РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. Враца, 21.10.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 21.09.2021 г. /двадесет
и първи септември две хиляди двадесет и първа година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното
от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 255 по описа за 2021 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл.
63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на „Е.Р.“ ЕООД *** против Решение № 260014 от 25.03.2021 г., постановено по АНД № 15/2021 г.
по описа на Районен съд – Оряхово, с което е потвърдено НП №
29-645-ДТ/31.12.2020 г. на директора на РИОСВ гр.Враца. С последното на
касатора, за нарушение на чл. 166, т. 3, вр. с чл. 165 ал. 2 от
Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е наложена
имуществена санкция в размер на 3500 лева.
В касационната жалба са развити
доводи за неправилност на съдебното решение. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалваното
НП.
Ответникът по
касационната жалба – РИОСВ гр.Враца, редовно призован, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт С., ангажира становище за неоснователност на жалбата. В
депозираните по делото писмени бележки са развити подробни съображения за
законосъобразност, обоснованост и правилност на първоинстанционното решение.
Участващият в
производството прокурор от ОП - Враца изразява мотивирано заключение за неоснователност
на касационната жалба.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Административен съд –
Враца, в качеството си на касационна инстанция, след преценка на
доказателствата по делото и като взе предвид наведените в жалбата доводи
съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна
страна, против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на касационна
проверка е Решение № 260014 от 25.03.2021 г., постановено по АНД № 15/2021 г. по описа
на Районен съд – Оряхово, с което е потвърдено НП № 29-645-ДТ/31.12.2020 г. на
директора на РИОСВ гр.Враца. С последното на касатора, за нарушение на чл. 166, т. 3, вр. с чл. 165 ал. 2 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 3500 лева.
За да потвърди обжалваното
Наказателно постановление, въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в рамките на техните правомощия и в предвидените от
законодателя срокове по чл.
34, ал. 1 и ал.
3 от ЗАНН.
Изложени са и мотиви,
че изпълнителното деяние, осъществяващо визирания административнонаказателен
състав е неизпълнение на дадено по надлежния ред и влязло в сила предписание по
реда на чл.
14, ал. 4 от ЗООС, като на дружеството жалбоподател е бил предоставен и
съставения КП № 674-ДТ/14.10.2019 г. съдът е установил, че даденото предписание - складираните отпадъци с код и
наименование 19 12 04 – пластмаса и каучук да се предадат за рециклиране и/или
обезвреждане на юридическо лице, притежаващо необходимите документи по чл. 35
от ЗУО и да се предоставят в РИОСВ – Враца необходимите документи доказващи
това, със срок на изпълнение 10.07.2020 г., в последствие удължен до 14.10.2020
г., е надлежно връчено на 11.06.2020 г.
Съдът е достигнал и
до извода, че след като при последващ контрол на място, на дата 23.10.2020 г. е
установено, че предписанието не е изпълнено, а същевременно не е обжалвано и е
влязло в законна сила, фактическият състав на чл. 166, т. 3 от ЗООС е
осъществен.
Преценено е, че
нарушението не се явява маловажно по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, като наложената санкция е в близък до минималния размер и не са
налице предпоставките за изменението й.
Касационната
инстанция не споделя тези изводи на Районния съд.
В случая районният
съд не е анализирал характера на даденото предписание. Независимо от това,
следва да се приеме, че предписанието не е такова по смисъла на чл. 157б от ЗООС, тъй като преписката не
съдържа доказателства за комисия по чл.
157а, ал. 2 от ЗООС, а е предписание по чл. 155 от ЗООС – дадено по повод
извършен текущ контрол.
В производството по
извършване на текущ контрол се изготвят протоколи, в които се отразяват
констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с
посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. Съгласно чл.
156, т. 2 от ЗООС, се осъществява последващ контрол за проследяване
изпълнението на предписанията, дадени на контролираното лице по време на
текущия контрол. При неизпълнение на предписанията по чл. 155
от ЗООС от контролираното лице се носи административно-наказателна
отговорност според чл.
166, т. 3 от ЗООС. Разпоредбата на чл. 157
от ЗООС постановява, че съставянето на актове за извършени административни
нарушения и издаването на наказателни постановления са част от текущия и
последващия контрол. Предвид това предписанието по чл. 155
от ЗООС е част от процедурата на текущия контрол и не е крайният, завършващ
акт. Всички актове, предхождащи крайния, завършващ акт не подлежат на
самостоятелно обжалване. На този извод сочи и самата разпоредба на чл.
166, т. 3 от ЗООС, която изрично изключва дадените по реда на чл. 155 от
ЗООС предписания от кръга на индивидуалните административни актове. В този смисъл е Решение №
1458 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5061/2013 г., V о.; Определение №
11966 от 28.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7640/2020 г., VI о.; Определение №
11184 от 25.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10968/2018 г., VI о.; Определение № 14577 от 29.11.2017 г. на ВАС
по адм. д. № 12938/2017 г., VI о.
От събраните
доказателства
се установява, че с писмо изх. № 413/10.06.2020 г., на дружеството касатор на
основание чл.
14, ал. 4 от ЗООС е било дадено предписание складираните отпадъци с код и
наименование 19 12 04 – пластмаса и каучук да се предадат за рециклиране и/или
обезвреждане на юридическо лице, притежаващо необходимите документи по чл. 35
от ЗУО и да се предоставят в РИОСВ – Враца необходимите документи доказващи
това.
На следващо място,
независимо, че предписанието е обективирано в писмо изх. № 413/10.06.2020 г., а
не в Констативен протокол по чл. 155, ал. 1 от ЗООС, по делото липсват каквито
и да е доказателства за извършена проверка от РИОСВ-Враца към момента на
издаване на конкретното предписание, неизпълнението на което е довело до
постановяване на конкретното НП.
Цитираната в
Предписанието норма на чл. 14, ал. 4 от ЗООС определя единствено и
само компетентността на органа, издал акта, което не съставлява фактическите и
правни основания за издаването му. В
предписанието, липсват каквито и да са
мотиви - органът не се позовава на конкретни
разпоредби, не препраща към изисквания на конкретен законов или подзаконов
нормативен акт, който да съдържа точно определените действия, като форма на
дължимо поведение от дружеството, които то не изпълнява.
Непосочването на
фактически и правни основания за издаване на Предписание, неизпълнението на
което е послужило като основание за издаване на оспореното в настоящето
производство НП от страна на административния орган е порок във формата на
акта, който препятства упражняването на контрол върху същия по отношение на
неговата материална законосъобразност, както и самостоятелно отменително
основание по чл.
146, т. 2 от АПК.
Следва да се
отбележи, че фактическите основания могат да се съдържат както в самия
административен акт, така и в доказателствата към административната преписка,
на които обаче административният орган следва изрично да се е позовал при
постановяване на акта си или изрично да е препратил. Към преписката са
приложени протоколи от извършени проверки и се съдържат данни за дадени
предходни предписания на дружеството, които са издадени и съставени в отделни
административни производства. По отношение на тях не е налице позоваване или
препращане в процесното НП, поради което не следва да се приемат като
фактически установявания, послужили за издаването му.
В настоящия случай
задължителните предписания, дадени в писмо изх. № 413/10.06.2020 г. не съдържат
правното основание за издаване на акта. Независимо, че защитата си срещу акта
лицата осъществяват въз основа на фактическите твърдения на административния
орган, посочването на правното основание за издаване на предписанието в случая
е от съществено значение за определяне на правните последици за адресата от
акта и за упражняване на правото му на защита.
Съставения КП №
674-ДТ/14.10.2019 г., на които първоинстанционният съд се е позовал, не е
приложен като доказателство по делото, но независимо от това и самият АНО е
приел в мотивите на оспореното НП, че дадените с него 2 предписания са
изпълнени в срок – стр. 1-ва, абзац последен и стр. 2-ра, абзац 1.
По тази причина,
съдът намира, че предписанието дадено с писмо изх. № 413/10.06.2020 г. не
представлява годно основание по чл. 166, т. 3 от ЗООС, за налагане на
санкцията по чл.
165, вр. с чл. 166, т. 3 от ЗООС.
Като не е отчел тези
обстоятелства и е приел НП за законосъобразно, въззивният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а с постановеното от
касационният състав решение същият
следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като не се констатираха съществени
процесуални нарушения и не се налага установяване на факти, за които писмените доказателства
не са достатъчни. По изложените по-горе съображения оспореното НП следва да бъде отменено.
Независимо
от изхода на делото и своевременно направено искане от касатора за присъждане
на разноски, такива не му се дължат предвид липсата на доказателства да са
сторени – в представеният по делото договор за правна защита и съдействие
липсват данни за размера на договореното възнаграждение и неговото заплащане.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260014 от 25.03.2021 г.,
постановено по АНД № 15/2021 г. по описа на Районен съд – Оряхово, с което е
потвърдено НП
№ 29-645-ДТ/31.12.2020 г. на директора на РИОСВ гр.Враца и вместо него
П О С Т А Н О В Я
В А :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП №
29-645-ДТ/31.12.2020 г. на директора на РИОСВ гр.Враца, с което на „Е.Р.“ ЕООД ***,
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3500
лева, за нарушение на чл.
166, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.