Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
09.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд,
гражданско отделение, втори въззивен граждански състав, в открито съдебно
заседание на 29.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО Г.
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Теодора Вутева
разгледа докладваното от младши съдия Цончев в.гр.д. № 133 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е
образувано, след като по касационна жалба, подадена от адв.
Г. А. и адв. А. Г. – пълномощници
на Е.Х. – ищца в първоинстанционното производство , с
Решение № 8/15.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1314/2018 г. по описа за 2017
г. на ВКС, II г.о., е отменено въззивно Решение №
13/10.01.2018 г., постановено по гр.д. № 592/2017 г. по описа на СОС, с което е
потвърдено Решение № 78/20.06.2017 г. С последното е отхвърлен искът на Е.А.Х.
срещу А.Г. Х. по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 21, ал. 1 СК (отм.) за установяване право на собственост на недвижим имот – апартамент №
13, находящ се в гр. С., ж.к. „С.о“, бл. 23, вх. В,
ет. 5, с идентификатор № 65231.914.173.3.16, с площ от 96,04 кв.м., състоящ се
от три стаи, кухня и други сервизни помещения, заедно с избено помещение № 13 и
принадлежащото на апартамента таванско помещение № 13, ведно с 6.623 % идеални
части от общите части на сградата и съответните общи части от правото на строеж
върху държавния поземлен имот, върху който е построена сградата, поради пълна
трансформация на лично имущество.
С отменителното решение на ВКС съдът е приел, че от събраните
по делото доказателства може да бъде направен извод, че ищцата е вложила лични
средства в придобиването на процесния апартамент като
не е установен техният размер. Тъй като в случая последното предполага
специални знания, с каквито касационният съд не разполага, делото е върнато със
задължителни указания за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която
да установи наличностите и движението на паричните средства от банковата сметка
на ищцата съгласно представените платежни нареждания /съществуващата наличност
към 24.02.2005 г., когато е постъпила сумата от 25 000 лв.; внасянето на други
суми; състоянието на паричните средства към 19.05.2005 г., когато е извършен
превод на сума в посочения размер по сметка на Л. Г. М./.
В съдебно
заседание процесуалните представители на ищцата Х. – адв.
А. и адв. Г. пледират, че от събраните доказателства
се установява, че продажната цена на процесния
апартамент е била 30 000 лв., от които 25 000 лв. лични средства на Е.Х.
и 5 000 лв. капаро, които следва да се считат за СИО и молят за уважаване
на предявения иск.
Ответникът по
иска А.Т. е несъгласен с изложеното от процесуалните представители на ищцата.
Счита за недоказано, че сумата от 25 000 лв., вложена в закупуване на
семейно жилище, е била лични средства на ищцата. Твърди, че в периода 2000-2009
г. е работил като дърворезбар и се е грижил за двете им общи деца. В писмена
защита, депозирана по реда на чл. 268, ал. 3 вр. чл.
149, ал. 3 ГПК развива доводи, че от събраните по делото доказателства не се
установява, че апартаментът е закупен за сумата от 30 000 лв. В
епистоларна форма излага, че по време на брака е упражнявал трудова дейност, полагал
е почти непрекъснато грижи за общите им деца, поради което счита, че има
по-голям съвместен принос за придобиването на процесния
апартамент. Оспорва изводите на назначената във въззивната
инстанция съдебно-икономическа експертиза, тъй като вещото лице не е виждало
платежно нареждане за сумата от 25 000 лв., която се твърди, че ищцата е
заплатила на Л. М.. Навежда, че такъв документ липсва и в кориците на делото.
След собствен анализ на изложеното в исковата молба стига до извод, че ищцата
следва да е превела на два пъти суми от 25 000 – на 25.02.2005 г. и на
19.05.2005 г. Поради това съзира провиречие в твърденията
на Х.. Отправя искане, поради по-големия съвместен принос, да бъде признат за
собственик на 9/10 от апартамента или при условията на евентуалност на 8/10.
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. В случая първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, а по същество неправилно.
Искът за трансформация на лични
средства при придобиването на недвижим имот цели да установи, че в резултат на
вложените лични средства изцяло, или съответната на тях идеална част, изобщо не
е станала съпружеска имуществена общност. С този иск не се изменя съществуващо
положение /не е конститутивен/, а само се установяват
действителните права върху придобитите по време на брака макар и възмездно
вещни права. В т. 4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т.
д. № 5/2013 г., ОСГТКК е изяснено, че критерият за преобразуване на лично
имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се
характерът на вложените в придобиването средства.
