РЕШЕНИЕ
№ 782
гр. Кюстендил, 05.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин К. В.
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело №
20221520100332 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от С. и Й.
К.и против С. С..
В исковата молба се сочи, че ищците по делото са съпрузи, считано от
30.06.1991г.
С Нотариален акт № 140, том VI, дело № 3255/1996г. на нотариус при
КРС К. С. и ответника С. придобили при равни права следния недвижим
имот:
-УПИ, целия с площ от 535 (петстотин тридесет и пет) кв. м., находящ
се в с. П., общ. Н., обл. К., представляващ УПИ II-57 (втори, отреден за имот
планоснимачен номер петдесет и седми) в квартал 13 (тринадесети) по плана
на с. пелатиково, одобрен със Заповед № 17/16.02.1994г. на кмета на общ. Н.,
при съседи по нотариален акт: от две страни улици, С.С. А. и В. Й. Ш., при
граници и съседи на имота по скица: улица с осеви точки 39-40, улица с осеви
точки 39-41, УПИ III и УПИ-I-56, всички в квартал 13 по плана на с.
Пелатиково, ведно с построената в този имот жилищна сграда, както и
плевнята в същия имот.
С НА № 189, том XIV, дело № 6078/1997г. на нотариус при КРС, К. С. и
съпругата му С.С. прехвърлили на втория ищец Й. К. срещу задължение за
гледане и издръжка собствената си ½ (една втора) ид.ч. от така описания по-
горе имот.
С НА № 103, том X, дело № 1572/2011 г. на Служба по вписванията
1
(нот. акт. № 1м том III, дело 336/2011 г. на нотариус № 325 на НК на РД – Б.
А.) на 04.10.2011 г., т.е. по време на брака на двамата ищци, вторият от тях
продал на първата от тях така придобитият от него недвижим имот,
представляващ до този момент негова лична собственост, а именно: ½ (една
втора) ид.ч. от УПИ, целия с площ от 535 (петстотин тридесет и пет) кв. м.,
находящ се в с. П., общ. Н., обл. К., представляващ УПИ II-57 (втори, отреден
за имот планоснимачен номер петдесет и седми) в кварта 13 (тринадесети) по
плана на с. пелатиково, одобрен със Заповед № 17/16.02.1994г. на кмета на
общ. Н. при съседи по нотариален акт: от две страни улици, С. С. А. и В. Й.
Ш., при граници и съседи на имота по скица: улица с осеви точки 39-40, улица
с осеви точки 39-41, УПИ III и УПИ-I-56, всички в квартал 13 по плана на с.
П., ведно с ½ (една втора) ид.ч. от построената в този имот жилищна
сграда, както и ½ (една втора) ид.ч. от плевнята в същия имот.
С оглед горното ищците се легитимирали като собственици на ½ ид.ч.
от процесния имот, ведно с ½ ид.ч. от жилищната сграда и ½ ид.ч. от
плевнята.
Ответникът бил собственик на останалата ½ от имота, жилищната
сграда и плевнята, но въпреки това се снабдил с нотариален акт за
собственост на целия имот по обстоятелствена проверка, а именно: НА №
166, том X, дело №1971/2017г. на Сл. Вп., респ. нот. акт. № 151, том II, рег. №
дело № 296/13.10.2017г. на нотариус М. М., рег. № 603 на НК при РБ.
Сочи се, че не били налице основанията за придобиване от ответника на
имота на посоченото в процесния нотариален акт придобивно основание, тъй
като същият не бил владял целия процесен имот, а още по-малко – в
продължение и на изискуемия се по закон срок. Имотът бил владян от Й. К.
до датата на прехвърлителната сделка към съпругата му – 04.10.2011г., а след
тази дата е владян, вкл. и понастоящем, от двамата ищци.
Ответникът неправилно се позовавал на давностно владение, тъй като в
нито един момент не бил превърнал държането на идеалните части на двамата
ищци във владение лично за себе си.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, с което на
осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, да бъде признато за установено спрямо С. Д. К.,
ЕГН: ********** и Й. Й. К., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. К., ул. „Ч.“
№ *** че С. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл.
