Присъда по дело №713/2017 на Районен съд - Силистра

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 713

по описа на С. районен съд за 2017г.

Районна прокуратура - С. е внесла обвинителен акт срещу И.П. ***, ЕГН **********, за престъпление по чл.144, ал.3 вр.ал.1 НК, затова че на 15.03.2017г. в с.А., общ.С., обл.С., в апартамент № 4, намиращ се в жк.“С.“ № .., вх…., ет…., се заканил устно с убийство на Г.П.Д. *** с изразите „Ще те убия“ и „Ще ти натроша главата“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

В съдебната фаза на наказателното производство, в качеството на частен обвинител и граждански ищец, е конституиран Г.П.Д. ***, ЕГН **********, и за съвместно разглеждане в наказателното производство е приет предявения от него срещу подсъдимия граждански иск в размер 2000 лева ведно със законната лихва, считано от датата на деянието, претендирани като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от престъплението.

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище по същество, че събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства по безспорен начин очертават изяснената от съда фактическа обстановка като съответстваща на посочената в обвинителния акт. Пледира за признаване на подсъдимия С. за виновен, тъй като същият с използването на изразите „ще те убия, ще ти натроша главата“ е възбудил основателен страх у Г.П.Д., тъй като това изявление по същността си било закана с убийство, което породило основателни опасения за посегателство над живота му. Счита, че наказанието по вид пробация, с продължителност на пробационните мерки по чл.42а, ал.1, т.1, т.2 и т.6 НК за срок една година се явява адекватно наказание. Същевременно изразява и позиция, че ако това предложение не се възприеме от съда, на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода около минималния срок с определяне на изпитателен срок три години. По отношение на предявения граждански иск предоставя решаването на този въпрос на съда.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец счита, че обвинението е доказано по безспорен начин като подчертава, че подсъдимият понеже е искал да се възползва от предвидените в закона кратки процедури на съдебното производство, е изразил признаване на вината си. Посочва, че отношенията между него и св.Д. са влошени от много години и са ескалирали с употребата на процесните думи от страна на подсъдимия, което създало основателен страх у св.Д. за живота му. Визира, че заключението на вещото лице по СПЕ на този свидетел и изразеното пред съда становище, че именно тези нагнетени отношения назад във времето са повлияли на съзнанието му думите „ще ти натроша главата и ще те убия“ да възбудят основателен страх от осъществяването им. Повереникът визира, че св.Д. при тези думи се е почувствал засрамен от безсилието си, въпреки присъствието на полицейски служители, и с уронен авторитет в качеството на родител поради присъствието по това време и на собственото му дете. С оглед това счита, че исковата претенция следва да бъде уважена, а наказанието на подсъдимия да бъде лишаване от свобода при условията на чл.66 НК.

Защитникът на подсъдимия С. пледира за постановяване на оправдателна присъда. Прави анализ на събраните по делото доказателства и визира, че посочените в ОА изрази не са били употребени, е казано само едно изречение „за този кабел ще те убия“ поради желанието на св.Д. да вземе кабел, собственост на подсъдимия. Посочва, че становището на вещото лице-психиатър е било в съвсем различна насока от тази, която визират прокурора и повереника, а именно за нещо неблагоприятно, но не и реална заплаха за убийство. Моли за признаване на подзащитния му за невинен и отхвърляне на гражданския иск.

Подсъдимият И.П.С. дава обяснения по обвинението, като заявява, че не е имал никакво намерение да посяга на живота на св.Д.. В последната си дума моли да бъде признат за невинен.

Съдът след преценка събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Св.Г.Д. и св.И.И. били съпрузи, чиито брак бил прекратен с развод на 29.04.2013г. По време на брака им се родило и общото им дете Л.-А. Г. Д. по отношение на което съдът предоставил упражняването на родителските права на майката. Със същото съдебно решение било постановено семейното им жилище, находящо се в с.А., общ.С., жк.“С.“ № …, вх…., ет…., ап…., да бъде предоставено за ползване едновременно и на двамата бивши съпрузи. На св.Д. било отредено да ползва хол, кухня и сервизни помещения, като същият бил и съсобственик на ½ ид.част от този имот, която през 2015г. прехвърлил на малолетната си дъщеря и запазил пожизнено право на ползване. По тази причина свидетелят заключвал вратата на хола, където държал свои лични вещи. След месец март 2015г. отношенията между двамата свидетели – бивши съпрузи, се обтегнали и доста изострили основно заради въпроса с жилището, което всеки от тях искал да има самостоятелно, както и по други имуществени и парични въпроси. Св.И. издействала ограничителна заповед спрямо св.Д., който през месец март 2015г. направил опит за самоубийство, след който бил на лечение в ДПБ-Б. с оглед възстановяване на психичното му здраве.

