№ 197
гр. Русе, 21.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Иванов
СъдебниЛукреция Иванова Андрова
заседатели:Предова
Милка Панова Маринова
при участието на секретаря Мариета Цонева
в присъствието на прокурора Г. Д. Г.
като разгледа докладваното от Александър Иванов Наказателно дело от общ
характер № 20214500200908 по описа за 2021 година
Съдът отчитайки събраните доказателства и информация относими към
необходимата преценка при произнасяне по процесната молба за трансфер от
Окръжен съд – Нова Горица, Република Словения по наказателно дело № II К
13824/2020г. на същия съд, намира, че са налице основания същата да бъде
оставена без уважение, респективно същата не следва да бъде приемана, с
което се да бъде отказан искания трансфер на наказателно производство от
Република Словения в Република България.
Предмет на провежданото в Република Словения наказателно
производство № Kt 20702/2019/6/ ARS-dsu от 17.02.2020, е деяние,
квалифицирано като престъпление чл. 205, ал.1 от НК на Република Словения
– кражба в големи размери, като изпратените материали са Обвинителен акт,
изготвен от Окръжна държавна прокуратура в гр.Нова Горица №
Kt/20702/2019/6/ и Решение № II Ks 13824/2020 от 30.03.2021г. на същият
съд, за отстъпване на наказателното преследване на Република България (за
реализиране на трансфер на посоченото наказателно производство).
В придружителното писмо е посочено, че цялата събрана там
документация (съответни доказателства), ще бъдат предоставени
допълнително на български език, в случай, че молбата за трансфер бъде
удовлетворена.
1
Молбата за трансфер на наказателното производство е аргументирана с
установеното, че З. е български гражданин, имащ регистрирано пребиваване в
страната и месторабота и наличието на предходни осъждания за извършввани
престъпления на територията на РБългария. Също така, обстоятелството, че
същата не се явила на предсъдебното заседание в РСловения.
Съдът намира, че разглеждането на така повдигнатото обвинение
срещу лицето М.И.З. (Дешева) би било значително затруднено в РБългария,
доколкото по правилата на българския НПК, съдът следва лично и
непосредствено да извърши разпит на основните свидетели, които обаче не са
български граждани и не се намират на територията на Република България.
В конкретния случай обстоятелствата по делото сочат, че свидетелите
възпроизвеждащи данни относими към престъпното деяние се намират извън
територията на Република България (съгласно данните в обвинението са
словенски граждани), техният непосредствен разпит пред българския съд би
бил изключително затруднен. Евентуална възможност е да бъдат използвани
съвременни видео комуникационни средства, но въпреки хипотетичната
възможност за употребата на същите, съдът не счита, че установяването на
истината би могло да се реализира от българския съд в такава пълнота
каквато се изисква от закона и каквато е налице да се установи от съда по
мястото на извършване на престъплението.
Независимо, че са налице част от основанията, предвидени в чл.478, ал.
2 от НПК за трансфер, а именно от т. 1, т.2, т.4 и т.5, не са налице три от най -
важните основания за трансфер на наказателното производство по смисъла на
чл.478, ал.1, т.3 и т.8 и т.10 от НПК и чл.8, т.1, б.“a“,“е“ „g“ от Европейската
конвенция трансфер на производства по наказателни дела (ЕКТНД), а именно
– първото основание – деецът да е постоянно пребиваващ н атериторията на
РБългария (като в случая се установява противното – за трайно пребиваване
извън територията и, и то на неизвество да съда място, останало такова и след
проведено издирване), второто основание - трансферът на производството да
е в интерес на установяване на истината и най - важните доказателства да се
намират на територията на замолената държава. В случая – източниците на
гласните доказателства, не се намират на територията на Република България,
а се намират на територията на молещата страна. Предвид това,
разглеждането на делото в Република България не би било в интерес на
2
установяване на истината, тъй като събирането и проверката им по реда на
НПК от страна на Българския съд, при евентуално приемане за разглеждане
на трансферираното производство, би довело до обективни затруднения и до
съществено забавяне на производството по делото (в това число и поради
налагащото се приложение на процедури по Закон за европейската заповед за
разследване, приет въз основа на Директива 2014/41/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно Европейска заповед за
разследване по наказателноправни въпроси - OB, L 130/1 от 1 май 2014 г.,
което би влязло в противоречие с изискването на чл.22 от НПК за
разглеждането на делото в разумен срок. Освен това, с оглед установяване на
обстоятелства от значение за изискването по чл.478, ал.2, т.10 от НПК –
относно това да е налице възможност за осигуряване личното присъствие на
дееца при разглеждане на делото в РБългария, Окръжен съд – Русе е изискал
възможната информация, от която сигурно се установява, че успешността на
това, би била не по-голяма в случай на провеждане на наказателното
производство в РБългария, в сравнение със същото от съд РСловения По-
конкретно съгласно изисканите справки е постъпила официална иформация,
че З. не се намира в РБългария на известните адреси, въпреки провеждано
общодържавно издирване по друго наказателно производство, което е на
досъдебна фаза в Окръжна прокуратура -Русе, същата не е установена,
въпреки извършени множество проверки и мероприятия. Отделно се
установява, че тя фактически не се намира на адресите й, където е събрана
само неофициална информация от други лица, че се намира в РИталия към
момента, като е напуснала РБългария, съгласно официалната информация на
22.06.2020г. и няма регистрирано последващи влизане на територията на
страната.
Отделно от това съдът намира, че в рамките на така внесените
материали и повдигнато обвинение от страна на Прокуратурата на Република
Словения, изпратени до настоящата съдебна инстанция, отсъстват
доказателства, които да удостоверяват осъществяването на основните
наказателно правни институти, които са залегнали в българския наказателен
процес, а именно предоставяне възможност на обвиняемото лице да се
запознае с естеството на повдигнатите спрямо него обвинения, предявяване
на материалите в наказателното производство и предоставяне на защита на
посоченото лице.
3
В този смисъл, макар неразглеждайки по същество цялото
наказателното производство, с което съдът е сезиран, настоящият състав няма
как да не съобрази, че действително основните принципи на наказателния
процес - непосредственост, устност, респективно осигуряване правото на
защита на подсъдимото лице чрез осъществяване на основни институти от
наказателния процес от гледна точка на българското наказателно процесуално
право не са реализирани, поради което и в този смисъл съдът намира, че и на
това основание следва да откаже приемането на наказателното производство.
ОПРЕДЕЛИ:
Водим от горните мотиви и на основание чл.478, ал.2 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ И НЕ ПРИЕМА МОЛБА от Окръжен съд
– Нова Горица, Република Словения по наказателно дело № II К 13824/2020г.
за трансфер на наказателно производство, водено срещу българския
гражданин М.И.З. (Дешева), ЕГН: **********.
ПРЕКРАТЯВА производството по НОХД № 908/2021г. по описа на
РОС.
Определението може да се обжалва и протестира в 15 – дневен срок
от днес, пред Апелативен съд – Велико Търново.
При влизане на определението в сила, препис да се изпрати на
подателят на Молбата - Окъжен съд - Нова Горица, РСловения, за сведение,
като за целта да бъде извършен превод от български на словенски език, което
да бъде възложено на съответен компетентен преводач.
Председател: _______________________
Заседатели:
4
1._______________________
2._______________________
5