Решение по дело №14943/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 521
Дата: 14 февруари 2022 г. (в сила от 14 февруари 2022 г.)
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20211110214943
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 521
гр. С., 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20211110214943 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), което е образувано въз
основа на подадена жалба от „С.И.“ АДСИЦ, представлявано от С.И.Д. срещу
наказателно постановление № Р-10-757/04.10.2021 г. на заместник-
председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на дружеството е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5 000
лв. (пет хиляди лева) на основание чл. 221а, ал. 2, т. 1 от Закона за публичното
предлагане на ценните книжа (ЗППЦК) за извършено нарушение по чл. 100н,
ал. 1, във вр. с чл. 100т, ал. 1, изр. I, предл. II, във вр. с ал. 3 от ЗППЦК.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и издадено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, твърди се,
че неправилно е отхвърлен довода за наличие на основание за прилагане на
чл.28 от ЗАНН. Посочва се, че не е налице обществена опасност от
закъснението.
По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител
на наказващия орган.
1
За жалбоподателя, редовно призован, в съдебно заседание не се явява
процесуален представител.
За органа, издал наказателното постановление, в съдебно заседание се
явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество
пледира за потвърждаване изцяло на процесното НП по съображенията,
изложени от него в писмените бележки. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
„С.И.“ АДСИЦ е акционерно дружество и е вписано като публично под
№ РГ-05-1267 на публичните дружества, както и на другите емитенти на
ценни книжа, който се води от КФН.
Със Заповед № З-61/17.03.2021 г. на зам. председателя на КФН,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционна дейност”, са определени
съответните длъжностни лица, които да съставят актове за установяване на
извършени административни нарушения при констатирани нарушения на
ЗППЦК, ЗПФИ, ЗПЗФИ, ЗДКИСДПКИ и други, като под № 1.1.11 е
определен Т.С. – старши експерт в отдел „Надзор на публични дружества,
емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел” при
Дирекция „Надзор на инвестиционната дейност”, управление „Надзор на
инвестиционната дейност”.
Свидетелят С. при извършена от него проверка по документи установил,
че „С.И.“ АДСИЦ в законоустановения срок не е представило на
обществеността годишния финансов отчет за дейността на дружеството за
2020 г., а именно до 31.03.2020 г. Това следвало да стане чрез използваните от
дружеството интернет портали. Извършена била справка на интернет
страницата на „Б.Ф.Б.“АД, на която емитентите разкриват регулирана
информация. При същата било установено, че дружеството оповестява такава
на обществеността чрез интернет порталите, от които достъп се осъществява
на следните адреси: https: www.infoatock.bg и https: www.investor.bg. При
извършена проверка на посочените интернет порталите не било установено
оповестяване на информация на обществеността на годишния финансов отчет
за дейността на дружеството за 2020 г.
С писмо изх. № РГ-05-1267-6/16.04.2021 г. на заместник-председателя на
2
КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”,
представляващия „С.И.“ АДСИЦ е поканен в КФН, във връзка със започване
на процедура по АПК на принудителна административна мярка, както и за
съставяне и връчване на актове за установяване на административни
нарушения относно непредставения в КФН посредством единната система за
предоставяне на информация по електронен път е-регистър годишен
финансов отчет за дейността на дружеството за 2020 г., както и за
непредоставяне на обществеността. Със същото е даден петдневен срок от
получаване на решението за прилагане на принудителна административна
мярка да разкрие публично, чрез предоставяне на обществеността
посредством информационна агенция или друга медия годишен финансов
отчет за дейността на дружеството за 2020 г.
Съставен е от Т. Н. СТ. – старши експерт в отдел „Надзор на публични
дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална
инвестиционна цел” при Дирекция „Надзор на инвестиционната дейност”,
управление „Надзор на инвестиционната дейност” в КФН акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № Р-06-339 на 23.04.2021 г. срещу
„С.И.“ АДСИЦ, за извършено нарушение по чл. 100н, ал. 1, във вр. с чл. 100т,
ал. 1, изр. I, предл. II, във вр. с ал. 3 от ЗППЦК, в присъствието на
упълномощен от представляващия дружеството.