След година св.И. се запознала с подсъдимия И.С., като отношенията им прераснали в интимни такива, поради което и С. често посещавал и оставал да нощува в жилището в с.А.. До 2016г. подсъдимият и св.Д. не се познавали, но св.И. била споделила на подсъдимия С. за крайно влошените си отношения с бившия и съпруг и го предупредила да не се забърква в дрязги със св.Д..

 След като изтекъл срока на заповедта за защита от домашно насилие срещу св.Д., същият започнал да се прибира в стаята си в общото жилище и често се засичал с подсъдимия. В същия апартамент живеели и децата на св.И. – непълнолетна дъщеря от неин предходен брак и малолетната Л.-А. от брака и със св.Д.. Последният държал много от личните си вещи в хола, който заключвал, като в същата стая имало и такива, които св.И. считала, че следва да ползва. По тази причина през месец март 2017г. тя разбила поставената на мястото на стъклото ламперия в рамката на вратата и взела от стаята сушилник за дрехи. Във връзка с тази и постъпка и преценката, че му липсват доста негови вещи св.Д. *** за кражба. По този повод било образувано и досъдебно производство, в хода на което било изяснявано местонахождението на сочените от св.Д. вещи.

На 15.03.2017г. св.Д., св.С.-разследващ полицай по соченото ДП, св.М. и св.К.-полицейски служители при РУМВР-С., и св.Н.С.Н. - живееща на съпружески начала със св.Д., отишли в апартамента в с.А.. Целта на това посещение била да бъдат установени вещи, за които Д. сочел, че са му били откраднати от св.И. и подсъдимия С.. След влизането в апартамента се породило напрежение от една страна между св.И. и подсъдимия, и от друга - св.Д., като помежду им започнали дрязги по въпроса за собствеността на жилището. Св.С. и св.Д. влезли в хола и започнали да отбелязват кои вещи на свидетеля са там. Двамата полицаи се намирали пред врата на хола като зад тях в коридора към кухнята били св.И., подсъдимия С., голямата дъщеря на И., а в близост до входната врата стояла св.Н.. В момента, когато св.Д. започнал да прибира вещи, които приемал за свои, посегнал към кабела, свързващ лаптопа с телевизора.  В него момент подсъдимият, който видял това от разстояние, реагирал гневно с думите „за този кабел ще те убия“, като отправял и реплики, че Д. идва жилището, за да създава само проблеми. Посочената реплика, съдържаща думата за посегателство, била казана само веднъж, като цялостното съдържание било чуто от св.И. и св.С.. Полицейските служители чули думата израза „ще те убия“ и отправили предупреждение към С. да не се заканва, което същият изпълнил. От време на време подсъдимият с остър тон отправял различни словесни нападки към Д., като видимо бил в афектирано състояние от присъствието му, но не извършвал никакви действия. Св.Д., който бил в стаята си заедно със св.С., бил в спокойно състояние, като след заканителната реплика по повод кабела дал същия на подсъдимия.

След огледа в хола всички посочени свидетели и подсъдимия слезли в избеното помещение, което било малко като пространство. Поради това вътре влязъл само Д., а след него била св.С. и двамата полицаи, като подсъдимият и св.Н. били в края на коридора. Св.Д. си взел лични куфари с инструменти, като през това време подсъдимият не отправил закани. След това всички отново се качили в апартамента, където пребивавали в продължение на 15-20 минути заради оформянето на съответната документация от страна на св.С.. Посещението приключило без никакви инциденти, като само от св.Д. било възприето, че подсъдимият му се „зъбел“. Месец по-късно Д., придружен от св.Н., отново отишъл в апартамента, където заварил подсъдимия, който го напсувал и обиждал.

Предвид изясненото, че между двамата мъже от началото на познанството им съществувало напрежение, по делото бе установено, че преди процесната дата 15.03.2017г., са били подавани множество сигнали, жалби до полицията, най-вече от страна на св.Д., като такива е имало и срещу него от св.И. и от подсъдимия С., за скандали и заплахи. При множеството посещения на визирания адрес полицейските служители съставяли предупредителни протоколи на всеки от тях да не се заканват един на друг със саморазправа, като заварвали лицата без същите да са в стълкновение или със следи от физическо посегателство.

По делото, в хода на досъдебното производство, е била назначена СПЕ по отношение на св.Д., тъй като за същия са налице данни за престой в ДПБ-Б. след негов опит за самоубийство през 2015г. В заключението си вещото лице – съдебен психиатър, е категорично, че Д. е с нормален интелект, не е страдал и не страда от душевно заболяване, което да оказва влияние върху възможността му да разбира и ръководи постъпките си. Към процесната дата 15.03.2017г. не е бил в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и е могъл правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, от значение по делото.

