Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 198
гр. Перник, 08.102021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд–Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
Слава Георгиева
При секретаря Е. В.***, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 340/2021г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО.
Образувано
е по жалба, подадена от А.Е.И.,*** против Решение № 1040-21-490 от 07.05.2021г.
на директора на ТП на НОИ-С.*** град, с което е отхвърлена жалбата й против
разпореждане № РВ-3-21-00900843 от 01.04.2021г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО.
С разпореждането е разпоредено да се възстанови получено парично обезщетение
поради общо заболяване за периода от 19.09.2017г. до 23.11.2017г. в размер на
723.34лв.
В
жалбата се сочи, че обжалвания акт е незаконосъобразен. Посочва се, че е била
назначена на труд договор при ответника, съгласно оформена трудова книжка. Същата е имала качеството на осигурено лице и
имала право да получи парично обезщетение за общо заболяване. Иска оспореното решение на Директора на ТП на
НОИ-С.*** град и потвърденото с него разпореждане да се отменят.
В
съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована за представител изпраща
адв. Е. К.***. Поддържа жалбата и
пледира същата да се уважи. В указания срок депозира писмени бележки, в които
доразвива доводите си за отмяна. Претендира присъждане на разноски, за което
представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата-директор на ТП на НОИ-С.*** град редовно призован не се явява и не
изпраща представител. В депозирано по делото становище се оспорва жалбата и
излага съображения за законосъобразност на оспорения акт. Иска жалбата
да се отхвърли като неоснователна и да се присъди юрисконсулско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от ответната страна.
Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
По
допустимостта:
Жалбата е
подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният
административен акт създава задължения,
при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО
решение на Директора на ТП на НОИ-С.*** град,
поради което е процесуално допустима.
По фактите:
От
името на „***“ЕООД, с ЕИК *** в качеството му на осигурител са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за
осигурено лице А.Е.И. за периода от м. 07.2017г. до м. 11.2017г.
По реда на чл. 7, ал. 1 от Наредба за реда за представяне в Националния осигурителен
институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването
им в
Информационната система за електронен обмен на документи и данни е
постъпила информация за издадени на жалбоподателката болнични листове, с №№
Е20171426212, Е20171426353 и Е20171632456 за ползване на отпуск, поради
временна неработоспособност за периода от 19.09.2017г. до 23.11.2017г.. Във
връзка с тях и в съответствие с изискването на чл. 4, т. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване,
„***“ЕООД, с ЕИК *** е представил удостоверения, с вх. №№
Р14-21-000-00-**********/25-09-2017г. за болничен лист Е20171426212, за
временна неработоспособност за периода от 19.09.2017г. до 01.10.2017г.;
Р14-21-000-00-**********/6-10-2017г., за болничен лист Е20171632453 за временна неработоспособност за периода от
29.09.2017г. до 24.10.2017г. и
Р14-21-000-00-**********/1-11-2017г., за болничен лист Е20171632456 за временна неработоспособност за периода от
25.10.2017г. до 23.11.2017г, всичките във връзка с правото за изплащане на
парично обезщетение.
Всички
данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от м. 07.2017г. до м. 11.2017г. за
жалбоподателката са подавани от осигурител ***“ЕООД, с ЕИК ***, с управител
М.Г.А.***.
Въз
основа на тези данни по реда на Наредбата за паричните обезщетения и
помощи от ДОО на жалбоподателката е
изплатено обезщетение за 43 работни дни в размер на 723.34лв.
