№ 187
гр. Карнобат, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
при участието на секретаря Петя Н. Ганчева
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело №
20222130100364 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искови молби,
подадени от Т. П. Т. с ЕГН ********** от с.****, общ.****, А. В. Д. с ЕГН
********** от с.****, общ.**** и И. С. Д. с ЕГН ********** от с.****,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител И.И.Х.
против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. Самоковско шосе №67а.
Твърди се в молбата, че на 01.04.2021г. около 18.30 ч. ищците се движили по
път I-6 в посока кв.Ветрен в гр.Бургас с лек автомобил „****" с рег.№ ****,
управляван от Т. П. Т., когато на 1400 м. след разклона за фирма „Чикън
груп" били ударени от лек автомобил „****" с рег.№ **** с водач П.К.Х.
Управляваният от Х. автомобил се движил с несъобразена скорост, което
довело до загуба на контрол над превозното средство и в резултат настъпил
удар в автомобила на ищците. След съприкосновението автомобилът им се
завъртял и се ударил в мантинела, разположена отстрани на пътя.
За настъпилото събитие е съставен протокол за ПТП №
1791252/01.04.2021 г. от П.П.влов -мл.автоконтрольор, Сектор ПП при
ОДМВР гр.Бургас. Прието е, че произшествието е причинено от водача на лек
автомобил „****", на когото е наложено административно наказание за
нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, взето с АУАН№ 933127 от 01.04.2021 г.
1
Твърди се още, че в следствие на настъпилото ПТП автомобилът на
ищците получил цялостна деформация, а пътниците- стрес, уплаха и леки
телесни повреди. Т. Т. получил силни болки в кръста, врата и раменните
стави на двете ръце в движение и покой. А. Д. получила силни болки в
главата, кръста, врата и колената, кръвонасядания по крайниците. И. Д.
загубила за кратко съзнание, получила силни болки в кръста и в горната
дясна трета на гърба при движение. След произшествието, пострадалите
приемали обезболяващи. Тъй като болките не отшумели за две седмици,
потърсили специализирана помощ за установяване на уврежданията. От
отделение по съдебна медицина при МБАЛ Бургас били издадени
съдебномедицински удостоверения за всеки от пострадалите. И за тримата
пострадали, съдебният лекар е посочил, че уврежданията отговарят да са
получени по време и начин, както се съобщава от освидетелстваните лица.
В следствие на произшествието ищците преживели силен психически
стрес, довел до негативни емоции и изживявания, трудно преодолими във
времето.
Тези неимуществени вреди са причинени от деликт при управление на
автомобил, за който е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност"
с ответника ЗК „Лев Инс" АД . Съгласно чл. 429 ал.1 т.1 от КЗ
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. На 18.01.2022 г. те
предявили претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
от ПТП пред застрахователя, който отказал да уважи претенциите.
Предвид изложеното е направено искане да се осъди Застрахователна
компания „Лев Инс" АД да заплати на Т. П. Т. парична сума в размер на 1500
лева за претърпени неимуществени вреди, настъпили от претърпяното на
01.04.2021г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от
18.01.2022 г. до окончателното заплащане на задължението.
Направено е и искане да се осъди Застрахователна компания „Лев Инс"
АД, да заплати на А. В. Д. парична сума в размер на 1500 лева за претърпени
неимуществени вреди, настъпили от претърпяното на 01.04.2021г. ПТП,
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 18.01.2022 г. до
2
окончателното заплащане на задължението, както и искане да се осъди
Застрахователна компания „Лев Инс" АД да заплати на И. С. Д. парична сума
в размер на 1500 лева за претърпени неимуществени вреди, настъпили от
претърпяното на 01.04.2021г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази
сума, начиная от 18.01.2022 г. до окончателното заплащане на задължението.
Заявена е претенция за разноски.
В с.з. предявените претенции се поддържат.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответното дружество е депозирало
писмен отговор, с който е оспорило изложените твърдения в исковата молба,
както и размера на вредите. Въведено е възражение за съпричиняване от
страна на ответниците. Ангажира доказателства.