По повод заключението по последния му пункт, а именно за емоционалното състояние на Д. към процесния момент, за който той твърди, че е пострадал, вещото лице бе непосредствено изслушано пред съда. В писменото си становище д-р Р. е отразила, че на 15.03.2017г. у Д. е имало основателен страх за живота и благополучието му, който е бил предизвикан като наслагване от непрекъснатите конфликти с бившата му съпруга и създалата се стресогенна среда, в която и двамата живеят, и на тази дата е била налице поредната конфликтна ситуация предизвикана от ответната страна по обичайния начин. Пред съда д-р Р. даде пояснения в тази насока като изрично подчерта, че след прекратяване на брака им между св.Д. и св.И. съществува изключителна непоносимост един спрямо друг, и основно поведението на св.И. се явява дразнител, фактор, който  провокира определени негови постъпки. Тази ситуация е възникнала доста преди появата на подсъдимия С. като партньор на св.И., и основният момент за влошените отношения на двамата свидетели е въпросът за собствеността на жилището. При проявена спрямо Д. агресия същият би се защитавал като би отвърнал адекватно – с ответна агресия, тъй като това съответства на неговия характер и темперамент, за което вещото лице е категорично, както и че при липса на провокация към св.Д. същият не би реагирал с агресия по своя инициатива. Съдебният психиатър изрично подчертава, че изразът „ще те убия“ не би възбудил основателен страх у св.Д., а по-скоро се възприема от него като реализиране на последици от неблагополучие заради конфликтите със св.И..

Фактите по случая съдът приема за установени на база показанията на всички свидетели, като цени първоначалните такива на св.Д., обясненията на подсъдимия, писмените доказателства и заключението по СПЕ. Показанията на свидетелите М., К., И. и Н. са еднопосочни досежно факта на изказаната от подсъдимия С. в присъствието на св.Д. реплика, съдържаща думите „ще те убия“ на дата 15.03.2017г. При съпоставката на депозираните от тези свидетели данни се установява, че само св.И. и св.Н. са чули точния израз, използван само веднъж от подсъдимия С. – „за този кабел ще те убия“. Съдът цени като достоверни обясненията на С. в тази насока, тъй като те се подкрепят не само от показанията на близката му св.И., но и от тези на настоящата приятелка на св.Д., която непосредствено възприела израза (л.80) – „И. го чух като казва: “за този кабел ще те убия“, и които нейни показания съдът цени като обективни. Това е било казано само веднъж, категорично установено за съда от еднопосочността и безпротиворечивостта на показанията на св.М., св.К., св.И. и св.Н., и то след възникване на напрежение между С. и Д. по повод намиращите са в стаята на  Д. телевизор и лаптоп. Тази конкретна причина е изяснена не само от показанията на св.И., които съдът преценява при отчитане на обвързаността и с подсъдимия, но и от незаинтересования от взаимоотношенията на намиращите се в жилището лица св.К.. Местоположението на св.М. и св.К. е било такова, че същите са могли пряко да възприемат движенията и цялостното поведение на подсъдимия и казаното от него. И двамата полицейски служители са категорични в позицията си, че след отправеното му предупреждение втора такава реплика от страна на подс.С. не е имало. В подкрепа на това е и последвалата реакция от страна на св.Д., сам посочващ, че след като С. е казал, че ще го убие заради кабела, свързан към телевизора, му върнал въпросния кабел. Освен посочения израз, казан от подсъдимия в апартамента, други от негова страна в насока посегателство за живота на св.Д. не са били отправени – нито в жилището, нито в мазето, където възможността Д. да възприеме някакви жестове от страна на С. обективно не е имало заради разстоянието между тях. Същевременно присъствалите в апартамента свидетели не са възприели от страна на подсъдимия да е имало някакви нарочни жестове от подсъдимия към св.Д., указващи конклудентно, че ще му посегне като му пререже гърлото или пък да отправя закани със свит юмрук към лицето, поради което съдът не цени показанията на св.Д. в тази им част като достоверни. Още повече, че вниманието на този свидетел е било ангажирано и по установяване на вещите му със св.С., която от своя страна не е чула и каквито и да са заплахи. Относно визираната в обвинението закана – „ще те убия, ще ти натроша главата“, съдът приема, че такива думи не са били изречени от подсъдимия, тъй като показанията на присъствалите в жилището свидетели не фиксират такива изкази въобще и показанията на св.Д. в тази им част остават изолирани от останалия доказателствен материал.