**, вх. *, ап. ** и такъв за призоваване – гр. К., ул. „Ч.“ № ** НЕ Е
собственик на процесния недвижим имот, а именно: ½ (една втора) ид.ч. от
УПИ, целия с площ от 535 (петстотин тридесет и пет) кв. м., находящ се в с.
П., общ. Н., обл. К., представляващ УПИ II-57 (втори, отреден за имот
планоснимачен номер петдесет и седми) в кварта 13 (тринадесети) по плана
на с. пелатиково, одобрен със Заповед № 17/16.02.1994г. на кмета на общ. Н.,
при съседи по нотариален акт: от две страни улици, С.С. А.и В. Й. Ш., при
граници и съседи на имота по скица: улица с осеви точки 39-40, улица с осеви
точки 39-41, УПИ III и УПИ-I-56, всички в квартал 13 по плана на с. П.,
2
ведно ½ (една втора) ид.ч. с построената в този имот жилищна сграда, както
и ½ (една втора) ид.ч. от плевнята в същия имот.
На осн. чл. 537, ал.2 ГПК се иска да бъде отменен нот. акт. № 151, том
II, рег. № дело № 296/13.10.2017г. на нотариус М. М., рег. № 603 на НК при
РБ, с който С. С. С. е признат за собственик на ½ (една втора) ид.ч.
урегулиран поземлен имот целия с площ от 535 (петстотин тридесет и пет) кв.
м., находящ се в с. П., общ. Н., обл. К., представляващ УПИ II-57 (втори,
отреден за имот планоснимачен номер петдесет и седми) в кварта 13
(тринадесети) по плана на с. пелатиково, одобрен със Заповед №
17/16.02.1994г. на кмета на общ. Н., при съседи по нотариален акт: от две
страни улици, С. С. А. и Васил Й. Ш., при граници и съседи на имота по
скица: улица с осеви точки 39-40, улица с осеви точки 39-41, УПИ III и
УПИ-I-56, всички в квартал 13 по плана на с. П., ведно с построената в този
имот жилищна сграда, както и плевнята в същия имот, по отношение на
една втора ид.ч. от имота и сградите, предмет на нотариалния акт.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.
Същият твърди, че придобил в съсобственост с тъста си К. С., при равни
права, процесния недвижим имот. Едва с получаване на препис от настоящата
искова молба С. узнал, че С.и съпругата му прехвърлили срещу задължение за
издръжка и гледане своята част от имота на своя внук (тук ищец). Така
осъщественото прехвърляне обаче се претендира да не е породило вещно-
прехвърлителния си ефект, доколкото приобретател по сделката е трето лице
- несобственик в нарушение на изискванията на чл. 33 от ЗС. Видно било, че в
нотариален акт № 189, том XIV,дело № 6078/1992 г. липсвали писмени
доказателства, които да обосноват валидно направено към ответника
предложение (при същите условия, при които е предложено на ищеца), нито
пък такива, удостоверяващи наличието на негов отказ.
Отделно, сочи се, че и да е налице придобиване от К. на ½ ид.ч. от
имота, то това е станало през времетраенето на брака му с неговата съпруга,
поради което и впоследствие изповядания нотариален акт № 1, том III, рег. №
5863, дело № 336 от 2011 г. на нотариус рег. № 325 при КРС противоречал на
закона, тъй като нямало как имот, придобит по време на брака да бъде
прехвърлен от единия от съпрузите на другия.
Сочи се също, че независимо от извършените прехвърляния, които явно
били в разрез със законовите норми, ответникът никога не е виждал ищците
да са идвали в имота, да имат претенции към него или да са демонстрирали
собственически намерения.