Срещу АУАН са депозирани писмени възражения от дружеството-
жалбоподател.
Оповестяване на информация на обществеността на годишния финансов
отчет за дейността на дружеството за 2020 г. било осъществено на интернет
адрес: https: www.infoatock.bg на 28.04.2021 г.
Въз основа на акта е съставено обжалваното наказателно постановление
№ Р-10-757/04.10.2021 г. от компетентното длъжностно лице - зам.
председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност”, с което е наложена на дружеството административна санкция на
основание чл. 221а, ал. 2, т. 1 от ЗППЦК, при идентично описание на
нарушението и посочване на нарушената правна норма за извършено
нарушение по чл. 100н, ал. 1, във вр. с чл. 100т, ал. 1, изр. I, предл. II, във вр. с
ал. 3 от ЗППЦК.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите по
3
делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства:
свидетелските показания на Т.С.. Съдът цени в съвкупността им
доказателствата, като не намира помежду им съществени противоречия,
поради които да се произнесе защо приема едни, а отхвърля други.
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът стига до следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния седемдневен срок и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по
своята същност е неоснователна, поради следното:
Съдът при изпълнение на функцията си за преценка на
законосъобразността на административнонаказателната процедура, като
разгледа акта за установяване на административнонаказателно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление и съобрази
изискванията на ЗАНН, указващи задължителните реквизити на тези актове и
редът за съставянето им, счита следното:
АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от
съответните компетентни длъжностни лица. Посочен е от
административнонаказващия орган правилно и правният субект – „С.И.“
АДСИЦ, който е привлечен като нарушител и следва да носи
административнонаказателна отговорност.
Обстоятелствено и подробно е посочено, както в АУАН, така и в
наказателното постановление нарушението, както и обстоятелствата, при
които е осъществено, време и място на извършването му.
Посочен е от административно-наказващия орган правилно и правния
субект – „С.И.“ АДСИЦ, който е привлечен като нарушител и следва да носи
административно-наказателна отговорност.
Като относно факта на реализиране на административното нарушение
липсва спор между страните.
Съдът намира, че наказателното постановление е издадено при спазване
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, тъй като съдържа всички необходими
реквизити, а нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са
описани достатъчно пълно и ясно както в АУАН, така и в наказателното
постановление. Изрично е посочено както в АУАН, така и в НП, че
4
дължимото поведение от страна на дружеството е следвало да бъде
осъществено в срок до 90 дни от края на финансовата година. Всяка
финансова година в Р България, съгласно Националните счетоводни
стандарти, започва на 01.01. и завършва на 31.12., т.е. дължимото поведение е
в 90 дневен срок, след приключването на съответната финансова година.
Предвид което не е налице неяснота относно това до кога е било дължимото
поведение, което като дата е посочено в АУАН и в НП, а именно 31.03.2021 г.
Липсват доказателства по административнонаказателната преписка или
приложени към жалбата за твърденията, изложени в последната, че
ръководителят на дружеството е бил болен, както и в кой период от време, за
да бъдат коментирани изложените съображения в тази насока.
Спазени са и нормите на чл.34 от ЗАНН, поради следното:
В случая не е изтекъл тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН
от откриване на нарушителя, тъй като нарушението е реализирано на
01.04.2021 г., а АУАН е съставен на 23.04.2021 г. и това е станало в
двугодишния срок от извършване на нарушението, доколкото същото касае
ЗППЦК, какъвто е случая. Предвид което не са налице основания
административно-наказателното производство да бъде прекратено, съобразно
посоченото в нормата на чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН.
Образуваното административнонаказателно производство се прекратява,
ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта - чл.34, ал.3 от ЗАНН. Съгласно т.1 от ТП №1 от
27.02.2015г. по ТД №1/2014г. на ОСК на НК на ВКС І и ІІ на ВАС, сроковете
по чл.34 от ЗАНН са давностни. Атакуваното НП е издадено в шестмесечния
срок, а именно на 04.10.2021 г.
Разгледана и по същество жалбата е неоснователна, тъй като се установи
въз основа на събраните доказателства осъществяването на
административното нарушение.
Разпоредбата на чл. 100т, ал. 1, изр. I от ЗППЦК предвижда, че „Емитентът
или лицето, поискало без съгласието на емитента допускане на ценните
книжа до търговия на регулиран пазар, е длъжен да разкрива публично
регулираната информация чрез предоставянето на комисията и на
обществеността“.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 100н, ал. 1 от ЗППЦК: „Емитентът е длъжен
да разкрива публично годишния финансов отчет за дейността си в срок до 90
дни от завършването на финансовата година.“
Разпоредбата на чл.100т, ал.3 от ЗППЦК предвижда, че „Регулираната
информация се разкрива на обществеността по начин, който осигурява
достигането до възможно най-широк кръг лица едновременно, и по начин,
който не ги дискриминира. Емитентът е длъжен да използва информационна
агенция или друга медия, която може да осигури ефективното
разпространение на регулираната информация до обществеността във всички
държави членки. Изискванията към формата и съдържанието на регулираната
информация, както и условията, начините и редът за нейното разкриване се
определят с наредба“.
Несъмнено установено по делото е, че дружеството-жалбоподател е
публично такова и е вписано в регистъра на публичните дружества и другите
емитенти на ценни книжа, воден от КФН. Публичните дружества и другите
емитенти на ценни книжа са търговци със специфичен статут, по отношение
на които законодателят е поставил по-високи изисквания относно
разкриването на информация. Част от тези по-високи изисквания са свързани
с необходимостта от своевременно информиране на регулаторния орган и на
обществеността по отношение на въпросите, засягащи емитента. В тежест на
публичното дружество са задълженията за оповестяване на посочената
информация.
Установено е, че дружеството е оповестило регулираната информация
до обществеността, а именно годишния финансов отчет за 2020 г. едва след
отправено писмо от страна на регулаторния орган, в даден от същия срок и в
хода на неприключилото административнонаказателно производство,
конкретно чрез публикуване на информацията на 28.04.2021 г. на интернет
страницата на https: www.infoatock.bg.
В конкретния случай „С.И.“ АДСИЦ не е предоставило в
законоустановения срок годишния финансов отчет за дейността на
дружеството за 2020 г., а именно до 31.03.2021 г. на обществеността.
Неизпълнението на задължението за публично представяне на годишния
отчет пред обществеността е обявено за административно нарушение с
разпоредбата на чл. 221а, ал. 2, т.1 от ЗППЦК, поради което правилно
6
административнонаказващият орган е приел, че дружеството е осъществило
нарушение на по чл. 100н, ал. 1, във вр. с чл. 100т, ал. 1, изр. I, предл. II, във
вр. с ал. 3 от ЗППЦК.

Административнонаказващият орган при налагане на административното
наказание е съобразил обстоятелството, че се санкционира ЮЛ и следва да му
бъде наложена имуществена санкция, в съответствие с изискването, посочено
в разпоредбата на чл.83 от ЗАНН, при неизпълнение на задължения от страна
на ЮЛ към държавата при осъществяване на дейността му, което е отразено в
атакуваното наказателно постановление.
В хода на съдебното производство не са установени смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на
обществена опасност на процесното деяние, в сравнение с други такива от
този вид.
Всичко това, както и особената важност на засегнатите обществени
отношения, мотивират съдебния състав да сподели становището, че случаят
не следва да бъде квалифициран като маловажен, по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
В разпоредбата на чл. 221а, ал. 2, т. 1, предл. 1-во, във вр. с ал. 1 от ЗППЦК
за юридическо лице е предвидено административно наказание имуществена
санкция в размер от 5000 до 50 000 лв. На дружеството-жалбоподател е
наложено наказание в размер на минимума, предвиден в закона, поради което
са спазени изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН при определяне вида и
размера на наказанието за конкретното нарушение.
