Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
19.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на тридесети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 13859 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен от С.Л. ***“
АД искове за заплащане на сумата от 250 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди от настъпила при ПТП на 03.05.2019 г. смърт на И.Г.С., ведно със законната
лихва от 25.09.2019 г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че синът й И.С.починал при ПТП на 03.05.2019
г., вина за настъпване на което имал водачът на л.а. „БМВ“, модел „Х5“ с ДК № *******Д.И.Д..
От смъртта на сина си ищцата търпяла неизмерими болки
и страдания.
На 25.06.2019 г. ищцата сезирала ЗД „Б.и.“ АД с
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина
й, но до датата на подаване на исковата молба застрахователят не се произнесъл.
Поради това моли съдът да осъди ЗД „Б.и.“ АД да й
заплати сумата от 250 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законните лихви от изтичане на 3-месечния срок за произнасяне – 25.09.2019
г.
Ответникът ЗД „Б.и.“ АД е подал отговор, в който
оспорва иска по подробно изложени съображения. Твърди завишен размер на
претендираното обезщетение и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, който навлязъл внезапно на пътното платно и направил ударът
непредотвратим за водача на л.а. „БМВ Х5“.
Третото лице помагач на страната на ответника ЗД „Б.и.“
АД – Д.И.Д. оспорва иска и твърденията на ищцата, че като водач на превозно
средство Д. не бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението. Произшествието настъпило по изключителна вина на пострадалия ИС..
Евентуално възразява за съпричиняване на вредите от С., който се намирал на
пътя, като не положил дължимата грижа да избегне пътен инцидент. Счита
претендираният размер на обезщетението за завишен.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенция пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищцата е предявила претенцията
си пред ЗД „Б.и.“ АД на 25.06.2019 г.
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу ответника ЗД „Б.и.“ АД се
основава на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между застрахователя и собственика на л.а. „БМВ“, модел „Х5“ с
ДК № *******. Наличието на валидно застрахователно правоотношение за водачите
на л.а. „БМВ Х5“ и ответника към 03.05.2019 г. е обстоятелство, което е
признато за безспорно между страните с определение от 19.05.2020 г.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
В
заключението на приетата по делото авто-техническа експертиза е описан
механизмът на произшествието. На 03.05.2019 г. в гр. София около 21.15 ч. по
ул. „Околовръстен път“, част от началото на АМ „Струма“ в участъка и в посока
от бул. „Царица Йоана“ към ул. „Филиповско шосе“ в дясна пътна лента се е
движил л.а. „БМВ Х5“ с ДК № *******, управляван от Д.И.Д. със скорост 110 км/ч.
В близост до моста на ул. „Филиповско шосе“ в дясна пътна лента срещу № 851 е
бил спрян специален автомобил репатрак „Фиат Дукато“ с ДК № *******АК с
натоварен върху платформата му л.а. „Фолксваген Венто“ с ДК № *******. И.С.и С.К.
са работили по натоварването на л.а. „Фолксваген“. Автомобилът все още не е бил
заступорен с обезопасителни ремъци, когато отзад се приближил л.а. „БМВ“. Зад
репатрака е имало поставен светлоотразителен триъгълник, доказателство за което
са намерените след произшествието бели и червени пластмасови парчета.
Водачът Д.Д. не възприел своевременно репатрака и реагирал в
последния момент като опасност, завивайки рязко наляво. Успял да заобиколи
задния край на рампата на репатрака. Преминавайки покрай него, ударил с предна
дясна част в областта на десния фар намиращия се вляво от репатрака
И.С.вдясно и леко в гръб. От силния удар тялото на С. е било отхвърлено напред
и надясно, при което се е ударило тангиращо първо в
предна лява врата и ляво външно огледало на л.а. „Фолксваген“, а след това – и
в задна крайна лява част на кабината на репатрака. След отклонение наляво,
тялото е паднало и след плъзгане по асфалта се спряло в средна пътна лента. В
резултат на тези удари С. е получил несъвместими с живота травматични
увреждания – закрита черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна, закрита гръдна и
открита коремна травми и травма на опорно-двигателния апарат.
Според
заключението на вещото лице доц. д-р инж. А. А. скоростта на л.а. „БМВ“ е била
110 км/ч, а опасната зона на спиране – 110 м. При условие, че Д. е управлявал
автомобила с предвиденото за района ограничение на скоростта от 90 км/ч,
опасната зона на спиране би била 80 м. Водачът Д.Д. е
имал възможност да възприеме отдалече репатрака в дясна пътна лента и да го
заобиколи на безопасно разстояние. Като причина за произшествието се сочи
късната реакция на водача на л.а. „БМВ“, който не възприел своевременно късно
спрелия репатрак.
При така
даденото заключение, пояснено и допълнено в съдебното заседание на 30.10.2020
г. на база гласните показания на свидетеля С.К., съдът намира, че вината за
виновно и противоправно поведение на Д.Д. е безспорно доказана. Като водач на моторно превозно
средство той е задължен да съобрази поведението си на пътя с всяка опасност за
живота и здравето на участниците в движението, като прояви особено внимание към
уязвимите пешеходци (чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП). При извършване на дейността
по натоварване и укрепване на л.а. „Фолксваген“ на репатрака
С. и К. са изпълнили задължението си по чл. 59, ал. 1 от ЗДвП да сигнализират
спрялото превозно средство със светлоотразителен триъгълник. Причината водачът Д.Д. да не реагира на този сигнал своевременно – поради
непроявено внимание или намалена бдителност поради количеството приет алкохол,
е ирелевантна. След като на пътя е имало спрял автомобил и той е могъл
своевременно да го възприеме Д. е бил длъжен да мине покрай него на безопасно
разстояние, осигурявайки такова отстояние от спрялото превозно средство, което
да предотврати застрашаване на живота и здравето на други участници в
движението. Пропускът на водача на лекия автомобил да съобрази поведението си
на пътя със сигнализираното препятствие е довело до пътния инцидент. Като е
реализирал виновно и противоправно поведение, изразяващо се в нарушение на
правилата за движение по пътищата, налице са предпоставките за ангажиране на
отговорността на застрахователя на гражданската му отговорност – ЗД „Б.и.“ АД.