Твърди, че от закупуването на имота през 1996 г. ответникът е този,
който владеел своята идеална част, както и тази на съсобственика му с
намерението да я свои за себе си. Винаги бил упражнявал фактическа власт
върху целия имот, без да има каквото и да е съмнение, че същият е изцяло
негов. С. живеел със семейството си постоянно в имота, установил
3
фактическа власт върху целия такъв със знанието и без възражението на
когото и да е. До датата на депозиране на иска по настоящото производство
не е имало спорове досежно фактическото разпределение, ползването и
стопанисването на имота като с тези си действия отблъснал владението на
съсобственика си през годините и владял явно и спокойно. Това е и което
демонстрирало промяна в намерението му, а именно – такова за владеене на
целия имот. Последното било обективирано и в НА за собственост на
недвижим имот № 51, том II, рег. № 3307, дело № 296 от 2017 г. на нотариус
№ 603 при КРС.
Така, ответникът владял имота от 1996г и понастоящем като
прехвърлителните сделки от 1997г. и 2011 г. не прекъснали давността му, тъй
като били извършени в нарушение на закона.
Отделно, ищците не били легитимирани да предявят настоящия иск.
Легитимацията принадлежала на наследниците на К. С.
Предвид всичко изложено се иска отхвърляне на претенцията в цялост.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 140, том VI, дело № 3255/1996г. е, че ответникът е
придобил в съсобственост с К.С., при равни права, процесния недвижим имот,
представляващ парцел II - втори, имот планоснимачен номер № 57 – петдесет
и седем, в квартал 13 – тринадесети – по плана на с. П., С., състоящ се от 535
– петстотин тридесет и пет, кв.м., ведно със застроените в него жилищна
сграда и плевня, при съседи: улица от две страни, С. С. А. и В. Й. Ш.
На 05.12.1997г. К. С. и С.С. прехвърлили на своя внук и ищец в
настоящото собствената си 1/2 ид.ч. от процесния имот срещу задължението
за последния да ги гледа и издържа докато са живи. Сделката била
обективирана в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка № 189, том XIV, дело № 6078/1997г. на нотариус при
КРС.
От представения нотариалн акт за продажба на недвижим имот по реда
на ЗУПГМЖСВ № 1, том III, рег. № 5863, дело № 336/2011г. се установява,
че Й. К. продал на съпругата си (справка заверено копие на Удостоверение за
зключен граждански брак – л. 4 от делото) собствения си недвижим имот,
идентичен на процесния такъв.
На 13.10.2017г. ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост
на недвижим имот № 151, том II, рег. № 3307, дело № 296 от 2017г. за
останалата ½ от процесния имот, с което се легитимирал като изключителен
собственик на целия имот (спр. представения на л. 47 от делото нотариален
4
акт, ведно с прилежащите му документи от нотариално дело № 296/2017г.)
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
по трима свидетели за всяка от страните, а именно – И. В., Л. В. и Д. П. (на
ищцовата страна), както и Т. С., К. Я. и К. Я. – на страната на ответника.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради
което не се обсъждат.
Посочената обстановка съдът прие за безспорно установена на база
събраните и преценени, както по отделно, така и в съвкупност, писмени и
гласни доказателствени средства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Искът по чл. 124, ал. 1 от действащия ГПК е правен способ за защита
на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да
се установи със сила на пресъдено нещо защитаваното вещно право срещу
лицето, което оспорва или смущава това право. Както всеки установителен
иск има за цел да разреши възникнал правен спор относно притежанието на
конкретно вещно право и установи със сила на пресъдено нещо на
действителното правно положение в отношенията между спорещите страни
по повод на вещта, обект на оспорваното право.
С оглед разпоредбата на чл.77 от ЗС правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона.
В случая ищците обосновават собственически претенции върху
процесния имот, при равни за тях права, на основание две прехвърлителни
сделки, както следва: 1./с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка № 189, том XIV, дело № 6078/97г. на нотариус при
КРС К.С. и С. С.продали собствената си ½ ид.ч. от имота (спр. Нотариален
акт № 140, том VI, дело № 3255/1996г. за покупко-продажба на недвижим
имот) на Й. К., срещу задължението на последния да поеме гледането и
издръжката им докато са живи; 2./ с Нотариален акт за продажба на недвижим
имот по реда на ЗУПГМЖСВ № 1, том III, рег № 5863, дело № 336 от 2011г.