С така определеното по вид и размер административно наказание ще
бъдат постигнати целите на административното наказване предвидени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. по т.н.д.№1/2007 г. на
ОСНК на ВКС преценката на административно-наказващия орган за
„маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
В случая правилно, въз основа на установената фактическа обстановка,
както и обстоятелствата на извършеното нарушение, административно-
наказващия орган е преценил, че се касае за нарушение по смисъла на чл.6 от
7
ЗАНН, а не за маловажен случай. Съдът не намира основания за отмяната на
атакуваното наказателно постановление, поради незаконосъобразността му,
както и за прилагане нормата на чл.28 от ЗАНН, касаеща маловажност на
деяние, включително за отправяне на предупреждение към жалбоподателя,
каквато възможност е дадена с измененията на ЗАНН, в сила от 23.12.2021 г.,
тъй като се установи, че се касае за задължение, което е от значение за
охраняване на финансовия пазар, а именно известяването на обществеността
на годишните показатели на дружеството, което е емитент. Закъснението е от
почти месец и липсват доказателства, че това е станало по изложените в
жалбата уважителни причини. На следващо място оповестяването на
регулирана информация на обществеността е станало след получаване на
писмо от КФН до жалбоподателя и даден срок за представянето му. Горното
води до извод, че не е налице маловажност на нарушението, предвид и което
правилно е било издадено от наказващият орган НП. Съдът намира, че не е
налице основание за прилагане на хипотезата на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, тъй
като случаят не е с по-ниска степен на обществена опасност от останалите от
същия вид.
По тези съображения наказателно постановление № Р-10-757/04. 10.2021 г.
на заместник-председател на управление „Надзор на инвестиционната
дейност” при КФН като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН следва да бъде потвърдено
на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, като са налице предпоставките на
чл.63, ал.9 от ЗАНН, а именно не са налице основания за неговата отмяна или
изменение.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на разноски се явява
основателна по същността си, но не и относно размера на претенцията.
Същият се е представлявал от юрисконсулт, който се е явил в проведеното
съдебно заседание, но самото дело се преценя, че не такова с фактическа и
правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, поради което
съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи размер
на юрисконсултско възнаграждение от 90 (деветдесет лева) лв. за
процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-
757/04.10.2021 г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „С.И.“ АДСИЦ, ЕИК: ---------, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „А.К.“ № 16, вх. „А“, ет.9, ап.9-1 да заплати в полза на
КФН сумата от 90 (деветдесет лева) лв., представляващо юрисконсултско
възнаграждение за процесуалното им представителство пред СРС по делото.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр. С. на основанията, предвидени в
НПК, по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), което е образувано въз
основа на подадена жалба от „С.И.“ АДСИЦ, представлявано от С.И.Д. срещу
наказателно постановление № Р-10-757/04.10.2021 г. на заместник-
председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на дружеството е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5 000
лв. (пет хиляди лева) на основание чл. 221а, ал. 2, т. 1 от Закона за публичното
предлагане на ценните книжа (ЗППЦК) за извършено нарушение по чл. 100н,
ал. 1, във вр. с чл. 100т, ал. 1, изр. I, предл. II, във вр. с ал. 3 от ЗППЦК.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и издадено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, твърди се,
че неправилно е отхвърлен довода за наличие на основание за прилагане на
чл.28 от ЗАНН. Посочва се, че не е налице обществена опасност от
закъснението.
По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител
на наказващия орган.
За жалбоподателя, редовно призован, в съдебно заседание не се явява
процесуален представител.
За органа, издал наказателното постановление, в съдебно заседание се
явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество
пледира за потвърждаване изцяло на процесното НП по съображенията,
изложени от него в писмените бележки. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
„С.И.“ АДСИЦ е акционерно дружество и е вписано като публично под
№ РГ-05-1267 на публичните дружества, както и на другите емитенти на
ценни книжа, който се води от КФН.
Със Заповед № З-61/17.03.2021 г. на зам. председателя на КФН,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционна дейност”, са определени
съответните длъжностни лица, които да съставят актове за установяване на
извършени административни нарушения при констатирани нарушения на
ЗППЦК, ЗПФИ, ЗПЗФИ, ЗДКИСДПКИ и други, като под № 1.1.11 е
определен Т.С. – старши експерт в отдел „Надзор на публични дружества,
емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел” при
Дирекция „Надзор на инвестиционната дейност”, управление „Надзор на
инвестиционната дейност”.