За да отхвърли предявения иск
първоинстанционният съд е приел, че е недоказано, че вложените в покупката на процесния недвижим имот парични средства са били лична
собственост на ищцата. В решаващите си изводи контролираният съд е приел, че за
установяване произхода на средствата, както и за техния размер, гласни
доказателства не са допустими, предвид забраната в чл. 164 ГПК, а представените
писмени доказателства – 2 бр. платежно нареждане за сумата от 25 000 лв.
съставляват неподписани документи, които не са от естеството да установят
извършени преводи, както и че посочените в тях средства са лична собственост на
ищцата.
Горните изводи се базират на неправилна
интерпетация на процесуалния закон. С отменителното решение Решение № 8/15.02.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1314/2018 г. по описа за 2017 г. в отговора на
поставения въпрос – допустимо ли е в производството по предявен иск за
собственост между съпрузи на основание трансформация на лични средства да се
установява със свидетелски показания заплащане на цена, различна от посочената
в нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиването средства, Върховният
касационен съд е дал отговор, че в производството по иск за собственост между
съпрузи на основание трансформация на лични средства е допустимо да се
установява със свидетелски показания заплащане на цена, различна от посочената
в нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиването средства.
При режима на съпружеската имуществена общност имуществото има статута на
средствата, вложени в придобиването му. С иска по чл. 21, ал.1 СК /отм./,
респективно чл.23, ал.1 СК от 2009 г., се цели установяване, че при
осъществяване на придобивния способ са вложени лични
на единия съпруг средства. При отчитане спецификата на семейните отношения
/същите имат не само имуществен, но и личен характер/, при решаването на
възникнал спор, квалифициран на горното основание, по отношение на имот,
придобит с договор за покупко-продажба, е от значение каква е действителната
цена на придобиването и произхода на средствата, с които е заплатена.
Твърдението, че е заплатена цена, различна от посочената в нотариалния акт, не
съставлява оспорване на удостоверените от нотариуса обстоятелства
/волеизявленията на страните по сделката имат характера на частен документ и
поради това обвързваща съда формална доказателствена
сила само относно авторството/. Фактите за действително уговорения размер на
цената и произхода на средствата, с които същата е заплатена, подлежат на
доказване с всички доказателствени средства,
включително и със свидетелски показания. В цитирания смисъл е установената
практика на ВКС, обективирана в Решение № 86/ 04.07.2018
г. по гр. д. № 2862/2017 г. на ІІ г. о.
Горното, отнесено към настоящото
дело, води до следните изводи:
С Решение № 244/11.11.2009 г. по гр. д. № 280/2009 г. на С.ския
районен е прекратен с развод по взаимно
съгласие гражданския брак между страните, сключен с акт за граждански брак №
66/04.06.1995 г. Утвърдено е споразумение по чл.101 СК /отм./, с което
семейното жилище – процесният апартамент, е поставено
в дял на съпругата. С влязло в сила решение по гр. д. № 15/2014 г. на С.ския районен съд, постигнатото между страните споразумение
е признато за нищожно поради липса на съгласие, в частта му, уреждаща
имуществените отношения между съпрузите, включително и поставянето в дял на Е.Х.
на процесния недвижим имот.
От показанията на свид. Р. Г., които съдът кредитира, тъй като логични,
последователни и подкрепени от други доказателства, се установява, че тя е
закупила от сестра си – ищцата Е.Х. 1/2 ид. ч. от
наследствен недвижим имот, находящ се в с. Б., обл. С., срещу цена от 25 000 лв,
които средства ѝ е известно, че ищцата впоследствие използвала за
закупуване на процесния апартамент. Показанията на свид. Г., досежно размера на
продажната цена, намират подкрепа в приложеното по делото платежно нареждане от
24.02.2005 г. за сумата от 25 000 лв., която е преведена от банкова сметка
*** № ********** на Е.Х. в „Ю.Б.“, както и в заключението на съдебно-икономическта експертиза. Съдът кредитира
последното като компетентно изготвено и отговарящо на поставените задачи. От
него се установява, че на 25.02.2005 г. по горепосочената сметка на ищцата е
постъпила сумата от 25 000 лв. с наредител Р. Г.
с основание „Превод“. Показанията на свидетелката Г. намират подкрепа и в Нотариален
акт № 97/26.07.2005 г. за покупко-продажба на недвижим имот, с който ищцата е
прехвърлила правото на собственост на сестра си Р. А. Г. върху собствената си
1/2 ид. ч. от наследствен недвижим имот, находящ се в с. Б., общ. С., за сумата от 1 198,70 лв., представляваща
данъчната оценка на същото. От изброените доказателства следва несъмнен извод,
че свид. Г. е закупила от сестра си ½ от
наследствен семеен имот в с. Б.. Цената на покупко-продажбата е 25 000 лв.