В с.з. не се явява представител, но е депозирано писмено становище, с
което се поддържат въведените оспорвания и възражения.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
обсъди становищата на страните намира за установено от фактическа
страна следното:
На 01.04.2021г. около 18.30 ч. на гл.път I-6, 1400м след разклона на
фирма „Чикън груп“ настъпва ПТП между лек автомобил „****" с рег.№
****, управляван от ищеца Т. Т., и лек автомобил „****" с рег.№ **** с водач
П.К.Х. Причина за настъпване на ПТП е поведението на последния водач,
който поради движение с несъобразена скорост, загубва контрол над
превозното средство и удря автомобила на ищците отзад. След
съприкосновението автомобила на ищците се завърта и се ударя в предпазна
мантинела, разположена отстрани на пътя.
Настъпването на ПТП, както и описаният механизъм, съдът прие за
доказан въз основа на следните, приложените по делото, писмени
доказателства- Наказателно постановление №21-0769-001490 от 15.09.2021г.,
с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на П.Х..
Наказателното постановление е влязло в сила на 20.07.2021г. Съдът
кредитира и съставения протокол за ПТП № 1791252/01.04.2021 г. от П.П.-
мл.автоконтрольор, Сектор ПП при ОДМВР гр.Бургас. Действително
съставителят на протокола не е пряк очевидец на ПТП, но е възприел лично
състоянието на пострадалите автомобили непосредствено след него, поради
което в тази част протоколът се явява официален удостоверителен документ.
3
Обстоятелството, че ищците А. Д. и И. Д. са се намирали в лекия
автомобил „****" с рег.№ **** съдът намира за доказано въз основа на
събраните гласни доказателства- показанията на свидетелите И.Х. и С.Д..
Двамата свидетели са възприели лично състоянието на ищците няколко часа
след настъпването на ПТП, като те са били тези, които са ги взели от
гр.Бургас и са ги превозили обратно до с.****.
Дори и преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК техните
показания в тази част следва да бъдат кредитирани, тъй като по делото не са
налице каквито и да е други доказателства, които да ги оборват. Дори
напротив- по делото, към административно-наказателната преписка по
реализирането на отговорността на виновния водач, е приложена докладна
записка от полицейския служител, отзовал се на сигнала за ПТП. В
докладната записка същияъ е посочил, че тримата ищци са били в лекия
автомобил „****“ и са отказали да бъдат прегледани от пристигналия на
място медицински екип.
След като участниците в ПТП са леко пострадали, без видими сериозни
травми и наранявания, е възможно и да не бъде издаден Констативен
протокол с пострадали лица, а протокол за ПТП с материални щети, което
обаче не изключва само по себе си наличие на пострадали лица от ПТП,
поради което това обстоятелство не следва да бъде тълкувано във вреда на
ищците.
Следствие на настъпилото ПТП ищецът Т. Т. получил силни болки в
кръста, врата и раменните стави на двете ръце в движение и покой. Имал
наранявания по коленете.
Ищцата А. Д. получила силни болки в главата, кръста, врата и колената,
кръвонасядания по крайниците.
Ищцата И. Д. загубила за кратко съзнание, получила силни болки в
кръста и в горната дясна трета на гърба при движение.
За доказване на претърпените вреди съдът кредитира представените
писмени доказателства- съдебно медицински удостоверения, издадени от
Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ Бургас. Съдът съобрази факта,
че тези удостоверения са издадени след проведени прегледи 15 дни след
датата на ПТП, но ги кредитира въпреки това. Това е така, тъй като от една
страна в тях са описани жълтеникави кръвонасядания и цикатрикси от
4
отпаднали корици на рани, т.е. индикации за известна давност на
нараняванията. От друга страна посочените наранявания се потвърждават и
от показанията на двамата свидетели, разпитани по делото, които са възпрели
лично нараняванията. Не на последно място според заключението на СМЕ
уврежданията, получени от ищците, се дължат на претърпяно ПТП. Също
така по делото не са представени каквито и да било доказателства- било то
гласни или писмени такива, които да загатват дори за наличие на друг
инцидент, при който да са пострадали тримата ищци.
За наличието на причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП
и претърпените вреди съдът кредитира СМЕ, според което уврежданията се
дължат именно на такова произшествие.
След ПТП и тримата ищци не търсят медицинска помощ и не посещават
здравно заведение. Св. Х. им давала обезболяващи-течен аналгин, аулин и
немизил. Давала им също така успокоителни, тъй като имали кошмари, а
дъщеря й плачела на сън. Ищцата А. Д. отказвала да се качва в лек автомобил.
За раните се мажели с риванол и се превързвали с бинт. Като цяло болките им
продължили около месец.
Твърдението, че ищците са пътували без поставен обезопасителен колан
съдът намира за доказано. Твърдението на ищците, че са били с поставени
колани, съдът приема за имплицитно признание на факта, че лекият
автомобил е бил оборудван с такива. Според заключението на САТЕ
функцията на предпазния колан е да ограничи свободното движение на
тялото напред, като го задържа близо до облегалката на седалката, частично
обезпасителния колан възпрепятства и движението в страни на тялото в
зависимост от разположението на тялото в купето. Също така при удар отзад
движението на телата на пътуващите в ударения автомобил би било насочено
назад или т.нар. „камшичен удар“. След което биха се насочили напред към
предна част на автомобила и ако са били с поставени предпазни колани
движението напред би било не повече от 10см, на тялото, а главата би
направила дъга от най-крайно задно към най-крайно предно положение.
Според заключението на СМЕ обаче в представените и кредитирани от
съда съдебно-медицински удостоверения не са описани „коланни травми“ в
резултат на ПТП. А при правилно поставен предпазен колан, охлузванията и
кръвонасяданията, описани в удостоверенията вероятно не биха се получили.
5
Изслушан в съдебно заседание вещото лице по тази експертиза посочва, че в
СМУ не е упомената гръдна травма или отпечатък от колан, каквито биха се
получили, при поставен колан. В съдебно заседание вещото лице е
категорично, че описаните травми не биха могли да се получат, ако са имали
поставени предпазни колани.
Също така св. Х. посочва в с.з., че дъщеря й-ищцата И. Д., е имала болки
на местата, „където се е удряла колата в тях“. Предвид посочената от вещото
лице по САТЕ функция на предпазния колан няма как „колата да се е удряла“
по тялото на ищцата, ако тя е била с поставен колан.
По делото е представена застрахователна полица за сключена
застраховка „Гражданска отговорност" между причинителя на ПТП П.Х. и
ответното застрахователно дружество със срок 10.08.2020г. -10.08.2021г.
На 18.01.2022г. ищците са предявили претенции пред ответното
дружество за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди следствие на причиненото от застрахования ПТП, но
същите не са приети от застрахователя.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 с.з. В случая изискванията на чл. 380 КЗ са спазени,
тъй като ищците са отправили претенциите си към застрахователя, но са
получили отказ.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ дава право на увредените лица да
насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко срещу
застрахователя, при който деликвентът има застраховка "Гражданска
отговорност".
По този иск ищците следва да установят, че имат вземане за
непозволено увреждане срещу водача на моторното превозно средство
/фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на
водача, причинна връзка и вреди или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД
условия/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между водача и
6
застраховател.
При така установената по-горе фактическа обстановка съдът намира, че
са налице основания за ангажиране отговорността на застрахователя. Това е
така, тъй като от една страна е налице договор за застраховка "Гражданска
отговорност" с дружеството, а от друга-застрахованият по договор е
причинил виновно ПТП, от което ищците са претърпели вреди. По делото не
са събрани доказателства, които да опровергават презумпцията за вина на
деликвента по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Поради това следва да се приеме, че са
налице предпоставките за ангажиране отговорността му по отношение на
увредените лица.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне размера на
обезщетението следва да се вземат предвид конкретните критерии,
съдържащи се в ППВС № 4/68 г. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите, при съблюдаване на
съществуващата в страната икономическа конюнктура (така решение № 124
от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК).
И тримата ищци са получи болки в различни части от тялото и леки
наранявания, които са отшумели в рамките на месец. За претърпените
страдания нито един от тях не е потърсил медицинска помощ нито
непосредствено след инцидента, нито по-късно. Всеки един от тях се е
лекувал с леки болкоуспокояващи, достъпни в аптечната мрежа без лекарско
предписание. Претърпеният инцидент е довел и до стрес, който обаче скоро е
бил преодолян.
Като изходи от вида, интензитета и продължителността на преживените
от ищците болки и страдания, неудобства, стрес, ограничения (нежелание за
качване в лек автомобил), емоционални и психически сътресения, и като взе
предвид икономическата конюнктура съдът намира, че на ищците следва да
се определи обезщетение в предявения размер от 1 200 лв. за всеки един от
тях.
