начислени. За разходи за
събиране на просрочени задължения вещото лице получило обяснения, че са разходи
за прозвъняване и контакт с кредитополучателя, а за разхода за ангажиране
дейността на служител по събиране на вземането се считало, че се отнася за
подготовка на документи за внасяне в съд или за предаване на вземането на АКПЗ.
Начислени са преди предаване на
документите на цесионера. Не са
представени на вещото лице първични документи за тези пера.
При така събраните
доказателства, съдът намира, че намира, че
безспорно по делото се установява, че между „***“ ООД и ответника е сключен
договор за паричен заем от 03.08.2017г и че ответникът е усвоил с подписването
на договора заемната сума от 400лв. По договора е уговорена дължима лихва от 70.16лв.Видно е, че е
представен двустранно подписан договор между страните, които са обвързани в
договорно правоотношение Договорът е подписан от ответника в качеството на
заемополучател. Представеният договор представлява частен документ, съдържащ
подписа на ответника и съобразно чл. 180 ГПК представлява доказателство, че изявленията, които
се съдържат с него са направени именно от ответника, което от своя страна
установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
паричен заем и изразяване на съгласието на заемополучателя с всички конкретни
условия по заема в договора. Съгласно клаузата в договора чл.2 ал.2 ответникът е получил заемната сума от 400лв.
Задължението му по договора е да върне заетата сума с уговорената лихва на 9
равни месечни вноски. По договора е уговорено в месечната вноска от 72.24лв. да
са включени част от главницата, договорна лихва и такса за
експресно разглеждане.
Претенцията на
ищеца включва и начислена неустойка и такса разходи за извънсъдебно събиране на
задължението. Задължението за заплащане на неустойка се извежда от чл. 4 от
договора. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение
и срока за представянето му създава значителни затруднения при изпълнението му
до степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Начинът, по който е уговорена
неустоечната клауза създава единствено предпоставки за начисляването на тази
неустойка, което като резултат е несъвместимо с добрите нрави и насочва към
извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още
към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване
на заемодателя за сметка на заемателя. Съгласно чл. 143,
т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява
неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са
такива дефинираните в чл. 146,
ал. 2 ЗЗП – клаузи,
изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им.
В настоящия случай в чл. 1 и 2 от договора е
обективирано изявление, че заемателят е запознат предварително от заемодателя с
всички условия по договора и му е предоставен Стандартен европейски формуляр с
индивидуалните условия на бъдещия паричен заем. Последното обаче не е от
естество да установи индивидуално уговаряне на оспорената клауза по договора,
възможността за равноправно обсъждане на варианти за предоставяне на
обезпечение и последиците от неизпълнение на това задължение, позволяващи на
кредитора да увеличи възнаграждението си до непосилен за потребителя размер.
Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, същата е предвидена да се кумулира към погасителните
вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в
погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната
лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя.Както
разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в
годишния процент на разходите. Съдът намира, че с клаузата на чл. 4 от договора
се цели заобикаляне на установения в чл. 19,
ал. 4 ЗПК горен праг на
годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва. Налага се извода, че клаузата на чл. 4 от договора
противоречи на добрите нрави като илюстрирна директно уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и има за цел
заобикаляне изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл. 21,
ал. 1 ЗПК и като такава
непораждаща права и задължения за страните по заемното правоотношение. Съгласно този член всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. С оглед изложеното съдът приема, че
цитираната клауза е нищожна и като такива не поражда права и задължения за
страните по заемното правоотношение, поради и което искът за заплащане на
неустойка е неоснователен и следва да се отхвърли.
По претенцията за
заплащане на разходи за извънсъдебно събиране на вземането не са представени
доказателства съобразно поетите в договора задължения и отговорности от страна
на заемополучателя последният да е поемал задължение за възстановяване на
разходи в тази връзка. В чл. 14 от договора заемателят е заявил, че е запознат и съгласен
с Тарифа за таксите на "***"
ООД, която от своя страна дефинира понятието "разходи" и посочва
размер на същите. Нито в договора, нито в Тарифата не е вменено задължение,
което да е в тежест на заемополучателя за заплащане от негова страна на разходи
от такъв вид. Освен това по делото не са ангажирани доказателства за извършване
на разходи във връзка с извънсъдебно събиране на вземането. Гореизложеното обуславя извод за неоснователност и на тази претенция.
По отношение на
претенцията на ищеца за заплащане на такса за експресно разглеждане на
документи, съдът намира, че ищецът не е представил доказателства за
осъществяване на тази допълнителна услуга, сочеща на "експресност",
както е посочено в договора . Съдът намира, че
това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на
заемателя С определяне на горното плащане по същество се
заобикаля ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава
на длъжника. И съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. С оглед изложеното съдът приема, че
цитираните клаузи са нищожни и като такива не пораждат права и задължения за
страните по заемното правоотношение, а претенциите по реда на чл. 422 ГПК, са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Поради изложеното
съдът намира ,че исковата претенция е частично основателна и следва да бъде уважена до
следните размери: 400лв. неплатена главница по кредита и 70.16лв.