Свидетелят С. при извършена от него проверка по документи установил,
че „С.И.“ АДСИЦ в законоустановения срок не е представило на
обществеността годишния финансов отчет за дейността на дружеството за
1
2020 г., а именно до 31.03.2020 г. Това следвало да стане чрез използваните от
дружеството интернет портали. Извършена била справка на интернет
страницата на „Б.Ф.Б.“АД, на която емитентите разкриват регулирана
информация. При същата било установено, че дружеството оповестява такава
на обществеността чрез интернет порталите, от които достъп се осъществява
на следните адреси: https: www.infoatock.bg и https: www.investor.bg. При
извършена проверка на посочените интернет порталите не било установено
оповестяване на информация на обществеността на годишния финансов отчет
за дейността на дружеството за 2020 г.
С писмо изх. № РГ-05-1267-6/16.04.2021 г. на заместник-председателя на
КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”,
представляващия „С.И.“ АДСИЦ е поканен в КФН, във връзка със започване
на процедура по АПК на принудителна административна мярка, както и за
съставяне и връчване на актове за установяване на административни
нарушения относно непредставения в КФН посредством единната система за
предоставяне на информация по електронен път е-регистър годишен
финансов отчет за дейността на дружеството за 2020 г., както и за
непредоставяне на обществеността. Със същото е даден петдневен срок от
получаване на решението за прилагане на принудителна административна
мярка да разкрие публично, чрез предоставяне на обществеността
посредством информационна агенция или друга медия годишен финансов
отчет за дейността на дружеството за 2020 г.
Съставен е от Т.Н. С. – старши експерт в отдел „Надзор на публични
дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална
инвестиционна цел” при Дирекция „Надзор на инвестиционната дейност”,
управление „Надзор на инвестиционната дейност” в КФН акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № Р-06-339 на 23.04.2021 г. срещу
„С.И.“ АДСИЦ, за извършено нарушение по чл. 100н, ал. 1, във вр. с чл. 100т,
ал. 1, изр. I, предл. II, във вр. с ал. 3 от ЗППЦК, в присъствието на
упълномощен от представляващия дружеството.
Срещу АУАН са депозирани писмени възражения от дружеството-
жалбоподател.
Оповестяване на информация на обществеността на годишния финансов
отчет за дейността на дружеството за 2020 г. било осъществено на интернет
адрес: https: www.infoatock.bg на 28.04.2021 г.
Въз основа на акта е съставено обжалваното наказателно постановление
№ Р-10-757/04.10.2021 г. от компетентното длъжностно лице - зам.
председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност”, с което е наложена на дружеството административна санкция на
основание чл. 221а, ал. 2, т. 1 от ЗППЦК, при идентично описание на
нарушението и посочване на нарушената правна норма за извършено
нарушение по чл. 100н, ал. 1, във вр. с чл. 100т, ал. 1, изр. I, предл. II, във вр. с
ал. 3 от ЗППЦК.
2
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите по
делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства:
свидетелските показания на Т.С.. Съдът цени в съвкупността им
доказателствата, като не намира помежду им съществени противоречия,
поради които да се произнесе защо приема едни, а отхвърля други.
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът стига до следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния седемдневен срок и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по
своята същност е неоснователна, поради следното:
Съдът при изпълнение на функцията си за преценка на
законосъобразността на административнонаказателната процедура, като
разгледа акта за установяване на административнонаказателно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление и съобрази
изискванията на ЗАНН, указващи задължителните реквизити на тези актове и
редът за съставянето им, счита следното:
АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от
съответните компетентни длъжностни лица. Посочен е от
административнонаказващия орган правилно и правният субект – „С.И.“
АДСИЦ, който е привлечен като нарушител и следва да носи
административнонаказателна отговорност.
Обстоятелствено и подробно е посочено, както в АУАН, така и в
наказателното постановление нарушението, както и обстоятелствата, при
които е осъществено, време и място на извършването му.
Посочен е от административно-наказващия орган правилно и правния
субект – „С.И.“ АДСИЦ, който е привлечен като нарушител и следва да носи
административно-наказателна отговорност.
Като относно факта на реализиране на административното нарушение
липсва спор между страните.
Съдът намира, че наказателното постановление е издадено при спазване
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, тъй като съдържа всички необходими
реквизити, а нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са
описани достатъчно пълно и ясно както в АУАН, така и в наказателното
постановление. Изрично е посочено както в АУАН, така и в НП, че
дължимото поведение от страна на дружеството е следвало да бъде
осъществено в срок до 90 дни от края на финансовата година. Всяка
финансова година в Р България, съгласно Националните счетоводни
стандарти, започва на 01.01. и завършва на 31.12., т.е. дължимото поведение е
в 90 дневен срок, след приключването на съответната финансова година.
Предвид което не е налице неяснота относно това до кога е било дължимото
поведение, което като дата е посочено в АУАН и в НП, а именно 31.03.2021 г.
Липсват доказателства по административнонаказателната преписка или
3
приложени към жалбата за твърденията, изложени в последната, че
ръководителят на дружеството е бил болен, както и в кой период от време, за
да бъдат коментирани изложените съображения в тази насока.
Спазени са и нормите на чл.34 от ЗАНН, поради следното:
В случая не е изтекъл тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН
от откриване на нарушителя, тъй като нарушението е реализирано на
01.04.2021 г., а АУАН е съставен на 23.04.2021 г. и това е станало в
двугодишния срок от извършване на нарушението, доколкото същото касае
ЗППЦК, какъвто е случая. Предвид което не са налице основания
административно-наказателното производство да бъде прекратено, съобразно
посоченото в нормата на чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН.
Образуваното административнонаказателно производство се прекратява,
ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта - чл.34, ал.3 от ЗАНН. Съгласно т.1 от ТП №1 от
27.02.2015г. по ТД №1/2014г. на ОСК на НК на ВКС І и ІІ на ВАС, сроковете
по чл.34 от ЗАНН са давностни. Атакуваното НП е издадено в шестмесечния
срок, а именно на 04.10.2021 г.
Разгледана и по същество жалбата е неоснователна, тъй като се установи
въз основа на събраните доказателства осъществяването на
административното нарушение.
Разпоредбата на чл. 100т, ал. 1, изр. I от ЗППЦК предвижда, че „Емитентът
или лицето, поискало без съгласието на емитента допускане на ценните
книжа до търговия на регулиран пазар, е длъжен да разкрива публично
регулираната информация чрез предоставянето на комисията и на
обществеността“.
Съгласно разпоредбата на чл. 100н, ал. 1 от ЗППЦК: „Емитентът е длъжен
да разкрива публично годишния финансов отчет за дейността си в срок до 90
дни от завършването на финансовата година.“
Разпоредбата на чл.100т, ал.3 от ЗППЦК предвижда, че „Регулираната
информация се разкрива на обществеността по начин, който осигурява
достигането до възможно най-широк кръг лица едновременно, и по начин,
който не ги дискриминира. Емитентът е длъжен да използва информационна
агенция или друга медия, която може да осигури ефективното
разпространение на регулираната информация до обществеността във всички
държави членки. Изискванията към формата и съдържанието на регулираната
информация, както и условията, начините и редът за нейното разкриване се
определят с наредба“.
Несъмнено установено по делото е, че дружеството-жалбоподател е
публично такова и е вписано в регистъра на публичните дружества и другите
емитенти на ценни книжа, воден от КФН. Публичните дружества и другите
емитенти на ценни книжа са търговци със специфичен статут, по отношение
на които законодателят е поставил по-високи изисквания относно
4
разкриването на информация. Част от тези по-високи изисквания са свързани
с необходимостта от своевременно информиране на регулаторния орган и на
обществеността по отношение на въпросите, засягащи емитента. В тежест на
публичното дружество са задълженията за оповестяване на посочената
информация.
Установено е, че дружеството е оповестило регулираната информация
до обществеността, а именно годишния финансов отчет за 2020 г. едва след
отправено писмо от страна на регулаторния орган, в даден от същия срок и в
хода на неприключилото административнонаказателно производство,
конкретно чрез публикуване на информацията на 28.04.2021 г. на интернет
страницата на https: www.infoatock.bg.
В конкретния случай „С.И.“ АДСИЦ не е предоставило в
законоустановения срок годишния финансов отчет за дейността на
дружеството за 2020 г., а именно до 31.03.2021 г. на обществеността.
Неизпълнението на задължението за публично представяне на годишния
отчет пред обществеността е обявено за административно нарушение с
разпоредбата на чл. 221а, ал. 2, т.1 от ЗППЦК, поради което правилно
административнонаказващият орган е приел, че дружеството е осъществило
нарушение на по чл. 100н, ал. 1, във вр. с чл. 100т, ал. 1, изр. I, предл. II, във
вр. с ал. 3 от ЗППЦК.

Административнонаказващият орган при налагане на административното
наказание е съобразил обстоятелството, че се санкционира ЮЛ и следва да му
бъде наложена имуществена санкция, в съответствие с изискването, посочено
в разпоредбата на чл.83 от ЗАНН, при неизпълнение на задължения от страна
на ЮЛ към държавата при осъществяване на дейността му, което е отразено в
атакуваното наказателно постановление.
В хода на съдебното производство не са установени смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на
обществена опасност на процесното деяние, в сравнение с други такива от
този вид.
Всичко това, както и особената важност на засегнатите обществени
отношения, мотивират съдебния състав да сподели становището, че случаят
не следва да бъде квалифициран като маловажен, по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
В разпоредбата на чл. 221а, ал. 2, т. 1, предл. 1-во, във вр. с ал. 1 от ЗППЦК
за юридическо лице е предвидено административно наказание имуществена
санкция в размер от 5000 до 50 000 лв. На дружеството-жалбоподател е
наложено наказание в размер на минимума, предвиден в закона, поради което
са спазени изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН при определяне вида и
размера на наказанието за конкретното нарушение.
С така определеното по вид и размер административно наказание ще
бъдат постигнати целите на административното наказване предвидени в
5
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. по т.н.д.№1/2007 г. на
ОСНК на ВКС преценката на административно-наказващия орган за
„маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
В случая правилно, въз основа на установената фактическа обстановка,
както и обстоятелствата на извършеното нарушение, административно-
наказващия орган е преценил, че се касае за нарушение по смисъла на чл.6 от
ЗАНН, а не за маловажен случай. Съдът не намира основания за отмяната на
атакуваното наказателно постановление, поради незаконосъобразността му,
както и за прилагане нормата на чл.28 от ЗАНН, касаеща маловажност на
деяние, включително за отправяне на предупреждение към жалбоподателя,
каквато възможност е дадена с измененията на ЗАНН, в сила от 23.12.2021 г.,
тъй като се установи, че се касае за задължение, което е от значение за
охраняване на финансовия пазар, а именно известяването на обществеността
на годишните показатели на дружеството, което е емитент. Закъснението е от
почти месец и липсват доказателства, че това е станало по изложените в
жалбата уважителни причини. На следващо място оповестяването на
регулирана информация на обществеността е станало след получаване на
писмо от КФН до жалбоподателя и даден срок за представянето му. Горното
води до извод, че не е налице маловажност на нарушението, предвид и което
правилно е било издадено от наказващият орган НП. Съдът намира, че не е
налице основание за прилагане на хипотезата на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, тъй
като случаят не е с по-ниска степен на обществена опасност от останалите от
същия вид.
По тези съображения наказателно постановление № Р-10-757/04. 10.2021 г.
на заместник-председател на управление „Надзор на инвестиционната
дейност” при КФН като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН следва да бъде потвърдено
на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, като са налице предпоставките на
чл.63, ал.9 от ЗАНН, а именно не са налице основания за неговата отмяна или
изменение.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на разноски се явява
основателна по същността си, но не и относно размера на претенцията.
Същият се е представлявал от юрисконсулт, който се е явил в проведеното
съдебно заседание, но самото дело се преценя, че не такова с фактическа и
правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, поради което
съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи размер
на юрисконсултско възнаграждение от 90 (деветдесет лева) лв. за
процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
6