РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Белоградчик, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20211310100090 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявеният иск е с пр. осн. чл. 500 ал.2 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД -регресен – за
заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди, което ищеца е изплатил на
увреденото при ПТП лице.
В исковата молба предявена от “Застрахователно дружество Евроинс” АД се излага :
Ищеца е изплатил обезщетение по щета № **********/18.06.2019г. в размер на 3 000.00 лв.
на увредения от ПТП - Н. Цв. Н, настъпило на 23.02.2019 г., поради наличие на валиден
застрахователен договор по застраховка “ГО” към датата на ПТП.
Виновен за катастрофата е ответника Б. В. В., който управлявайки л.автомобил ”Мерцедес”
модел “Ц200 ЦДИ” с рег. № ВН 0656 ВТ, с прикачено към него ремарке с рег. № ВН 0432
ЕК, в/у което е бил натоварен л. А. „Рено“ модел „Меган“ с рег. № ВН 4946 АК, причинил
ПТП вледствие на което на нанесени увреждания на пътника Н. Цв. Н. и е претърпял
неимуществени вреди.
Към датата на ПТП ответника свидетелството за правоуправление на МПС/СУМПС/ на
ответника е било временнно отнето поради лишаване от право да управлява МПС по адм.
ред.
Моли се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца 3 000.00 лв. – главница с пр. осн.
чл. 500, ал.2 КЗ – стойност на изплатено застрахователно обезщетение по щета №
**********/18.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иск. молба.
Представя писмени доказателства, претендира разноски.
1
Особения представител на ответника е оспорил предявения иск.
Брани се с правни доводи - ищеца не е отправял писм. покана до ответника за доброволно
уреждане на спора, респ. не дължи суми на ищеца
Съдът преценявайки изложеното в исковата молба, доводите и становищата на
страните и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема следното :
От фактическа страна :
Не се спори по делото, че на 23.02.2019 г., в района на републикански път Второ
римско-51, км34+035 е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което поради
движение с несъобразена с пътните условия скорост , ответника губи контрол в/у
управлявания от него автомобил ”Мерцедес” модел “Ц200 ЦДИ” с рег. № ВН 0656 ВТ, с
прикачено към него ремарке с рег. № ВН 0432 ЕК, в/у което е бил натоварен л. а. „Рено“
модел „Меган“ с рег. № ВН 4946 АК, отклонява се в дясно, напуска пътното платно и
преобръща композицията.В резултат на ПТП са нанесени увреждания на пътника - Н. Цв.
Н. и е претърпял неимуществени вреди.
Увредения при ПТП пътник и собственик на л. а. „Рено“ модел „Меган“ с рег. № ВН 4946
АК има сключена застраховка „ГО“.
Ищеца е изплатил на увредения Н. Ц. Н. обезщетение в размер на 3 000.00 лв.
В съставения протокол за ПТП № 1629051/23.09.2019 г. е отразено, че ответника е
неправоспособен водач.
В съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица е отразено, че пострадал е Н.
Ц. Н.
От правна страна :
Предявеният иск е регресен за заплащане на ищеца сума в размер на 3 000.00 лв. -
стойност на изплатено застрахователно обезщетение по щета № **********/18.06.2019 г.
Съгл. чл. 500 КЗ, с плащането на обезщетение ищеца встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата, т. е. това е законово преминаване на правата
му срещу трети лица, които застрахованият е имал в момента, когато е бил удовлетворен от
ищеца за вреди и загуби, причинени от тези трети лица.
Правото на ищеца да иска от третото лице, причинило повредата на застрахована вещ,
сумата, която е платило на застрахования след нейното плащане е регресно право, а
встъпването в правата, които застрахованият има срещу третото лице - суброгационно
право. Следователно в случая се касае до регресен иск, чието основание не е
застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на сумите на правоимащото
лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес - чл. 500 КЗ. Именно
поради правото, произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата на застрахования
след плащането, като упражнява тези права от свое собствено име. В този смисъл
регресният иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на закона, не на
договора/застрахователен/, макар да има връзка с него и да е обусловен от него.
За да бъде уважен така предявеният иск с пр. осн. чл. 500 ал.2 КЗ, във вр. с чл. 45
ЗЗД, ищецът следва да докаже: съществуването на валиден застрахователен договор,
2
сключен от увреденото лице и заплащане на обезщетение на увреденото лице, които
обстоятелства се установяват от представените по делото писмени доказателства.
За да се ангажира отговорността по чл. 500 ал.2 КЗ, следва да се докаже и че увреденото
лице има вземане за непозволено увреждане/извършено от ответника неправомерно деяние
и претърпените имуществени вреди и техния размер/, т.е. противоправно поведение, вреди и
причинна връзка между противоправното поведение на причинителя на вредите и
твърдяните от ищеца претърпени вреди.
Съгласно общата разпоредба на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят
само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или
бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Съдът приема, че по делото са установени всички изброени по-горе предпоставки,
поради което иска е основателен и доказан.
Протоколът за ПТП удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства ,
както и твърдяното в иск. молба и изискуемо по закон в този случай /чл. 500 ал.2 КЗ/
обстоятелство, че ответника е управлявал МПС при временно отнето СУМПС.
Въпросът за доказателствената сила на протокола за пътно-транспортно произшествие, е
напълно изяснен в практиката в т.число и такава по реда на чл. 290 ГПК.
Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ
документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили
така, както е отразено в този документ. /така Решение № 73/22.06.2012 г. на ВКС по т. д. №
423/2011 г., I т.о., Решение № 24/10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т.о./
Т.е. протокола за ПТП е доказателство, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него,
допуснато ли е нарушение на правилата за движение.
Материалната доказателствена сила може да бъде оборена, но при съблюдаване процедурата
по чл. 193 ГПК и успешно проведено доказване. Възраженията срещу протокола, не могат
да бъдат приравнени на оспорване по смисъла на чл. 193 ГПК. По своето естество
оспорването истинността на този документ е предявяване на инцидентен установителен иск
по този въпрос и протокола следва да бъде изрично оспорен, за да се открие производство по
чл. 193 ГПК. Доказателствената сила на протокола за ПТП не е оборена, не е и била предмет
на оспорване - не е оспорена автентичността на протокола за ПТП или удостоверителната
компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен този протокол, не е открито
производство по чл. 193 ГПК, тя ще бъде зачетена и съдът следва да приеме, че фактите са
се осъществили така, както е отразено в протокола.
От анализа на конкретния случай недвусмислено се налага извода, че ответника е виновен за
катастрофата на 23.02.2019 г. в района на републикански път Второ римско-51,
км34+035.Приетата за установена факт. обстановка обуславя извода, че движението на
ответника е в пряка причинно-следствена връзка със случилото се. Т. е., процесното ПТП е
допуснато в резултат на вина от страна на ответника-участник в ПТП. Доказан е и размера
3
на причинените вреди на пострадалия и плащането на същите от ищеца.
Довода на ответника е неоснователен. Закона /чл. 500 ал.2 КЗ/ не поставя като
изискване преди предприемане на съд. производство с/у ответника по регреса, то
непременно същият да бъде поканен предварително преди това за доброволно уреждане на
спора.
Поради изложеното, съдът приема, че предявеният иск с пр. осн. чл. 500 ал.2 КЗ във
вр. с чл. 45 ЗЗД е основателен изцяло – за сумата 3 000.00 лв. /вж. пл. нареждане от
25.07.2019 г. /
Предвид изхода на спора, ответника следва да заплати на ищеца разноски по делото
в размер на 120.00 лв. – държавна такса, 150.00лв. – юрисконсултско възнаграждение и
440.00 лв. – възнаграждение за особен представител.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. В. В. с ЕГН ********** от гр. В., ул. “....” № .. вх. .., ет..., ап. .. да
заплати на “Застрахователно дружество Евроинс” АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. “....” № .... сумите : 3 000.00 лв. – изплатено обезщетение за
причинени от ответника неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.12.2020 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Б. В. В. с ЕГН ********** да заплати на “Застрахователно дружество
Евроинс” АД ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 120.00 лв. –
държавна такса, 150.00лв. – юрисконсултско възнаграждение и 440.00 лв. – възнаграждение
за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Видин в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
4