договорна лихва по кредита за периода 02.09.2017г до 30.04.2018г , ведно със
законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението в съда -07.06.2018г до окончателното изплащане
на вземането, а исковите претенции за претендираните такса експресно разглеждане на
документи, неустойка, разходи и такси за извънсъдебно събиране се явяват
неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Съдът намира, че ищецът
в качеството му на цесионер и "***"
ООД в качеството му на цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г., ведно с приложение към него, с който е
прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за заем.Същият е
сключен преди сключване на процесния договор за паричен заем на ***“ и
ответника, но това е общ рамков договор. Съгласно приложено приложение №1 конкретното задължение на ответника по
процесния договор е индивидуализирано и
съдът намира, че ищецът АКПЗ ЕООД гр.София е надлежна страна по делото.
Неоснователно е твърдението на ответната страна, че цесионерът по рамковия
договор и заявителят по заповедното производство и ищеца по делото са различни
юридически лица. Видно от ЕИК е, че се касае до едно дружество, което при
сключване на рамковия договор за цесия и при подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК е съществувало като ООД, впоследствие е преобразувано на ЕООД, но това
не означава, че са налице различни правни субекти. Съобразно разпоредбата на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен
да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това
установено от закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател на
вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица това действие на
цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4, които задължават
стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият
да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е направено такова
уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на
стария кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на
уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от
задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото производство. След
като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба,
длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение
на основание липсата на уведомяване /решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/ 2009 г. на ВКС, решение № 123/24.06.2009 г., по т.
д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о.,
определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/.Прехвърлянето
на вземането е надлежно съобщено на
ответника-длъжник с връчването на исковата молба на особения му
представител по делото.Законът не предвижда конкретна форма за съобщаването на
договора за цесия, то следва, че същата е достатъчно да бъде писмена и да може
да се удостовери получаването на това волеизявление от длъжника. По делото,
като писмено доказателство е приложено уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД,
адресирано до длъжника от цесионера. Липсват данни и доказателства по исковата молба да е достигнало уведомление до длъжника за
извършената цесия и уведомлението е достигнало до назначения особен
представител на длъжника на 21.03.2019г. В рамковия договор за цесия е
уговорено в т.4.5 ,че купувачът/цесионер/ ще изпраща за своя сметка уведомления до длъжниците за
сключения договор за цесия. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който
е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235ал.3
от ГПК. След като цесията е съобщена на
длъжника тя е произвела своето действие спрямо длъжника.
По отношение на разноските
съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 г., в полза на ищеца следва
да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на уважената
част от исковете.на основание чл. 78 ал.1 от ГПК и направенито искане от ищеца,
ответникът следва да заплати на ищеца по
настоящото производство направените разноски за ДТ по гражданското дело от
225лв., депозит за особен представител 304.91лв., 270лв. възнаграждение за вещо
лице и 360лв. адвокатско възнаграждение
съразмерно уважената част от исковите претенции или 512.45лв. Съдът отчете, че исковата молба е
подадена от юрисконсулт, а впоследствие е упълномощен адвокат. Ищецът
претендира направени разноски по делото
както адвокатско възнаграждение, така и юрисконсултско такова. Съдът намира, че
разноски следва да се дължат само за един процесуален представител на страната
и с оглед осъществената защита, намира, че следва да отчете само заплатеното
адвокатско възнаграждение.
По отоношение на
разноските по зеповедното производство съдът намира, че ищецът е направил 75лв. разноски по заповедното производство:
25лв. платена ДТ и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Следва с оглед
уважената част от иска, ответникът да заплати на ищеца сумата от 33.13лв.
направени в това производство разноски .
Водим от
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Васил Левски“ №114 етаж Мецанин,
представлявано от Т.Я.К. и ответника П.И.Й. с ЕГН ********** *** , че П.И.Й. с
ЕГН ********** дължи на "Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София сумите 400лв./четиристотин
лева/ главница по договор за паричен заем №***-03.08.2017г, 70.16лв./седемдесет лева и шестнадесет
стотинки/ договорна лихва от 02.09.2017г до 30.04.2018г, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда -07.06.2018г
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенциите на ищеца за 189лв такса ексресно разглеждане на документи, 189лв. неустойка за
неизпълнение на задължение за периода 07.08.2017г-30.04.2018г. и 195лв. разходи за извънсъдебно събиране на
задължението като неосноталени и недоказани.
ОСЪЖДА П.И.Й. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на "Агенция за контрол на просрочени
задължения"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ,
бул.“Васил Левски“ №114 етаж Мецанин,
представлявано от Т.Я.К. сумата в размер
на 33.13лв./тридесет и три лева и
тринадесет стотинки/ направени разноски по заповедното производство по ЧГрД № ***/2018г по описа на РС Павликени съразмерно
уважената част на исковите претенции
ОСЪЖДА П.И.Й. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на "Агенция за контрол на просрочени
задължения"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ,
бул.“Васил Левски“ №114 етаж Мецанин,
представлявано от Т.Я.К. сумата в размер
на 512.45лв./ петстотин и дванадесет
лева и четиридесет и пет стотинки/, направени разноски съразмерно уважената
част на исковите претенции
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд ВТ в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
БН