По
повод сигнал за съмнения за злоупотреби от фондовете на ДОО от страна на „***“ЕООД е възложена проверка
по разходите на държавно обществено осигуряване на този осигурител. В хода на
проверката са издадени задължителни предписания до дружеството. Управителя на
дружеството не е установен нито по седалище на дружеството, нито по постоянен
адрес на управителя му. Проверката е
установила, че през месец юни 2016г. дружеството „***“ЕООД е продадено на
М.Г.А.*** и същият е вписан като управител на това дружество. По данни на ИС на НОИ лицето е заемало ниско
квалифицирани длъжности-„общ работник“, „работник строителство“,
„арматурист“. Установено е, че в периода
от м. 10.2016г. до м. 07.2018г. са
подавани своевременно уведомления за сключване, съответно за прекратяване на 70
броя трудови договора, като всички са прекратени. Осигурителният доход достига
до 2600лв.. От 2016г. дружеството не е публикувало ГФО. За 2016г. и 2017г. не
са подавани ГДД и финансови отчети. Дружеството няма регистрирани фискални
устройства и няма отчетени обороти. От 2016г. не са внасяни осигурителни вноски
по фондовете на ДОО, като задълженията са в размер на 58739лв. Успоредно с това от фондовете на ДОО са
ползвани права за временна неработоспособност и за безработица в размер на
41741.23лв. В хода на тази проверка са изисквани сведения от лица, чиито
правоотношения са прекратени и които са ползвали право на парично
обезщетение. В сведенията е отговаряно
„незнам“, не е посочено име на
управител, адрес на фирмата, няма посочено и място на работа. Въз основа на
тези констатации е прието, че дружеството не е извършвало реално никаква
дейност и съответно лицата наемани на трудови договори не са извършвали трудови
функции, за които да подлежат на осигуряване. Установяванията са обективирани в
констативен протокол № КВ-5-21-00672236
от 01.11.2019г. и въз основа на него са
издадени задължителни предписания № ЗД-1-21-00672231 от 01.11.2019г.. На
основание чл. 108, ал. 3 от КСО старши инспектор по осигуряването е разпоредил
„***“ЕООД да заличи подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО на
назначените лица за периода от м. 10.2016г. до м. юли 2018г., за което му е
даден срок за изпълнение. Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за А.И. са заличени от
регистъра по чл. 80 от ДОПК служебно на 12.02.2020г.
С
разпореждане № РВ-3-21-00900843 от 01.04.2021г. ръководител на контрола по
разходите на ДОО приел, че за
жалбоподателката не е възникнало основание за осигуряване при осигурител
„***“ЕООД, поради което е приел, че не е била осигурена за общо заболяване и
затова няма право на парично обезщетение за времето, в което е била в отпуск,
поради временна неработоспособност за периода от 19.09.2017г. до 23.11.2017г..
На основание чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от КСО е разпоредил добросъвестно
полученото парично обезщетение за общо
заболяване в размер от 723.34лв. да се възстанови от жалбоподателката.
Разпореждането е връчено на
09.04.2021г.. Оспорено е в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО.
В срока по чл. 117, ал. 3
от КСО ръководителят на ТП на НОИ-С.*** град е издал решение № 1040-21-490 от
07.05.2021г., с което е отхвърлил оспорването, като неоснователно и по същество
потвърдил разпореждане № РВ-3-21-00900843 от 01.04.2021г. ръководител на
контрола по разходите на ДОО. Решението на директора на ТП на НОИ-С.*** град е
предмет на съдебен контрол в настоящото производство.
В хода на съдебното оспорване са
ангажирани гласни и писмени доказателства. От тях не се опровергава
установената в хода на административното производство фактическа обстановка.
Съдът не кредитира показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Иван
Методиев Иванов. Показанията му са в пълно противоречие на обстоятелствата, установени в хода на
проведено административно производство по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО,
приключило с влязъл в сила индивидуален административен акт - задължителни
предписания № ЗД-1-21-00672231 от 01.11.2019г. на старши инспектор по осигуряването при ТП
на НОИ-С.*** град. Фактическите основания за издаване на последните е
неизвършването на дейност от фирмата „***“ЕООД, респективно оформянето на трудови отношения между него и трети лица, без реално да съществуват
такива и без да бъде полаган труд. Настъпилият стабилитет на влезлия в сила
индивидуален административен акт, изключва възможността той да бъде оспорен
инцидентно в настоящото производство чрез установяване на отсъствие на
фактическите основания за издаването му. По тази причина съдържащите се в
показанията на свидетеля данни, че всеки ден е карал жалбоподателката до
закусвалня-пекарна на пазара не оборват установената в хода на
административното производство фактическа обстановка. Освен това показанията му не установяват по
категоричен начин, че жалбоподателката е упражнявала трудова дейност при
процесния осигурител. Показанията му не
спомагат за изясняване на въпроса извършвана ли е реално трудова дейност при посочения
осигурител.
До
същия извод се достига и от представените в хода на съдебното производство
писмени документи. От същите е видно, че инспекция по труда е правила проверки
на „***“ЕООД
по спазване на трудовото законодателство, при които е констатирала нарушения на
трудовото законодателство от страна на дружеството. Нито едно от представените
доказателства обаче не сочи това дружеството да е извършвало реално някаква дейност, за която да е необходимо наемане на
персонал. В тази връзка няма данни за извършвана проверка по реда на основание чл.
402, ал. 3, вр. с чл.
404, ал. 1, т. 11 от КТ относно съществуване на реални трудови правоотношения.
В
подкрепа на последното са и сигналите до инспекция по труда, в това число и
сигналът от жалбоподателката, от които е
видно, че лицата са посочвали за техен
работодател Боби Борисов и ЕТ-Боби. Разпитания свидетел също посочва като шеф
Боби. Последното от своя
страна подкрепя извода на административния орган, че оформените от „***“ЕООД трудови и осигурителни правоотношения
фактически не съществуват, тъй като дружеството не осъществява реална дейност и
при него реално не полагат труд действително наети физически лица, в това число
и жалбоподателката.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че установената в хода на
административното производство фактическа обстановка не е оборена от събраните
при съдебното оспорване доказателства.
При
горните фактически установявания, Административен съд - Перник, прави следните
правни изводи:
По
правото:
Предмет на съдебен контрол
в настоящото производство съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е решението на
директора на ТП към НОИ-С.*** град. Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган. При издаването му е спазена предвидената в закона форма,
съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването му са спазени
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане №
РВ-3-21-00900843 от 01.04.2021г. ръководител на контрола по разходите на
ДОО в ТП към НОИ-С.*** град е издадено въз основа на извършения последващ
контрол по разходите по ДОО, при който е установено, че жалбоподателката не е
имала качеството на осигурено лице при осигурител „***“ЕООД. Обжалвано е по
административен ред и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 3 от КСО е постановено и оспореното решение. В него са
посочени последователно извършените действия, изложени са фактически и правни изводи. Формулиран е ясен
диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на
обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се
изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт за наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2 от КСО за
възстановяване на добросъвестно получените суми за обезщетения за ползваните
отпуски за временна неработоспособност. В производството по административен
контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната
му. Въз основа на изложеното не се откриват отменителни основания по чл. 146,
т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Решението
е и материално законосъобразно. Правилен
е изводът, че разпореждане № РВ-3-21-00900843 от 01.04.2021г. е издадено от материално и териториално
компетентния орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО това е длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт. В настоящия случай разпореждането е издадено от ръководител по контрол
на разходите на ДОО при ТП към НОИ-С.*** град, който е материално и
териториално компетентния административен орган да стори това.
Същото отговаря на изискването за писмена
форма и съдържание, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. При провеждане на
административното производство са спазени процесуалните правила, регламентирани
в КСО и в Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване за временна
нетрудоспособност. Изпълнени са изискванията за служебно събиране на доказателства
и изясняване на всички относими факти и обстоятелства. То е издадено след
извършена проверка по реда на чл. 107 от КСО, в хода на която са издадени и
влезли в сила задължителни предписания за заличаване на подадените по отношение
на жалбоподателката данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя „***“ЕООД.
Заличаването е извършено служебно по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба №
Н-8/29.12.2015г. при наличие на предвидените в същата норма предпоставки –
неизпълнение на предписанието от адресата му в указания срок. Заличените данни
касаят и периода от м. 07.2017г. до м.
11.2017г., в който период жалбоподателката е ползвала и отпуск за временна
нетрудоспособност по процесните болнични листове. Не е спорно, че към момента
на отпускане на паричните обзщетения за посочените болнични листи, с оглед
данните по чл. 5, ал. 4 от КСО и информацията от регистъра на болничните
листи, същата е отговаряла на
изискванията на чл. 40, ал. 1 от КСО. Спор не съществува и относно размера на отпуснатото и
изплатено обезщетение за общо заболяване в общ размер на 723.34лв.. В следствие на извършения контрол и
след изплащане на паричното обезщетение обаче е безспорно установено, че от
страна на дружеството не е извършвана никаква търговска дейност, с оглед на
което и жалбоподателката не е извършвала
трудова дейност за този осигурител, за която да бъде осигурявана при него.
Наличието на валидно възникнало трудово
правоотношение само по себе си не е основание за началото на осигуряването. То
е предпоставка за това, но само в случаите когато лицето е започнало да упражнява
трудова дейност при конкретен работодател. Поради това вписванията и заверките
в трудова
книжка, не отразяват действителната обстановка по полагане на труд в полза на
конкретен работодател.
При това положение
съдът приема, че осигурително
правоотношение между жалбоподателката и „***“ЕООД е формално обособено и съществува само доколкото
правото го урежда. В действителност дружеството-работодател на жалбоподателката
не е извършвало реално никаква стопанска и икономическа дейност, респ.
жалбоподателката не е полагала фактически труд за съответния осигурителен
период при този работодател. Липсата на дейност сама по себе си води до липса
на необходимост от назначаване на лица по трудово правоотношение.
Неосъществяването на търговска стопанска дейност от дружеството, от която да се
генерират приходи води до еднозначен
извод, че лицата, за които е била подавана информация в РОЛ и в РТД за сключени
трудови договори в действителност не са осъществявали трудова дейност.
