Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. С., 20.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, смесен въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО Г.РГИЕВ

                   2. мл.с. БОРЯНА ГАЩАРОВА

                                  

при участието на секретаря Р.А. и прокурора С.Т. от Окръжна прокуратура-С., разгледа докладваното от младши съдия Гащарова в.н.о.х.д. № 490 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

           

            Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК, образувано по протест от прокурор при РП-Б., срещу невлязлата в сила присъда от 28.04.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 66/ 2016 г. по описа на РС-Б..

            С присъда от 28.04.2017 г. по н.о.х.д. № 66/2016 г., Районен съд-Б., четвърти състав е признал подсъдимия М.Н.Д., за невиновен за това, че на 20.11.2010 г., около 22 часа, 30 мин., в района на „Водно и хвостово стопанство Б.“, към „Е.М.“ АД, в землището на с. М., обл. С., в съучастие като съизвършител с Г.А.Б. и М.Ц.К., чрез използване на моторно превозно средство – микробус „Форд Транзит“ с рег. № ., собственост на ЕТ „Ф.Ц. Ц.“ и използване на техническо средство - газов металорежещ инструмент (резак) и метален лост, е отнел чужди движими вещи-отпадъчни метални детайли от тръби с общо тегло 1060 кг. на стойност 0.413 лв. за 1 кг. или всичко на обща стойност 437.78 лв., от владението на „Водно и хвостово стопанство Б.“, към „Е.М.“ АД, в землището на с. М., обл. С., без съгласието на представител на фирмата, с намерението противозаконно да ги присвои, като е осъществил деянието при условията на опасен рецидив и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, буква „б“, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

            Със същата присъда подсъдимия Г.А.Б. е признат за невиновен за това, че на 20.11.2010 г., около 22 часа, 30 мин., в района на „Водно и хвостово стопанство Б.“, към „Е.М.“ АД, в землището на с. М., обл. С., в съучастие като съизвършител с М.Н.Д. и М.Ц.К., чрез използване на моторно превозно средство – микробус „Форд Транзит“ с рег. № ., собственост на ЕТ „Ф.Ц. Ц.“ и използване на техническо средство - газов металорежещ инструмент (резак) и метален лост, е отнел чужди движими вещи-отпадъчни метални детайли от тръби с общо тегло 1060 кг. на стойност 0.413 лв. за 1 кг. или всичко на обща стойност 437.78 лв., от владението на „Водно и хвостово стопанство Б.“, към „Е.М.“ АД, в землището на с. М., обл. С., без съгласието на представител на фирмата с намерението противозаконно да ги присвои, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

            М.Ц.К. е признат за невиновен за това, че на 20.11.2010 г., около 22 часа, 30 мин., в района на „Водно и хвостово стопанство Б.“, към „Е.М.“ АД, в землището на с. М., обл. С., в съучастие като съизвършител с М.Н.Д. и Г.А.Б., чрез използване на моторно превозно средство – микробус „Форд Транзит“ с рег. № ., собственост на ЕТ „Ф.Ц. Ц.“ и използване на техническо средство - газов металорежещ инструмент (резак) и метален лост, е отнел чужди движими вещи - отпадъчни метални детайли от тръби с общо тегло 1060 кг. на стойност 0.413 лв. за 1 кг. или всичко на обща стойност 437.78 лв., от владението на „Водно и хвостово стопанство Б.“, към „Е.М.“ АД, в землището на с. М., обл. С., без съгласието на представител на фирмата с намерението противозаконно да ги присвои, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

            Първоинстанционният съд се е произнесъл по отношение на приобщените по делото веществени доказателства и направените разноски.

            Срещу постановената присъда, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозиран протест от прокурор при РП-Б.. В протеста и допълнително писмено изложение с дата 06.08.2017 г. районният прокурор е релевирал доводи, че гласните доказателствени средства - показания на свидетелите Б. и М. не са А.лизирани и оценени съгласно процесуалните правила, че неправилно е приложен материалния закон, като счита, че в конкретния случай не е приложимо тълкувателно решение № 54 от 1989 г. на ВС. Иска се постановяване на нова (въззивна) присъда, с която подсъдимите да бъдат признат за виновни по предявените им обвинения. С протеста не се прави искане за събиране на доказателства във въззивното производство.

            Хронологията на наказателното производство е следната:

            С присъда № 100/10.06.2015 г. по н.о.х.д. № 345/2012 г. по описа на РС-П., подсъдимият М.Д. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл 29, ал. 1, буква „б“, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, а подсъдимите Г.Б. и М.К. са признати за виновни и осъдени за извършени престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

            По жалби на подсъдимите срещу постановената присъда от РС-П. е образувано в.н.о.х.д. № 588/2016 г. по описа на Окръжен съд-С.. С решение на въззивния съд от 12.01.2016 г. постановената присъда е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-П..

            С определение № 17/05.02.2017 г. на ВКС, по ч.н.д. № 115/2016 г., на основание чл. 43, т. 3 от НПК, делото е изпратено за разглеждане от РС-Б..

            В РС-Б. е образувано н.о.х.д. № 66 по описа на съда за 2016 г., по което посъдимите М.Н.Д., Г.А.Б. и М.Ц.К. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения.

            Както беше посочено, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозиран протест от прокурор при РП-Б. срещу оправдателните присъди. По депозирания протест е образувано в.н.о.х.д. № 416/2017 г. по описа на Окръжен съд-С..

            С присъда, постановена на 23.10.2017 г., е отменена оправдателната присъда постановена от РС-Б., като подсъдимият М.Д. е признат за виновен за извършено престъпление чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, буква „б“, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, а подсъдимите Г.Б. и М.К. са признати за виновни и осъдени за извършени престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

            С решение № 65/28.05.2018 г. по к.н.д. № 153/2018 г. на ВКС, въззивната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-С..

            При новото разглеждане на делото, с присъда от 08.10.2018 г. по в.н.о.х.д. № 303/2018 г. по описа на ОС-С., постановената присъда от РС-Б. по н.о.х.д. № 66/2016 г. е отменена, като подсъдимият М.Д. е признат за виновен за извършено престъпление чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, буква „б“, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца. Подсъдимият Г.Б. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено изтърпяването му за срок от три години. Подсъдимият М.К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено изтърпяването му за срок от три години.

            Постановената присъда от въззивния съд е обжалвА. от подсъдимите и техните процесуални защитници пред Върховния касационен съд на Р. България. С решение № 65/30.07.2019 г., трето наказателно отделение, по к.н.д. № 230/2019 г. е отменена въззивната присъда от 08.10.2018 г., постановена по в.н.о.х.д. № 303/2018 г. по описа на ОС-С. и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.

            Пред Окръжен съд-С. е образувано настоящето в.н.о.х.д. с № 490 по описа за 2019 г.

            В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура-С. поддържа протеста с доводите, изложени в него. Излага детайлен А.лиз, на събраните гласни доказателствени средства, с който аргументира тезата за доказаност на обвинението от обективна и субективна стрА.. Счита, че на подсъдимите Г.Б. и М.К. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК, а на подсъдимия М.Д., моли да бъде наложени наказание лишаване от свобода.

            Защитникът на подсъдимия М.Д. – адв. М. пледира за потвърждаване на оправдателната присъда поради липса на извършено от подсъдимия престъпление от субективна стрА.. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че инкриминираните вещи са били на безстопанствено място, което не е било оградено, не е имало табели, които да указват, че се влиза в чужда собственост. Позовава се на тълкувателно решение № 54 от 1989 г. на ВС.

            Подсъдимият М.Д. моли присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена.

            Защитникът на подсъдимия Г.Б. – адв. Д. пледира за потвърждаване на оправдателната присъда. Излага подробни доводи, в защита на тезата, че инкриминираните вещи не са собственост на фирма „Е.М.“ ЕАД.

            Подсъдимият Г.Б. моли присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена.

            Защитниците на подсъдимия М.К. – адв. Я. и адв. Б. пледират за потвърждаване на оправдателната присъда.

            Адвокат Я. счита, че протеста на РП-Б. не отговаря на изискванията на НПК. Поддържа, че по делото не е установено инкриминираните вещи нито дали са собственост на „Е.М.“ АД, нито дали са били във владение на дружеството. Излага подробни доводи, аргументиращи тезата, че инкриминираните вещи са били безстопанствени, поради което счита, че в случая е приложимо тълкувателно решение № 54 от 1989 г. на ВС. 

            Адв. Б. поддържа изложеното от остА.лите защитници, като акцентира върху липсата на доказателствена стойност на приложената по делото кантарна бележка, издадена месец март 2011 г.

            Подсъдимият М.К. моли присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена.

            Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакувА.та присъда, констатира, че по делото са допусната съществени процесуални нарушения, но предвид разпоредбата на чл. 335, ал. 3 от НПК, въззивният съд е лишен от възможност, констатирайки тези нарушения, да върне делото за ново разглеждане в предходната инстанция.

            В постановената от първоинстанционния съд присъда не е посочено времето и мястото на извършеното деяние от подсъдимия М.К..

             В случая са допуснати съществени процесуални нарушения и в досъдебното производство, но съдът не разполага с процесуална възможност да върне делото и в предсъдебната му фаза, тъй като актуалната редакция на процесуалния закон не предвижда такова правомощие на въззивната инстанция.

            Тази процесуална ситуация обоснова подхода на настоящия съдебен състав да разгледа обвинението по същество, както и да изключи от доказателствената съвкупност доказателствата, за които прецени, че не са събрани с годни доказателствени средства поради допуснати съществени и неотстраними по естеството си процесуални нарушения в досъдебното производство.

            От фактическа стрА.:

            Подсъдимият М.Н.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес:***, неженен, осъждан, ЕГН: **********.

            Подсъдимият Г.А.Б. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес:***, със средно образование, разведен, реабилитиран, ЕГН: **********.

            Подсъдимият М.Ц.К., роден на *** ***, българи, български гражданин, с постоянен адрес:***, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.

            Подсъдимите М.Н.Д., Г.А.Б. и М.Ц.К. се познавали и били в приятелски отношения, като през месец ноември 2010 г. живеели в гр. П..

На 20.11.2010 г., следобед, около 18 часа, 30 мин., подсъдимият Г. Б. се срещнал със свидетеля Х. Б., на работното му място в Стопански двор в гр. З.. Подсъдимият Б. помолил свидетеля Г. Б. да му даде притежавания от него инструмент за рязане на метал-резак, както и газова, и кислородна бутилка. Свидетелят Б. му предоставил исканите вещи, като се уточнили подсъдимият Б. да му ги върне до следобеда на следващия ден. Подсъдимият Г.Б. натоварил заетите вещи в микробуса, с който отишъл до Стопанския двор марка „Форд Транзит”, който свидетелят бил виждал да управлява и друг път.

Същият ден, 20.11.2010 г., след 21 часа и преди полунощ тримата подсъдими, чрез използване на моторно превозно средство – микробус „Форд Транзит“ с рег. № ., собственост на ЕТ „Ф.Ц. Ц.“ тръгнали от гр. З., в посока село Ч.по ПП I-6, преминали през селото по бул. „С.“, след като излезли отново на главен път I-6 продължили на запад, подминали разклона за с. Ч., без да се отклоняват от главния път. Когато достигнали до надлез с тръбно трасе, в местността „Ш. к.“, се отбили в ляво от главния път и продължили по асфалтов път около 800 м., преминали по мост, след който завили в дясно и продължили по черен път още около 350 метра и достигнали до поляна където били подредени една до друга и една върху друга метални тръби. Металните тръби били с дължина около 20 м. и ширина на отвора около един метър.

Въпросните тръби били подредени върху тревен участък, представляващ открит склад на „Водно и хвостово стопанство – Б. -2“ към „Е.М.”АД, функциониращо като складово депо на материали, използвани в дейността на дружеството. Същият бил охраняван от служители на фирма „Г. о.“. Районът на „Водно и хвостово стопанство – Б. “ към „Е.М.”АД, а участъкът на открития склад бил обозначен като частна собственост с поставени табели с текст „Влизането забранено“.

Подсъдимите, чрез използването на металорежещ инструмент – резак, както и бутилки с пропан-бутан и кислород отрязали 8 (осем) броя парчета от металните тръби и ги натоварили в микробуса. След като натоварили парчетата от метални тръби и използвания металорежещ инструмент – резак, както и бутилки с пропан-бутан и кислород, и метален лост се качили в превозното средство, и тръгнали към гр. З..

За времето от 20,00 часа на 20.11.2010 г. до 08,00 часа на 21.11.2010 г., свидетелите Т.Б. и Г. М. били включени в състава на автопатрул -573 към РУП-П., като следвало да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата. В изпълнение на служебните си задължения, около полунощ, автопатрулът се движил по главен път I - 6 в района на местността „Ш. к.“ в посока гр. З.. Свидетелят Б. забелязал микробус, с транзитни номера, който излязъл от пътя за Х. „Б. “ и се включил в движението по главен път I – 6. Направило му впечатление, че от багажното отделение на микробсът се подават метални тръби. Полицейските служители подали сигнал на моторно превозно средство да спре за извършване на полицейска проверка. Моторното превозно средство преустановило движението си на 182 км. от главен път I – 6. В хода на извършвА.та полицейска проверка свидетелите Б. и М., установили, че моторното превозно средство е микробус марка „Форд Транзит“, бял на цвят с регистрационни табели К1301D, които били с изтекъл срок, без необходимите документи и сключени застраховки. Управлявало се от подсъдимия Г.А.Б., като в него били и подсъдимите М.Ц.К. и М.Н.Д., като и тримата били облечени в работни дрехи и изцапани. В товарната част на микробуса имало парчета от метални тръби. Полицейските служители докладвали на дежурния офицер в РУП-П., след което подсъдимите били откарани до полицейското управление за изясняване на случая. Микробусът също бил транспортиран до полицейското управление. Подсъдимите били задържани за срок до 24 часа по реда на ЗМВР и било образувано досъдебно производство по случая.

На 21.11.2010 г., за времето от 10,00 часа до 10 часа, 35 мин., от разследващ полицай е извършена оглед на местопроизшествие, находящо се на 350 метра южно от главен път I - 6 до неасфалтиран обособен път за Х. на „Е.М.“ АД, с. М.. Изготвен и приложен по делото е фотоалбум за констатираното при огледа на местопроизшествието.

На същата дата, за времето от 11 часа, 30 мин до 12 часа, 20 мин. е съставен протокол за оглед на местопроизшествие с обект - моторно превозно средство - микробус „Форд Транзит" с регистрационен номер К1301D. От извършеното действие по разследването е установено, че на моторното превозно средство са поставени транзитни номера върху рег. № .. В багажното отделение на същия били установени 1 бр. газова бутилка, 1 бр. кислородна бутилка, 2 бр. маркучи с монтирани на тях вентил, манометър и резак, 1 бр. метален прът, както и 8 бр. метални елементи (парчета) с овална форма с отразена в протокола единствено дължина. Моторното превозно средство, както и всичко, намиращо се в него е иззето от органите на досъдебното производство със съставения протокол. Изготвен и приложен по делото е фотоалбум.

На 21.11.2010 г., за времето от 15,00 часа до 15 часа, 36 мин., е извършен следствен експеримент, за проверяване и уточняване на данни, получени от разпита на обвиняемият Г.Б.. Подсъдимият Б. отвел разследващите до мястото, от където на 20.11.2010 г., подсъдимите Б., К. и Д. са изрязали намерените в микробуса метални елементи (парчета).

            Установената фактическа обстановка въззивният съд приема въз основа на показанията на свидетелите, както следва: Т.П.Б., приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, Г. П. М., приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, Г. М. Б., приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, М. С. М., Х. Д. Б., приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, И. Д.Д., Ц. Ц. К., Г.Д. Г., М. Н. Ж., от заключенията на приетите по делото съдебно-оценителна и съдебно-техническа експертиза, както и от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за следствен експеримент, протокол за оглед на веществени доказателства, протокол за доброволно предаване и приобщеното с него свидетелство за регистрация на моторно превозно средство и др.

            От свидетелските показания на Х. Д. Б., които съдът кредитира, се установява, че на 20.11.2010 г. Б. е дал на подсъдимия Г.Б. газов металорежещ инструмент (резак), както и кислородна и газова бутилка  (л. 156 от н.о.х.д. №66/16г., л. 67 от н.о.х.д. 345/2012 г.).

            Видно от свидетелските показания на Ц. Ц. К., които се подкрепят от протокол за оглед на веществени доказателства с дата 04.07.2011 г. и приобщеното с протокол за доброволно предаване свидетелство за регистрация на моторно превозно средство, микробусът използван за транспортирането на инкриминираните вещи е марка „Форд Транзит“ с рег. № ., собственост на ЕТ „Ф.Ц. Ц.“.

            От извършените действия по разследването – протокол за следствен експеримент и протокол за оглед на местопроизшествие се установява, местоположението на открития склад, от къде са отнети инкриминираните вещи, както и, че тръбите са били подредени, разположени север-юг по дължина, като една част са една върху друга. При извършване на тези действия по разследването са били спазени законовите изисквания на разпоредбите на чл. 166 - чл. 168 и чл. 155 -чл. 156 от НПК, поради което съставените протоколи са годно доказателствено средство.

            От свидетелските показания на Г. Б., М. С. М. и Т.Б., се установява, че теренът, от където са отнети инкриминираните вещи представлява открит склад, който е на територията на „Водно и хвостово стопанство Б.“ към „Е.М.“ АД, се подкрепят от извършения следствен експеримент, в който е отразено, че тръбите са подредени на „обособено депо“. Теренът е предоставен на дружеството с решение № 4/9.01.1996 г. на Министерски Съвет на Р. България. Теренът с площ от 2922 дка не е бил актуван като собственост на дружеството, но на цялата му площ е било изградено Х.–Б. ІІ етап, което впоследствие е преименувано на „Водно и хвостово стопанство – Б. “ към „Е.М.”АД, функциониращо като складово депо на материали, използвани в дейността на дружеството.

            От свидетелските показания на полицейските служители Т.П.Б. и Г.П. М. се установява, че на дата 20.11.2010 г. те са спрели за извършване на полицейска проверка микробус „Форд Транзит“ с транзитни номера К1301D управляван от подсъдимия Г.Б., като в превозното средство са били установени и подсъдимите М.Н.Д. и М.Ц.К.. При извършената проверка в багажното отделение на микробуса са установили метални парчета. На свидетеля Т.Б., разпитан и пред въззивния съд, му направило впечатление, че моторното превозно средство е излязло от пътя от „Водно и хвостово стопанство Б.“ към „Е.М.“ АД и се включило в движението по главен път I-6 посока гр. З., като от каросерията му се подавали метални тръби. Полицейските служители свидетелстват, че лично са възприели движението на моторното превозно средство, установили са самоличността на подсъдимите в него, както и наличието на инкриминираните вещи. На следващо място, свидетеля Б. лично е възприел, че и тримата подсъдими са облечени в работни дрехи и са изцапани, което е индиция за участието на всеки един от подсъдимите в извършване на инкриминираното деяние. Свидетелските показания на полицейските служители се подкрепят от извършените действия по разследването - протоколи за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на веществени доказателства, поради което настоящият съдебен състав ги кредитира.

            От приобщената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че върху краищата на металните парчета, от външната стрА. на дъговидната извивка се наблюдава натрупване на шлака, което е дало основание на вещото лице да направи извода, че представените за изследване метани елементи са отрязани посредством оксижен, като осемте броя парчета и 1 метална тръба, намираща се в открития склад на В. „Б.“ към „Е.М.“ ЕАД са идентични по общи признаци.

От свидетелските показания на Г. Б. - началник склад във В.-Б., се установява, че, поради голямата си площ, районът не е ограден с ограда от всички страни, а само от една – където се намира  входът с пропускателен пункт и бариера, като на всички входове са поставени табели, указващи, че влизането на неупълномощени лица е забранено. Показанията на свидетеля се подкрепят и от приобщените по делото документи - решение на МС № 4 /1996г., от което е видно, че обектът е с площ от 2922 дка.

От свидетелските показания на Г. Б., М. С. М. и Т.Б. (служител в охранителна фирма „Г. о.“, който е бил на смяна на 20.11.2010 г.) се установява, че откритият склад, където са съхранявани металните тръби, е част от обходния маршрут на автопатрул на фирма „Г. о.“, като о.та е денонощна. Свидетелят Б. посочва в разпита си пред въззивния съд, че охранителни табели с текст „забранено за външни лица“ са били поставени на главния път, както и на всички остА.ли, по които може да се достигне до В.-Б.. Наличието на табели с текст „Влизането забранено“ се потвърждава и от свидетелските показания на Б., дадени пред въззивния съд (л. 63 от в.н.о.х.д. 490/19г.). Единствено, полицейският служител, свидетелят Г. М., при разпита си  заявява, че не  може да си спомни дали е имало табела на главния път.

От извършения А.лиз на показанията на тази група свидетели – Г. Б., М. С. М. и Т.Б., съдът намира същите за последователни, кореспондиращи по между си и логически издържани, поради което следва да бъдат ценени.

Неоснователно е възражението на защитника адв. М.-САК, че теренът, на който са били инкриминираните вещи не е бил обозначен като частна собственост с табели, аргументирано с липсата на посочването им в протокола за извършен следствен експеримент. В съставения протокол за извършеното действие по разследването в действителност не е отразено от разследващия орган наличието на табели, но от разпита на свидетеля И. Д.Д., поемно лице, се установява, че по пътя, по който са минали е имало табели, като от текста на разпита не става ясно точното им местоположение (л. 157 от първоинстанционното дело). Този свидетел, в качеството си на поемно лице е участвал в извършения следствен експеримент и лично е възприел, като е наблюдавал маршрута, по който подсъдимите са пътували, за да стигнат до външния склад на фирма „Е.М.“ АД. Съгласно разпоредбата на чл. 117 от НПК със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкрИ.ето на обективната истина.  Поради изложените съображения настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетеля.

От показанията на Г. Б. се установява, че на територията на открития склад на „Е.М.“ АД се съхраняват стари, метални тръби, които са предназначени за повторната им употреба в „Б производство“, когато се касае за тръбопроводи с по-малко налягане, предвид износването им и изтъняване на дебелината на стените под 10 мм, на който отговаря дебелината на стените на новите изделия.

Свидетелските показания на Г.Д. Г.ргиев, М. Н. Ж. и Я. С. не допринасят за изясняване на факти и обстоятелства по делото, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Неоснователни са възраженията на адв. Я., че в случая е приложимо тълкувателно решение № 54 от 1989 г. на ВС, поради следните съображения:

На първо място, видно от свидетелките показания на Г. Б. тръбите, които са съхранявани в открития склад не са отпадък, а вещи, предназначени за повторното им използване в участъци с ниско налягане.

На второ място, в посоченото тълкувателно решение с № 54 от 1989 г. на ВС е дадено задължително тълкуване, че „отпадъците от производствения процес, които имат стойност, могат да бъдат предмет на кражба на обществено имущество, само когато се намират в района на предприятието или извън този район, но на определени и обозначени за това места - открити складове, табани и др“. Както беше изложено от свидетелските показания на Г. Б., М. С. М. и Т.Б., както и от извършените действия по разследването (протокол за извършен следствен експеримент, протокол за оглед на местопроизшествие) се установява, че инкриминираните вещи са съхранявани в открит склад на територията на „Водно и хвостово стопанство Б.“ към „Е.М.“ АД, същите са били подредени и охранявани от служители на фирма „Г. о.“ ЕООД и районът е бил обозначен с табели. Настоящият съдебен състав, счита, че с изброените мерки за защита на собствеността си „Е.М.“ АД са манифестирали публично, че не се отказват от владението върху металните тръби, съхранявани в открития склад.

Поставените табели с текст „Влизането забранено“ и подреждането на тръбите в открит склад, макар и не ограден с ограда, е възприето зрително от подсъдимите и е формирало представа, че инкриминираните вещи са в открит склад и че собственикът им ги владее, въпреки че пряко не въздейства постоянно върху тях и временно не ги ползва.

Неоснователно е възражението на защитниците, че по делото не е установена собствеността на инкриминираните вещи. За съставомерността на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, е необходимо предмета на кражбата да бъде чужда движима вещ, без оглед на това кой е нейният конкретен собственик. От извършените действия по разследването – протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за следствен експеримент, от показанията на свидетелите Г. Б., М. С. М. и Т.Б. се установява, че тръбите са били във владение на „Е.М.“ АД. Под владение се разбира възможността за фактическо разпореждане с вещта, без да е необходимо във всеки един момент държателят да наблюдава или пази във всеки един момент предмета на престъплението, нито да има непрекъснат физически контакт с него.

Предмет на престъпленията против собствеността са конкретни движими вещи, за всички тези престъпления е характерно, че имат задължително имуществен предмет – вещ с определена парична стойност. Поради това, при формулиране на обвинението следва да бъде индивидуализиран предмета на посегателство, включително и със стойностното му изражение и този предмет е сред кръга от обстоятелствата, подлежащи на доказване.

На 21.11.2010 г., за времето от 11 часа, 30 мин до 12 часа, 20 мин. е съставен протокол за оглед на местопроизшествие с обект - моторно превозно средство - микробус „Форд Транзит“ с регистрационен номер К1301D. От извършеното действие по разследването е установено, че на моторното превозно средство са поставени транзитни номера върху рег. № .. В багажното отделение на същия били установени 1 бр. газова бутилка, 1 бр. кислородна бутилка, 2 бр. маркучи с монтирани на тях вентил, манометър и резак, 1 бр. метален прът, както и 8 бр. метални елементи (парчета) с овална форма с отразена в протокола единствено дължина. Моторното превозно средство, както и всичко намиращо в него е иззето от органите на досъдебното производство със съставения протокол. Изготвен и приложен по делото е фотоалбум. В съставения протокол инкриминираните вещи са описани, като метални елементи (парчета) с овална форма с посочена единствено дължина, не е отразена широчина, дебелина на веществените доказателства. В последствие не е извършен оглед на веществените доказателства от разследващ орган (л. 6-10 от ДП). Правното естество на всеки протокол се определя не от буквалното му наименование и титул, а от неговото действително съдържание и същност. Предмет на извършеното действие по разследването е моторно превозно средство. В съставения протокол не са описани, респективно непосредствено изседвани и запазени следи от престъплението, а са иззети движими вещи, предмет на същото. Органите на досъдебното производство, към момента на иззвършване на действието по разследването са разполагали с достатъчно основание (видно от докладни записки рег. № ДП 552/21.11.2010 г., приложени на л. 15, л.17 и л.18) да предполагат, че в моторното превозно средство се намират предмети, които могат да имат значение за делото. Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че извършеното действие по разследването, обективирано в протокола, е „претърсване и изземване в моторно превозно средство“ по смисъла на чл. 160-163 от НПК, а не с титулното заглавие на протокола – „протокол за оглед на местопроизшествие“. При извършването на това действие не са били спазени законовите изисквания на чл. 161, ал. 2 от НПК, а именно, съставеният протокол, в частта, с която са иззети инкриминираните вещи не е представен за одобрение от съда, поради което обсъжданият протокол не е годно доказателствено средство и следва да бъде изключен от доказателствените източници.

На л. 108 от досъдебното производство е приложена кантарна бележка за внос с № 71913/22.03.2011 г., съставена от „Е.М.“ АД. В документа е отразено, че на дата 22.03.2011 г. са претеглени тръби, с тегло 1060 кг. В гарафа „приел“ е посочено „К.-Н.-Н., в графа „предал“ е посочено името „Б.“. Приобщената кантарна бележка не е част от извършено действие по разследване, като оглед на веществени доказателства, нито от експертно изследване. На следващо място, в кантарната бележка е посочено, че продукта, който е теглен са „тръби“, докато инкриминираните вещи са метални части от тръби. На последно място, от съставения документ не е ясно кой и в какво качество е претеглил тези вещи и дали са инкриминираните. Посоченото име – „Б.“ не е на водещия разследването – Н. Н., нито на друго лице, извършвало действия по разследването, нито от приложените по делото документи е видно това действие да е било възложено полицейски орган. Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че приложената по делото кантарна бележка не е приобщена със средствата и по реда на процесуалния закон.

Съгласно чл. 104 от НПК доказателства могат да бъдат само тези фактически данни, които са установени (събрани) по предвидения в НПК ред. Съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от НПК не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и реда, предвидени в НПК. Доказателствените средства, чрез които в процеса се възпроизвеждат релевантни за делото факти, са стриктно регламентирани, за да се гарантират правата на страните, да се изключи опасността от произвол и да се осигури достоверността на фактите, върху които се основава присъдата. Поради гореизложените съображения настоящият съдебен състав счита, че кантарна бележка за внос с № 71913/22.03.2011 г., съставена от „Е.М.“ АД следва да бъде изключена от доказателствената съвкупност.

Настоящият съдебен състав намира за основателно възраженията на адв. Б., че приложената по делото кантарна бележка не може надлежно да удостовери количеството на инкриминираните вещи.

На същата дата, на която е издадена кантарната бележка, е назначена съдебно-оценителна експертиза на вещо лице А. Д. С. с поставен въпрос да се извърши изследване и да се даде оценка на 1060 кг. метални отпадъци във вид на 8 броя парчета, описани в протокол за оглед на местопроизшествие. Както беше посочено тегленето на инкриминираните вещи не е било част от експертното изследване. Назначена е повторна съдебно-оценителна експертиза от въззивния съд, но същата е оценила инкриминираните вещи като скрап (отпадъци) на база теглото посочено в горепосочената кантарна бележка. В тази връзка са основателни възраженията на адв. Я., че експертното изследване не е обосновано, доколкото не е установено количеството на инкриминираните вещи и техните характеристики, респективно и стойността им.

Кражбата е типичното резултатно престъпление против собствеността, като степента на увреждане на обществените отношения във връзка с правото на собственост винаги се осъществява посредством отнемане на чужди движими вещи, които имат определена стойност. Отпадъчните метални детайли, предмет на престъплението имат материална стойност, която в случая не е установена. Императивното включване на предмета на престъплението в основния, квалифицираните и привилегированите състави на кражбата изисква задължителното му установяване като фактически състав във всеки конкретен случай. Освен това, като признак от обективната стрА. на престъплението кражба, необходим за съставомерност на деянието, предметът на престъплението в неговото измерение като парична равностойност на отнетите движими вещи, следва да бъде посочен. Предметът на кражбата има значение и за правната квалификация на деянието.

Инкриминираните вещи са върнати на представител на „Е.м.“ АД на основание постановление на наблюдаващият прокурор с дата 18.07.2011 г. Предаването е извършено от разследващ полицай на дата 19.07.2011 г. (л.119-120 от ДП). Връщането на инкриминираните вещи не позволява да бъдат надлежно огледани и индивидуализирани от въззивния съд, респективно да бъде назначено повторно експертно изследване, което да определи стойността им.

Както беше посочено, в изготвения протокол за оглед на местопроизшествие с предмет моторно превозно средство е отразено единствено дължината и формата на инкриминираните вещи, като протоколът следва да бъде изключен от доказателствената съвкупност. Не е съставен протокол за оглед на веществени доказателства от органите на досъдебното производство, преди същите да бъдат върнати по реда на чл. 111, ал. 2 от НПК. От гласните доказателствени средства предмета на престъплението също не е индивидуализиран като размери. Настоящият съдебен състав счита, че дори да бъдат извършени разпити на поемните лица участвали при извършения оглед на моторно превозно средство, с който са иззети инкриминираните вещи, предвид обстоятелството, че не са били измерени широчината и дебелината на металните детайли при описването им и предвид изминалият период от време от 2010 г., размера им няма възможност да бъде установен.

В изготвения обвинителен акт инкриминираните вещи са посочени общо – „отпадъчни метални детайли от тръби с общо тегло от 1060 кг.“. С посочването в обвинителния акт на общо тегло на инкриминираните вещи, на база писмено доказателство (кантарна бележка), което не е установено по процесуалния ред, предвиден за това, държавният обвинител е обосновал факт, подлежащ на доказване с негодни доказателства, с което е допуснал и съществено нарушение на нормата на чл. 13, ал. 2 от НПК - до разкрИ.е на обективната истина не може да се стигне по ред и със средства, непредвидени в НПК.

            Въпреки, че по делото са извършени множество процесуални действия с цел установяване на стойността на инкриминираните вещи същата не е надлежно установена. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, присъдата не може да се основава на предположения при решаване на въпросите за доказаност на обстоятелствата по чл. 102 от НПК.

Предвид изложеното, макар и с различни мотиви от тези на първоинстанционния съд, постановената присъда по н.о.х.д. № 66/2016 г. на РС-Б. следва да бъде потвърдена.

            На основание чл. 190, ал. 1 от НПК разноските по делото остават за сметка на държавата.

Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК Софийският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата № 15 от 28.04.2017 г. на РС-Б., НО, четвърти състав по НОХД № 66/2016 г.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

            ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                                                        2.