Съдът не дава вяра на показанията на св.Д. от последното съдебно заседание, отнасящи се до момента на влошаване отношенията му със св.И. -  че това е станало след появата на И.С. в личния живот на бившата му съпруга, тъй като тези показания противоречат на първоначално депозираните от него, а именно, че това влошаване е станало след развода им, през месец март 2015г. Като конкретна причина свидетелят визира, че бившата му съпруга тогава е решила да заформи скандал и да го изкара насилник, което се е случило преди запознанството на св.Д. с подсъдимия С.. В тези първоначални показания (л.74) Д. изрично посочва, че се е запознал с подсъдимия на 02.03.2016г., в каквато насока са и обясненията на подсъдимия за началния момент на познанството им. Подсъдимият С. визира, че се е запознал със св.И., след като в нейна полза вече е била издадена заповед за защита от домашно насилие срещу Д., но дотогава не го бил виждал. Съдът намира, че този момент на изостряне на взаимоотношенията между бившите съпрузи е от съществено значение, тъй като той е обвързан и с изследването на СПЕ досежно  усещанията на Д. за страх от неблагополучие. В тази връзка изяснените по делото факти очертават по недвусмислен начин, че на процесната дата 15.03.2017г., в конкретната обстановка, макар изказаната от подсъдимия реплика „за този кабел, ще те убия“ обективно да е дала израз на негативното му отношение към св.Д., не е изразявала субективно негово намерение за физическо посегателство. От обективна страна към него момент не е имало реална възможност подсъдимият да осъществи намеренията си, тъй като между него и св.Д. са били застанали двама полицейски служители, което е предотвратявало възможността за физически действия от страна на С. към Д., като опити за такива не са и били правени от подсъдимия. Редом с това следва да се отчете, че и двамата са излезли от жилището и са отишли в мазето, пак в присъствието на всички свидетели, и отново са се качили в апартамента, което придвижване в случай на оформено у подсъдимия намерение за осъществяване на заканата, му е предоставяло възможност да действа, което обаче той не е сторил. Спокойното състояние на св.Д., установено от показанията на свидетелите, продължителното време на оглеждане на вещите му и оформяне на съответната документация за тях, факта, че самият „пострадал“ е дал процесния кабел на подсъдимия, по никакъв начин не сочи на реално възникнал у него основателен страх от извършване на инкриминираното деяние. Приложените по делото снимки на съобщения, изпращани на Д. от подсъдимия С., не съдържат текстове, визиращи посегателство към живота му, а имат характер по-скоро на унизяващи достойнството му изрази, и което е свързано отново с неуредените отношения с бившата съпруга, на която подсъдимият сам се определя като защитник при тези конфликтни отношения.

          Макар преимуществено значение по случая да имат обстоятелствата по време на конкретната ситуация на 15.03.2017г., с оглед изясняване на въпроса имало ли е реално изпитван страх от страна на св.Д. от подсъдимия С., са изследвани и предшестващите помежду им отношения, свързани основно с проявите при посещението на всеки от тях на въпросното жилище в с.А.. От показанията на разпитаните в качеството на свидетели четирима полицейски служители – св.А., св.С., св.Х., св.Д., отзовавали се на периодичните сигнали от св.И., св.Д., св.С. за скандали помежду им, се установява недвусмислено, че конфликтните ситуации са били свързани и са възниквали по повод въпроса за ползването и присъствието на трети лица в общото на бившите съпрузи жилище. В нито един от случаите на посещения на органите на реда не е било констатирано от тях, че е имало насилие или следи от физическо посегателство по когото и да е от тримата, или че в тяхно присъствие са били правени опити за физическо разчистване на сметки, а конфликтите са намирали израз единствено в словесен изказ на неприязнените между посочените лица отношения, като и тримата са били заварвани от полицаите заедно в жилището. Така установените обстоятелства съдът обсъди и с категоричната позиция на съдебния психиатър, че ако спрямо св.Д. бъде проявена агресия той няма да бездейства и би отговорил адекватно с проява на такава, което се потвърждава и от подаваните срещу него сигнали в полицията и съставяни протоколи за отправяни от него към подсъдимия С. закани за саморазправа и нанасяне на побой.

Тези обстоятелства, редом с изяснените от процесната дата 15.03.2017г.,  налагат извод за липсата на страх, който да е изпитван от св.Д. и да е реален, при присъствието на подсъдимия С.. Следва да се обърне внимание на точното пояснение на експерта по СПЕ на св.Д., че той изпитва страх от възможното проявление на неблагополучие вследствие непредсказуемостта в поведението на св.И. като нейно желание за отстраняване от живота и и от жилището, прояви започнали доста преди появата на подсъдимия като присъствие във визираните по-горе отношения.

При така установеното, за съда се налага извода, че от страна на подсъдимия С. не е било осъществено деяние, което да покрива признаците на престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК – както от обективна, така и от субективна страна, поради което съдът го оправда по повдигнатото обвинение.  Поради липсата на противоправно деяние, което да е причинило неблагоприятни последици от неимуществен характер за св.Д., съдът отхвърли като неоснователен и предявения от него граждански иск за обезвреда срещу подсъдимия.

С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 НПК, направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: