РЕШЕНИЕ
№ 679
гр. Русе , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20204520104079 по описа за 2020 година
Ш. Р. ЮМ. заявява, че със съдебно решение, постановено на 25.07.2019г. по
гражданско дело №5923/2018г. по описа на РРС, бракът й с Н. Н. ЮМ. е прекратен с развод.
След прекратяване на брачната връзка се установила с детето в с.О., област Разград.
Поддържа, че бившият й съпруг се е обогатил неоснователно за нейна сметка. В тази
връзка излага следните обстоятелства:
В периода, преди сключване на брака до фактическата раздяла, настъпила на
20.08.2018г. страните по делото обитавали апартамент №5 в гр.Русе, бул.“Л.“№122, бл.“М.“,
вх.2, ет.5. Пояснява, че имотът е и семейно жилище по смисъла на СК, ремонтиран и
обзаведен с активното й участие. Апартаментът бил закупен от Н.Ю. преди 06.09.2009г, като
за финансиране на сделката, ответникът усвоил ипотечен кредит от ТБ „Алианц България“
АД.
За погасяване на кредита, Ш.Ю. превела по банкова сметка на Н.Ю. 44 985 лева от
личните си средства, както следва:
945 лева – в периода м.октомври 2009г. – м.декември 2009г. (по 630 лева месечно);
15 000 лева – дарени на сватбата, с които ответникът еднолично се разпоредил, като
погасил част от дълга, което довело до изменение на погасителния план;
1
32 760 лева – пари дарени от родителите на ищцата в периода 2010г. – 2018г.;
3780 лева – дарение от родителите на ищцата.
Вследствие помощта, които родителите на Ш.Ю. оказали, страните по делото
спестили не малка сума, за която открили депозит на името на ответника – 23 000 лева. Тази
сума била спестена благодарение активното участие на ищцата, тъй като даренията от
родителите, които били използвани за погасяване на ипотечния кредит, дали възможност
съпрузите да освобождават финансов ресурс от работните заплати, който да спестяват.
Отделно от това Ш.Ю. участвала активно в домакинската работа, поддържала семейното
жилище, полагала грижи за детето, обгрижвала съпруга си, като същевременно полагала
труд по трудово правоотношение. По време на брака съпрузите придобили второ жилище,
което ответникът отдал под наем и задържал наемните вноски.
Ш. Р. ЮМ. моли съда да постанови решение, с което да осъди Н. Н. ЮМ., ЕГН
**********, на основание чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД да й заплати сумата 22 492.50 лева, частично
предявена от 44 985 лева, с които ответникът се е обогатил неоснователно за нейна сметка.
В условията на евентуалност моли съда да осъди Н. Н. ЮМ., ЕГН ********** да й
заплати сумата 22 492.50 лева, частично предявена от 44 985 лева – лични нейни средства, с
които се е обогатил неоснователно за нейна сметка.
Ш. Р. ЮМ. моли съда да постанови решение, с което да осъди Н. Н. ЮМ., ЕГН
**********, на основание чл.30, ал.1 СК да й заплати сумата 11 500 лева – половината от
депозит на името на ответника.
В условията на евентуалност моли съда да осъди Н. Н. ЮМ., ЕГН ********** да й
заплати сумата 11 500 лева, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за нейна
сметка.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Н. Н. ЮМ. е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Твърди, че имотът в гр.Русе, бул.“Л.“№122, бл.“М.“, вх.2, ет.5 – апартамент №5 е
негова лична собственост, придобито преди брака, през 2007г. Пояснява, че усвоения
ипотечен кредит за покупката на жилището е получен от неговата майка и е погасен чрез
парични средства, които баща му е осигурил. Оспорва твърдението, че ищцата е участвала в
погасяване на дълга. Намира за недоказани изложените в исковата молба обстоятелства,
досежно предоставени от родителите й финансови средства за изплащане на ипотечния
кредит.
Поддържа, че придобития по време на брака имот е отдаден под наем и единствено
2
ищцата ползва наемната цена.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
С влязло в сила съдебно решение постановено по гражданско дело №5923/2018г. по
описа на РРС, бракът между Ш. Р. ЮМ. и Н. Н. ЮМ., сключен на 06.09.2009г. е прекратен с
развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство, настъпило по вина и на двамата
съпрузи.
Между ТБ „Алианц България“ АД, от една страна, а от друга - З. А. Р. и Н. Н. ЮМ.,
на 02.10.2007г., е сключен договор за кредит „Жилище“ №26288 по силата на който банката
предоставила на ответника и неговата майка заем в размер на 64 000 лева за закупуване
Апартамент №5 на 5-ти етаж, в бл.“М.“, ж.к.“И“, гр.Русе.
Въз основа договор, обективиран в нотариален акт №76, том ХІ, рег.№17697, дело
№1629/04.10.2007г., Н. Н. ЮМ. придобил собствеността върху апартамент №5 в гр.Русе,
бул.“Л.“№122, бл.“М.“, вх.2, ет.5 за сумата от 19 420.90 лева, която е изплатена на
продавачите изцяло със заемни средства, отпуснати на ответника от ТБ „Алианц България“
АД, след вписване на договорна ипотека върху имота в полза на банката-кредитор.
На същата дата е учредена договорна ипотека върху жилището за обезпечаване на
кредит в размер на 64 000 лева, предоставен от ТБ „Алианц България“ АД при условия,
уговорени в Договор №26288/02.10.2007г. (нотариален акт №77, том ХІ, рег.№17717, дело
№1630/2007г. по опис на нотариус с рег.№217). От приложената по делото справка на СВ –
Русе е видно, че ипотеката върху имота е подновена на 03.10.2017г.
На 21.04.2017г. Н.Ю. отдал под наем на Лейсан Бейтиева следния недвижим имот:
апартамент №3 в гр.Русе, ул.“Т.“№8, бл.“Ш.“, вх.А, ет.1 срещу месечна наемна цена в
размер на 330 лева.
Релевирани са писмени доказателства, с които се установява, че към 12.09.2018г.
Н.Ю. притежавал срочен депозит с наличност 23 000 лева.
В хода на производството е допуснат разпита на: ТЮРК. М. Х. (съпруга на брата на
ищцата); С. ОСМ. Х. (майка на ищцата) и З. А. Р. (майка на ответника), които изнасят
данни, досежно финансовите отношения между страните по делото и техните близки.
Т.Х. твърди, че известно време преди сключване на брака, Ш.Ю. и Н.Ю. живели на
семейни начала и в този период решили да закупят жилище. При покупката му, близките на
ищцата подпомогнали финансово младото семейство заемайки им около 6000 – 7000 лева,
необходими за плащане на нотариалните такси. На сватбата страните по делото събрали
около 15 000 лева, които използвали за погасяване на ипотечния кредит, който ответникът
3
усвоил за закупуване на апартамента. Свидетелката твърди, че родителите на Ш.Ю. почти
всеки месец я подпомагали с по около 300 лева и тези пари ответникът внасял в открит на
негово име депозит. Поддържа, че ищцата полагала ежедневни грижи за домакинството,
отглеждането и възпитанието на детето.
С.Х. заявява, че след 10 годишна връзка Ш.Ю. и Н.Ю. решили да сключат граждански
брак. Ответникът накарал ищцата да изтегли 5000 лева кредит за сватбата. Свидетелката и
съпруга й ежемесечно подпомагали дъщеря си финансово, а всяка година й давали по около
500 лева от рентата. Ищцата искала позволение, със средствата, които й предоставят да
погасява кредита на съпруга си, тъй като били материално затруднени предвид ремонтните
дейности които извършвали в новозакупеното жилище. Парите от сватбата – 15 000 лева
страните по делото внесли по ипотечния кредит. С.Х. твърди, че всички мебели в
апартамента са закупени с нейни средства. Поддържа, че част от предоставените финансови
средства, ответникът внасял в открит на негово име банков депозит.
З. Р. поддържа, че сключила договора за банков кредит, необходим за закупуване на
процесното жилище. Към този момент съпругът й работел в чужбина и изпращал пари за
погасяване на кредита. Ответникът ползвал банковата карта на баща си. Всеки месец теглел
чрез нея по 400 лева, свидетелката му давала още 250 лева и с тези средства Н.Ю. погасявал
месечната вноска.
С оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебно – икономическа експертиза , чието заключение съдът цени като пълно,
ясно, всестранно и компетентно. След извършена проверка в ТБ „Алианц България“ вещото
лице констатирало, че през м.октомври 2007г. банката отпуснала на З. А. Р. и Н. Н. ЮМ.
кредит в размер на 64 000 лева за закупуване на жилище – апартамент №5, ет.5, вх.Б,
бл.“М.“, ж.к.“И“, гр.Русе. Посочен е размерът на анюитетните вноски. На 22.09.2019г.
кредитът е погасен изцяло.
В архивите на банката, Ш.Ю. била посочена 31 пъти като вносител на суми
послужили за погасяване на кредита. В периода 01.01.2009г. – 31.12.2018г. ищцата внесла
общо 19 567.50 лева.
На 22.10.2009г. Н.Ю. внесъл на каса в банката 12 378.57 лева и на същата дата З. Р.
подписала Анекс №1 към Договора за ипотечен кредит, с който, вследствие извършеното
частично предсрочно погасяване, срокът на кредита бил променен от 25.09.2027г. на
22.08.2020г.
На 22.02.2010г. Н.Ю. внесъл на каса в банката 1546.94 лева и след извършеното
частично предсрочно погасяване, подписал нов погасителен план, съгласно който падежът
на кредита бил променен от 22.08.2020г. на 22.03.2020г.
На 22.12.2010г. Н.Ю. внесъл на каса в банката 1771.27 лева и след извършеното
4
частично предсрочно погасяване, подписал нов погасителен план, съгласно който падежът
на кредита бил променен от 22.03.2020г. на 22.09.2019г.
Експертът е изчислил средномесечният размер на реализираните от страните по
делото и техните родители доходи от трудово правоотношение в периода 2009г. – 2018г.:
Н.Ю. – 482.91 лева;
Ш.Ю. – 397.53 лева;
С.Х. – 565.63 лева;
Рашид Х. – 493.73 лева;
З. Р. – 491.93 лева.
Установено е, че в периода 01.01.2009г. – 31.12.2018г. Н.Ю. е притежавал депозити в
„Обединена българска банка“ АД, които към настоящия момент не са активни. Визиран е
размера на отделните депозити, датата на откриването и закриването им. Последният
депозит е открит на 31.03.2017г. със сумата 23 000 лева и е закрит на 27.09.2018г.
Ипотечният кредит бил обслужван посредством вноски на каза от З. Р., Н.Ю. и
Ш.Ю.. Вноските били извършвани по сметка с титуляр З. А. Р., тъй като в системата на
банката кредитът бил открит на нейно име, а Н.Ю. бил съкредитополучател.
След извършена проверка по банкова сметка, открита в „Инвестбанк“ АД на името на
Нихат Ю. Р. (баща на ответника), експертът е констатирал, че в периода 09.01.2013г. –
31.12.2018г. по сметката са постъпили общо 38 134.78 лева, от които са изтеглени 28 360
лева. На датите, на които са внасяни погасителни вноски, от сметката са изтеглени общо
5190 лева.
Към експертизата са приложени: договора за кредит и анексите към него;
погасителен план; извлечения от сметката на З. Р.; извлечения от сметката на Нихат Ю. Р.;
справки за доходите, на страните по делото и техните родители, реализирани от трудово
правоотношение.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по 55, ал.1 ЗЗД, чл.30, ал.1
СК и претенции с правно основание чл.59 СК, предявени в условията на евентуалност.
По иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и предявеният в условията на
евентуалност иск по чл.59 ЗЗД:
Ш. Р. ЮМ. и Н. Н. ЮМ. са бивши съпрузи и по време на брачната връзка е следвало
5
с общи усилия и средства да задоволяват нуждите на семейството. Не се спори, че преди
сключване на брака ответникът е придобил жилище в гр.Русе, лична негова собственост,
като имотът е закупен с отпуснат ипотечен кредит, чието изплащане е продължило и след
сключване на брака. Ищцата твърди, че за погасяване на кредита предоставила лични
средства в размер на 44 985 лева.
Претендира възстановяване сумата 22 492.50 лева, частично предявена от 44 985 лева.
Изрично е посочила като правно основание на иска нормата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Според
визираната разпоредба, който е получил нещо на отпаднало основание е длъжен да го върне.
Фактическият състав на получаването при отпаднало основание се характеризира с това, че
в момента на престирането между страните съществува правоотношение, по силата, на
което едната е била длъжна да даде нещо, а другата е имала право да го иска и получи.
Брачното отношение не е „основание“ по смисъла на правната норма. Текстът намира
приложение при унищожаване на договори поради пороци на волята, при разваляне на
договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато
сделката е сключена под такова.
В настоящия случай не се твърди, че страните са били обвързани от валидно
облигационно отношение, във връзка с което е предоставена процесната сума. Отделно от
това, по време на брака е недействително съглашение между съпрузите, с което уговарят
имуществените си отношения по начин и ред, извън предвидените в СК. В този смисъл, не
са налице предпоставките на претенцията с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради
което същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид отхвърляне иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, на разглеждане подлежи
предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Уреденият в чл.59 ЗЗД е общ субсидиарен състав. Последователно, както в
доктрината, така и в практиката на ВКС се приема, че фактическия състав на нормата
предполага установеност на следните обстоятелства: увеличаване имуществото на едно
лице за сметка имуществото на друго лице; липса на основание за това; липса на друга
възможност за защита на обеднелият; обедняването и обогатяването да произтичат от един и
същ факт или обща група факти. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи
да върне само онова, с което се е обогатил, и то само до размера на обедняването, като е
дължима по малката от двете стойности при разлика между тях.
Ищцата счита, че ответникът се е обогатил за нейна сметка, тъй като ипотечния
кредит отпуснат за закупуване на жилището му е погасяван със: средства, предоставяни от
родителите й – 36 540 лева; лични нейни спестявания – 945 лева и 7500 лева – половината от
парите, дарени на сватбата. С оглед релевираните в хода на производството доказателства,
съдът счита, че при разглежданата хипотеза не е осъществен фактическият състав на
неоснователно обогатяване, предвиден в разпоредбата на чл.59 ЗЗД. Не са ангажирани
6
доказателства за разместване на някаква имуществена облага, без наличие на правно
основание, вследствие което ищцата е обедняла за сметка обогатяването на ответника.
Установено бе, че съпрузите събрали на сватбата 15 000 лева, дарени от роднини и
получавали финансова помощ от близките на ищцата, но сам по себе си този факт не
предполага възникването на фактическия състав на неоснователното обогатяване касателно
двете страни. Според показанията на свидетелите, родителите на Ш.Ю. я подпомагали с
парични суми почти всеки месец. Ищцата поискала съгласието им да предоставя тези
средства на съпруга си за погасяване кредита. Следователно паричните средства не са
получени без основание, напротив същите са били с дарствено намерение, с оглед
подпомагане младото семейство. Действително, според заключението на приетата по делото
експертиза, в периода 01.01.2009г. – 31.12.2018г. Ш.Ю. е внасяла за погасяване на кредита
различни суми, чиито общ размер възлиза на 19 567.50 лева, но към 31.12.2018г. бракът
между страните все още не е бил прекратен.
Предвид изложеното съдът намира за недоказана претенцията с правно основание
чл.59 ЗЗД и същата следва да бъде отхвърлена.
По иска с правно основание чл.30 СК и предявеният в условията на евентуалност
иск по чл.59 ЗЗД:
Допустимостта на предявеният иск с правно основание чл.30 СК се обуславя от
спазването на едногодишния срок по чл.31 СК. В случая, със съдебно решение постановено
по гражданско дело №5923/2018г. по описа на РРС бракът между страните е прекратен с
развод. Решението е влязло в сила на 25.07.2019г. Преклузивният срок изтича на
27.07.2020г. (първия работен ден след 25.07.2020г.), на която дата е предявен иска, поради
което същият се явява допустим.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
Съобразно сега действащия Семеен кодекс паричните влогове са изключени от
режима на съпружеска имуществена общност и се считат лична собственост на съпруга, на
чието име са придобити, независимо от това дали са придобити по време на брака и в
резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. Поради това по отношение на тях
установените в СК правила относно съпружеската имуществена общност са неприложими. В
случай, че съпругът, който не е титуляр на влога, е допринесъл за набирането на наличните
по него средства, той разполага с възможността да защити правата си по реда на чл.30 СК (в
този смисъл Решение №264/21.03.2017г. по ГД №2060/2016г., на ВКС, ІV г.о.). Такава е и
разглежданата хипотеза. Установено бе, че бракът между страните е прекратен с развод; по
време на брачната връзка ответника е придобил влог; придобитият финансов ресурс,
предмет на заявения иск е на значителна стойност; ищцата е допринесла за придобиването с
труда си, средства и работа в домакинството. Не се спори, че по време на брака Ш.Ю. е била
трудова ангажирана, полагала е грижи за детето и домакинството. От друга страна част от
финансовите средства, дарените от родителите й за семейството, ответникът внасял в
7
депозит, открит на негово име.
При така установеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.30 СК и Н.
Н. ЮМ. следва да заплати на Ш.Ю. сумата 11 500 лева – половината от сумата по депозита.
По отношение разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от
ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената част от претенциите. Същите възлизат
на 2709.70 лева, от които ответникът следва да поеме 916.72 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищцата са разноските на ответника,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Съдът намира за неоснователно възражението на
ищцовата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника,
тъй като същото е определено съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Н.Ю. е направил
разноски в размер на 1700 лева. Съразмерно с отхвърлената част от иска Ш.Ю. следва да
заплати на ответника сумата 1124.87 лева.
По компенсация между двете вземания ищцата следва да заплати на ответника
разноски в размер на 208.06 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш.Р. Ю. , ЕГН **********, с адрес: село О., община З.,
област Разград, ул.“Ч.“№9 срещу Н. Н. ЮМ., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе,
бул.“Л.“№112, комплекс „И“, бл.“М.“, вх.2, ет.5, ап.5 осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД за заплащане сумата 22 492.50 лева, частично предявена от 44 985 лева, с
които ответникът се е обогатил неоснователно за нейна сметка, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 27.07.2020г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.59 ЗЗД, предявен в условията на
евентуалност от Ш.Р. Ю. , ЕГН **********, с адрес: село О., община З., област Разград,
ул.“Ч.“№9 срещу Н. Н. ЮМ., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, бул.“Л.“№112, комплекс
„И“, бл.“М.“, вх.2, ет.5, ап.5 за заплащане сумата 22 492.50 лева, частично предявена от
44 985 лева, с които ответникът се е обогатил неоснователно за нейна сметка, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н. Н. ЮМ., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, бул.“Л.“№112, комплекс
„И“, бл.“М.“, вх.2, ет.5, ап.5 да заплати на Ш.Р. Ю. , ЕГН **********, с адрес: село О.,
община З., област Разград, ул.“Ч.“№9, на основание чл.30 СК, сумата 11 500 лева –
8
половината от депозит открит, по време на брака, на името на ответника, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ш.Р. Ю., ЕГН **********, с адрес: село О., община З., област Разград,
ул.“Ч.“№9 да заплати на Н. Н. ЮМ., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, бул.“Л.“№112,
комплекс „И“, бл.“М.“, вх.2, ет.5, ап.5 разноски в размер на 208.06 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9