Решение по дело №659/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 464
Дата: 9 декември 2019 г. (в сила от 17 декември 2019 г.)
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20191700500659
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 464

09.12.2019г., град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 12.11.2019г., при участие на секретаря Емилия Павлова в следния състав:

                                                                       Председател : Методи Величков

                                                                              Членове : Димитър Ковачев

                                                                                        Антон Игнатов   

като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 659 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по Въззивна жалба от Община Перник срещу Решение №805 от 14.05.2019г., постановено по гр. д. №9107/2018г. по описа на Пернишкия районен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение  от 09.09.2019г. в частта, с която е уважен за сумата от 6000,00 лв., предявения от Л.Н.А. *** иск по чл. 49 за обезщетяване на неимуществени вреди от телесно увреждане, причинено от нападение от безстопанствено куче.

С въззивната жалба се релевира неправилност на решението поради несъобразяване от ПРС на тежестта на увреждането, здравословното състояние, възстановяването в пълен обем на здравето, тоест за неспазване на установени критерии по прилагане на чл. 52 ЗЗД. Счита, че е изпълнила задължението си да вземе мерки срещу безстопанствените кучета.

Постъпил е отговор от въззиваемия ищец, с който се оспорва жалбата.

Пернишки окръжен съд при проверка по чл. 269 ГПК намира решението за валидно и допустимо в обжалваната му част. по отношение на неговата правилност ПОС е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

Предявеният иск е за обезщетяване на неимуществено вреди, причинени от нападение на безстопанствено куче над ищцата, за което се твърди да е довело до нейното падане и счупване на лявата ръка в областта на китката.

По предявения иск в тежест на ищцата е да докаже, че кучетата/кучето са безстопанствени, а в тежест на общината е да докаже, че е изпълнила вменените ѝ със закона за защита на животните задължения по полагане на грижа и надзор върху безстопанствените кучета.

Основното оплакване в жалба е че ПРС приел, че общината не е изпълнила задълженията си по надзор и за изолиране на безстопанствени кучета и се посочва, че на 03.10.2018г., което е след датата на инцидента (03.09.2018г.) било създадено специално звено в общинската администрация с предмет на дейност контрол на популацията на безстопанствените кучета.

Тези твърдения на ответника са заявени за пръв път с въззивната жалба в негова защита и са преклудирани като защитни възражения.

Същевременно обаче в тази си част жалбата съставлява писмено признание на ответника на неизгоден за него факт, а именно, че едва след процесния инцидент той е предприел някакви мерки в изпълнение на задълженията си по чл. 40 и сл. от Закона за защита на животните. Без структурно звено в администрацията, което да е натоварено с функции за контрол върху популацията на безстопанствени кучета е трудно да се повярва, че някакви действия са били предприемани от ответника в тази насока, а и няма никакви твърденията, нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба за конкретни мерки от страна на ответника. Законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор безстопанствените кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ). Съгласно § 5 от ПЗР на ЗЗЖ в 3 - годишен срок от влизането в сила на закона (продължен с § 17 от ЗИДЗЗЖ - ДВ, бр. 92/2011 г. до 31.12.2015 г.), общинските съвети и кметовете на общини осигуряват настаняването на безстопанствените животни в приютите по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ. Същевременно, в чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки (дали чрез настаняване в изолатор или чрез връщане по места). Няма твърдения на ответника за изпълнение на тези му задължения, а по делото и според ПОС чрез свидетелските показания се установява, че кучетата са били безстопанствени - свидетелите са очевидци и заявяват, че същите кучета около 7-8 на брой често са били в градинката и едното от тях, което е нападнало ищцата има и малки кученца. Честото събиране в група на едни и същи кучета и на обществено място без някой да се грижи за тях (вж. показанията на св. С.) ясно указва, че те са безстопанствени.

Обстоятелството, че в случая безстопанствените кучета са проявили непредизвикана агресия и са  съборили човек, при което той е получил телесно увреждане само по себе си означава, че общината чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ.

Следователно е правилен извода на ПРС, че са налице основания за ангажиране отговорността на ответника за репариране на вредите от падането на ищцата, предизвикано от нападението на кучетата.

Правилно според ПОС е определен размер на обезщетението като са взети под внимание всички установени по делото обстоятелства имащи значение за приложението на чл. 52 ЗЗД, а именно вида и характера на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и неудобства от битов характер.

Действително вещото лице в ОСЗ е посочило, че за около шест месеца ищцата се очаква да се възстанови, но също така е посочило и че при влажно време  и смяна на времето е възможно да се усеща болка. Освен това  следва да се вземе предвид и преживените стрес и уплаха, които също не са отчетени от ПРС. Икономическите условия в страната (през последните години съгласно НСИ се бележи непрекъснат ръст на брутния вътрешен продукт и на доходите на населението) също са в подкрепа на определения от ПРС размер.

Възражението на общината за съпричиняване не е поддържано във въззивната жалба и не се коментира от ПОС.

Предвид горното решението като правилно следва да се потвърди.

По разноските:

При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.

На въззиваемия ищец се дължат разноски за заплатен адвокатски хонорар за въззивното дело в размер на 775,00 лева.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната му част Решение №805 от 14.05.2019г., постановено по гр. д. №9107/2018г. по описа на Пернишкия районен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение  от 09.09.2019г., с която е уважен за сумата от 6000,00 лв., предявения от Л.Н.А. *** иск по чл. 49 за обезщетяване на неимуществени вреди от телесно увреждане, причинено от нападение от безстопанствено куче на 03.09.2018г. в гр. Перник.

ОСЪЖДА Община Перник с Булстат ********* и адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“1 да заплати на Л.Н.А. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 775,00 лева разноски за заплатен адвокатски хонорар за въззивното дело.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

Председател :                                 Членове  :  1.                                   2.