и се установява от показанията на свидетелката и приложеното платежно
нареждане. С оглед цитираната по-горе съдебна практика и развитите в нея
съображения няма пречка тя да бъде установена с гласни и писмени доказателства,
както е в случая от показанията на Г. и цитираното платежно нареждане.
На 20.03.2005 г. Л. Г. М.
получила в брой от ответника А. Х. сумата от 5 000 лв. – капаро за
покупко-продажба на процесния апартамент, за което е
съставена разписка, наменована „декларация“.
С Нотариален акт № 92, т.2А, н.
д. № 279/19.05.2005 г. за покупко-продажба на недвижим имот, страните по
настоящото дело са придобили от продавачите Л. Г. М. и А. Д. М. правото на
собственост върху жилището за сумата 6 666,70 лв., представляваща данъчната
оценка на същото.
Въз основа на приложеното платежно
нареждане от 19.05.2005 г., от което се установява, че ищцата е превела сума в
размер на 25 000 лв. по сметка на продавача по сделката - Л. Г. М. и цитираната
разписка, наименована „декларация“ въззивният съд прави извод, че действителната цена на
покупко-продажбата на процесния апартамент е била
30 000 лв., а не посочена в нотариалния акт цена по данъчна оценка – 6
666,70 лв. Неоснователно е твърдението на ответника, че размерът от 30 000
лв. на продажната цена е недоказан. В подкрепа на направения от настоящата
инстанция извод са не само цитираните по-горе документи, но и частично
показанията на свид.
Г., която сочи, че не е била съгласна сумата от 25 000 лв., която тя
платила на сестра си, за да придобие ½ идеална част от правото на
собственост за наследственото жилище, да отиде за закупуване на ново семейно
жилище от последната, което да не бъде изцяло собственост на Х., а в режим на
СИО със съпруга ѝ Т.. В този смисъл следва да се приеме, че продажната
цена на процесното жилище е 30 000 лв., тъй като
няма друго обяснение, защо в деня на сключване на сделката под формата на нотариален
акт ищцата е превела от собствената си сметка по банковата сметка на единия от
продавачите – Л. М., сумата от 25 000 лв.
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че по банкова сметка №
********** на Е.Х. в „Ю.Б.“ към дата 24.02.2005 г. наличността на парични
средства по сметка е 3 лв. На 25.02.2005 г. по сметката постъпила сумата от
25 000 лв. с наредител свид.
Р. Г.. На 25.02.2005 г. сумата от 25 000 лв. е преведена по сметка на Л. М..
От горните експертни констатации и
предвид разпоредбата на чл. 20, ал. 1 СК (отм.) следва извод, че сумата от
25 000 лв., платена като част от продажната цена от ищцата по договора за
покупко-продажба на процесния апартамент, е лично имущество
на Е.Х.. Това е така, защото сумата е постъпила по нейната банкова сметка ***движим
имот. Не могат да бъдат споделени възраженията на ответника Т. срещу
заключението на вещото лице. Същото не е произволно, а е изградено въз основа
на проверка в „Ю.Б.“ АД, при която експертът се е запознал с разпечатка от
счетоводна партида, извлечение от банкова разплащателна сметка, платежни
нареждания и вносни бележки. Изводите са обосновани, намират опора в
представените по настоящото дело платежни документи, поради това няма основание
заключението да не бъде кредитирано в цялост.
Сумата от 5 000 лв., платена
в брой от ответника А. Х. на 20.03.2005 г. на Л. Г. М., следва да бъде приета
за съпружеска имуществена общност, тъй като презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК
(отм.) не е оборена от никоя от страните. Това е така, защото от ищцата не са
ангажирани никакви доказателства, които да установяват, че посочената сума е
нейна лична собственост. Не са ангажирани и доказателства, установяващи
произхода на средствата от страна на ответника Х., т.е. че сумата е негова
лична собственост. Твърденията му в този смисъл са голословни.
С оглед изложеното следва да бъде
прието, че искът за трансформация на лично имущество - недвижим имот –
апартамент № 13, находящ се в гр. С., ж.к. „С.о“, бл.
23, вх. В, ет. 5, с идентификатор № 65231.914.173.3.16, е основателен за сумата от 27 500 лв.
(25 000 лв. - лично имущество, и 2 500 лв., представляваща равен дял (½ част) по смисъла на чл. 27 СК (отм.)