Горното налага разглеждане на възражението за съпричиняване,
7
поради непоставяне на предпазен колан, което съдът намира за основателно.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Деликвентът дължи обезщетение за вреди, доколкото те са възникнали в
причинна връзка с противоправното му поведение, а когато за настъпилия
вредоносен резултат има значение и поведението на пострадалия, то е
основание за намаляване на дължимото от делинквента обезщетение на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Пострадалият допринася за настъпване на вредата
и в хипотезата, разгледана в т.7 от Тълкувателно решение №1/2014г. по
тълкувателно дело №1/2014г. ОСТК на ВКС, „когато не е допринесъл за
настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си
увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата”.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
трябва да е направен въз основа на доказан при условията на пълно и главно
доказване в процеса принос, а не да е предполагаем, като следва да бъде
доказано по безспорен начин, че с конкретни действия или бездействия
пострадалият обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Само обстоятелството, че
пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил, без да ползва
предпазен колан, не е достатъчно за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Намаляването на обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличието
на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха били
настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал
предпазен колан.
Установи се от заключението на вещите лица по САТЕ и СМЕ, че
пострадалите не са поставили предпазни колани, а автомобилът е фабрично
оборудван с такива. От изготвеното заключение, а и от изслушването на
вещите лица в съдебно заседание, се доказа, че предпазният колан притиска
тялото към гърба на седалката и при поставен предпазен колан те не биха се
получили процесните наранявания. Коланът би задържал тялото към
седалката и съответно възможността за движение на тялото и за удрянето му
в части вътре в автомобилното купе би била сведена до минимум.
Следователно ищците не са изпълнили едно свое задължение, което са имали
по закон, с което неизпълнение са допринесли за увеличаването на вредите.
8
Съдът намира, че поведението на пострадалите са допринесли за
настъпване на вредите 50%. Предвид което определеното обезщетение за
причинените им имуществени вреди също следва да бъде намалено с 50% или
следва да се присъди сумата от 600лева на всеки един от тях.
При този изход от спора ищците имат право на разноски съобразно
уважената част от иска си или по 164лв. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като е договорено
изплатено възнаграждение в минимален размер. Ответната страна също има
право на разноски съобразно отхвърлената част от иска или по 110лв. от
всеки ищец.
Мотивиран от горното Карнобатски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Самоковско шосе № 67а
да заплати на Т. П. Т. с ЕГН ********** от с.****, общ.**** сумата от 600
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили от претърпяното на 01.04.2021г. ПТП, ведно със законната лихва
върху тази сума, начиная от 18.01.2022г. до окончателното заплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до
пълния предявен размер от 1500лв.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Самоковско шосе №67а да
заплати на А. В. Д. с ЕГН ********** от с.****, общ.****, обл.Бургас сумата
от 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили от претърпяното на 01.04.2021г. ПТП, ведно със законната
лихва върху тази сума, начиная от 18.01.2022г. до окончателното заплащане
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума
до пълния предявен размер от 1500лв.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Самоковско шосе №67а да
заплати на И. С. Д. с ЕГН ********** от с.****, общ.****, действаща със
съгласието на своята майка И.И.Х. сумата от 600 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от
9
претърпяното на 01.04.2021г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази
сума, начиная от 18.01.2022г. до окончателното заплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния
предявен размер от 1500лв.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Самоковско шосе №67а да
заплати на Т. П. Т. с ЕГН ********** от с.****, общ.**** сумата от 164
лева, съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Самоковско шосе №67а да
заплати на А. В. Д. с ЕГН ********** от с.****, общ.****, обл.Бургас сумата
от 164 лева, съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Самоковско шосе №67а да
заплати на И. С. Д. с ЕГН ********** от с.****, общ.****, действаща със
съгласието на своята майка И.И.Х. сумата от 164 лева, съдебно деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Т. П. Т. с ЕГН ********** от с.****, общ.**** да заплати на
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. Самоковско шосе №67а сумата от 110лв.
съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА А. В. Д. с ЕГН ********** от с.****, общ.****, обл.Бургас
да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. Самоковско шосе №67а
сумата от 110лв. съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА И. С. Д. с ЕГН ********** от с.****, общ.****, действаща
със съгласието на своята майка И.И.Х. да заплати на Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. Самоковско шосе №67а сумата от 110лв. съдебно
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
10
11