ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1031
гр. София, 22.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г. Б. Ц.
като разгледа докладваното от Г. Б. Ц. Административно наказателно дело №
20221110212426 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по повод постъпила молба,
вх.№54427/27.02.2023 г., от адв. К. Ч. - САК - пълномощник на С. М. Е., ЕГН **********, с
която на основание чл.248, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63, ал.3 от ЗАНН се търси
допълване на решение от 31.12.2022 г., постановено по НАХД №12426/2022 г. по описа на 2
състав, СРС, НО в частта за разноските, сторени от жалбоподателя за процесуално
представителство пред първата съдебна инстанция.
След като разгледа искането и съобрази закона, съдът намира следното:
С Решение от 31.12.2022 г. на 2-ри състав, НО - СРС, постановено по НАХД
№12426/2022 г., е отменено наказателно постановление №22-4332-011930/30.06.2022 г.,
издадено от Началник сектор към ОПП - СДВР, с което на С. М. Е., ЕГН **********, на
основание чл.185 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение по чл.20,
ал.1 от ЗДвП, а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени кумулативно наказания
„Глоба“ в размер на 100,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Съобщението за постановяване на решението е връчено на жалбоподателя чрез
процесуалния му представител адв. Ч., на 21.02.2023 г., видно от обратна разписка. Изрично
в диспозитива на решението е посочено, че същото подлежи на обжалване в 14-дневен срок
по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, съобразен и с нормата на
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказанията.
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, към която препраща правилото на
чл.63 от ЗАНН, в срока за обжалване съдът по искане на страните може сам да допълни или
измени постановеното от него решение в частта на разноските. В конкретния случай срокът
1
за обжалване е бил 14-дневен от съобщаването на решението на страните, като за молителя
той е започнал от дата 21.02.2023 г. и е изтекъл на 07.03.2023 г. (работен ден - вторник).
Молбата е подадена на 27.02.2023 г., поради което следва да се приеме, че тя е подадена в
рамките на установения с нормата на чл.248, ал.1 от ГПК срок, поради което и доколкото
изхожда от процесуално легитимирано лице, се явява допустима. Разгледана по същество тя
е ОСНОВАТЕЛНА.
В производството пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят своевременно
е направил искане за присъждане на разноски. С решението на съда спорът е решен в полза
на С. М. Е., ЕГН **********, поради което обосновано може да се заключи, че въззиваемата
страна, неоснователно предизвикала с поведението си правния спор, следва да понесе
отговорността за разноски, а за въззивника е възникнало право да ги търси. По делото пред
СРС е приложено адвокатско пълномощно, по силата на което е възникнала
представителната власт за адв. Ч., подала молбата за постановяване на допълнително
решение. Процесуалният представител, макар да не е взел лично участие в съдебното
заседание, в което делото е обявено за решаване, е депозирал допълнение към жалбата преди
даване ход на делото, в което е формулирал искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение. По делото са представени доказателства за заплащането на сумата от
500,00 лева – договор за правна защита и съдействие, инкорпориращ разписка за заплащане
на адвокатски хонорар за услугата „процесуално представителство по а.н.д.№12426/2022 г.,
2 с-в…“.
Съгл. чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер. Съдът не е длъжен, но може да намали
размера на заплатения адвокатски хонорар до минималния размер по Наредба № 1/04г, само
ако кумулативно са налице съответно искане на насрещната страна и прекомерно
възнаграждение спрямо фактическата и правна сложност на делото. Съгласно т.3 от
решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК, задължително по чл.130, ал.1 от
ЗСВ за съдилищата, намаляването на адвокатското възнаграждение при направено
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК не рефлектира в отношенията между
адвокат и клиент, които са сключили конкретен договор и са поели задължения по него.
Възражението за прекомерност на възнаграждението на адвоката се свежда до преценка на
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на
делото, тъй като уговарянето и изплащането на възнаграждение за адвокатска услуга над
определените минимални размери в Наредба №1/2004г., само по себе си, не е основание да
се приеме, че е прекомерно. Съгласно дадените задължителни разяснения по т.11 от
Тълкувателно решение №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за присъждане на
разноски следва да бъде заявена до приключване на устните състезания в съответната
инстанция и в този срок трябва да бъдат представени и доказателства за реалното им
извършване. След приключване на устните състезания страните вече не могат валидно да
2
осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които
са приключили. Поради това и възражение за прекомерност по чл.248 от ГКП не може да
бъде направено.
Когато съдът е сезиран с искане да допълни решението си в частта за разноските по
реда на чл.248 от ГПК, той се произнася в закрито заседание, като не провежда процесуални
действия по събиране на доказателства, не изслушва и устни състезания между страните.
В конкретния случай, страната, в чиято полза е постановено решението, е
формулирала своевременно искане за разноски. Представени са и убедителни доказателства
за действително сторения от въззивника по делото разход за адвокатска защита в
производството по обжалване на издадения санкционен акт. За проведеното по делото
съдебно заседание въззиваемата страна е била редовно призована, но не е изпратила свой
представител, нито в писмено становище, депозирано по делото преди неговото
приключване, не е заявила възражение си за прекомерност на поисканите разноски по чл.
63д, ал. 2 от ЗАНН от другата страна. Съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН, само по искане на
насрещната страна, съдът може да присъди по- нисък размер на разноските. Поради това и
не са налице изискуемите предпоставки за извършване на преценка дали размерът на
адвокатския хонорар е прекомерен спрямо фактическата и правна сложност на делото. В
този смисъл, следва да бъде присъдено цялото поискано възнаграждение в размер на 500,00
лева.
Така мотивиран, на основание чл. 248, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри състав
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение от 31.12.2022 г., постановено по НАХД №12426/2022 г. по
описа на СРС, НО, 2 състав, като ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на С. М. Е., ЕГН
********** и по негова сметка направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 петстотин/ лева.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град по
реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3