от 5 000 лв., която сума към момента на покупката била в режим на СИО),
представляваща 11/12 идеални части от същия е основателен. За разликата до
пълния претендиран размер от 30 000 лв.,
представляващи 12/12 идеални части от правото на
собственост, следва да бъде отхвърлен като недоказан. Това налага първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен искът за установяване на право на собственост за 11/12
идеални части от недвижимия имот и потвърден в останалата част.
Възраженията на ответника за
по-големия съвместен принос, който има в придобиването на имота, поради
вложените грижи в домакинството и отглеждането на децата са извън предмета на
доказване в настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани.
Представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и
показанията на свидетелите Т. и Зарева не се установяват относими
към предмета на доказване обстоятелства, поради което не следва да бъдат
предмет на анализ.
Предвид изхода на делото съобразно
уважената/отхвърлената част от иска в тежест на страните следва да бъдат
възложени сторените разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 3525,87 лв.
разноски, включваща заплатени държавни такси, адвокатско възнаграждение и
депозит за изготвяне на експертиза, съобразно уважената част от иска (974.60
лв. разноски в първоинстанционното производство,
936.47 лв. разноски във въззивното производство,
1385.63 лв. разноски в касационното производство и 229.17 лв. разноски във
второто въззивно производство.
Наведеното от ответника в съдебно
заседание възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като пред
настоящата инстанция ищцата не претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
По отношение на разноските, сторени пред предходните инстанции (първа, въззивна и касационна), възражението е преклудирано
и не следва да бъде обсъждано, тъй като е наведено за първи път при второто
разглеждане на делото пред настоящата инстанция.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
съобразно отхвърлената част от иска ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата от 111.38 лв. (69.17 лв. разноски в първоинстанционното
производство и 41.67 лв. разноски в касационното производство.
Наведеното в съдебно заседание от
ищцата възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като пред настоящата
инстанция ответникът не претендира разноски за адвокатско възнаграждение. По
отношение на разноските, сторени пред предходните инстанции (първа, въззивна и касационна), възражението е преклудирано
и не следва да бъде обсъждано, тъй като е наведено за първи път при второто
разглеждане на делото пред настоящата инстанция.
Така
мотивиран, Софийският окръжен съд на основание чл. 271, ал. 1 и чл. ГПК ,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
78/20.06.2017 г., постановено по гр.д. № 1027/2015 г. по описа на РС – С., III-ти състав в частта, с която е отхвърлен искът на Е.А.Х.
срещу А.Г.Т. по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 21, ал. 1 СК (отм.) за установяване право на собственост на недвижим имот – апартамент №
13, находящ се в гр. С., ж.к. „С.о“, бл. 23, вх. В,
ет. 5, с идентификатор № 65231.914.173.3.16, с площ от 96,04 кв.м., състоящ се
от три стаи, кухня и други сервизни помещения, заедно с избено помещение № 13 и
принадлежащото на апартамента таванско помещение № 13, ведно с 6.623 % идеални
части от общите части на сградата и съответните общи части от правото на строеж
върху държавния поземлен имот, върху който е построена сградата поради
трансформация на 11/12 идеални части от недвижимия имот, както и в частта за
разноските като ВМЕСТО ТОВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 21, ал. 2 СК
(отм.) по иска на Е.А.Х., ЕГН ***********, срещу А.Г.Т., ЕГН **********, че
ищцата Е.А.Х. е собственик на 11/12 идеални части от – апартамент № 13, находящ се в гр. С., ж.к. „С.о“, бл. 23, вх. В, ет. 5, с
идентификатор № 65231.914.173.3.16, с площ от 96,04 кв.м., състоящ се от три
стаи, кухня и други сервизни помещения, заедно с избено помещение № 13 и
принадлежащото на апартамента таванско помещение № 13, ведно с 6.623 % идеални
части от общите части на сградата и съответните общи части от правото на строеж
върху държавния поземлен имот, върху който е построена сградата поради частична
трансформация.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
78/20.06.2017 г., постановено по гр.д. № 1027/2015 г. по описа на РС – С., III-ти състав, в останалата част.
ОСЪЖДА А.Г.Т., ЕГН **********,
да заплати на Е.А.Х., ЕГН ***********, сумата от 3525,87 лв. – разноски в
производството.
ОСЪЖДА Е.А.Х., ЕГН ***********,
да заплати на А.Г.Т., ЕГН **********, сумата от 111.38 лв. разноски в
производството.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от
него.
Препис
от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.