Следователно за жалбоподателката не е възникнало основание за осигуряване по
смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и същата няма качеството „осигурено лице“,
съгласно пар. 1, ал. 1, т. 3 от КСО, тъй като не е доказано започване и реално
изпълнение на трудови функции при процесния осигурител. Следователно, към
момента на отпускане на помощта не е била налице предпоставката за отпускане на парично
обезщетение за този осигурителен риск, тъй като към деня на настъпване на този
риск жалбоподателката не е осигурено лице при осигурител „***“ЕООД. Затова е законосъобразен
изводът на административния орган, че към този момент жалбоподателката не е
имала качеството осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО и съответно
за нея не е възникнало право на обезщетение по чл. 11, ал. 1, т. 1, б. „а“ от КСО във вр. с чл. 40, ал. 1 от КСО за временна неработоспособност. В настоящия
случай, в хода на извършена проверка са събрани доказателства, от които е
видно, че не е възникнало основание за осигуряване при посочения осигурител,
тъй като не е доказано започване и реално изпълнение на трудови функции.
Жалбоподателката не е била осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО
и затова правилно подадените за нея данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са
заличени въз основа на влезли в сила задължителни предписания. Поради тази
причина и не е могла да ползва обезщетение от фондовете на ДОО.
Изложеното
налага извода за осъществяване на предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО
за издаване на разпореждане за възстановяване на получената сума за обезщетение
за временната неработоспособност.
Изплатеното такова е получено без основание. Съгласно посочената
разпоредба основание за възстановяване на добросъвестно получени суми са
постъпили след изплащането му доказателства или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Въз основа на изложеното се приема, че е
налице липса на стопанска и икономическа дейност на дружеството работодател, а
от там и липса на реално полагане на
фактически труд от страна на жалбоподателя за процесния осигурителен период при
този работодател. Не е възникнало и качеството на осигурено лице и поради това
и независимо от това дали за нея са били внесени или не осигурителни вноски, то
същата не е имала право да получи парично обезщетение за временна неработоспособност.
Следователно лице, което не е доказало, че е извършвало трудова дейност, не
може да има качеството на осигурено лице, независимо от първоначалното наличие
на останалите законови предпоставки. Влезлите в сила задължителни предписания и
последвалото заличаване на подадените данни по чл.
5, ал. 4, т. 1 КСО за жалбоподателката, представляват нови данни, които
имат значение за определяне правото, размера и срока на обезщетение, в
съответствие с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Въз основа на това се споделят
доводите на ответника по жалбата, че
лицето към дата на отпускане на обезщетението е било добросъвестно, доколкото
отпуснатото обезщетения за безработица е извършено въз основа на данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО. Разпореждане № РВ-3-21-00900843 от
01.04.2021г. на
ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП-Перник на НОИ е издадено в
съответствие със закона, а оставайки го в сила със своето решение, директорът
на ТП-С.*** към НОИ е постановил правилно и законосъобразно решение.
Административният
акт, предмет на съдебен контрол, с който по същество е потвърден акт за
възстановяване на суми получени от фондовете на ДОО е издаден от компетентен
орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените
правила, при наличие на посочените в закона материални предпоставки и
съответства на относимите правни норми. При осъществения съдебен контрол не се
констатират основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
Въз
основа на изложеното настоящият състав приема жалбата за напълно неоснователна и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК ще
се отхвърли.
По разноските:
При този изход от спора ответната страна
има право на разноски. Същите са поискани своевременно. На основание чл. 143,
ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите се
определят по реда на чл. 24 от Наредбата
за правна помощ и се присъждат в размер на 100.00 лв..
Настоящото съдебно производство е по
жалба срещу решение, издадено по оспорване на разпореждане от категорията по чл.
117, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО, поради което и на основание чл. 119
от КСО решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на А.Е.И.,*** против Решение №
1040-21-490 от 07.05.2021г. на директора на ТП на НОИ-С.*** град, с което е
отхвърлена жалбата й против разпореждане № РВ-3-21-00900843 от 01.04.2021г.
на ръководител на контрола по разходите
на ДОО, с което е разпоредено да се възстанови получено парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на
723.34 лв.
ОСЪЖДА А.Е.И., с ЕГН **********,*** да заплати на Териториално поделение към
Националния осигурителен институт-С.*** град съдебни разноски в размер на
100.00 лв. /сто лева/.
Решението на основание чл. 119
от КСО във вр. с чл.
117, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО
не подлежи на обжалване.
Съдия:/П/