РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Пловдив, 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Стефани Костадинова Черешарова (АП-П.)
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215000600322 по описа за 2021 година
Производство по Глава 21 НПК.
С присъда №260020/14.04.2021г., постановена по НОХД № 146/2020г.
по описа на Окръжен съд- Х. подс.Й. Р. е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.242 ал.2 предл.1 вр.чл.26 ал.1 НК и при
условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 НК е бил осъден на четири години и шест
месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 50 000лв., като е бил
оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.242 ал.4 предл.1 НК за това предметът на контрабандата да е в особено
големи размери и случаят да е особено тежък.
Подс.Й. Р. е бил признат за виновен и в извършване на престъпление по
чл.354а ал.2 изр.2 предл.2 вр.ал.1 НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.3
НК е бил осъден на три години лишаване от свобода.
На основание чл.23 ал.1 НК съдът е наложил на подс.Й. Р. едно общо
най-тежко наказание в размер на четири години и шест месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, към което е
присъединил изцяло наказанието глоба.
1
Против присъдата е постъпил протест от Окръжна прокуратура-Х., в
което са изложени съображения за нейната неправилност и
незаконосъобразност в частта за оправдаването на подс. Й. Р. по
първоначалното обвинение за контрабанда в особено големи размери,
представляваща особено тежък случай, както и за явна несправедливост на
наложените му наказания и за двете престъпления с доводи, че не са налице
предпоставките за приложението на чл.55 от НК, поради което се иска
присъдата в оправдателната й част да бъде отменена и подсъдимият осъден за
престъпление по чл.242 ал.4 НК и му се наложи наказание около шест години
лишаване от свобода след редукцията по чл.58а ал.1 НК, както и глоба в
размер на 100 000 лв., съответно се иска да се измени присъдата като
наказанието за престъплението по чл.354а ал.2 НК се увеличи на четири
години лишаване от свобода, също след редукцията по чл.58а ал.1 НК.
Представителят на Апелативна прокуратура- П. не поддържа протеста
за осъждане на подс. Й. Р. по първоначално повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.242 ал.4 от НК, присъединява се към изложените в него
доводи за увеличаване на наказанието.
Подс. Й. Р., лично и чрез защитниците си, моли съда да не уважава
протеста.
Пловдивският апелативен съд, след като провери правилността на
постановената присъда и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното:
Подаденият протест е процесуално допустим, а разгледан по
същество е неоснователен.
Съдебното следствие пред окръжния съд е протекло като съкратено
по реда на Глава ХХVІІ НПК, чл.371 т.2 НПК, при което подс. Й. Р. е признал
изцяло описаните в обвинителния акт факти и е дал съгласие да не се
ангажират доказателства за тях. И според въззивната инстанция, събраните и
проверени в хода на досъдебното производство доказателствени материали
дават основание да се приемат за установени по категоричен начин следните
фактически положения: Подс.Й. Р. е сръбски гражданин, роден и живущ в
гр.В., Р. С., близо до границата с Р. С. М.. Женен, с едно дете на 8 години, със
средно образование, понастоящем безработен. Баща му е починал, майка му
има тежко сърдечно заболяване, материалната издръжка за семейството
осигурявал предимно той.
През 2017 год. подсъдимият започнал работа в „М. т.“ООД , която
осъществявала автобусен превоз на пътници, първоначално като продавач на
билети, а от 2018 год. – като шофьор на автобус. Извършвал курсове
предимно до Г.. Дружеството ремонтирало своите автобуси в Т.. В края на
м.февруари 2020 год. подсъдимият приключвал поредния си курс до Г.,
2
когато му възложили, след завръщането си да откара автобус марка „С.“, рег.
№ "", който той бил управлявал по-рано, за ремонт – смяна на тапицерията в
гр.Б. в Т., а да върне друг – вече отремонтиран автобус. На 28.02.2020 год. той
се прибрал в С. и имал един почивен ден. На 29.02.2020 год. в заведение в
гр.Б. се срещнал със свой познат Б. З. /неустановен по делото/. Същият му
предложил, когато има курс до Т., да превози пакети с марихуана срещу
заплащане от около 2500-3000 евро. Подс.Р. бил в сериозно материално
затруднение поради тежкото сърдечно заболяване на неговата майка,
свързано със значителни разходи, и като съобразил, че ще пътува до Т. още
следващия ден, приел. Съобщил на З., че ще пътува за Т. още утре.
Подсъдимият познавал автобуса, с който бил пътувал преди и знаел, че
същият е оборудван с тоалетна, между която и багажното отделение имало
пространство за монтиране на помпа към тоалетната. Автобусът обаче нямал
такава помпа и това пространство било празно, но отворено, с достъп откъм
багажното отделение. Съобразил, че това е подходящо място за натоварване и
укриване на пакетите с наркотичното вещество. Споделил това със З.. Веднага
след разговора, отишъл до базата на дружеството, където автобусът бил
паркиран извън гаража. Отключил го и с рулетка измерил размерите на
отвора между багажното помещение и предназначеното за помпа на
тоалетната пространство. След това отново се срещнал със З. и му предал
размерите, ведно с парче от мокета, с който било облицовано багажното
помещение. Последният се ангажирал да изреже капаци с необходимите
размери, с които да се прикрие отвора и да ги облицова с мокет от същия цвят
и вид. Двамата се уговорили да се срещнат отново на другия ден в 10:00 часа
на бензиностанция и там да натоварят пакетите и прикрият с капаците иначе
фабричната кухина.
В изпълнение на уговорката, на другия ден подсъдимият откарал
автобуса на бензиностанцията, където З. го чакал с две чанти, в които били
поставени пакети с марихуана. Носел и една дървена и две метални прегради,
едната от които облепена с мокет. Двамата влезли в багажното отделение на
автобуса, наредили пакетите с марихуана в пространството, предназначена за
помпа за тоалетната, след което З. монтирал преградите, за да закрие отвора.
Най-външната, която била облепена с мокет, залепил със силикон. След това
взел номера на автобуса и телефонния номер на подсъдимия и му казал, че на
другия ден ще го чакат до хотел „П.“, на магистралата близо до Б., за да
предаде пакетите с марихуана. Допълнително щял да му прати и телефон за
контакт.
След като се разделил със З., подс.Р. се върнал с автобуса обратно във
фирмата. Там на паркинга го чакал свид.М. Б., негов бивш колега. Той го
уведомил, че е поискал и получил разрешение от отговорника за
организацията на транспорта да пътува безплатно с него до Т., тъй като искал
да се разходи. Първоначално подсъдимият се изненадал неприятно, но решил
да не възразява, тъй като било обичайно при „празни“ курсове някой да
пътува с шофьора. Свид.Б. предал на подсъдимия сума от 100 евро, която
отговорникът му пращал за пътни разходи. След това двамата отпътували за
3
Т..
В 17:49 часа на 1.03.2020 год. автобус „С.“, рег.№ "", управляван от
подс.Р. и със свид.Б. като пътник, пристигнал на ГКПП“Г.“ за преминаване от
Р. С. М. в Р.Б. Бил проверен, при което инкриминираният товар с наркотично
вещество не бил открит, и пропуснат на наша територия.
От ГКПП“Г.“ подсъдимият продължил пътуването си, като преминал
през териториите на областите К., С., П., П., С. З. и Х..
В 23:30 часа пристигнал на ГКПП“К. А.“ и се установил на трасе
„Изходящи леки автомобили и автобуси“. По това време на смяна бил
свид.М. Д., митнически инспектор в ТД“Ю. м.“, МП“К. А.“. Като преценил да
приложи метода „анализ на риска“, той отклонил автобуса за рентгенов
контрол. Разбирайки затова, подс.Р. се притеснил и при извършване на
маневра „движение на заден ход“, за да заходи към съответното помещение,
на два пъти ударил задницата на автобуса в метален контейнер. Въпреки това
не слязъл да провери какви щети са причинени. При „пролъчването“ на
автобуса се установила необичайна плътност в задната част, в областта на
стената, разделяща багажното от тоалетното помещение. Поради това
свидетелите К. Д. и П. П., митнически служители, решили да пристъпят към
извършване на щателна митническа проверка /ЩМП/. Най-напред свид.Д.
поканил подсъдимия и свид.Б. да декларират носените от тях стоки, при което
и двамата заявили, че носят само лични вещи и нямат нищо за деклариране.
След това свидетелите пристъпили към ЩМП.
Насочили се към зоната с необичайна плътност – между багажното и
тоалетното помещение. Багажното помещение било напълно празно, но се
носела силна миризма на силикон. При огледа му, констатирали и възприели
следи от такъв на мястото, където била залепена изработената преграда,
облепена с мокет. Свид.Д. я премахнал с нож, следвала втора, метална
преграда, след отстраняването на която се видяла и трета, дървена, с
квадратна форма. След като свалили и нея, свидетелите достигнали до
празното пространство, в което били наредени пакети, облепени с жълто-
кафяво тиксо. Свид.П. отворил един пакет и с полеви наркотест проверил
съдържанието на съдържащото се в него вещество. Тестът реагирал на
марихуана. По време на проверката подсъдимият присъствал, и още при
премахването на първата преграда започнал да обяснява, че не знае какво е
това и кой го е поставил. След откриването на пакетите последвал бурен
разговор между него и свид.Б. на албански език.
Митническите служители съставили акт за установяване на
административно нарушение №244/2.03.2020 год., производството по който
по-късно било прекратено на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН и уведомили
разследващ орган – разследващ митнически инспектор. Последният
пристъпил към действие по разследването – оглед на местопроизшествие /т.I
л.2-3 от ДП/, с което по реда на чл.212 ал.2 от НПК започнало и досъдебното
4
производство по настоящото дело.
Впоследствие с протокол за претърсване и изземване /т.I л.4-9 от ДП/
са били иззети установените в автобуса пакети, които се оказало, че са 33 на
брой, с бруто тегло 34,980 кг, всички съдържащи зелена, суха листна маса,
номерирани с номера от 1 до 33, както и автобусът, марка „С.“, рег.№ "",
модел "", шаси № "", един брой регистрационен талон №"", един брой
контактен ключ и седем броя спомагателни ключове.
В протокол за оглед на веществени доказателства /т.I. л.113-128/ са
били отразени резултати от извършения такъв на 17.03.2020 год. от
разследващия орган , при който всеки пакет е бил претеглен и от него е била
иззета представителна проба. Установено е общо нето тегло на всички 33
пакета – 32,9324 кг, а теглото на представителните проби е 526,1г.
Видно от заключението на физико-химическата експертиза /т.I л.173-
180/, веществото във всички 33 бр. пакети е коноп /марихуана, канабис/, като
различните обекти /пакети/ имат съдържание на активен, наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол, вариращо от 2,3 на хиляда до 8,65
на хиляда.
Марихуаната е включена в Списък І - Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина към чл.3 т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията
като наркотични, приета с МПС №293/2011 год. на основание чл.3 ал.2 т.1 от
Законът за контрол върху наркотичните вещества и прекусорите. Същите са
наркотични вещества, нямат легална употреба, пазар и производство и са под
контрол съгласно Единната конвенция за психотропните вещества на ООН,
ратифицирана от Р.Б. както и съгласно ЗКНВП.
Съгласно ПМС №23 от 29.01.1998 год. за определяне цените на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, цената на 1 грам
марихуана е 4 лв., а на 1 грам марихуана, пласирана на улицата, възлиза на 6
лв. без изискване на процентно съдържание на активен компонент.
Следователно стойността на предмета на престъплението контрабанда в
случая следва да се изчисли на 131 729.60 лв., а тази на предмета на
престъплението „държане с цел разпространение“ – на 197 594.40 лв.
Заключението на назначената на ДП автотехническа експертиза сочи,
че двуетажен пътнически автобус марка „С.“, рег.№ "" има фабрично
обособена кухина със специално предназначение и специално пригодена чрез
преграда, разположена между стената на багажното и стената на тоалетното
помещения. Същата е с форма на правоъгълен паралелепипед и обем 0,26
куб.м./размери 90х80х37см/, който може да побере пакетите, предмет на
престъплението. Не буди съмнение при проверка от контролни органи.
Използвана е малко време по предназначение. За замаскирането са
5
необходими специални умения и технически инструменти, както и 2,9
сервизни нормо часа. Стойността на автобуса възлиза на 138 570.50 лв.
От приложените регистрационни талони за същия се установява, че е
собственост на „М. т.“ООД – С..
Иззетата на ДП от автобуса тахошайба също е била обект на
експертно изследване. Съгласно изготвеното заключение, същата е носител на
информация за движението на автобуса за времето от 14:20 часа до 23:45 часа
на 1.03.2020 год. Установено е, че са били изминати 509 км, констатирани са
– време на управление, време на разположение на водача, време за прекъсване
и почивка, като са осъществени три престоя – от 18:31 часа до 18:54 часа, от
19:05 часа до 19:15 часа и от 22:30 часа на 1.03.2020 год. до 12:02 часа.
Бил е подложен на техническа експертиза доброволно предадения от
подсъдимия на ДП, ползван от него телефон модел „""“, модел "" сериен
номер "" с номер "". Нейното заключение показва, че по време на пътуването,
подсъдимият е водил мобилна и интернет комуникация. Според дадените от
него обяснения, същата е била с негови роднини и служители на „М. т.“ООД.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните на
ДП доказателства – показанията на свидетелите Д., Д., П., Б., обясненията на
Р. като обвиняем, заключенията на назначените експертизи – физико-
химическа, автотехнически, техническа на мобилен телефон, протоколите за
оглед на местопроизшествие, за претърсване и изземване, за оглед на
веществени доказателства и приобщените писмени доказателства. Цялата
тази доказателствена съвкупност по убедителен, еднопосочен и
непротиворечив начин подкрепя направеното от подсъдимия Р.
самопризнание в съответствие с изискването на чл.373 ал.3 НПК.
При така установената фактическа обстановка и въззивната инстанция
приема, че подс.Й. Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.242 ал.2 предл.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, тъй като на
01.03.2020 год. е пренесъл през границата на страната без надлежно
разрешително високорисково наркотично вещество – марихуана, най-напред
през ГКПП“Г.“от С. М. в Б., в който случай деянието му е останало
неразкрито, а след това направил опит да пренесе същото през ГКПП“К. А.“
от Б. към Т., когато вече то е било установено.
Двете деяния са осъществени в един и същи ден с интервал от няколко
часа, с едно и също превозно средство, пренасяното наркотично вещество е
едно и също, еднородна е формата на вината като безспорно довършеното
деяние се е отразило значително върху характера на цялостната престъпна
дейност, поради което деецът следва да отговаря за довършено престъпление,
а не за опит.
Настоящата инстанция споделя като правилни и законосъобразни
6
съжденията на първоинстанционния съд, че конкретният случай на
контрабанда не е особено тежък, макар и първият критерий с оглед
стойността на наркотичното вещество, предмет на контрабандата, формално
да е налице.
Разпоредбата на чл.93 т.8 от НК дефинира случая като особено тежък,
когато извършеното престъпление с оглед настъпилите вредни последици и
другите отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на
обществена опасност на деянието и на дееца. Подс. Р. е с чисто съдебно
минало и има добри характеристични данни. Семеен, с малко дете, единствен
осигурявал средства за материална издръжка на семейството. Следва да се
имат предвид и подбудите за извършване на престъплението, а именно
недостиг на средства за лечение на неговата майка от тежко сърдечно
заболяване. На следващо място, подс.Р. е признал вината си още в началото
на образуваното досъдебно производство и действително е подпомогнал
разкриването на обективната истина с пълни и подробни самопризнания, с
което оказал пълно съдействие на разследващите органи извън
самопризнанието по реда на чл.371 т.2 НПК.
Съдът е отчел и други обстоятелства, които противостоят на
претендираната с протеста квалификация на престъплението по чл.242 ал.4 от
НК- стойността на контрабандата сравнена с други подобни случаи,
количеството и вида на наркотичното вещество, укриването му в
съществуваща поначало фабрична кухина между багажното отделение и
тоалетната, действително не особено умело с изрязване на капаци /прегради/
и залепването им със силикон, издаващ силна миризма, което е насочило
митническите инспектори и същите бързо са разкрили контрабандата.
Освен тези, съдът е изследвал и други обстоятелства, които разкриват
сравнително ниската степен на обществена опасност на подс. Р.. Въпреки че е
дал идеята къде да се натовари наркотичното вещество и съдействал на З. да
изработи прикриващите кухината прегради, като е взел размерите на отвора и
му ги е предал, подсъдимият буквално предния ден е бил „вербуван“ да
пренесе наркотичното вещество преди да замине служебно за Т. и до голяма
степен случайно, защото това обстоятелство не е било известно на
подбудилия го Б. З., нито на самия подсъдим. Установено е, че той го е
научил един ден по-рано, връщайки се от курс до Г.. До този момент той е
работел в „М. т.“ООД, първоначално като продавач на билети, впоследствие
като шофьор, но е извършвал курсове предимно до Г., т.е. – в обратната
посока на осъществения превоз. Курс в посока Т. му е възложен съвсем
инцидентно. Ясно е, че случилото се, включително решението за извършване
на деянието, е инцидентно и съвсем изолирано в живота и професията на Р., а
ролята му в трафика на наркотичното вещество е на обикновен преносител и
изпълнител.
От друга страна е вярно, че пренасянето на наркотичното вещество
през повече от една граници, както и успешното му преминаване през
7
ГКПП“Г.“, завишава степента на обществена опасност на престъплението, но
с оглед на изложеното доказателствата както за деянието, така и за личността
на дееца, не позволяват да се направи извод да са изпълнени кумулативните
критерии за особено тежък случай по чл.93 т.8 от НК. Ето защо подс. Й. Р.
правилно е бил оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл.242 ал.4 НК.
От обективна и субективна страна подс. Й. Р. е извършил престъпление
и по чл.354а ал.2 изр.2 предл.2 вр. ал.1 предл. 1 от НК, тъй като е държал с
цел разпространение въпросното наркотично вещество, което е в особено
големи размери.
Съдът е изложил законосъобразни доводи, че двете престъпления- по
чл.242 ал.2 НК и по чл.354а ал.2 НК- са извършени в условията на реална
съвкупност, а не в съотношение на „поглъщане“ каквато е била тезата на
защитата.
Правилно е била определена формата на вината- и двете престъпления
са били извършени с пряк умисъл, като подсъдимият Р. е съзнавал
обществената опасност на деянията, предвиждал е и искал настъпването на
общественоопасните им последици, включително специалната цел за
разпространение на наркотичното вещество, което е пренасял.
Следващият спорен въпрос по делото е за размера на наложените на
подс. Р. наказания, като от държавното обвинение се оспорва приложението
на чл.55 от НК, която е по-благоприятна за дееца норма съгласно чл.58а ал.4
НК. Настоящата инстанция споделя като правилно индивидуализирането на
наказанието при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, тъй като са налице от фактическа страна, при които и най-
ниското, предвидено от закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко и в
противовес с целите по чл.36 от НК, спрямо тежестта на престъпленията в
конкретния случай и данните за личността на подсъдимия. Всъщност
обсъдените по-горе обстоятелства за квалификацията “ особено тежък
случай“ са смекчаващи по своя характер и следва да се отчетат и при
определяне на вида и размера на наказанието.
Както се посочи подс.Р. е неосъждан, с много добри характеристични
данни, на сравнително млада възраст, семейно и трудово ангажиран, полага
грижи за малолетното си дете, съпруга и болната си майка, семейството му
изпитва сериозни материални затруднения. Съпругата му не работи,
единствен той осигурява издръжка на семейството си. Помага със средства за
лечението на майка си.
Резонно е отчетено и добросъвестното процесуално поведение на
подсъдимия Р. и пълните му самопризнания още на досъдебното
производство и оказаното съществено съдействие на разследващите за
разкриване на престъплението и установяване на обективната истина.
8
Относителната тежест на отегчаващите обстоятелства по брой и
характер- трансграничния характер на престъплението и специалния начин на
укриване на наркотичното вещество- сама по себе си не е достатъчна, за да
изключи приложението на чл.55 ал.1 от НК при изброените многобройни и
различни по вид смекчаващи факти, които ще направят и най-лекото
наказание несъразмерно тежко спрямо престъплението в конкретния случай и
личността на извършителя.
При това положение, наложените на подсъдимия Й. Р. наказания- четири
години и шест месеца лишаване от свобода за престъплението по чл.242 ал.2
предл.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и три години лишаване от свобода за
престъплението по чл. 354а ал.2 изр.2 предл.2 вр. ал.1 изр.1 предл.1 от НК-
въззивната инстанция намира за справедливи, тъй като са съобразени със
степента им на обществена опасност и тази на подсъдимия, с многобройните
смекчаващи отговорността му обстоятелства, съответни са на престъпленията
и тежестта на вината на извършителя в конкретния случай, поради което в
оптимален обем могат да постигнат целите на общата и специалната
превенция по чл.36 от НК.
Кумулативно предвиденото и за двете престъпления наказание „глоба“,
съдът е наложил на подс.Р. само за първото по чл.242 ал.2 НК при условията
на чл.55 ал.2 от НК в размер на 50 000 лв. или една втора от минималния
предвиден от закона размер, като се е съобразил с данните за затрудненото му
материално състояние, а за престъплението по чл. 354а ал.2 изр.II предл.II вр.
ал.1 изр.I предл.I от НК съдът приложил чл.55 ал.3 от НК да не налага и
такова по вид наказание.
Реализирането на престъпленията при условията на реална съвкупност е
обусловило приложението на чл.23 ал.1 от НК, като съдът е наложил на
подс.Р. едно общо най-тежко наказание в размер на четири години и шест
месеца лишаване от свобода, което да изтърпи на основание чл.57 ал.1 т.3 от
ЗИНЗС при първоначален „общ“ режим, към което е присъединил и
наказанието „глоба“ в размер на 50 000 лв.
На основание чл.59 ал.1 от НК съдът е зачел предварителното
задържане на подсъдимия, считано от 02.03.2020 год.
Предметът на престъплението, предадено на съхранение в ЦМУ, съдът
е отнел в полза на държавата на основание чл. 242 ал.7 НК и чл.354а ал.6 от
НК, а превозното средство, послужило за извършване на контрабандата-
автобус марка „С.“, рег.№ "" модел "", шаси № ""- е върнал на собственика
„М. т.“ООД – С..
На основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия съдът е
възложил направените по делото разноски.
Предвид на изложените съображения атакуваната присъда се явява
9
правилна, обоснована и законосъобразна и следва да се потвърди, поради
което и на основание чл.338 НПК, ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260020/14.04.2021г., постановена по
НОХД № 146/2020г. по описа на Окръжен съд- Х..
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-
дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10