на нотариус Б.А., Й. К. продал на С. К. собствената си ½ ид.ч. от имота.
Предвид посоченото настоящият състав намира, че като краен резултат
в действителност е налице особена бездялова съсобственост при равни между
ищците права, придобити в режим на СИО, на общо ½ ид.ч. от процесния
недвижим имот, ведно с ½ ид.ч. от построената в същия жилищна сграда и ½
ид.ч. от плевнявта в него, но на основание единствено първата посочена
прехвърлителна сделка ( по Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка № 189, том XIV, дело № 6078/97г. на нотариус при
КРС), доколкото втората такава (по Нотариален акт за продажба на недвижим
5
имот по реда на ЗУПГМЖСВ № 1, том III, рег № 5863, дело № 336 от 2011г.
на нотариус Б. А.) настоящият състав намира да е нищожна. Аргументите за
това са следните.
Липсва спор, а това се установява и от представените по делото
доказателства (спр. заверено копие на удостоверение за сключен граждански
брак, находящо се на л. 4 от делото), че ищецът е придобил собствената на
своите баба и дядо К. и С. С. ½ ид.ч. от процесния недвижим имот срещу
задължение да ги гледа и издържа, което прехвърляне е станало през
времетраенето на брака му със С. К. (последният сключен 1991г., докато
изповядването на сделката е осъществено през 1996г.). Изложеното идва да
покаже, че с настъпването на вещно-транслативния ефект от сделката имотът,
доколкото е придобит през време на брака на ищците и не попада в кое да е от
изключенията, съставляващи лично имуществено на някой от съпрузите по
смисъла на закона), е станал общо притежание на двамата в режим на
съпружеска имуществена общност. В последния смисъл ищците не навеждат
каквито и да е доводи досежно твърдението, че имотът е станал лична
собственост на К. (напр. приложение на режима на разделност между
съпрузите), поради което и с оглед приложение презумпцията на закона,
следва да се приеме, че същият е станал общо тяхно притежание.
Ето защо и последващата сделка между съпрузите, обективирана в
Нотариален акт за продажба на недвижим имот по реда на ЗУПГМЖСВ № 1,
том III, рег № 5863, дело № 336 от 2011г. на нотариус Б. А. е имала за
предмет не имущество лична собственост на ищеца К., а такова, което е било
общо притежание на страните – съпрузи, попадащо в режим на СИО. В
последния смисъл видно от мотивите към Постановление № 4 от 3.VIII.1983
г., Пленум на ВС нищожни са сделките, сключени между двамата съпрузи с
предмет, имущество, представляващо СИО. В действителност, допустими са
сделки на разпореждане с имущество, индивидуална собственост на единия
съпруг, направени в полза на другия, какъвто обаче, предивид горните изводи
на съда, не е настоящият случай.
Отделно, в отговора си ответникът оспорва сделката, обективирана в
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка
№ 189, том XIV, дело № 6078/97г. на нотариус при КРС като сочи, че същата
не е породила последици, поради това, че били нарушени правилата за
продажба на дял от съсобствен недвижим имот по см. на чл. 33 от ЗС. Така
въведеното възражение съдът счита за неоснователно. В действителност,
сочената разпоребда въвежда задължение за съсобственика, при продажба на
своя дял, да предпочете най-напред останалите съсобственици пред трети за
съсобствеността лица. В случая, С. са продали на своя внук (и първи ищец)
собствената си половина от процесния имот срещу задължение за последния
да ги гледа и издържа. Защитата срещу разпореждането с такъв дял в позла на
чуждо на съсобствеността лице, законодателят е дал като е предвидил
възможност за ощетения съсобственик, посредством предявяването на
конститутивен иск, да изкупи дела на съсобственика си. В случая подобно
6
искане не е заявено. Сключената в нарушение на правилата на чл. 33 от ЗС
сделка е действителна, като законодателят е дал възможност, посредством
предявяване на конститутивен иск, да бъде заменен приобретатекят по
сделката. Нещо повече, това право е ограничено в посочен от законодателя
срок от 2 месеца, който по същността си е преклузивен такъв, като с
изтичането му се стабилизират последиците от сделката, скючена в
нарушение на правилата на чл. 33 от ЗС. Тоест, сделката сключена в
нарушение на правилата на чл. 33 от ЗС не е недействителна, а поражда
целените с нея правни последици до постановяване на конститутивното
решение на съда по чл. 33 от ЗС, имащо за резултат единствено смяната на
приобретателя по придобивната сделка. А до постановяването му, респ. в
случай, че такова въобще не бъде постановено, сделката поражда ефекта си
между страните, които са я сключили, в т.ч. третото, чуждо на
съсобствеността лице – приобретател по нея.
Всичко изложено идва да покаже, че ищците се легитимират като
собственици на ½ ид.ч. от процесния имот, придобит от двамата в режим на
съпружеска имуществена общност по силата на Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 189, том XIV,
дело № 6078/97г. на нотариус при КРС.
Предвид посоченото е необходимо да се обследва инвокираното в
отговора на исковата молба възражение на ответника за придобиване на целия
имот по давност, който С. твърди да е владеел изключително за себе си още
от закупуването му през 1996г. и понастоящем.
По своята правна същност придобивната давност съставлява
упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в
определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на
собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и
начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната
давност изисква наличие на владение, което да е явно /да не е установено и
поддържано чрез насилие или скрит начин/ и непрекъснато. Самото владение
е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да
се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху
определена вещ, но упражнявана за другиго. Само ако държателят промени
намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва
да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се
упражнява вместо за другиго, изключително и само за себе си, да намери
външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на
досегашния собственик или владелец, което следва от изискването
владението да не е установено по скрит начин.
В настоящия случай ответникът сочи да е упражнявал фактическа власт
върху целия имот изключително за себе си считано от 1996г. и понастоящем.
Липсват обаче каквито и да е доказателства, промяната в намерението
7
фактическата власт да се упражнява вместо за другиго, изключително и само
за себе си, да е намерила външна израз чрез действия, които недвусмислено
да отричат правата на досегашния съсобственик или владелец. Затова
действия по извършване на ремонти и подобряване на имота (в който смисъл
са показанията на св. С., сочейки за извършвани от ответника текущи
ремонти), които могат да се възприемат и като действия по поддръжка на
съсобствената вещ от един от съсобствениците, за което той може да иска
припадащата се част от разходите от другите съсобственици на основание чл.
30, ал. 3 от ЗС, не може да се приеме като достатъчно за установяване на
владение върху частите на останалите съсобственици. Ползването на целия
имот, което може да се възприеме и като упражняване на правото по чл. 31 от
ЗС, също не може да се възприеме като достатъчно, за да се квалифицира
като владение за себе си и частите на останалите.
От представените по делото доказателства е видно, че процесният имот
е придобит през 1996г. от ответника в съсобственост с дядото на ищеца. Само
за прецизност съдът ще посочи, че е ирелевантно с чии пари е закупен
процесният имот (с оглед изложеното от св. Я., че имотът е закупен с пари на
майка му, която услужила с тях на ответника), след като от представения по
делото нотариален акт е видно, че е налице съсобственост спрямо същия
между ответника и дядото на ищеца. Нещо повече, че такава съосбственост е
била налице се сочи и от самия ответник в отговора му по чл. 131 от ГПК,
който твърди, че доброволно е влязъл в съсобственост с К. С.
Година по-късно, през 1997г., С. прехвърлили на своя внук собствената
си идеална част от процесния имот. Тоест, към 1997г. собственици на
половината от имота са били К. и С. С. (доколкото от 1996г. до 1997г.
очевидно няма как да изтече предвидената от законодателя придобивна
давност в полза на ответника), поради което и след 1997г. своителните
намерения на С. е следвало да намерят външен израз, отблъсквайки
владението на новите собственици, а именно - ищците в настоящото. В
действителност, св. Я. сочи да знае имотът да е на лелинчо му. В този смисъл
са и показанията на св. Я., която твърди „Аз знам, че този имот е на зет ми –
С. С.“. Манифестирането на подобно своително намерение на ответника
спрямо посочените свидетели обаче е ирелевантно за течението на
придобивната давност, доколкото владението следва да е явно, но явно
смисъл такъв, че да бъде манифестирано спрямо останалите съсобственици на
имота, каквито посочените свидетели не са. В действителност, ответникът
сочи да е узнал за собственическите права на ищците с връчване на препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея, в рамките на настоящото
производство. Настоящият състав обаче счита, че посоченото обстоятелство
не може да бъде приравнено на обективна невъзможмност за манифестиране
на своителното намерение по см. на ТР 1/2012г., ОСГТК, ВКС. Така и в
решение № 214/28.10.2015г/. постановено по гр.д. № 1919/2015г. на I г.о. на
ВКС се приема, че обективна невъзможност за манифестиране на своително
намерение ще е налице в случаите, когато невладеещият съсобственик е с
8
неизвестно местожителство, напуснал е пределите на страната преди години,
не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот.
Напротив, настоящият случай не попада в коя да е от посочените хипотези,
макар и неизчерпателно изброени.
В контекста на горното ищците са демонстирали владение на
собствената си идеална част от процесния имот, за което свидетелстват
показанията на допуснатите на тяхна страна свидетели. Така, св. В. сочи да е
поддържала имота заедно с дъщеря си и нейния съпруг (ищци в настоящото)
от 1999г. до 2018г. (когато последната спряла да ходи). Там те беряли череши,
поддържали градина, косили тревата. Посочените показания се потвърждават
и от тези на св. Ветренски, който твърди, че е посещавал имота с ищеца
между 2010г. и 2016г., а и 2018г., че „Й. си влизаше свободно в имота.“,
„...имаше ключове“, а св. П. – че е посещавал имота с Й. между 2015 и 2018г.,
че познава св. В., която е виждал да поддържа имота заедно с ищците. Като и
тримата свидетели сочат да не са виждали ответника в имота никога.
Последното безпорно опровергава изложеното от самия ответник в отговора
му, че живее постоянно в имота със семейството си (поне до 2018г., до когато
са впечателянията на сочените свидетели).
Отделно, ищците са разполагали с горепосочените нотариални актове
за собственост, които подлежат на вписване съгл. чл. 4б от Правилника за
вписванията, а основната цел на вписването е създаване на публичност и
противопоставимост. Регистърът на вписванията винаги е бил публичен и
всеки, включително ответникът, е имал възможността да направи проверка на
кого се води един недвижим имот и на какво правно основание се притежава
същият. Като последното е допълнителен аргумент за несъстоятелността на
твърденията на ответника, че не е знаел за собственичеките права на ищците,
съотв. не е била налице обективна невъзможност за същия да демонстира
своителното си намерение спрямо целия имот именно по отношение на
останалите съсобственици, за които се установи, че са ищците в настоящото.
За промяна в намерението на ответника да владее целия имот
изключително за себе си, изрзена явно по смисъл на закона и съдебната
практика, може да се съди едва от 13.10.2017г., когато същият се е снабдил с
Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 151, том II, рег. № 3307,
дело № 296 от 2017г. на нотариус М. М., вписан под № 603 при НК. Считано
от посочената дата до предявяване на настоящия иск (28.02.2022г.) обаче не е
изтъкъл предвидения в закона срок, касателно придобивната давност, поради
което и настоящият състав не ще го обсъжда.
Всичко изложено идва да покаже, че ответникът не може да се
легитимира като собственик на целия процесен недвижим имот, поради което
и искът следва да бъде уважен в цялост. Като последица от горното следва да
се отмени на осн. чл. 537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 151, том II, rрег. № 3307, дело № 296 от 2017г. на нотариус
М. М., вписан под № 603 в регистъра на НК.
9
По разноските:
При този изход на делото разноски се следват единствено на ищцовата
страна на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК. Представен е списък по см. на чл. 80 от
ГПК, ведно с доказателства за сторените разноски за заплатена държавна
такса от 50,00 лв., заплатено по банков път адвокатско възнаграждение от
600,00 лв., за което е представен надлежен платежен документ в съответствие
с изискванията на тълкувателната практика на върховната инстанция,
обективирана в ТР 6/2013г. по тълк. д. 6/2012г., ОСГТК, ВКС, както и такъв
за заплатена такса за вписване от 10,00 лв., ведно с такса за банков превод от
5,00 лв., но изисканата такава е в размер на 3,00 лв., поради което и с оглед
принципа на диспозитивното начало съдът ще уважи претенцията за разноски
така, както е заявена.
По обжалваемостта:
На основание чл. 258 и чл. 259 от ГПК настоящият съдебен акт може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд –
Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 124 от ГПК , спрямо С. Д.
К., ЕГН: ********** и Й. Й. К., ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. К.,
ул. „Ч.“ № ***, ЧЕ С. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С. ж.к.
„Д.“, бл. **, вх. *, ап. **, и такъв за призоваване – гр. К., ул. „Ч.“ № **, НЕ Е
собственик на процесния недвижим имот: ½ (една втора) ид.ч. от УПИ,
целият с площ от 535 (петстотин тридесет и пет) кв. м., находящ се в с. П.,
общ. Н., обл. К., представляващ УПИ II-57 (втори, отреден за имот
планоснимачен номер петдесет и седми) в квартал 13 (тринадесети) по плана
на с. П., одобрен със Заповед № 17/16.02.1994 г. на кмета на общ. Н., при
съседи по нотариален акт: от две страни улици, С.С. А. и В. Й. Ш., при
граници и съседи на имота по скица: улица с осеви точки 39-40, улица с осеви
точки 39-41, УПИ III и УПИ-I-56, всички в квартал 13 по плана на с. П.,
ведно с ½ (една втора) ид.ч. от построената в този имот жилищна сграда,
както и ½ (една втора) ид.ч. от плевнята в същия имот, КАТО
ОТМЕНЯ, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, Нотариален акт № 151, том II,
рег. № дело № 296/13.10.2017 г. на нотариус М. М. рег. № 603 на НК при РБ, с
който С. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. **,
10
вх. *, ап. ** е признат за собственик на ½ (една втора) ид.ч. урегулиран
поземлен имот целия с площ от 535 (петстотин тридесет и пет) кв. м.,
находящ се в с. П., общ. Н., обл. К., представляващ УПИ II-57 (втори, отреден
за имот планоснимачен номер петдесет и седми) в кварта 13 (тринадесети) по
плана на с. пелатиково, одобрен със Заповед № 17/16.02.1994 г. на кмета на
общ. Н., при съседи по нотариален акт: от две страни улици, С. С. А. и В. Й.
Ш., при граници и съседи на имота по скица: улица с осеви точки 39-40, улица
с осеви точки 39-41, УПИ III и УПИ-I-56, всички в квартал 13 по плана на с.
П., ведно с построената в този имот жилищна сграда, както и плевнята в
същия имот, по отношение на една втора ид.ч. от имота и сградите, предмет
на нотариалния акт.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к.
„Д.“, бл. **, вх. *, ап. ** и такъв за призоваване – гр. К., ул. „Ч.“ № ** ДА
ЗАПЛАТИ на С. Д. К., ЕГН: ********** и Й. Й. К., ЕГН: **********,
двамата с адрес: гр. К., ул. „Ч.“ № *** сумата в размер на 663,00 лв.
(шестстотин шестдесет и три лева), представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
11