С.Л.И. е майка на И.Г.С., видно от
удостоверение за родствени връзки изх. № У-151/10.05.2019 г. на община Земен,
обл. Перник. Ищците са сред най-близките родственици – възходяща на пострадалия
при ПТП на 03.05.2019 г. И.Г.С..
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
От събраните по делото гласни
доказателства се установи, че С.И. е преживяла много тежко внезапната смърт на
сина си И. Не позволявала да се пипат вещите му и непрекъснато ходела на
гробищата. До 2004 г. ищцата живеела с И, а след смъртта на баща му С. отишла
при сина си в Гърция. Дори и когато И. върнал в България, пострадалият и майка
му се чували непрекъснато. На Нова година през 2018 г. Ии дъщеря му посрещнали
празника със С. в Гърция. Ищцата била привързана към сина си и му помагала
финансово. Купила автомобил на И, а на внучката си редовно правела подаръци. Макар
и на далечно разстояние, С. и синът й поддържали връзка по телефона,
включително в деня на инцидента разговаряли два пъти.
Загубата на дете е трагично събитие в живота на всеки човек,
съпътствано с трудно преодолим стрес и безутешност от липса, която не може да
бъде запълнена по никакъв начин. Стресът от внезапната и нелепа смърт на дете е
неизмерима и трудно може да бъде преодоляна. Към момента и за в бъдеще ищцата
ще търпи страдания, които не могат да бъдат овъзмездени.
Съобразявайки се с принципа на справедливост съгласно
чл. 52 от ЗЗД и предвид близките отношения на ищцата с ИС., съдът счита, че обезщетението
следва бъде определено в размер на 150 000 лева. В този размер ще бъдат репарирани
в относително пълен обем претърпените и продължаващи страдания на 57-годишната С.И..
Ответникът е направил възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване от страна на пострадалата.
В тежест на ответника е да докаже, че с поведението си
И.С.е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
настъпването на вредите. Приносът трябва да бъде конкретно установен (решение №
169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството,
че без него не би се стигнало до уврежданията.
В случая
възражението се изразява във внезапно излизане на И.С.на пътното платно, което
направило ударът непредотвратим за водача Д.Д..
Според
заключението на комплексната експертиза, коригирано съобразно дадените от
свидетеля К. показания, след като двамата с Иса били от лявата страна на
репатрака, а л.а. „БМВ“ е ударил само единия от тях, С. е излязъл поне на два
метра вляво в посока към пътното платно. Това доц. А. обяснява и със заявеното
от свидетеля, че С. е наблюдавал поставянето на болта за закрепване на л.а.
„Фолксваген“. Затова е обяснима позицията на пострадалия да е била по-вляво,
странично.
В тъмната
част на денонощието пострадалият не е проявил нужната предпазливост за
осигуряване безопасността си на пътя. Навлизайки вляво, към пътното платно той
се е изложил на риска да бъде застрашен от инцидент, какъвто в случая е
настъпил, с фатален за живота на С. изход.
Като съобрази обстоятелствата, при които се
е случило произшествието и безспорният факт, че И.С.също е извършил нарушение
на ЗДвП, навлизайки внезапно на платното за движение, съдът намира за
основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца.
При отчитане приносът на пострадалия, съдът
намира, че на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 100 000
лева.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Установява
се, че с молба от 25.06.2019 г. С.Л. е сезирала ответника с претенция за
определяне и изплащане на обезщетение, като е представила всички документи, с
които е разполагала. До изтичане на тримесечния срок ответникът не се е
произнесъл. До приключване на устните състезания по делото също не се установи
ЗД „Б.и.“ АД да е изпълнил изцяло или частично задължението си да й заплати обезщетение
за търпените от нея неимуществени вреди от процесното ПТП, поради което върху
главницата от 100 000 лева следва да се начисли лихва от 25.09.2019 г.
Тъй като ищцата е била освободена от държавни
такси и разноски, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 4 000 лева и 120 лева
депозит за експертиза.
На ищцата е оказана безплатна правна помощ,
като в първоинстанционното производство тя е била
представлявана от адвокат. Определено върху стойността на материалния интерес,
дължимото съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. адвокатски
възнаграждения, съразмерно на уважената част от иска, възлиза на сумата от 3 134.40
лева.
Ответникът е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 18 000 лева. Възражението на представителя на ищеца
за прекомерност на възнаграждението е основателно и следва да бъде намалено до
минималния размер от 7 836 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска,
на ответника се дължат разноски в размер на 4 701.60 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗД
„Б.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Л.И.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на нейния син И.Г.С. при ПТП на 03.05.2019
г., ведно със законната лихва от 25.09.2019 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния размер от 250 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗД
„Б.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по
сметка на СГС сумата от 4 000 лева, представляваща държавна такса по делото и 120
лева депозит за експертиза.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2
от ЗАдв. вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адв. М. Н.-Т., с адрес *** сумата от 3 134.40
лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.Л.И.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 4 701.60 лева разноски за
производството.
Решението е постановено при участието на Д.И.Д., ЕГН **********
– трето лице помагач на страната на ответника ЗД „Б.и.“ АД.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: